Огласените от „Грийнпийс” документи от преговорите за Трансатлантическото партньорство изобличиха лобиститe. Тайното стана явно: готвят ни корпоративен преврат.
Хановер, 25 април 2016 г. Около масата са петима. Лидерите на западния свят. Но гледката е печална. Американският президент Обама е дърдократ, който облича в красива, празна реторика неумолимия декаданс на САЩ. Безволевата му китка, развята от Раул Кастро в Хавана, е говоряща емблема на прощалната му година като „куца патица” в Белия дом. До него е Меркел, възкресителката на германските демони, която с едно изречение катализира мигрантската криза и пропука ЕС. Там е и безпомощният Франсоа Оланд, който до днес се чуди, що дири в Елисейския дворец. В официалните си речи дори финалното vive la France произнася с въпросителна интонация. Отдясно е червенобузият Дейвид Камерън, затънал в скандала с офшорките на татко си. Групата допълва италианският премиер Матео Ренци. Алибито за срещата на петорката е промишленото изложение в Хановер. Истинската причина е Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Обама настоява икономическият годеж на САЩ и ЕС да увенчае края на мандата му. Меркел си дава срок „до края на годината”. Федералният канцлер вече не се свени да говори от името на ЕС без консултация с партньорите. Всички събрали се обаче напомнят група наркомани в абстиненция, които имат нужда от поредна доза за тонизиране на рейтинга и на затормозените си икономики. Дрогата им се казва „дерегулация”.
На 2 май „Грийнпийс” попари ентусиазма им с огласяването на 240 страници вътрешни документи на ЕС относно ТПТИ. Публикува ги германският „Зюддойче Цайтунг”. И тайното стана явно.
Хипноза на гражданството
Близо три години Брюксел опази тайната за ТПТИ, изграждайки дълбоко ешелонирана отбрана. За начало смени името: „договорът” стана „партньорство”, а понятието „свободна търговия” въобще изчезна от наименованието. Вместо TAFTA (Transatlantic Free Trade Agreement) днес имаме благовидното и непроизносимо TTIP (Transatlantic Trade and Investment Partnership). Критиците бяха дамгосвани като „конспирационисти”. Медиите бяха захранвани с информационна плява, симулираща „прозрачност”. ГМО е извън менюто на преговорите, уверяваха лобистите. Европа нямало да отстъпи от своите стандарти.
В България операция „Хипноза” бе проведена lege artes. Евродепутатът Светослав Малинов пред Expert.bg (27.05.2016 г.) заяви, че „преговорите за ТПТИ се водят на ръба на ефективността – толкова са прозрачни”. Уви, ако бяха, нямаше да има теч. Изтеклите документи доказват, че основните залози на преговорите са съзнателно крити. Друг евродепутат, Андрей Ковачев, заяви пред БНР, че „малцина четат документите по ТПТИ”. Сиреч прехвърли отговорността върху гражданите. Мигар те могат да прочетат засекретени документи! Разбира се, можем да допуснем, че евродепутатите бъркат от неведение, но постът им предполага да се информират. В хора на застъпниците се включиха вицепремиерът Меглена Кунева и външният министър Даниел Митов, които определиха договора като „добър”, „необходим” и „полезен”, без да са го чели. Ако го твърдят и са го чели, това е утежняващо вината обстоятелство.
На експертно ниво лобистката стратегия залагаше на мълчанието. Тревогите на критиците биваха отпращани с ирония. „В Европейския съюз съществува забрана за ГМО. Глупава забрана за разлика от много други неща, които са относително добри в ЕС. Но така или иначе няма как да стане”. С тези думи Красен Станчев успокоява тревогите от ГМО пробив в ЕС в интервю пред сп. „Тема”. „ТПТИ не представлява опасност за нюрнбергските наденички”, опитва се да иронизира Димитър Бечев пред в-к „Дневник” ( 19 януари 2015 г.), свеждайки тревогата от корпоративния преврат до гастрономически каприз. Междувременно 3,5 милиона европейци, разтревожени за своите „наденички” и за демокрацията си, подкрепиха общоевропейската подписка срещу ТПТИ.
Какво научаваме от Грийнпийс лийкс?
От изтеклите документи става ясно, че всички тревоги са основателни. За да финтира гражданското брожение, Брюксел е възприел нов набор евфемизми. Например в документите ГМО вече се именуват „продукти на модерната селскостопанска технология”. Вашингтон настоява да се осигури достъп за американските генномодифицирани организми до европейския пазар. Търговските арбитражи, троянският кон на корпорациите, вече са прекръстени на „инвестиционни съдилища”. САЩ категорично отхвърлят европейските искания за по-строго регулиране на финансовия сектор. Опасенията на гражданите, че ТПТИ ще посегне на личните данни на европейците, също не са преувеличени: „САЩ настояват да се ускорят преговорите за базите данни”, признава един от вътрешните документи на ЕК. В превод това означава съживяването на идеите на АКТА, които бяха отхвърлени с общоевропейски протести през 2012 г.
