За да не бъде близкото бъдеще на нацията напълно безразсъдно, нека да поразсъждаваме върху някои от играчите в това политическо фиаско, което ни се представя. Обикновено, ние, българите, заявяваме, че гласуваме за „по-малкото зло“, тоест приемаме една политика за добра, ако считаме, че не е най-лошата. Kакто Сократ наричал удоволствие това, че са му свалили оковите от глезените.

Един от комиците на тази предизборна кампания безспорно е Стоян Мирчев, който арогантно нарече Бойко Борисов „двойкаджия“, явно не схваща, че Корнелия има договорка за „тихо“ водене на тази предизборна кампания, така щото все едно БСП отсъстват от политическата битка. Отделно от договорката, листите на БСП удариха дъното на селективното бездарие. Ръководителката постави водачи, които свеждат БСП до тежък маргиналитет и скандализираха местните структури. От „Позитано“ прозвъняват членовете си, за да ги агитират да гласуват на 4 април. Такова позвъняване с молба да не забрави да гласува за БСП изненада онзи ден дори Боян Чуков, който е в гражданската квота на ВМРО. Явно на „Позитано“ още не са разбрали. Звучи като виц, но е истина. Това показва колко несработена, умствено разпиляна и изоставена е партията на Корнелия. В същото време БСП е единствената партия, която можеше да догони ГЕРБ, ако имаше стратегически умен лидер, който да оздрави структурите и да се пребори за влияние по места. Кампаниите не се водят през екрана, особено, ако няма какво да кажеш. Няма как в град, в който кметът от ГЕРБ се избира с огромно предимство, а БСП няма нито един кмет в областта, вотът на парламентарния вот да е в полза на БСП. В партията на Корнелия не се наблюдава никакво културно ускорение. Наблюдават се лица, които я забиват механично надолу. Корнелия знае, че няма шанс за победа, и вече се е договорила какво „да прави“ със загубата. Основната разменна монета най-вероятно ще бъде Радев, защото е неприемлив за някои големи финансови играчи, които имат контактност включително с БСП.

„Демократична България“ несъмнено имаше най-голям шанс след протестите да реализира електорално нарастване, но за съжаление в момента смалява възможностите си. Причината е, че когато сведеш кампанията до дигитална среда, трябва да умееш да комуникираш особено креативно със словото и визията, за да постигнеш въздействие. Империите се удържат не с политическа и военна сила, а с езика, пише Бродски. Но империите също така се и рушат по същия начин. „Демократична България“ направи неочаквано слаба кампания, разчитайки на активисти без въображение, приятелски кръг и пр. Не успяват да ползват талантливо дори популярността на д-р Симидчиев, най-големият им удар в тази кампания, когото размотават на живо из пазарите на областта, разхождат го из парковете и му наливат посредствени послания. „ДА България“ загуби силата, която събра през лятото, основно защото продължи агресивния тон от протестите и по време на кампанията. Агресията изключва базовия обем от избиратели. Експертите по социална антропология знаят, че агресията винаги свива електоралния потенциал. Бунтовете забавляват и вълнуват, правят политически пробив, но хората имат нужда от предсказуема среда. Трябва да знаеш КОГА да трансформираш еуфорията в пълноценна програма. Но основното е да имаш структури по места, за които методично и продължително да те е било грижа. Защото тези структури създават политически обмен и взаимодействия, които са невъзможни през телевизора. Да считаш, че без къртовска работа на терен и с подскоци на площада ще можеш да събориш ГЕРБ, е безсмислен мистицизъм. „ДА България“ направиха пробив, но не можаха да го опаковат добре в убедителна форма и да го предложат на избирателите. Много, които симпатизираха на „забавните“ летни истерии по паветата, ще гласуват за партия, от която знаят какво да очакват. Затова ГЕРБ ще отнесе БСП поне с 8-10% процента разлика. Затова Мая Манолова може и да не прескочи 4-процентната бариера. Защото кои ще са министрите на Мая? Хаджигенов и Бабикян ли?!

ВМРО се колебаят около границата на бариерата. Но са с тенденцията за нарастване, защото поставят проблемите, които са актуални за настоящата действителност – повече консерватизъм, по-малко ексцесивен свръхлиберализъм. Дружелюбният стар и добър либерализъм, който е безупречен, е подменил днес великата идея за повече свобода с отстояването на всевъзможни крайности, превръщайки ги в нещо като теологични догми. Някой разбира се трябва и да посмее да каже „не“ на един вече безотговорен неолиберализъм. Част от тезите на ВМРО са в тази линия на възгледи. Плюс това формацията привлече няколко интересни фигури като Боян Чуков и Кузман Илиев.

