ЦРУ е разузнавателната струк¬тура на САЩ, която според всички мнения по време на Студената война би тряб¬вало да промени световния исторически ход. Митът за това всемогъщество се раз¬пада още преди рухването на Берлинската стена. През 1985 година Джеймс Енгъл¬тън, глашатаят на антико¬мунистическата параноя и дългогодишен директор на контраразузнаването в ЦРУ, споделя: „Истинският проблем на ЦРУ беше, че никой не отговаряше за постъпките си, а без та¬кава отговорност всичко става на лай¬на… Тази наша структура, която прези¬дентът Хари Труман създаде, всъщност стана причина да бъдат убити десетки хиляди смели мъже. Ние си играехме с живота им, като че ли той беше наша собственост”. Енгълтън е в ЦРУ от самото му начало. Той създава и първото звено по контраразузнаване в Управлението. Той страда от манията, че съветското разузнаване успешно инфилтрира непрекъснато свои агенти в ЦРУ. И посвещава живота си на това да издирва „къртиците”. Принуден е да напусне Управлението през 1974¬та, защото тогавашният директор на ЦРУ Уилям Колби е убеден, че параноичното настървение на Енгълтън да привижда във всеки служител съветски агент всъщност пречи на работата на ЦРУ. Истината е, че Енгълтън е имал всички основания да се съмнява във всеки. Една от най-¬дълбоките и успешни „къртици” в историята на ЦРУ носи звучното име Джордж Вайс.
През 1982¬ра в едно от последните си писма Вайс пише: „Като малък мечтаех да бъда Наполеон и да превзема света. Мисля, че успях!”.
Утрото на 15 ноември 1982 година е мрачно. Облаци са покрили небето. В покрайнините на градчето Фредерик, щата Мериленд, край една от типичните провинциални ферми кипи особено оживление. Осем човека в полицейски униформи се лутат наоколо, а в далечината се чува вой на сирена от пристигаща линейка. В паркирания в гаража до къщата автомобил Honda е открит труп. Тялото е на мъж на видима възраст около 65 години с тъмни авиаторски очила. На покрива на колата е открита чаша кафе. На волана е разтворен броят на вестник The New York Times от 5 ноември. Тялото е подуто, а върху челото се забелязва следа от удар. На съседната седалка се вижда дипломатическо куфарче. Единият от полицаите го разтваря внимателно, а вътре е сложена небрежно написана бележка: „Моля, свържете се с военния медицински център Dietrich или Richie. Аз съм офицер от запаса и се ползвам с някои привилегии при военните. Обадете се и на Ета Йо”. Веднага след това, написано с друг почерк, се чете: „Уморен съм!”. На задната седалка се вижда дебел жълт маркуч, прекаран старателно през задния десен прозорец и свързан с ауспуха на автомобила. Пристигналият лекарски екип е категоричен, че става дума за извратена форма на самоубийство, и нарежда трупът да бъде отнесен в моргата на болница Frederick Memorial в града. В същата болница, само че 18 години по¬-късно, през 1995¬а, ще издъхне българинът Джон Атанасов на 91 години.
Но сега тук, на масата за аутопсии в лечебното заведение лежи тялото на един от най--очарователните шпиони на всички времена – Джордж Вайс. Изминали са 64 години, докато Вайс стигне до този трагичен завършек.
Джордж проплаква в младото еврейско семейство на Гизела и Дейвид Вайс. Те са се установили в един от най-¬големите градове в Унгария – Мишколц. Градът е важно кръстовище на търговски пътища в Средновековна Европа, а във времето, когато се ражда Джордж, 27 август 1918¬а, той е своеобразен културен център на страната. Джордж е първото дете в уютния дом, където 2 години по-¬късно ще се появи и сестра му Сузана. Макар сянката на Първата световна война още да не е отминала и гладът и недоимъкът да са постоянни спътници на населението, семейство Вайс живее в охолство. Татко Дейвид е банков служител и припечелва достатъчно, за да издържа четиричленната си фамилия. Мама Гизела е суетна, но добра домакиня. Грижи се за двете отрочета, а в свободното време, когато децата щуреят по големите улици на града, тя се занимава с шиене на гоблени и четене на поезия. „Джордж беше наследил моя характер. Беше лъчезарен, открит. От баща си беше научил как да се харесва на жените” – споделя Гизела след години. И действително първата голяма любов припламва в детското сърце едва когато Джордж е на седем години и тръгва на училище. За него уроците са отегчително занимание, още на пет той вече може да чете и смята, а покрай мама е наизустил стихове на Хайне и Едгар Алън По, с които впечатлява не само преподавателите, а и малката Ела. Тя също е от еврейско потекло и заедно с Джордж седят на един чин през първите училищни години. Той я изпраща всеки ден до вкъщи в другия край на Мишколц. Хванати за ръце, двете хлапета стават неразделна двойка. Те са отличниците на класа, но и обект на непрекъснати подигравки. Ела е грозновато дете, но най-¬големият й недостатък е дървеният десен крак. Тя е претърпяла автомобилна катастрофа с родителите си, когато е била на пет години. Последствията от нея са тъжни – загива по¬-големият й брат, а самата тя остава без единия си крак. Дървената протеза на Ела нарушава хармонията на двамата влюбени с останалия свят. Те са обект на груба ирония и привикнали един с друг, постепенно се отчуждават от съучениците си. Но Джордж и Ела сами на себе си са си достатъчни. През ваканциите скитат из околностите на града, а когато настане отново есен и училищният звънец ги призове, те издигат невидима преграда между себе си и другите.
