Ударите от СЕТА ще понесат страните от бившия Източен блок
Интервю на Десислава Пътева с инж. Мариана Христова от коалиция „България, свободна от ГМО”
Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада (СЕТА), което стана обект на разгорещен политически дебат. У нас БСП заклеймиха привържениците на споразумението като национални предатели, а ГЕРБ възхваляваха ползите от споразумението и за двете страни. На какво отдавате това, че правителството в оставка подкрепи СЕТА през октомври миналата година, без дори да има предварителни дебати в парламента относно българската позиция, без да представи негативните последици?
Заради СЕТА в момента ние за пореден път наблюдаваме как българското общество се раздели. До някаква степен Корнелия Нинова има право. Тя превърна СЕТА във фокус на предизборната кампания. Според мен това е абсолютно разбираемо. Това е теза, която те са защитавали винаги и не са променяли мнението си. По-скоро им трябваше повече време да се усетят, да се съобразят с това, че имаше различия. Имаше срещи, които бяха в Народното събрание, имаше искания от правителството да се предостави информация за това на базата на какви доклади и какви проучвания се е формирало мнение. Преди това ГЕРБ пусна одобрение на базата на абсолютно измислени основания. Да не знаеш, че трябва да ти паднат визите за Канада, без значение дали CETA я има, или я няма... Едното изобщо не е обвързано с другото. Това е знак за неграмотност, която продължава и до ден-днешен. С Андрей Ковачев, който е депутат от ГЕРБ в Европарламента, преди няколко месеца имахме голям скандал в ефир, тъй като той каза, че това да прочете 1400-1600 страници е много. Той не ги е чел, чел е единствено тълкувателни записки. Смешно е човек да казва, че е достатъчно да прочете 5-10 синтезирани страници. Все едно е да четеш мотивите за законопроект и да кажеш, че това е всичко, което се съдържа в него.
Мотивите са рекламната страна на нещата. Всъщност дали целта е изпълнена, можеш да разбереш единствено и само ако прочетеш целия текст, ако му направиш анализ, ако питаш хората, които разбират и в крайна сметка установиш какво се е случило, защо се е случило и как работи целият механизъм. Положението не е по-различно. Този човек не знаеше, че визите за Канада могат да отпаднат. Какво говори това? Че българските евродепутати не са в час чии интереси защитават, какви са интересите, ако изобщо има такива.
Преди да започнат дебатите в пленарна зала и евродепутатите да се произнесат, на сайта на институцията беше публикувана статия, която рекламира СЕТА и обяснява какви възможности се разкриват пред европейския бизнес в Канада. Смятате ли, че подобни материали е възможно да са повлияли на вота? Възможно ли е всеки един от евродепутатите да е успял да прочете документа от 1600 страници?
Механизмът за лобиране в Европейския парламент е страшна машина. Това, че ние смятаме нашите депутати за зависими, че корпорации и фирми им дърпат конците, е направо миниатюра на фона на Европейския парламент. Има и документални филми, които проучват как въздействат корпорациите, какви са механизмите за упражняване на натиск върху евродепутатите. Сега видях гласуването. Бившият Източен блок е гласувал като по команда: „Равнис! Мирно!”. Човек като погледне българските евродепутати, дори може да се гордее, защото нашите поне имат някакъв баланс. Има хора, които са гласували против. В Румъния например имат 30 депутата, а само един-единствен човек е гласувал „против”. Другите държави са гласували по команда: „Равнис! Мирно!”. Това означава, че най-евтините евродепутати са напазарувани без никакъв проблем. Това е тълкуванието, което един човек може да направи. Най-уязвимите от икономическа гледна точка страни са именно тези от бившия Източен блок, ако съдим по всички анализи, които сме чели. Най-големите удари ще понесем ние. Това е икономика, това не е нещо, което човек може да си измисли. Когато си малък, когато априори икономиката ти е мъничка и слаба, всички нормални фирми знаят, че се нуждаят от държавен протекционизъм, който да ги пази от големите. Кажете ми, по коя логика тези хора си въобразиха, че могат да излязат и да кажат: „Не, ние ще отидем и ще пожънем успехи на канадския пазар”. Това е толкова абсурдно, толкова смешно, няма връзка с реалността. Човек се шокира от това, което вижда, от икономическата неграмотност. Оставаме настрана политическата неграмотност, защото тя е потресаваща.
