или за ролята на секса в парламентарните избори

Светът навлиза в нов исторически етап и признаците му вече се усещат и у нас. Един от тези признаците е, че жените взеха да губят избори, които би трябвало да спечелят. Хилъри изпусна една гарантирана победа над Тръмп. Всеки друг виден демократ щеше да бие, но първата дама на партията се провали. А какво да кажем за нашата Цецка Цачева? Два месеца преди президентските избори ГЕРБ ужким можеше и магаре да издигне, пак щеше да триумфира. А ето, че загуби с цели 23 пункта – най-голямата разлика след изборите през 2006 г., когато Първанов размаза Сидеров. Но тогава нямаше никаква изненада. „Атака” щеше да падне, ако ще да бе издигнала Мусолини.

ГЕРБ навлезе в упадък и всички очакваха олицетворяваната от Корнелия Нинова БСП да бие. Но тя загуби с над 5 пункта от ГЕРБ – разлика, която се усеща като 10, както биха казали метеоролозите. Защото преди 2013 г. нито една партия не беше повтаряла изборна победа, а ГЕРБ бие вече 4 пъти поред, 3 поредни чудеса. На избирателя, меко казано, му е писнало от епохата Борисов, но явно не се реши да възкачи жена ездачка.

Според мен една от причините за загубата на БСП е чисто сексуална, или, културно казано – джендърна. Решителна дама с нисък тембър се изправи срещу мускулест мъж, леко понапълнял напоследък, но все още може да ступа 2-3 дребосъка, за да спаси девица от изнасилване. И дамата, естествено, загуби, защото избирателят не е свикнал да вижда жени в командирска роля. Много умни хора ще възразят: ама не е това причината, БСП губи, защото на думи е лява, а на дело е дясна и олигархическа. Аз самият също съм го писал. Но политическите събития нямат само една причина, а поне по 3-4 най-непосредствени и още поне 30-40 косвени, които съжителстват в диалектическо единство, както се учеше едно време. Сериозният анализатор трябва да ги има всичките едновременно предвид като жонгльор, който държи десетина чинии във въздуха. Изтървеш ли джендърната чиния, значи не си готов за цирка. Преди всичко според мен жените сами са си виновни. Те получиха рядък шанс да сложат на кормилото на държавата една от своите, но не се възползваха. Като дял от собствените си избиратели и БСП, и ГЕРБ имат почти еднакъв дамски вот – съответно 53 и 52 процента. Но като се има предвид, че аз лично преизчислих тази сметка от екзит пола на „Алфа Рисърч”, нищо чудно сред гербаджиите да преобладават дамите. Може би една от причините е, че самата Корнелия Нинова явно няма доверие в жените, предпочита мъже. От общо 80 червени депутати, едва 15 са дами. Даже можем да ги броим за 14, ако не включваме тази, която накрая одобрява списъците. Явно първата дама на БСП си пада малко женомразец.

За разлика от социалистите ГЕРБ вкарва в парламента цели 31 депутатки, една от всеки трима, с което горе-долу замазва дебнещото око на световния феминизъм. Така партийните купони ще са по-весели. Бат Бойко е известен с това, че обича да дава власт на дамите. Той постави жена за кмет на София (исторически прецедент), жена за шеф на парламента (пак прецедент), жена за шеф на вътрешните работи (трети прецедент). Както и още много други министерства, да не ги изброяваме. Лиляна Павлова вероятно ще е министър за трети път, пак рекорд за прехода. Това даже дразни някои анализатори, най-вече старите ергени. Например преди две години професор Юлиан Вучков каза: „Премиерът Бойко Борисов е натъпкал правителството само с жени… Дамите в кабинета си губят времето повече да ласкаят Борисов, отколкото да си вършат работата и да решават държавните проблеми. Мъже не признава този човек!”. Професорът обаче пропусна да забележи, че освен към жени Борисов има и слабост към буквата Ц – Цецка, Цветан, Цветанка, Цветелина и така нататък.

Наистина жените умеят по-добре да ласкаят и някак си повече им отива. Мъж ласкател е достойно за съжаление същество, освен ако не ухажва жена с непорочни, в смисъл неполитически намерения. По принцип жените са по-добри изпълнители от мъжете, идват на време на работа, правят каквото им се каже и никога не те изненадват с каубойски изцепки. Важно е и това, че те имат много по-добри комуникативни умения. Например в ООН има такава практика – когато мисиите на две държави са толкова скарани, че вече дори не си говорят, те изпращат секретарките да се разбират. Секретарките се сприятеляват, разменят си готварски рецепти и клюки, постепенно отваряйки пътя за разбирателство между мъжете.

Шефът на партията „Воля” явно е заложил на тези дамски качества, защото е вкарал в парламента цели 7 дами от общо 12 депутати. Като съотношение това вероятно е някакъв световен рекорд. Критерият на Европа е поне 30 процента, а Марешки е постигнал 60. Не съм наясно защо го прави, но ето една напълно възможна причина – жените много рядко напускат парламентарните си групи. Докато при мъжете това е редовна практика, особено когато групата е малка и няма високи шансове да попадне втори път в парламента.