На 27 август 1930¬а Джордж празнува своя 12-¬и рожден ден. Денят е горещ и цялата фамилия Вайс отиват на пикник. Специални гости на празника са семейството на Ела и самата тя. Облечена в бяла рокля, привързана с розов сатенен колан, Ела сияе от щастие. За първи път е с рокля, но сега може да си го позволи, защото са далече от хорските погледи. Настанили са се уютно сред зеленината в околността на града непосредствено до термалните извори, които са местна туристическа атракция повече от столетие. Всички говорят, веселят се, а кугелът и суфганиотите (малки еврейски понички със сладко) на мама Гизела впечатляват цялата компания. Джордж, сестра му Сузана и Ела тичат наоколо. Играта на топка, а после на гоненица води до ужасен инцидент. Малката Ела чупи дървеното си краче. „Тя се скърши като кукла. Очите на Джордж се изпълниха със сълзи, а Ела сведе неловко глава” – спомнят си родителите на рожденика. Празникът секва, двете семейства се разделят мълчаливо и бързо. На следващия ден, съвзел се от случилото се, Джордж преминава през опустелите от жегата улици на Мишколц, за да стигне до дома на Ела. Когато пристига пред къщата, вижда, че пред вратата се суетят множество хора. Капаците на прозорците са спуснати. През нощта след инцидента Ела изчакала родителите си да заспят и изпила цялото шише с белина, което майка й пазела в шкафа под мивката. Тази първа голяма загуба в живота на твърде младия още Джордж Вайс ще остави трайна следа в сърцето му. Толкова огромна следа, че дори на 60 години често сънят му ще бъде прекъсван от един и същ кошмар: той, облечен в къси панталони, а Ела, пременена в бяла рокля, той понечва да я целуне и тъкмо устните им да се слеят, тя пада, прекършена на земята, и тогава той разбира, че Ела е просто дървена кукла.
Настъпват тежки месеци на самота за Джордж и на несрета за цялото семейство. Това ги кара през март 1932 година да предприемат дълго пътуване през Атлантика. Фамилия Вайс бяга от Унгария и се установява в Съединените щати. Техният пристан е Манхатън. Той впечатлява емигрантското семейство не само с внушителния си мащаб, но и с издигнатия само преди година 443¬метров небостъргач Емпайър Стейт Билдинг, който през следващите 40 години ще остане най¬-високата сграда в света. Шумът и блясъкът на големия град бързо отмиват тъгите. И въпреки че Голямата депресия е натиснала цялата страна, семейство Вайс успяват да преодолеят несгодите. Джордж веднага тръгва на училище и през 1937¬а завършва с отличие гимназията Stuyvesant на 15¬а улица. Той не се сближава с никого в учебното заведение, макар че тук се обучават предимно деца на европейски бегълци. През есента на същата година Джордж е приет в колежа за развитие на науката и изкуствата Cooper Union и постъпва в смесения клас по живопис и скулптура. Така младият наследник Вайс среща втората си голяма любов – изкуството. Прекарва цели денонощия в работа с глина, пресъздавайки моделите на античните майстори, а през останалото време експериментира в абстрактната живопис. Времето минава бързо, татко Дейвис заболява тежко и издръжката на семейството е поверена на Джордж. Той започва да сменя работа след работа, за да осигури насъщния хляб, и това предопределя следващия му ход – записва се в Нюйоркския държавен университет, където задочно завършва икономика. В това време Европа е разтърсена от Хитлер и ужаса на войната.
В края на ноември 1941 година Джордж Вайс е приет в редиците на американската армия. Качествата, които разкрива там, изумяват всички – блестяща езикова подготовка, бърз ум и ловко тяло. Всичко необходимо, за да тръгне по тайните пътеки на военното разузнаване. Така след съюзническия десант в Нормандия унгарският евреин е включен в разузнаването като част от американската XIV бронетанкова дивизия, която действа на територията на Германия. Действията по отделните операции във войната въвеждат Джордж Вайс все по--навътре в мрака на тайните служби. Ала завръщането през ранното лято на 1945¬а в Манхатън се оказва болезнено за Джордж. Той е пропуснал погребението на собствения си баща. Мама Гизела и порасналата сестричка Сузана не са успели да се справят с алкохолизма му. Изпитанията за семейство Вайс обаче тепърва предстоят. През есента на същата година Джордж е впрегнат в нов политически проект, операция „Кламер”, чийто инженер е скандалният Кармел Офи, хомосексуалността на когото тревожи властите вече няколко години. По операция „Кламер” Вайс е прехвърлен отново в Европа.