Всички евродепутати от ГЕРБ подкрепиха СЕТА, а в предизборната програма на партията е записано, че ще осигурят защита на българския производител, за да има той лесен достъп до потребителите. Такъв протекционизъм обаче не се допуска от СЕТА. Имат ли полезен ход българските политици в тази ситуация? В какво си представяте, че ще се изразява тази защита, ще може ли да обхване всички производители?
Това няма как да стане. Това е все едно човек да разполага с някакви инструменти за защита към момента, да отиде и да ги хвърли в реката, а после да каже: „Ще те защитавам по-добре в бъдеще”. Как ще стане тази работа? Първо, ние имаме изнесен суверенитет в ЕС. Всички знаем до какво доведе това – до лошите договори. Тук няма конспирация, има неграмотност. Има хора, които са били продажни. Има хора, които не са знаели какво значи национален интерес. Има хора, които са подписвали договори, без изобщо да ги интересуват последиците от тези договори. И вместо да си научим урока от миналия път, ние повтаряме тази грешка още веднъж. Защото тук не става въпрос само за чисто икономическо споразумение. Тук става въпрос за споразумение, което засяга изключително много аспекти от нашия живот. Наблюдавайки Германия, която е изключила водоснабдяването, която е защитила области от своята собствена икономика, за които е казала: „Съжаляваме много, но Канада няма да бърка там”, ние нямаме нито една защитена област. В следващия момент обясняваме как, кого и по какъв начин ще защитим, след като всяко действие оттук нататък вече ще противоречи на този договор.
Тоест защитаваме корпоративни интереси.
Корпорациите на практика са интернационални. Човек може да погледне какви са последиците от НАФТА в Google статистика. Не е необходимо да си кой знае какъв икономически гений, а просто да погледнеш годината, в която е влязла в сила. Но трябва да разгледаш всичките справки, а не да гледаш само БВП. Когато говорим за 45 000 американски корпорации, които са отворили офиси в Канада, с цел да могат да съдят Съединените щати за пропуснати ползи и още един куп други интереси, този БВП вече е нещо изключително условно. Но когато човек погледне как са скочили нивата на безработицата, когато погледне нивата на емиграцията, това означава, че ние имаме изтичане на мозъци. След това гледаш къде са отишли цените на най-потребяваните стоки – храните. Когато човек погледне тези неща, когато някой се е информирал и знае, че традиционната царевица, която е производство на Мексико, в момента изцяло е ГМО. И не можаха да намерят здрава царевица дори и по най-високите върхове, където тя е диворастяща. Оказа се, че е заразена. Тогава за какво говорим?
САЩ също се оплакаха, а Тръмп каза: „О, аз ще дойда и ще го предоговоря, защото не съм доволен”. Това са неща, които засягат интересите на всички страни. Да, има някакви корпорации, които ще се похвалят, че са доволни, като цяло всички са недоволни. И това е, защото работната сила, която е в Съединените щати, се подбива от евтината работна сила, която дойде от Мексико. Трудовите стандарти няма как да не паднат. Говорим за Канада, която не е подписала нито един златен стандарт от международното трудово законодателство. Говорим за това, че те не са подписали и половината екологични стандарти. И в следващия момент ни се обяснява как нищо нямало да се промени. Извинявайте, но няма как да не се промени. Защото при подписването на такива договори имаме само два варианта. Или една от двете държави приема стандарта на другата, или взаимно признават стандартите си. В нашия случай е второто. Ние взаимно признаваме стандартите си, което означава, че няма начин европейските стандарти, които са по-високи, да не паднат, след като признават канадските, които са по-ниски. Вкарваме стоки, произведени при по-занижени изисквания, съответно самата себестойност на тези стоки при всички положения ще е по-ниска, вкарваме ги тук. Конкурентната среда се създава в цяла Европа, защото не е нужно даже да ги вкарваме директно в България. Една стока, вкарана в Германия, ударила германските стоки, вече води до вторичен шамар върху нашия пазар. Ако продаваме нещо в момента на европейския пазар, сега вече се явява един състезател, който на всичкото отгоре въобще не е длъжен да отговаря на условията, на които ние отговаряме. Какво правим? Как се състезаваме? Тук имаме изключително изгодни условия за него, изключително неизгодни за нас.
