Volksbühne am Rosa Luxemburg Platz. Една дълга берлинска вечер в Червения салон, завършила около полунощ. Събитието, обявено като създаване на новото движение DiEM 25 («Демокрация в Европа») в Берлин, трябва да започне в 20:30 ч., но час по-рано пред театъра вече вървят страстни дискусии около това какво предстои да се случи вътре и кой ще участва. Сред чакащите има различни лица, такива със строг изпитателен интелектуален вид, шарени активисти, възрастни берлински двойки, екстравагантни дами и убедени левичари, чиято освободеност личи още от пръв поглед. Никой не знае какво ще предложат на зрителите от «сцената на народа» Янис Варуфакис и компания. Но така тръпката е още по-голяма и дискусиите какво ли ще се случи там вътре сред червените стени са още по-задълбочени. На пръв поглед промотирането на събитието и продаването на билети за него на цена от 12 евро, изкупени за два дни, подсказват, че това може би ще е политическо шоу, спектакъл с рок звезди от сферата на икономиката и философията, които ще пропагандират идеите си за тотална трансформация на Европа. Според тях тя трябва да се превърне от място на жадни за пари банкери и корумпирани политици в демократично място, където гражданите и света, в който те искат да живеят, имат значение. И това предположение не е далеч от истината. Но все пак е малко странно срещу 12 евро да гледаш създаването на «истинска демокрация в Европа». В едно място, добило славата на културно средище за алтернативни събития и екстравагантни спектакли, създаването на движението на Варуфакис изглежда като интересен експеримент, който тепърва предстои да видим дали ще проработи и какви хора ще застанат зад него. За момента това движение има значение, защото би могло да създаде общност от представители на различни социални групи, които заедно да кажат на брюкселската диктатура «Време е за промяна, не ви харесваме, много сме и сме от цяла Европа!».
Театърът Volksbühme am Rosa Luxemburg Platz
Вечерта започва с няколко минутно видео, чиято музика беше композирана от британския музикант Брайън Ино (съучредител на DiEM 25). В него се виждат познатите лица от политическия елит на Европа, служебната им бюрократична среда, технократските им физиономии и в същото време актуалните снимки от бежански лагери, опустелият след атентата Париж и националистическите движения, все по-актуални на континента. Новото движение цели да демократизира Европа до 2025 г. Иначе, според групата, тя ще се дезинтегрира все повече. Финалното мото на презентиращото новото движение видео е: «Нищо не ги плаши повече от демокрацията!». След това в притъмнената зала на сцената се появява Янис Варуфакис под бурните аплодисменти на публиката. На старта, описващият себе си като «ексцентричен марксист» Варуфакис заяви, че, да, «Европа ще бъде разтърсена – нежно, състрадателно, но решително!». Той определя времето, в което живеем днес като постмодерна версия на 30-те години – остеритет и картели, които нямат нищо общо с осигуряването на добър живот на гражданите.
Янис Варуфакис и хърватският философ Сречко Хорват
Вечерта в Червения салон на берлинския театър Volksbühne преминава не под формата на широка дискусия на сцената, а като презентиране на основните идеи на движението в речите на различни публични личности, които го подкрепят. Така послание отправя кметицата на Барселона Ада Колау, британската евродепутатка от Зелената партия Каролайн Лукас, която казва, че ни е нужен Европейски съюз, атакуващ настоящото виждане за икономически растеж, представители на Blockupy движението в Германия, музикантът Брайън Ино, спомнящ си последното си идване в Берлин „по сериозни причини“ преди 25 години, когато е правил албума Achtung Baby! на U2 и сходното усещане, което е имал тогава и днес. Тогава, обединеният град като надежда за равенство между хората и днес – надеждата, че Европа има и друг, по-човечен образ.
Британският музикант Брайън Ино на представянето на DiEM 25 в Берлин
Хърватският философ и съавтор на манифеста Сречко Хорват призовава за солидарност и прозрачност, но и за подкрепа за Джулиан Асандж, благодарение на когото разбрахме какво вършат политиците зад гърба на хората. Джулиан Асандж също се включва с пряка видео връзка от еквадорското посолство в Лондон, както и философът Славой Жижек, който определя движението като «правилната стъпка». На сцената се появяват и евродепутати от Подемос и Зелената партия на Португалия, както и представители на Die Linke.
Сречко Хорват говори за нуждата от нов модел за Европа
Очевидно DiEM 25 разчита и на енергия от действащи в момента политици в Европейския парламент, които да създават съпротива вътре в самата институция. «Радикални ли сме?» задава сам на себе си въпроса бившият гръцки финансов министър и си отговоря – «Да, по дяволите, радикални сме!». След което пояснява, че когато си прав, никога не си достатъчно радикален. А когато грешиш, никога не си твърде консервативен. Според него обединението трябва да събере хора от различни страни и от всички демократични политически сили: леви, зелени, социалисти, либерали. И преди са правени много опити за създаване на паневропейски движения, които са се проваляли. Използвайки популярността си в момента и вниманието на медиите, Варуфакис обаче би могъл да превърне DiEM 25 в една успешна алтернатива за други възможни идеи за Европа или преобръшането й «отдолу». Той определя платформата си като либерално лява и защитаваща всички ценности и права на гражданите независимо от пол, сексуалност, цвят на кожата, религия. В същото време Варуфакис осъжда все по-задълбочаващото се с бежанската криза затваряне на границите и пътя обратно навътре към националната държава. В манифеста има и критика към днешните европейски елити, за които парите са фетиш, а не просто инструмент. Капитализмът изяде демокрацията, а кризата му в момента може да роди фашизмите и национализмите, както вече сме ги виждали в историята. И ролята на лявото е именно в това, да създава други наративи, казва Варуфакис. Някои от съучредителите на «Движението за демокрация в Европа 25» сравняват политиката на ЕС с това, когато на пациент с рак му се дава кортизон.
Проблемите, които възникват около иначе прекрасните идеи и послания на манифеста, обаче също трябва да бъдат отбелязани, иначе ще звучим като омагьосани мечтатели. Първо, засега в движението не се виждат никакви обикновени хора, а само известни публични личности и евродепутати. Върху тях лежи предизвикателството да пренесат, ако могат, това движение и на улицата, в университетите и сред обикновени работници в Европа. Отсега изглежда съмнително как би могло това да се случи на практика. Янис Варуфакис обявява, че следващите стъпки са пътувания в различни градове и срещи с хора и организации.
Второто неясно нещо е, защо никъде в манифеста не пише как точно ще се приложи тази радикална демократизация в Европа. Инициативата няма никакъв план с мерки, които да бъдат изпълнени в определен срок от време. Как точно тази инициатива може да окаже натиск върху националните правителства или върху европейските институции, за да се случат желаните реформи, също никой не знае. Но можем да приемем, че като паневропейско движение, смисълът на една такава инициатива е да се съберат и обединят левите организации и сили в Европа. Това е провокирано и от успеха на СИРИЗА в Гърция, както и на Подемос в Испания, но и на Лейбъристката партия и нейният лидер Джеръми Корбин. В такъв смисъл DiEM 25 може да бъде и една мрежа, през която да бъде чут гласът на едно обединено общоевропейско ляво срещу сенчестите институции, медийните магнати, еврогрупи, банкери, лобисти и всякакви технократски експерти.
И все пак, запитан какво го кара да вярва, че DiEM 25 ще успее, след като други движения като Attac се провалиха, Варуфакис отговаря: „Абсолютно нищо. Но това е единственият начин, по който мога да се събуждам сутрин и да съм изпълнен с енергия.“