В една дъждовна вечер на октомври във Франкфурт на Майн пред старата многоетажна сграда на химическата компания I.G. Farbenindustrie AG спира черен автомобил. Това е сградата, в която само преди няколко години се е взело решението за производството на Цикон Б – газа, който ще позволи малките лаборатории за унищожаване на евреи да се превърнат в огромни заводи за смърт. От спрялата кола излиза Джордж Вайс. Както винаги, облечен в черно, среден на ръст, в безупречно изгладен, ръчно шит специално за него костюм. Под мишницата на лявата ръка стърчат два вестника, унгарски и немски всекидневници, и двата със стара дата. Влиза в потъналата в мрак сграда и се отправя към асансьора. Натиска копче 13 и усеща леката промяна на налягането от изкачването на етажите. На вратата го очаква млада и много красива дама, поредната нова секретарка на Кармел Офи. След десетминутно забавяне той вече е в кабинета на Кармел. Възложена му е важна задача: да се превърне в активен член на операция „Кламер”, чиято основна цел е да се издирват учени нацисти и да бъдат привличани за работа в САЩ. Териториален обхват на действие – Унгария. За да му направят прикритие, разузнавателното управление го прикрепя към трибунала за военни престъпления в Нюрнберг, което му позволява да разпитва германските нацисти за техните контакти в Унгария. САЩ се прицелват в огромния научен капитал на нацистка Германия, тъй като сега най-¬важното е той да не попадне в ръцете на комунистическа Русия. Ръководителите на операцията обаче забравят нещо много важно – галантният мистър Вайс е евреин. Те изпращат евреин за „нежен лов” именно на унищожителите на евреи. При това в родната му страна. Джордж Вайс приема мисията. Ето как изглежда дейността им според негова колежка: „Измъквахме учени и техните семейства. Трябваше да участваме в така наречените „черни полети”. Тайни полети, които не могат да бъдат проследени. Вайс следеше високопоставени нацистки колаборационисти. Негови обекти бяха банкери, бизнесмени, хората, които бяха отговорни за това Унгария да застане на страната на нацистите. Руснаците се опитваха да открият ракетните специалисти и да ги откарат в Москва, а ние – да ги изпратим в Съединените щати”. Вайс се справя повече от блестящо и това му донася прозвището Черният рицар. Но ако от тайните американски служби не съзират биографичните „особености” на Вайс, а именно неговия еврейски произход, то от съветския Народен комисариат на вътрешните работи използват този факт, за да го вербуват в полза на Москва и срещу опитите за спасение на нацистите. Към Джордж Вайс подхожда 30 години по-¬възрастен от него съветски разузнавач, чието детство също е преминало в Унгария. Той внимателно се сприятелява с Вайс и се представя за ционистки активист. Черният рицар бързо разбира какво се случва и поема предизвикателството да играе тази двойна игра. През своя другар от НКВД Джордж си осигурява свободен достъп до унгарските комунистически дейци. Американските му работодатели дори не си задават въпроса, как Вайс успява да измъкне видни интелектуалци нацисти от унгарските територии пред погледите на руснаците, да ги прехвърли в Америка и пак да се завърне. Този лов на нацисти, плячката от които премерено дели с руснаците, продължава повече от година, а за да прикрие дирите си, Вайс използва и семейството си. Кани майка си да му гостува в Европа, тя се съгласява и той я посреща в германската си квартира. Джордж и мама Гизела всяка вечер посещават един от малкото останали елитни ресторанти в опустошения Берлин, който се е превърнал в шпионско свърталище. Една вечер той избухва: „Мразя Унгария! Мразя унгарците, защото защитават нацистите!”. През есента на 1947¬а американският президент Хари Труман лично резолира документите за образуването на Централно разузнавателно управление (ЦРУ), към което е прехвърлена и дейността на Джордж. За да спечели доверието им, той се влюбва в секретарката, която го посреща в кабинета на Кармел Офи във Франкфурт – Ета Йо. След двегодишно сексуално изживяване с нея най-¬сетне Джордж й предлага брак. След години Ета ще сподели: „Още в този ранен период по неясно каква причина ние непрекъснато се карахме. Изобщо не знам защо продължавахме да се срещаме”. Въпреки това тя отговаря положително на молбата за съвместен живот. Сватбата е скромна, без излишна парадност и религиозна церемониалност. И ако Ета Йо има колебания защо прави тази крачка, то Джордж има истински важен мотив – Ета отдавна е част от държавния апарат на САЩ, а това му предоставя възможност за контакти с високопоставени лица. И още: той е евреин, а тя – американка, която вече си е спечелила доверието на тайните служби. Медения месец през 1947¬а прекарват в родната Унгария, и то във време, в което достъпът до тази страна е не просто затруднен, а направо невъзможен, защото новият комунистически режим не допуска просто така западни граждани на територията си. Но семейство Вайс се сдобиват с визи без никакви пречки. Пътуват с частен полет. Меденото забавление трае повече от два месеца, но за случващото се там никой нищо не знае. Дори самата Ета. Често тя прекарва самотно вечерите в просторния четиризвезден хотел в центъра на Будапеща. Джордж се връща в ранни зори и се държи така, все едно нищо не се е случило. Младата съпруга обаче знае, че задаването на въпроси само би усложнило нещата. Така агент Вайс продължава да изпълнява задачите си по програма „Кламер” под прикритието на празнични брачни вълнения.