Слава Богу, президентът наложи вето върху Закона за концесиите, макар че това е временна мярка до идване на следващия парламент. Ние видяхме, че и там отново се опитват да пуснат концесиите до безкрай, но под шапката и обясненията, че Европейският съюз изисквал нещо такова от нас. Няма такова нещо. Видя се, че такива изисквания изобщо няма. Напротив, Европейският парламент създава условия да не се правят такива безкрайни, безконечни концесии во веки веков. Това е жива приватизация.
Ние си имаме проблеми с концесиите във всяка една област. Слава Богу, концесиите на злато не са обект на Закона за концесиите, а на Закона за подземните богатства, както и на Закона за минералните води.
На практика ние отдавна сме се превърнали в ресурсен придатък на ЕС. Ние изнасяме ресурси, не изнасяме стоки. Нашият лимец излиза навън и се връща на българския пазар с пет пъти по-висока цена, но с немски опаковки. За какво говорим? И в момента ние ще пуснем стоки на един пазар, на който и без това едвам оцеляваме. Нямаме малки и средни предприятия. Да не говорим за легендите, че ще пуснем канадските компании да се справят с нашите олигарси, но ние не можем. При сега съществуващото законодателство не можем да се справим със собствените си олигарси, които ни заграбват, но ще сложим едно тотално освобождаващо протекционистко законодателство, което ще защитава чуждите корпорации, а ние ще искаме да се борим с тях. Това е малоумно. На хората трябва да им е ясно, че единственото нещо, с което можем да се гордеем, е, че има поне една държава, която е по-продажна от нас, защото до дни щели да го ратифицират.
Имате предвид Латвия, която е задействала процедура по ратификация, и то преди самото гласуване на евродепутатите. На какво отдавате това, че латвийските депутати толкова бързат да приемат CETA? Допускате ли, че може да има договорки между лобита и отделни корпорации?
Там са по-зле и от нас, което ни кара да се гордеем. Тепърва имаме да обясняваме на хората защо това е проблем. Не всичко е загубено. Предполагам, че в Германия ще има изключително голяма съпротива и изобщо в по-големите западни държави. Но ние не можем да разчитаме единствено и само на тях. Ами ако там мине? На тяхна територия вече има корпорации, които са стъпили, които са силни, които са си изградили лобита. Какво правим ние? Затова би трябвало тук да има надпартийна линия на борба.
„Зелените” бяха другата партийна формация, дори непарламентарно представена, която беше с нас на улицата, когато ставаше въпрос за TTIP и СЕТА. Те са като клон от „Европейските зелени”, бяха информирани, бяха с позиция. С тази коалиция, която се създаде, на тях им се затвори устата по въпроса. Вие чули ли сте ги да кажат нещо? Няма и да ги чуете, защото нямат право да го направят. А нямат право да го направят, защото „Да, България” и другите им коалиционни партньори – ДЕОС, не поддържат този въпрос. Това означава, че ние сме обречени на мълчание, а БСП с право превърна този въпрос в предизборна платформа. Хората все пак са положили усилия, имат позиция. Даже бях изненадана, че Корнелия Нинова е надвила и Сергей Станишев гласува с „не”, което, признавам, не очаквах. Отчетоха му гласа като „не”. Това си беше пиар – на мен точно на това ми прилича. Видя, че неговият глас не беше решаващ. Смея да се надявам, че жената е оказала някакъв натиск.
Лидерът на Европейската народна партия Антонио Лопес отправи суров упрек към Нинова за това, че обижда колеги, които са подкрепили дадено решение чрез демократична процедура, защото не харесват резултата от гласуването. Според него истинските политици се борят, за да убедят гражданите в правотата на своите позиции чрез почтени аргументи. Уместен ли беше този коментар към лидера на БСП, който намекна, че изказването на Нинова е популистко и че българският народ е далеч над нивото на нейните изказвания?