Кога избирателят предпочита предимно мъже и кога – жени? Според мен жените имат повече шансове, когато държавата и международното положение са спокойни, мултикултурни и нямат външен враг. Настъпят ли опасни времена, на мода излизат военните вождове. На жените се разчита да поддържат статуквото, докато войната и реформите по принцип са мъжки начинания. Това са политически стереотипи още от зората на Хомо сапиенс, а и преди това, от времената на приматите. Някои твърдят, че едно време имало матриархат, но все още антропологията не е намерила безспорни доказателства. Има една известна царица – и тя отишла доброволно да легне със Соломон. Докъдето се простира познатата история, все е патриархат. И въпреки това някои народи са по-мъжествени, а други по-женствени според класацията на знаменития социален психолог Хеерт Хофстеде. Според него националният характер има четири основни измерения и мъжественост-женственост е едно от тях. В „мъжествените” народи мъжката роля предполага повече агресивност и самоувереност, докато в „женствените” тя е по-притаена и по-близо до женското поведение, макар и не съвсем. Жените в „мъжествените” държави също са по-агресивни, макар и в по-малка степен от мъжете. Според индекса на Хофстеде най-мъжествената държава е Япония с 95, най-женствени са скандинавските държави, някъде между 5 и 16. Мъжествени са Австрия със 79, Британия и Германия с 66 и така нататък. България е сред умерено женствените с 40. Този индекс е важен, ако искаме да схванем защо позата на Маргарет Тачър у нас не върви и защо Корнелия не оправда надеждите. Ние сме женствена държава с индекс 40 и от жените се очаква повече добродушна бъбривост. Не случайно коментатори писаха, че Нинова го е „прекалила”, че е „пресолила манджата” и затова накрая е изтръгнала поражението от зъбите на победата. Който иска да се запознае по-подробно с горния индекс, ето един линк: https://geert-hofstede.com/. От това следват три основни извода. Първият е, че генералската поза може да е печеливша за Борисов и Радев, но не и за Нинова. Вторият е, че финансираните от Запада фондации у нас се борят с проблеми, които на запад може да са сериозни, но у нас не съществуват. Да дойдат германци да ни учат на феминизъм и антирасизъм? Това звучи като виц. Болният лекува здравия от собствените си болести. Третият извод е, че западните модели за политическо инженерство не вървят у нас. Най-яркият пример е трагедията на СДС-то, което катастрофира веднага щом възприе германската християнконсервативна матрица. Американската и английската матрица също не им се отразиха здравословно. Моделът на Хофстеде има и други, важни за българската политика измерения, но тук се занимавам само с джендъра. Световният икономически форум публикува доклад за джендърните различия, в който България е на чудесното 41-во място от общо 144 държави. В това отношение сме по-добре от доста по-богати държави, като например САЩ, Австрия, Австралия и други подобни. Страните с най-малка разлика между половете приблизително съвпадат с индексите на Хофстеде – най-горе са Исландия и скандинавските държави, Япония е на 111-о място, а на самото дъно е Йемен. Съседката ни Турция е на 130-о място (http://reports.weforum.org/globalgender-gap-report-2016/files/2016/10/GGGR16- Case.pdf). Така че жените в България по принцип са равни на мъжете, просто не им отива прекалено мъжествената поза. Ако мъжът се прави на тигър, на жената не й отива да се прави на лъв, прайдът я отхвърля. Но както казах по-горе, в политиката времената понякога са женски, понякога мъжки. Тъй като над Европа и Балканите надвисва заплахата за война и чуждо нашествие, времената вече са мъжки. В такива моменти в избирателя надига глава примитивният племенен инстинкт да избере за вожд най-мускулестия и най-агресивния. Това важи най-вече за патриотичните партии, от които се очаква да дадат тон за „Стани, стани, юнак балкански”. На пръв поглед българските патриоти постъпват адекватно на епохата – само една жена депутатка в групата при трима мъже за лидери. Но мъжкото лидерство изисква единоначалие. Трима мъже е равно на една бабичка. Затова ОП едва ли ще изпълни историческата си роля. Във Франция лидерката на патриотите е жена вероятно поради старата традиция на Жана д’Арк. Но онази Жана не завършва с триумф, тази също няма да успее. Днешната Льо Пен вероятно ще стигне до втория тур на президентските избори и там ще загуби с 10-20 пункта. На запад жените превземат върха само ако си пробият пътя през големи организации, използвайки социалните си умения. Например Маргарет Тачър. Или ако наследят баща си, като например Беназир Бхуто, Индира Ганди или южнокорейката Пак Кън Хе, която бе отстранена, защото била наследила някои от досадните навици на баща си. Хилъри стъпи на гърба на мъжа си и аха-аха да стане лидер на света, но уви – настъпиха пак мъжки времена. Тръмп така обиди жените, че би трябвало да го удавят в капка вода. И въпреки това 42 на сто от дамите гласуваха за него. Може ли някой да каже какво искат жените?