В периода от 1948¬а до 1951¬ва Джордж Вайс е доста многопластов. Скита се от длъжност на длъжност и плете своите връзки, които му изграждат силуета на верен и всеотдаен, готов на всичко поданик на САЩ. А честите разходки до художествените галерии и големите музеи в Европа създават впечатление за един уравновесен и незаинтересован от истеричната политика мъж. Постепенно обаче Джордж става все по¬-потаен. Сестра му Сузана си спомня: „Преди той имаше чувство за хумор. Беше много общителен. Излизахме заедно, ходехме на танци, пеехме. След като се завърна от Европа, той вече не се усмихваше. Стана много сериозен”. И действително, дори в очите на съпругата си той претърпява невероятна метаморфоза само за няколко месеца. Джордж Вайс бавно и постепенно започва да понася последствията от сложния си заплетен живот, изпълнен с опасности от всички страни.
През пролетта на 1951¬ва Джордж Вайс е привикан в един от мрачните кабинети на Пентагона. Получава ново назначение, което през 1954¬та е ненадейно прекъснато. В пощенската си кутия Джордж намира криптирано съобщение, с което е уведомен, че след 24 часа трябва да изчезне от страната. Той и Ета Йо са натоварени с нова оперативна задача, а работното място е Берлин, базата на ЦРУ, където шества безкомпромисният любовник и нов управител на шпионското леговище Бил Харви. Пристигането на семейство Вайс в берлинската база съвпада с шумно парти в новия дом на техния началник. Бил Харви забелязва младата г-¬жа Вайс и веднага завързва разговор с нея, като й предлага да й сипе мартини. „Тогава аз не го познавах. Подаде ми едно мартини, отпих и оставих чашата на масата. Не забелязах, че той непрекъснато ми я допълва” – разказва Ета Йо. В края на вечерта, опознал своите шпионски събратя, Джордж не открива съпругата си. След половин час дирене я намира пияна, свита в ъгъла на дамската тоалетна. Това е първото и последно събиране на Джордж с хората от берлинската база. Срамът, нанесен от едва държащата се на краката си Ета, дълго не го напуска. Г¬н Вайс обаче е брилянтен в изпълнението на поставените му задачи. Изглежда все така елегантно и стъпка по стъпка си извоюва един от най-¬високите рангове за разузнавачите от ЦРУ – GS¬15. Това му навлича ненавистта на колегите и множество доноси. Според колежката му Анита Потоцки той е „от хората, които във всеки момент могат да ти прережат гърлото или да ти забият нож в гърба”. А Уоли Драйвър го описва така: „Труден човек. В него имаше нещо, наподобяващо мятаща се риба, току¬що измъкната от голяма дълбочина”. Каквито и да са впечатленията на другите от берлинското леговище на ЦРУ, Джордж Вайс наистина винаги е бил най¬добрият в очите на своите началници – въпреки понякога леконравното поведение на съпругата му. И ако в базата има тежка и отговорна задача, то обикновено тя се възлага на Джордж.