Но опитите тя да бъде дискредитирана като човек, специално чрез изявленията от други европейски представители беше толкова срамно и обидно, че просто няма накъде. Ще дойде Испания да ни обяснява как ние трябва да си водим политиката вътре в държавата.
Тя не му остана длъжна и отвърна на удара, като заяви, че народите не искат техните политици да обслужват интересите на корпорациите, което е станало с гласуването на СЕТА в Европейския парламент.
Моите уважения. Абсолютно нямам какво да кажа. Жената се представя чудесно. Моето притеснение е, че ще го превърнем в партийна кауза, а тя е национална. Не искам хората да продължават да се делят. Искам хората да са информирани. Не да смятат, че това е пиар кампанията на БСП.
Как гледате на твърдението на Сергей Станишев, че се е объркал при вота в Европейския парламент, че при гласуването е имало техническа грешка, а той реално е имал намерение да гласува против СЕТА. В същото време знаем, че по-рано е гласувал „за” Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP)? Не беше ли това по-скоро реакция срещу искането на Корнелия Нинова да бъде изваден наяве списъка с „българските предатели”? Трудно е да повярваме, че се е объркал.
Да, най-вероятно. Не знам колко бързо е успял да коригира вота. Въобще не му вярвам. Даже бях изключително изненадана, че въобще е коригирал гласа си. За мен това беше един предизвестен вот. Бях сметнала категорично „за” CEТА, още преди да стане въпрос за него. Смятам, че каквото и да е станало, се дължи на натиска на Корнелия Нинова, за което ѝ благодаря. Но въпросът е къде отиде националният интерес. Това, което аз наблюдавам е, че десни – ГЕРБ, реформатори, я превърнаха в мишена и се юрнаха да обясняват колко е добре нещо, което няма как да е вярно.
БСП искаха още в миналия парламент да бъдат предоставени докладите, проучванията, изводите, на чиято база е дадена подкрепа за СЕТА. Ние самите знаем колко пъти сме се допитвали до производители и всякакви браншови организации, знаем негативното отношение на браншовите организации. Асоциацията на българския индустриален капитал, която би трябвало да е от най-големите фирми, които са там, дори излезе с негативно становище. Казаха: „Браво, чудесно, харесваме СЕТА”, а след това написаха шест страници притеснения как ще се отрази това върху тях. Никой не си направи труда да обясни на тези хора какво ще им се случи. Ние нямаме едно сериозно икономическо изследване.
Тоест ние не знаем какви ще са последиците, освен че вероятно ще търпим сериозни загуби?
На практика ние знаем какви ще са последиците от гледна точка на това колко сме малки и слаби. Ще търпим сериозни загуби. Не знам накъде повече. Това, което изключително много ме притеснява, е накъде повече. Защото и без друго имаме опити за приватизация на водния сектор. Опитват се да ни обяснят колко е важно да се приватизира водния сектор. Ние имаме достатъчно проблеми с това, че и в момента – при наличие на цялата структура, която имаме за София, ние имаме постоянно растящи цени, без да са заложени в концесионния договор. И тези постоянно растящи цени не водят до по-високо качество на услугата, напротив. И водата смени качеството си, да не говорим, че ако попитате половин София, хората пият минерална вода. За какво говорим?
Това, че се предвижда „регулаторно сътрудничество”, което задължава държавите членки на ЕС и Канада да обменят информация за предстоящи законодателни промени, не дава ли възможност да бъдат стопирани в зародиш тези от тях, които не отговарят на изискванията на всеобхватното икономическо споразумение?
Има няколко неща, които изключително много ме притесняват. Първо, арбитражните съдилища, които ще влязат отсрочено, тоест не влизат за предварително изпълнение, но ще влязат, са като котка в чувал. Ние нямаме такова нещо. То тепърва ще се сформира. Тепърва ще става ясно на какъв принцип ще работят, кой ще влиза вътре, но това вече е в сила. Ако във всеки един договор, в който е заложена клауза „арбитраж”, ще се знае към кой точно арбитраж се обръщаме, къде е позициониран той. Ако този арбитраж не е приет от двете държави, този договор няма да бъде подписан.