Няма съмнение, че Атанас Мангъров гъделичка воайорския апетит на драгия зрител, като излиза извън медицинската експертиза и започва да говори политически, при това без да е подготвен. В главата му са някакви полумъгляви понятия. Така в критиките си един ден спомена и аферата „Батко и Братко“, заради която ЕС ни спря еврофондовете, но която е от времената, когато именно председателят на АБВ Румен Петков беше вътрешен министър. Отделно Мангъров продължава с тезите си, които вече познаваме от началото на епидемията: „Това че някой има матово стъкло или начупен паваж в белия си дроб не означава, че той трябва да бъде хоспитализиран и да бъде лекуван с два антибиотика, защото има двойна бронхопневмония. Tова е тъпо. Трябва всички тези глупави карантини да паднат.“

„ГЕРБ са носителите на всичките тези тъпи мерки, а БСП са женска баня“, казва Мангъров. „При „Демократична България“ медицинските специалисти (явно има предвид д-р Симидчиев) са привърженици на мерките, тоест ако те дойдат на власт, ще правят същите неща. В края на 90-те, уточнява Мангъров, дойде царя и издуха демократите, защото при тях няма никаква идеология, нямат идеи. Същото се отнася за Марешки, за Симеонов, за Сидеров, за Мая Манолова от комсомолската школа в Москва, за всички останали. Там няма никой.“ Въобще, както казваше Том Ханкс, актьорите с политически възгледи с лопата да ги ринеш. Мангъров се оказа повече актьор, отколкото лекар. Определено става да обясни ситуацията скечово, кой кой е и прочее. Въпросът е, че винаги забравя да посочи кой е и Румен Петков.  

Относно ваксините Мангъров казва: „Хубаво е, че тези ваксини са създадени, но неправилно е тези ваксини да се използват за масова имунизация, тоест на всички. Това не е медицинско. Това е глупост, това е опасно, това не бива да се прави.“ В същото време смъртността спада драстично в страните, в които има най-бърза и масова ваксинация. И пак в същото време повечето опозиционни партии у нас ползват забавянето във ваксинационната кампания за удари срещу ГЕРБ. В крайна сметка опозицията иска или не иска ваксини?

„Или става дума за тежка некомпетентност, или става дума за лобизъм при поръчването на ваксините. Първи по препълнени болници и последни по ваксини“, казва Мая Манолова. И продължава в дисонанс: „Те дирижират кризата и през нея водят предизборна кампания. Ваксините се използват освен за предизборни кебапчета и за пиар“. Отново не разбрах, има ли или няма добра ваксинационна кампания. Ако няма, как тогава я използват за пиар?!

Мая дописва агитационния си материал със следното внушение: „Ако гласувате за мен, ще получите почтено мнозинство, почтен министър-председател, почтен здравен министър“. По-сигурно е да получим интересите на този, който плаща пищната кампания на партията й. Мая е политик, който функционира на ниво „бързо усвояване на нови форми“ и разпространява шумни сигнали. Тази нетърпелива пропаганда пречи на Мая да осъзнае, че енергия може и да има, но харизма за водач – не. Тя не може да предизвика голяма електорална вълна, независимо какво казва. Освен това парламентарните избори са нещо много различно от изборите за кмет, които й наляха ефимерно значение. Ако влезеш в една стая и не можеш веднага да кажеш кой от присъстващите е за теб и кой е против теб, значи не бива да се занимаваш с политика, казва Линдън Джонсън. Мая е опитна, говори остро, но кой знае защо си въобразява, че десни избиратели могат да й симпатизират. Не, не могат. И не защото е лява. Просто не е личност от техния формат. Десните са много капризни избиратели. Искат този, за когото ще гласуват, да им отива на естетиката.

„Гласувайте за промяната, иначе досегашните ще ви довършат“, убеждава ни Татяна Дончева. Въпросът е Татяна Дончева ли е промяната?! Невъзможно е да се анулира фактът, че и Мая и Татяна вече имаха възможност да осъществят „промяната“. Дончева казва, че за първи път вижда в някоя страна управляващата партия да трансферира играчи в другите партии, които след това ще играят за нея, и даде пример с водачите на листи на Слави Трифонов. Като уточни, че от фигурите в листите на Слави веднага става ясно къде стои Маджо, къде кръга на Любен Гоцев и пр. Дончева уж е наясно със служби и секретни дела, пък за първи път „се сеща“ за такива операции от най-банален тип – да инфилтрираш хора някъде, които после да направят „остър изход“.  

По същото време ГЕРБ водят силна кампания по места, използвайки механизмите на местната власт, силните си структури и взаимодействията, които отглеждат през цялата година. Обикновено управляващите партии търпят негативи от властта, но ГЕРБ за пореден път ще спечелят изборите. Защото водят тиха, но всъщност много структурирана и добре обмислена по места кампания. Защото опозицията е силно раздробена, зле физиономирана и окастрена откъм креатив. Защото опозиция, която не може да извади силни фигури и да спечели местни избори, няма как да спечели парламентарни избори. Защото това е опозиция, която няма стратегия за успех пред силен противник и не може да изобретява асиметрични тактики. И най-после, защото опозицията така и не разбра, че най-голямото предимство на ГЕРБ е работата с хора. За разлика от всички други партии ГЕРБ практикуват механизъм на включване, а не на изключване. И това е тяхната успешна формула. Така непрекъснато изграждат ефективни мрежи, в които взаимодействат местните бизнес елити, местните фактори, местните лидери на обществено влияние, всички, които имат обществен смисъл и произвеждат местния живот. ГЕРБ е отворена и жива партия, която непрекъснато общува. Структурите по места на ГЕРБ са изключително активни, те правят партията всеки ден. Докато БСП са „женска баня“, както каза Мангъров.

Ето затова няма как Слави Трифонов да вземе властта. Гледаме гранде театро.