Така през периода от 1954 до 1956 година Вайс пътува до много комунистически държави, повече от всеки друг. Съвсем основателно много от колегите му пишат неведнъж в рапортите си, че се съмняват в коректността на колегата си и подозират дори, че е „къртица”. Десетки пъти Джордж пътува до Унгария, твърде опасни действия предвид дебнещите навсякъде агенти на КГБ. Но въпреки това ръководството на ЦРУ никога не предприема разследващи ходове срещу Вайс. Ситуацията е обяснима: Джордж владее перфектно унгарски, а това го прави един от малцината, които имат възможност да работят незабелязано на унгарска територия. ЦРУ вече е задействало специална операция в Унгария. Проектът е свързан с възпитаване на мести борци за свобода и демокрация, а човекът, контролиращ изпълнението й на терен, е харизматичният Вайс. Така между 23 октомври и 10 ноември 1956¬а в нарушение на Ялтенските споразумения избухват унгарските събития, които Западът нарича революция, а Съветския съюз определя като унгарски контрареволюционен метеж. Бунтовете са бързо потушени, а един от виновниците за това е именно агентът на ЦРУ Джордж Вайс, който се е погрижил съветските комунисти да получат информация за подготвяните „революционери”. Тъкмо затова един от хората, който осветява посмъртно случая „Вайс”, журналистът Джоузеф Тренто, казва: „В неговите очи много от намиращите се в изгнание унгарски лидери, обучени от ЦРУ, не са нищо друго освен нацистки колаборационисти, които се опитват да се върнат на власт. Ожесточението на Вайс към онези, които са предали евреите в Унгария, е движещата сила на живота му”. Но въпреки това борбата с тази несправедливост не е на лично ниво. Тя просто става мотив за живеене и навярно това е причината никой от директорите на Вайс през следващите 30 години да не се усъмни в благонадеждността и лоялността му.
В средата на 50¬те години името на талантливия Джордж е замесено в още една тайна операция. Завърнал се от берлинската база, Черният рицар триумфира, на 16 декември 1957¬а е удостоен със свръхсекретен сертификат за благонадеждност, което му осигурява работа в Министерството на отбраната. Този път ЦРУ му възлага задачата да координира измъкването на нацисти от целия Източен блок, не само от Унгария. Операция „Кламер” продължава. Ръководител на действията е майор Уилям Хенри Уолън, алкохолик по призвание и продажник по сърце. От службите на СССР знаят как се обработват такива чуждоземни кадри и го правят – Главното разузнавателно управление (ГРУ) вербува Уилям и го превръща в своя пешка. За скромната сума от 14 000 долара руснаците са снабдени с информация за прехвърлени 361 нацисти. И не само това, тази сума е достатъчна да накара майора да започне да споделя данни пред своя вербовчик за американските въоръжени сили и отбранителните им възможности в Западна Германия и в частност в Берлин. И нещо много важно: в началото на август 1961¬ва Никита Хрушчов, по това време генерален секретар на КПСС, получава сведения от Уолън, че всъщност към момента САЩ не разполагат с никакви планове за защита на разделения град Берлин, изключвайки, разбира се, самоубийствения отчаян ход с ядрено оръжие, ако се наложи. Руснаците действат бързо и на 13 август започват издигането на стената. Вайс остава извън полето на заподозрените. През 1964¬та Уолън е арестуван и изобличен, но случаят е засекретен и документите по него остават тайна и днес. Факт е обаче, че към дните преди издигането на разделителната „линия” КГБ разполагат не просто с данни за липсата на американска военна мощ, но и за ходовете на берлинската база на ЦРУ. Именно това навежда на мисълта, че Джордж Вайс е участвал хитро в експорта на информация, използвайки своя директор за пощенска кутия. Джордж остава незасегнат, а ходовете му стават все по-¬ловки. В дните, когато блоковото противопоставяне ескалира, Джордж Вайс триумфира. Спечелил си абсолютното доверие на своите шефове, той е назначен за шеф на Бюрото на ЦРУ в Бон. Титаните на Новия свят САЩ и СССР навлизат в нова форма на взаимоотношения – Кубинската криза, а Хрушчов поетично обяснява на президента Кенеди на 26 октомври 1962 г.: „Ако наистина избухне война, няма да бъде в нашата власт да я спрем, защото такава е логиката на войната. Аз съм участвал в две войни и знам, че войната свършва тогава, когато е разорала градове и села, сеейки навсякъде смърт и разрушения”. Кенеди знае това по-¬добре от всеки друг, още от 1955¬а страната му е част от военен конфликт, който ще вдъхновява Холивуд и до днес – Виетнамската война. А където има военни действия, там са на ход и агентите на ЦРУ. Там, разбира се, е и Джордж Вайс.