В момента ние ще имаме вериги от арбитражи, Господ знае кой е вътре. Сумите, които се плащат, са колосални. Говорим за милиони хонорари, предимно на корпоративни адвокати. Говорим за квоти, които ще са разпределени, та уж ще има канадски представител в този арбитраж, уж ще има европейски. Ние все още сме в зоната на здрача, не знаем какво ще е това чудо, но сме го приели. Как се подписва бял лист за такова нещо? Изобщо не ми е ясно как можеш да приемеш нещо, което тепърва ще се регулира с някакъв механизъм и ти предварително да кажеш, че ще се съгласиш, че всичките дела ще се водят там. Това акълът ми не го побира.
Искаха да направят обща европейска комисия, която да разглежда евентуалните ограничения, които една държава иска да наложи в законодателството си, как ще се отразят и дали не влизат в противоречие с договора СЕТА, който води до обратен, камшичен удар към локалното законодателство. Няма ред дори в споразумението за ГМО. Няма, то това е притеснителното. Тук е казано така: приемане на стандарти. Това е кодовото словосъчетание. За мен това означава точно това. Щом е добре за канадския гражданин, значи е добре за европейския гражданин. Какво значи това? Че ние го приемаме?
Битката в националните парламенти по отношение на ратификацията на документа тепърва предстои, като от тях ще зависи какви регулации ще въвеждат. Какво очаквате да бъде отношението на българските управници по отношение на казуси, свързани със защита на околната среда, с правата на работниците, с развитието на малките фирми? Ще могат ли да бъдат създадени ясни механизми на контрол върху тези сфери или по-скоро ще се сформират лобита, които ще наклоняват везните в полза на корпорациите?
По никакъв начин не могат да въвеждат регулации в условията на свободен пазар. Къде се правят проверките и какви регулации въвеждат локално? Все едно да ми кажат, че ще спират във Велико Търново камион, който е тръгнал от Варна за София, за да го проверяват. Кой ще го проверява? Граница във Велико Търново имаме ли? Това е невъзможно технологично. На всичкото отгоре противоречи на това, което ние сме подписали за свободно движение на стоки и услуги. Как се правят тези регулации? Когато кажат, че ще направят нещо, винаги питайте как.
По отношение на опазването на околната среда и защитата на правата на работниците – там е страшно. Щом Канада не е подписала тези международни златни стандарти, това прави още по-евтина продукцията ѝ. Освен всичко друго, създава условия тук да се промъкват такива предприятия, които ще вървят по техните процедури, по техните разпоредби. Това са такива отворени врати на всяко едно ниво, с които ние тепърва ще трябва да се справяме. Това, което хората по принцип пренебрегват при транспонирането е, че всеки международен договор, без значение какъв, е над локалното законодателство. Това към момента е така. Всичките ни международни договори са над локалното законодателство. Затова съдържанието на тези договори е много важно, то обичайно касае икономически отношения между двете държави, които нямат влияние върху нито една друга сфера и не се намесват – нито в приватизациите, нито в концесиите, нито се намесват в трудовото законодателство, нито се намесват в екологичното законодателство, за да не създаваме такива конфликтни точки. В случая ние имаме международен договор, който е още над европейското законодателство, тоест ние сме изнесли суверенитета в европейското, а тук имаме договор, който е и над европейското. Това е по-силният законодател.
Всичко, което ни обясняват за това как нашето европейско законодателство тук е по-силно, не е вярно, ако в договора е залегнало, че ние ги коментираме тези неща. Когато говорим за стандарти, това означава, че засягаме абсолютно всичко. Няма нужда вътре ГМО да е споменато отделно, месото с хормоните да е споменато отделно, защото то е стандарт. След като стандартите са споменати, след като е написано, че ние взаимно приемаме стандартите си, това означава, че ние сме отворили вратите за тези стандарти, без значение дали касаят трудовото, екологичното законодателство, или нещо друго. Ако ние признаваме техните стандарти, това означава, че ние сме съгласни с техния начин на работа. Искам да видя как ще бъде разписано това нещо и впоследствие. Но много се надявам да не се налага въобще да го научаваме.