Тротиловият еквивалент на разкритията е такъв, че френският президент Франсоа Оланд, който седмица по-рано подкрепяше договора, на 4 май обяви, че „на този стадий Франция казва НЕ”. Впрочем лагерът на политическите поддръжници на договора се топи като полярната шапка. Тримата конкуренти за Белия дом вече се дистанцираха. В поразения от деиндустриализацията Северен Мичиган Бърни Сандърс определи договорите за свободна търговия като „пагубни за американските трудещи се”. Притисната отляво, Хилъри Клинтън побърза да заяви, че „тези договори изглеждат фантастично на хартия, но често резултатите им не са на висота”. Републиканецът Доналд Тръмп е недвусмислен: „Изхвърлете свободната търговия през прозореца”. Според сондаж на „Блумбърг” от 24 март 82% от американците предпочитат да плащат по-скъпо за американски стоки, но настояват за по-високи вносни мита, за да съхранят работните си места. Според Брус Бартлет, бивш съветник на президентите Рейгън и Буш, „възгледите на Тръмп са вкоренени в американската история и се радват на подкрепа, докато двупартийният консенсус за свободна търговия изглежда все повече като заговор на елитите”.
Междувременно друг, закъснял дебат, набира скорост в Европа. Той касае договора за свободна търговия ЕС–Канада (Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA). Текстът от 1634 страници съдържа всички коварства на ТПТИ и предстои да бъде одобрен от Европарламента, Европейския съвет и парламентите на 28-те страни членки. Дори не е ясно дали е подписан. През 2013 г. канадският премиер Стивън Харпър и тогавашният председател на ЕК Жозе Мануел Барозо слагат парафи на документ, заявяващ „принципното им съгласие”. На 25 септември 2014 г. договорът е представен „в окончателния си вид”, което не пречи оттогава де е преработван няколко пъти. СЕТА рискува да се окаже вариант „Б” за корпорациите, в случай че ТПТИ бъде спрян под обществения натиск от двете страни на океана. Договорът предвижда механизъм за разрешаване на спорове инвеститор–държава (Investor-State Dispute Settlement (ISDS), който за пръв път ангажира целия ЕС. Предвид факта, че всички значими американски корпорации и дори голяма част от средния бизнес имат свои филиали в Канада (общо 42 000 компании), договорът ще ги овласти да завеждат искове срещу страните – членки на ЕС, на основание СЕТА. Най-коварната точка в обемния документ е едно изречение на стр. 228 (чл. 30.8.4), което предвижда „временното приложение” на договора, след като правителствата на минимум 15 от 28-те членки на съюза го одобрят. Ще рече, че договорът може да влезе в сила, противно на всички конституционни норми, още преди ратификационната процедура. Компаниите пък получават правото да завеждат искове срещу държавите „до три години след края на временното приложение на договора”. Тази зомби-клауза рискува да опустоши действащото право отвътре, дори СЕТА да се провали и никога да не влезе в сила. Това е причината френският евродепутат Ерик Жадо да нарича договорите за свободна търговия „машини за производство на политическо безсилие”. Те обезсмислят парламентите, връзват ръцете на изпълнителната власт и създават втора, бърза писта на арбитражно правораздаване за чуждите инвеститори. От традиционните демократични институции остават само черупките.
Хипнозата на общественото мнение е тактическият похват на лобистите. Но в България летаргията е естественото състояние на обществото. Затова то преживява дилемите около договорите за свободна търговия като новините в метеопрогнозата: нещо далечно и независещо от нас. Низвергнатият соцлидер Михаил Миков единствен заяви позиция против ТПТИ. Останалите мълчат, а Кунева и Лукарски дори подкрепят безкритично идеята. Българският бизнес, който разчита основно на обществени поръчки и държавна благословия, не осъзнава, че канадският бодичек ще го изхвърли отвъд мантинелата. Недоверието към правосъдието у нас е такова, че търговските трибунали звучат на мнозина като авариен изход от системата. Междувременно десетки хиляди българи са опарени от ситния шрифт в договорите с разни компании. Осъждат ги на разни суми, без дори да са призовани в съда. Защото тъкмо в дребния шрифт компаниите залагат арбитражни клаузи. След ТПТИ и СЕТА същото рискува да сполети държавите. Обществата ще паднат жертва на собствената си апатия. На нежеланието си да прочетат ситния шрифт.
Корпоративният тоталитаризъм е далеч по-перфиден от политическия. Той закрива държавата, онази институционална цитадела, с чието превземане народът преди свързваше своето освобождаване. Бунтът става невъзможен . Затова ТПТИ и СЕТА трябва да бъдат спрени. Сега.