През пролетта на 1967¬а Джордж Вайс се отказва от директорския си пост и се записва доброволно за участие в операциите на Бюрото във Виетнам. Така в края на същата година той се настанява на стола на заместник¬шефа на базата в Сайгон. „Неговата главна работа в Сайгон беше да ръководи тайните операции за проникване във Виетконг, в северновиетнамския държавен апарат и структурите на местните военни сили. Вайс лично се зае със задачата да вербува дипломати в страните от Източния блок, които бяха свързани със Северен Виетнам и имаха достъп до важна информация. Той отговаряше и за списъците с онези, за които имаше подозрения, че принадлежат към Виетконг, и които бяха набелязани да бъдат убити. Той помагаше и за тайната война в Лаос” – разказва Тулиус Акумпура, един от героите в базата. През 1971¬ва ръководителят на ЦРУ агентурата е отстранен от поста и мястото е предложено на Джордж Вайс. Издадено е нареждане за назначаването на Черния рицар за директор на сайгонската база. В централата в САЩ е получен отговор от Вайс: „Ще поема длъжността, но при условие че ще ми дадете осемнадесета степен”. Всъщност това е най¬-висшата степен за цивилните агенти на ЦРУ. Ако му бъде присъдена, това би го изравнило по важност и правомощия с посланика на Щатите в Сайгон. ЦРУ не е в състояние да го издигне толкова, защото това би предизвикало мощен политически скандал. Джордж Вайс знае това, но какви са мотивите за този елегантен отказ от директорския стол? Едва ли унгарският евреин е предполагал, че само след три години купищата трансферирана от него самия информация към страни от Източния блок и по специално към СССР ще доведе до катастрофа. Катастрофа, която ще стане причина след падането на Сайгон и краха на американските действия във Виетнам да бъдат изоставени хиляди агенти на ЦРУ и специални военни части, да бъдат осъдени тук, екзекутирани или насочени към виетнамските лагери за принудителен труд. След изтеглянето му от Сайгон Вайс е назначен в берлинската база, която е загубила стратегическото си значение след издигането на стената. Но той настоява за тази позиция, защото трябва да изпълни неотложни задачи. Вайс има нов господар. А престоят в Берлин между 1972¬ра и 1974¬та е само подготовката за особени действия. В една от вечерите на 1973-та, излежавайки се, взрян в редовете на стар брой на Süddeutsche Zeitung, телефонът в квартирата на Вайс звъни неистово. След триминутно забавяне Джордж вдига телефонната слушалка. Отсреща се чува хриптящият глас на съпругата му Ета Йо, която също е в Берлин, но в съседния апартамент. Тя отдавна не усеща дъха на любимия си: „Джо, липсваш ми!”. Черният рицар обаче продължава да бъде студен в личните си взаимоотношения, а честите му отсъствия, понякога продължаващи повече от година, са довели до своеобразен срив в семейство Вайс. Първото им дете Ники е вече на 23 години и е завършила балет в Германия. Вторият по ¬големина – Дейвид, е на 20 и продължава следването си в колежа. Приличащ физически поразително на баща си, той е поел по пътя на дипломатическата кариера. Най-малкият е Донъл. На 19 години той е разглезено хлапе, което обикаля света със самолети, а алкохолът и наркотиците са вечно смесени в кръвта му. Още докато баща му Джордж Вайс е в Сайгон, той пътува до Хонконг. Там за първи път Донъл се сближава с кокаина чрез местните наркопласьори. Съвсем по ирония на съдбата именно чрез техните канали татко Джордж изнася информация от Виетнам. Всъщност Донъл е най¬голямата издънка на Джордж и често предизвиква главоболия в иначе брилянтната му кариера. Бащата често го вади от затвора, където Донъл попада за шофиране в нетрезво състояние, побои и др. Обтегнатите семейни взаимоотношения на Джордж с Ета Йо са резултат както от дългите шпионски скиталчества, така и от неукротимия му сексуален апетит към жените. Наследил чара на баща си и способността само за секунди да се превръща в магнит за женските сърца, Джордж Вайс често изневерява на съпругата си, което води до съжителството им в два съседни апартамента.
През 1974¬та Джордж Вайс и Ета се завръщат в САЩ след почти 15¬годишно странстване. Джордж се е отказал от твърде много и това му се връща – ЦРУ го праща отново в Ленгли (мястото, където е позиционирано седалището на Управлението, близо до Вашингтон). А новият пост е повече от важен, Джордж оглавява отдела на ЦРУ за външно разузнаване. Така той си проправя път към архивите, съдържащи сведения не само за американския ядрен арсенал, но и за всяка от стъпките, които се предприемат по въпросите за ядреното въоръжаване на различните страни. Само след половин година г¬н Вайс ще се окаже човекът, който е посредник в диалога между Министерството на отбрана¬та, Държавния департамент и Министерството на енергетиката, и то по въпросите за ядрените материали. Въпреки щастливото развитие на кариерата семейните разпри продължават. Вече живеят в стария си дом, напълно сами, защото Ники е останала в Берлин, където е отворила своя танцова школа, а момчетата са в непрекъснато движение между Америка и Европа. Но студенината на Джордж, отдавна престанал да пее и танцува, както преди, продължава да вгорчава общуването между него и Ета. Въпреки това Ета е щастлива, те са пак вкъщи. „Следващи път когато напусна този дом, ще е с краката напред” – въодушевено споделя тя пред своя стара приятелка. В една от вечерите на неловко мълчание между двамата телефонът в дома им прозвънява. Ета вдига. „За теб е, нещо от службата.” Вайс оставя обувките, които е започнал да лъска до блясък, и твърдо, без капка акцент избоботва: „Ало”. След 30 секунди мълчание Вайс изпуска телефонната слушалка. Пакостливият син Донъл е изнамерен между пострадалите в жестока самолетна катастрофа. Налага се ампутация на десния крак и замяната му с протеза. Кошмарът от детството на Джордж се завръща и от тук до сетния му дъх той ще го спохожда всяка нощ: той, облечен в къси панталони, а Ела, пременена в бяла рокля, той понечва да я целуне и тъкмо устните им да се слеят и тя пада, прекършена на земята, и тогава разбира, че Ела е просто дървена кукла. Джордж никога повече не се среща със сина си Донъл. А последствията са тотален разрив във взаимоотношенията между Джордж и Ета Йо. Но пък за сметка на това продължава възходът на агента, разузнавача, къртицата на ЦРУ, КГБ и…