Нека да говорим на какъв етап сме в момента. Това гласуване, което мина сега, означава, че от март месец ще влезе за предварително изпълнение договорът, който беше договорен. Там може да се погледне като отделни глави, които има преведени и на български език. От него липсва само арбитражът, това дължим на Валония. Валонците успяха да извоюват освен специални договорки за себе си, и това – този арбитраж да не влиза за предварително изпълнение, защото щеше да влезе сега, още преди да сме го ратифицирали. Имайте предвид, че ние нямаме срок за ратификация, което означава, че този срок може да се проточи във времето и двайсет години. Канадците редовно практикуват това. Те влизат в някакви отношения с някаква държава, без да са подписали стандартите, без да са подписали договора. Работят си уж спазвайки договора, без да са го ратифицирали. И това продължава години наред, могат да го прилагат както си поискат. По същия начин и при нас – може да се намери една европейска държава или няколко европейски държави, които да се мотаят, да не го ратифицират и това нещо да се проточва във времето, да е в предварително изпълнение и да си караме така още много време.
Опитвам се да намеря тези предварителни срокове, но обемът на материала наистина е много голям. Опитвам се да открия дали ако държавите, които трябва да го ратифицират, но някоя от тях отхвърли споразумението, то няма веднага да се прекрати. Защото реално би трябвало да е така. Ако една държава отхвърли и не ратифицира споразумението, би трябвало да се удари спирачката и да се прекрати. Няма нужда да чакаме да станат повече.
Очаква се падането на търговските бариери да позволи европейският пазар да бъде залят с евтини стоки. Какво би означавало това за българската икономика? Това няма ли да подкопае основите на местния бизнес или по-скоро ще го стимулира да предлага по-качествени продукти на конкурентни цени?
Към момента ние имаме отворен пазар към европейските стоки. Колко по-отворен? Ако човек влезе във веригите, 70% от стоките са чужди. При всички положения нямаме това изискване, което другите държави предложиха – да има 51% местна стока, да имат пропорционалност. Полша са договорили, че след като идва някаква чужда верига, трябва да внася толкова полски стоки, колкото има и в другите държави, в които има магазини. Ние нямаме такива изисквания, ние не защитаваме нищо. Ние и сега имаме проблеми с цените на млякото.
Когато имаме конкурентни стоки, които са нискокачествени и влизат от Европа, те убиват нашия производител. А ние и сега не разполагаме с инструмента да го защитим. Сега, когато ще влязат и по-евтини и нискокачествени канадски стоки, къде отива нашият производител? Той и сега не може да се пребори, а после какво правим? За това става въпрос.
Във връзка с ГМО, във връзка с качеството на храните канадците някои казват: „В Канада има много високи критерии”. Много високите критерии на Канада са, че имат задължително съдържание на пестициди и хербициди в плодовете и зеленчуците, без които не могат да влязат в супермаркета, за да бъдат продавани. Както казва една моя приятелка: „Моята био салата живее в хладилника 14 дни, а другата ми салата живее 4 месеца”.
Канадците имат огромни движения от типа „Върни се при баба на село”. Тези хора и сега се опитват да върнат традиционни сортове, те се опитват да се върнат към традиционната храна, защото нациите боледуват. Ние се превръщаме в роби на поредната корпорация, която ще ни продава лекарства, които няма да ни лекуват, които ще ни държат привързани на хранилка към тях през цялото време, защото цял живот си купуваме лекарства било за диабет, било за автоимунни заболявания, било за други болести. Но качеството на живот на хората масово пада, заради такива заболявания, поради които те просто не могат да живеят нормално. А в други страни се обясняват, че това било повишило качеството им на живот. Няма как да го е повишило.
