Отчетлив завой надясно и смътно политическо бъдеще: това се чете в състава на новото правителство на Франция. То бе съставено от премиера Манюел Валс, след изненадващата му оставка в понеделник.

В политическата практика на V-тата Република ролята на министър-председателя е тази на „бушон“ на изпълнителната власт, фактически оглавявана от всесилния президент. В този смисъл оставката на премиера традиционно е предварително съгласуван с президента жест. До него се прибягва, когато държавният глава сменя курса или търси нова обществена подкрепа.

Оставката на Манюел Валс обаче бе лично решение на премиера-волунтарист, който постави на карта поста си, в опит да получи подкрепата на държавния глава срещу тройката непокорни министри Монтбур-Амон-Филипети, които оспориха публично социаллибералния курс на министър-председателя.

Правителството Валс2 е редактиран вариант на първия кабинет с една емблематична промяна: ключовият портфейл на икономиката и индустрията е поверен на 37-годишния икономист Еманюел Макрон. Изборът на бившия инвестиционен банкер в банка Ротшилд и доскорошен съветник на президента Оланд е категоричен знак за подкрепата на Елисейския дворец за курса на социал-либерални реформи, изповядван от премиера Валс. Той включва затягане на бюджетната дисциплина, ограничаване на регулациите, данъчна реформа и засилен социален диалог. Тъкмо този курс, под името Пакт за отговорност и солидарност, бе най-често обект на открити критики от досегашния икономически министър Арно Монтбур. Същият пледира за по-твърда френска позиция спрямо Германия и нейния икономически модел. „Необходима е нова система за търговия, основана на общочовешки правила за опазване на природата и в съответствие със социалните и санитарните стандарти“, счита низвергнатият Монтбур.

Замяната на един отявлен критик на глобализацията с инвестиционен банкер бележи твърдия курс на Оланд и премиера Валс към социал-либерални реформи, но поставя под въпрос парламентарната подкрепа за правителството, която не е гарантирана. Идеологическата мутация на управляващата ФСП застрашава и нейната цялост. Реформите на Валс не срещат подкрепа в средите на редовите френски социалисти, а и тепърва предстои да докажат своята резултатност. Свидетелство за това са рекордно ниският рейтинг на президента Оланд /17% одобрение/ и свободното падане на премиера Валс в сондажите.