Запазеният дипломатически паспорт на Джордж Вайс разкрива множество негови пътувания през 1975¬а в Латинска Америка. Повод за това е целевата задача, която му е възложена: подмяна на целия екип от агенти на ЦРУ с нови след чилийския провал, защото до Белия дом е пристигнала информация, че разузнаването на Фидел Кастро се е докопало до самоличността на повечето сътрудници. В едно от кратките си завръщания в САЩ Вайс се запознава с Робърт Купърман, дебеличък, с навъсен поглед и миришещ вечно на тютюн мъж, който е експерт по проблемите на тероризма. Към настоящия момент Купърман се занимава с терористи, които се снабдяват с ядрени оръжия, и разработва начини за противодействие при подобни ситуации. Внезапно възникналото приятелство между двамата става повод за доста драстични промени в плановете на Вайс. Джордж си издейства пътуване към Европа. Но този път като шеф на Бюрото на ЦРУ във Виена.
По това време австрийската столица е център на шпионажа. Тук е позиционирано седалището на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), а множеството посолства в града функционират и като свърталища на огромен брой разузнавачи. Ми¬6, ЦРУ, КГБ са изпълнили улиците на Виена. Сред тях дебне и Мосад, от чиято система ЦРУ успява да изведе извън строя множество агенти през 1974¬та. Но Мосад винаги ще имат къртици в американското разузнаване. Независимо колко приятелско е то. Всъщност те са създали поредната дълбока къртица още преди повече от пет години във Виетнам. Това е Джордж Вайс. В следобеда на 27 септември 1975¬а Джордж се прибира в жилището си. Вижда приседналата върху дивана, състарена от годините и разлъките Ета Йо. До нея седи синът му Дейвид, който се е прибрал за кратко у дома. Джордж ги поглежда и простичко казва: „Радвам се, че сте седнали… Заминаваме за Виена!”. Два часа по-¬късно Вайс е на терминала на летището. Взел е набързо два от любимите си костюми и най¬необходимите вещи, но той се оказва сам на борда на самолета. Ета отказва да тръгне с него. На следващия ден той е в новия си кабинет във Виена. А на долния етаж, където е кабинетът на посланика Уили Бюкенън, една висока и дългокрака брюнетка с гласа на Марлене Дитрих очаква запознанството си с него. Това е Черил Томас, част от секретариата на посолството. Само месец по-¬късно с цел достъп до кабинета на посланика и Държавния департамент на САЩ между Черил и Вайс ще се разрази бурна любовна връзка.
Обслужващ трима господари едновременно, Вайс си осигурява достъп до всички равнища на властта. Този унгарски евреин се оказва винаги част от най¬-важните машинации по време на Студената война. Още през 1974¬та той се е сдобил с информация от Купърман, че между Франция и иракския лидер Садам Хюсеин е установено тясно партньорство по особено опасни ядрени въпроси. Операцията носи името „Тамуз” и има за цел Ирак да се снабди с ядрена технология, като първо бъде предоставен 70¬мегаватов ядрен реактор за мирни цели, а после и още реактори – за научни изследвания. В замяна партията на Садам Хюсеин БААС е готова да заплати десетки милиони долари. Вайс действа изключително бързо и уведомява израелските тайни служби. Едва няколко месеца по-¬късно в изпълнение на договорено сътрудничество ЦРУ ще предостави информацията за случая на Тел Авив. Информация, но в силно редуциран вид. Това предизвиква тревога в редиците на Мосад. ЦРУ си играе на „информационно затъмнение”, докато ядрената заплаха, идваща от Ирак, е въпрос на оцеляване за еврейската държава. Именно агентите, внедрени във висшите структури на САЩ, успяват да издействат назначаването на Вайс във Виена. Израелските му сънародници по кръв се нуждаят от него и той е готов да изпълни дълга си. Инфилтрира свои агенти в МААЕ, мястото, където се обсъжда всичко, касаещо ядрените проблеми на планетата. Черният рицар се сближава с инспекторите от агенцията, а чрез тях успява да вербува и служители на австрийското Министерство на вътрешните работи. Този достъп до информация му позволява едно волно съществуване и наслада от малките неща в живота – посещение на любимите картинни галерии и сексуалните игри в леглото с Черил Томас. През 1977¬а САЩ се сдобиват с нов президент – Джими Картър, а Израел има нов министър¬председател – Менахем Бегин. Отношенията между двете страни са обтегнати. Според Менахем Бегин трябва да се действа със собствени средства и да не се разчита на подкрепа от Щатите. Израелското военно разузнаване (АМАН) и Мосад са натоварени с нелеката задача да разберат сроковете за финализиране на иракските ядрени проекти. Човекът, който би могъл да се добере до тази информация, е намиращият се във Виена Джордж Вайс. Но… на 11 август 1978¬а Джордж получава телеграма от ЦРУ. Ръководството на Бюрото му благодари за 37¬те години всеотдайна служба и му честити пенсионирането. Според мнозина отстраняването на Вайс се дължи на заповедта за съкращаване на персонала на американските тайни служби, която е издадена лично от президента Картър. Само месец след пенсионирането си обаче Вайс се завръща. Назначен е като консултант в Министерството на отбраната, а неговата нова любима Черил кротко присяда в секретариата на Държавния департамент във Вашингтон, отдел „Личен състав”, който осигурява прикритие на всички агенти на ЦРУ.