Каква е прогнозата Ви по отношение на ратификацията на споразумението с Канада в националните парламенти на страните членки, като се има предвид, че 3,5 млн. души подписаха петиция срещу СЕТА и TTIP? Кои държави очаквате да „ударят спирачката”? Очаквате ли да има съпротива, опити за организиране на референдуми и дори отказ на отделни страни да ратифицират споразумението?
Очаквам Германия да удари спирачката, макар че те си оставиха вратичка на ниво конституционен съд, не казаха твърдо „не”, а можеха. Това ме притеснява. Франция е друга държава, която би могла да каже „не”, както и Белгия. Или поне Валония, макар че натискът беше гигантски. Не знам колко могат да издържат без да се огънат. Всички знаем, че има лобистки натиск по места. И какво правим? Цялата работа е да се отслабят държавите, да се разделят. Всяка една държава най-вероятно ще разчита на другата, че ще направи нещо. Което ни поставя в слабата позиция. Не стига това, че и сега сме по-слаби. И е истина това, което трябва да стане ясно на всички – този партиен елит не ни представлява. Защото ние имаме две петиции, които влязоха в Европейския парламент. Първата беше подписана от над 1 милион души, но я отхвърлиха и казаха: „Нямате право да говорите по тези въпроси”. Другата беше подписана от 3,5 милиона души. Което отново означава, че тук категорично се отхвърля всякакъв демократичен принцип. Има толкова много хора, толкова много браншови организации и асоциации. Никой не чу всички тези хора нито на национално ниво, нито на европейско ниво. Не за друго, а защото не ни е за първи път да се сблъскваме с такива процеси. Смятах и още се надявам, че чисто психологически, човешкото ни развитие е стигнало до етап, до който не се смята, че оръжието или революциите са решение. Смятам, че дори в България, както и човек да я гледа, последните ни преходи са мирни. Още от превръщането на България от монархия в република. Ние не сме стреляли по никого, не сме избивали никого, което в чисто човешки план би трябвало да ни поставя на по-високо ниво на развитие. Моля се да не се стига дотам, но ако хората бъдат лишени от възможността да бъдат чути, кървавата развръзка ще е неизбежна.
А отношението на българите към СЕТА какво е? Виждаме, че политиците са разделени, че по един или друг начин вплитат тези послания в предизборните си платформи. При изборите коя позиция ще надделее?
Поне като наблюдавам хората, които са около мен, повечето категорично са против. Българинът не се лъже толкова лесно. А и ние твърде много пихме от горчивата чаша при присъединяването към Европейския съюз. Хората обвиняваха за какви ли не замисли и планове за унищожаване на България и за икономиката ни като цяло. Сега може това да е капката, която да прелее чашата. Това, което наблюдавам като политическо говорене, е изключително тревожно. Ако българинът не се поддаде на лъжовна алчност, защото точно на тази струна играят партиите, ще му е ясно, че няма как баба Пена от Долно Нанагорнище да изнася магданоз за пазара на Канада. Всички тези българи, които произвеждат нещо тук, в Европа, знаят, че чисто технологично е почти невъзможно да търгуват на европейския пазар, знаят, че не са конкурентноспособни. Всичките тези българи са се сблъсквали с тези неща. Да им кажеш, че ще успеят някъде, където трябва да лети със самолет, което оскъпява стоката още повече и транспортът е почти невъзможен, е повече от абсурдно. Ако ние тук можем да ползваме хладилни тирове, за да закараме някъде селскостопанска продукция, било то зеленчуци, било то плодове или нещо до пазарите на Европа, но въпреки всичко сме затруднени да го направим, някой може ли да ми каже как ще го пренесем до Канада? Какво произвежда България, което се търси на канадския пазар? Какъв ни е износът на канадския пазар? И в следващия момент, това, което ми липсва тук, е анализът за това какво Канада би внесла, къде са ѝ конкурентите. Няма кой да направи такъв анализ. Защото ние сме над тези неща, ние си говорим политически. Тук става дума за неграмотност, за незаинтересованост. Става въпрос и за липса на механизми, с които местните производители да принудят хората, които отговарят за това, да го направят. По какъв начин един млекопроизводител например, би могъл да накара икономическото министерство да направи такъв анализ? По никакъв. Къде, какво ще ползва? Дори да сигнализира на някой народен представител, кой ще го чуе?