В края на годината шпионската двойка си купува самостоятелно жилище и една ферма в покрайнините на градчето Фредерик. И докато в любовта между тях започват да се прокрадват малки скандали заради други дами, то по пътя към върха Джордж не може да бъде спрян. На 15 януари 1979¬ а той е назначен за директор на програмата за ядрена безопасност и сигурност. Подчинените на Вайс са възмутени – този няма научни титли и нищо не разбира от ядрена безопасност. Благодарение на този си пост, предоставен му от неговите господари, Вайс пътува навсякъде и може да проследи всяка секунда в ядреното въоръжаване на света. Така през март 1979¬а е на посещение в едно от тайните депа на Сен сюр Мер, Франция, където се държат ядрата на реактора на Садам Хюсеин, преди да отпътуват за Багдад. Неговата навременна реакция позволява на специалните част на Мосад да се доберат до ядрата и да ги взривят. Френското правителство е притеснено от случилото се, но е готово да изпълни обещанието си към Ирак в най-¬кратки срокове. По ирония на съдбата френските експерти се обръщат за съдействие отново именно към Джордж Вайс. От друга страна, той е натоварен и с отговорната задача да следи действията на един от най-¬важните екипи за безопасността на САЩ – Групата за спешни действия при извънредна ядрена ситуация. Група, която следи за липсите на ядрени материали. Именно тези екипи разработват тайните на оптичния кабел, с който е стопирана разработена от КГБ техника за подслушване. Казано с други думи – Джордж Вайс разполага с целия информационен арсенал на САЩ за случващото се по отношение на международната политика на страната. Между Ирак и Иран започват военни действия, а през март 1981¬ва в Конгреса избухва скандал. Сенатската комисия разбира за машинациите на Съветския съюз и Франция със Садам Хюсеин и реактора в Ирак. Обсъжда се възможността за нападение над близката до Багдад местност, където е издигнат реакторът „Озирак”, който до броени дни трябва да бъде снабден с 26,4 кг уран¬235. И докато САЩ търсят изход от ситуацията, Мосад и Джордж Вайс организират операция „Опера”. На 8 юли реакторът е бомбардиран от израелските въздушни сили. Сателитните снимки обаче показват нещо много странно, липсва радиоактивност. Мосад вече са сигурни – докато ЦРУ прави опити да помогне на Израел, то някой от администрацията на Рейгън помага тайно на Садам Хюсеин, който навярно е бил предупреден за предстоящата атака, а това е позволило евакуирането на урана. Игрите на Джордж Вайс не спират до тук. Заедно със своя съмишленик Робърт Купърман се замесват в износа на секретна информация по проекта W¬88, бойна глава за ракети с мощност половин мегатон. Този проект би позволил да бъде преодолян най--големият страх на Рейгън в началото на 80¬те години – атака от новоконструираните в Съветския съюз балистични ракети СС¬18 с поетичното име „Унищожителите на градове”. W¬88 има способността да открива, самонасочва и взривява скрита дълбоко в земята СС¬18. Въпреки всичко отново никой не се усъмнява в Джордж Вайс. Така през май 1982¬ ра той се настанява в стая 3С¬ 276 в Пентагона. Това е кабинет, снабден с най¬новите технологии за защита. Достъпът до него е ограничен и там се пазят проектните документации на разузнаването. Това са архиви, които крият тайните за изчезнали агенти и провалени акции. Вайс е помолен да прегледа всички документи и да открие „къртицата”, която вече повече от 30 години проваля проект след проект на САЩ. Така се стига до сцената, в която мъртвото тяло на Джордж Вайс е открито в автомобила му в крайградската ферма. Самоубийство? Или просто естествен ход на една от най¬-впечатляващите партии шах в историята на шпионажа…