Никой не погледна анализа на това какво изнася Канада и на какви цени? Каква ще бъде потенциалната цена и потенциалното влияние тук. Имам познати в млекопроизводството. Скоро си говорих с една приятелка, която каза: „Ние имаме телета, които могат да минат за био, макар че не са сертифицирани, но никой не иска да купи телешкото”. И аз мога да кажа защо. Хората предпочитат да внесат прясно телешко или някакво друго от Европа, само заради това, че ще ползват данъчен кредит, няма да платят ДДС на вноса при производството и закупуването, а ще го дадат при пласирането на стоката. За какво говорим тук? За това колко голямо влияние оказва едно-единствено ДДС върху това да се ориентират към вносители, а не към български производители. Какво да говорим, ако дойде още по-евтина стока отвън. Какво ще правим?
Ние изкупихме месото от динозаври, както ние го наричахме, на Европейския съюз, изкупихме отпадъците, изкупихме държавните резерви, които са стояли замразени по 40 години и го изядохме в България. Беше евтино. Представете си какви боклуци ще дотътрим. Не смятам, че България ще бъде таргет на Канада, смятам, че ние ще пострадаме индиректно. Защото големите количества ще заминат за Германия, за Франция, а оттам ще дойдат при нас като вторичен внос. Направете си сметка, ако някаква стока дойде и се препакетира, как ще се следи. Или другият вариант – идва и се влага в нещо. Как се проследява тази канадска стока? Ако аз го взема като соя и от ГМО-соята произвеждам нещо, какво се случва тук? На етикета дали ще пише произведено с канадска соя? Няма как да стане. Така че това са вторичните ефекти, които неизбежно ще ни ошамарят. Логично. Колкото и да се опитваме да надхитряме пазара, това не може да се случи толкова лесно.
Това, което ме радва, е, че дори и силно десни медии вече коментират влиянието на точно този неолиберализъм. Те го гледат от друга гледна точка и казват: „Тук ни трябва още повече свобода, защото...”, „да няма държава, защото...”. Самите те също виждат, че има една тясна връзка между държавата и корпорациите, която води до изкривяване на пазара. Те също регистрират, че ги боли. И колкото и да се дърпат, колкото и да се правят, че са противници, в един момент всички ще се съберат на една страна на борда. Въпросът е дотогава да не сме обърнали лодката. Смятам, че имаме нужда да направим устройството на държавите и устройството на света, отговарящо на реалното съществуване на това, което представляваме хората в момента.
Не можем да продължаваме да тъпчем хората в един модел, който вече не е техен. Щом сме индивидуалисти, ще направим държавното устройство и обществените отношения да отговарят на индивидуалистите, а не да тъпчем индивидуалистите в нещо, което им е тясно и не е тяхно, каквото са партийните формации. Затова смятам, че твърде популисткият референдум на Слави Трифонов имаше успех. На хората им е ясно, че ти вече трябва да работиш с човека. Не можеш да работиш с партия и тази партия да ти обещава някакви неща. Защото моят интерес, сега в момента, е тук. Трябва да знам, че в следващия момент ще си избера друг човек, защото този, с който съм работила преди това, вече мисли по друг начин, по друг въпрос. Това, което партиите прилагат и досега като верую, като мото, гласи: „Той ми е противник”. Не, не е противник. Просто по този въпрос мислим различно, това не ни прави противници. Това означава, че по другия въпрос можем да мислим еднакво. Просто трябва да се отърсим от етикетите, защото те ни вредят. На практика разделението на хората ни вреди. Трябва да оставим много точки, които ни обединяват. Нека да са каузи. Нека да се съберем всички и да видим, че имаме национална доктрина, която е развитието на България в близките 20 години. Да ни е все едно кой ще ни управлява, да не му даваме да се отклонява от това, което сме решили, избрали, приели на референдум. Който е решил да делегира своите права на партия, която да го представлява, да продължава да го прави. Който не е, да има възможността да се довери на човек. Това да е видимо във всеки един момент.