Най-много номинации за Първанов
Интервю на Калина Андролова с Румен Петков, зам.-председател на АБВ
Снимка: Антоанета Киселинчева
Няма как да не започна с излизането на АБВ от властта. Как ще го обясните? Официалната версия вече я знаем, кажете две думи за неофициалната.
Просто няма неофициална версия. Има една серия от много остри реакции на политическа партия АБВ към мандатоносителя – ГЕРБ. Става дума за това, че в последния момент се притиска Народното събрание със стратегически решения. Като се започне от дълга и се стигне до Изборния кодекс. Тези решения не се обясняват, не се мотивират, не се обсъждат във формати, които могат да дадат повече аргументация на обществото. Това не е понятен и приемлив за АБВ начин на правене на политика.
Към това добавяме и една серия от решения, които – да го кажа по-общо – са вредни за обществото. Например в енергетиката. До ден-днешен нямаме отговор на въпроса с какъв мандат делегация на Министерството на енергетиката е била в Китай. Водени ли са преговори за изграждане на нова ядрена мощност? С какъв мандат са били в Япония? Воден ли е разговор за подмяна на мощност в „Мини Марица-Изток”? Защо беше теглен кредитът? За да платим на американските централи ли? При какви условия е теглен този кредит, с каква лихва? Има ли възможност кредитодателят да променя лихвата и условията при определени обстоятелства?
Всичко това прави невъзможно участието на АБВ във формата, който подкрепя кабинета. Оставям настрана това, че вътре има откровено шизофренни явления. „Ние сме в опозиция”, заявява един лидер, каквото и да значи това в неговия случай, а същевременно всички известни имена от неговата партия са министри, заместник-министри, членове на политически кабинети. И това е нещо, което слага допълнително тежко усещане за отвращение от политиката днес. Няма как АБВ да участва в тази гмеж.
Реформаторите имат голямо, небалансирано присъствие в правителството. Защо Бойко Борисов им даде толкова голям дял от властта?
Този въпрос трябва да бъде зададен на министър-председателя. Ние сме приели участие в най-тежкия, най-чувствителния сектор. И мисля, че АБВ е единствената политическа сила, която показа способност да прави политика, която реализира стратегическа реформа с визия за 25-30 години напред. За съжаление, във всички останали сектори провалите са видими. Най-главният въпрос не е защо ние трябва да се обвързваме с тези провали. Най-главният въпрос е, че така не се прави политика. И искаме да покажем на обществото, че има политическа партия с достойнство. Като каже, че не приема този начин на правене на политика, излиза от властта с всичките си представители.
Въпросът е, че имахте по-сериозни поводи – във връзка със заема, който беше взет, или с външната политика на правителството, но излязохте светкавично веднага след промяната на председателя на БСП. Тук вече се породиха всички тези…
… Спекулации…
Да, че има обвързване между двете решения.
Не, по никакъв начин няма обвързване между двете решения. Този дебат го водим вътре в партията повече от половин година. Натрупа се една пределна маса на нетърпимост, която намери естественото си решение. Пак казвам – разликата между нас и другите е, че ние публично обявихме мотивите си, обявихме намерението си да се оттеглим и всички наши представители напуснаха изпълнителната власт. Казвам го, защото това е тежко решение. Това е решение, което засяга човешки съдби. Но тези хора показаха човешко и политическо достойнство. И те бяха изпратени от институциите, в които работиха, по начин, който трогва.
Планирате ли някакво обединяване или коалиционна форма с БСП на следващите избори?
Аз не мисля, че това е актуален въпрос, преди да сме видели ръководния екип, който ще бъде утвърден, който ще предложи госпожа Нинова, защото в този екип ще има много ясни послания.
Да, но първата крачка, която Корнелия Нинова направи, е доста ясна. Всички низвергнати американофили бяха върнати обратно на позиции в партията – Ангел Найденов, Кристиан Вигенин и т.н.
Затова казвам – нека видим и Изпълнителното бюро на БСП и тогава ще можем да преценяваме. Пред госпожа Нинова има голямо предизвикателство и тя трябва да намери решения, с които или ще довърши БСП, или ще участва в акумулацията на нова енергия на българската левица.
Какви са очакванията ви за нея? Защо Миков загуби така драматично? Има ли тя наистина ресурс да обнови партията?
Изборът е кантар. Ние виждаме какъв е резултатът. И този кантар няма как да не предизвика размишления. Ние нямаме отчетлив избор, нямаме отчетлива доминанта. Ние имаме отхвърляне на господин Миков по ред причини. Част от тях се коренят в самата организация на Конгреса. Няма по-хаотичен конгрес през последните години, не само у БСП. Стовариха върху главата на господин Миков едни уставни нелепици, които бяха класирани в този мандат. Стовариха му ги, защото една част почтени, редовни хора просто бяха изхвърлени с уставни хватки. Тук кой колко е спечелил, не знам, но Миков загуби.
А стана ли той жертва на заговор?
Не. Какъв заговор?
На различни лобита, които помежду си ужасно много враждуват, но се съюзиха срещу него.
Не знам да има заговор, но в публичното пространство видяхме ясни, аргументирани позиции, заложени чрез медиите. Това не е заговор. Изправя се Румен Овчаров и заявява своето разбиране, виждане за перспективата на една партия. Изправя се Димитър Дъбов и заявява своето разбиране, изправя се Красимир Янков… Това не е заговор. Това е публично заета позиция. Не знам защо трябва да го квалифицираме като заговор.
А какво пречи на лявото да се обедини – вие и БСП? Досега само лидерът ли пречеше или нещо друго?
Не. Тук става дума за фундаментални различия в разбирането за правене на политика. Първо, един от основните поводи за разрива беше нашето отношение към ръководството след референдума. Не можеш да изкараш 700 000 души да гласуват, не можеш да направиш референдума в много труден за държавата момент, не можеш да го спечелиш по един безпрецедентен начин и на другия ден, в който ти си мандатоносителя и носиш отговорност за властта, да загърбиш решението на референдума, без да кажеш една дума защо. Това е лъжа пред обществото, в най-просташкия й вариант. Тогава ръководството на БСП си го позволи. И затова искахме смяна на ръководството и смяна на политиките. Второ, старото ръководство на БСП имаше абсолютно нелепо отношение към Русия. Предполагам, че повечето ви читатели си спомнят, че българският външен министър, тогавашен член на Изпълнителното бюро, беше първият, който се отъркаля в…
Легитимира фашистката хунта…
… при един несъмнен преврат в Украйна, да заеме някаква позиция. Оставям настрана това, че военният министър искаше по-засилено присъствие на НАТО в Черно море. Защо? Това са неща, които за нас са неприемливи. Те са неприемливи и в сегашния формат, по който се управляваше БСП.
Но сега същите тези хора се връщат отново. Докога ръководството ще говори фалшиви приказки пред електората? Няма значение кой е на власт. БСП даже е доказано най-удобна на глобалния фактор за неговите задачи.
Трудно мога да ви опровергая, но мисля, че председателят Миков е недостижим. Той върна председателя на Руската дума господин Наришкин, не го прие, да не кажа изпъди, не го допусна в България. След което търча при същия в Москва, бидейки вече в опозиция. Е, не се прави така. Затова казвам, че има неща, които са до такава степен неприемливи, че човек, за да запази не само политическа, но личностна физиономия, трябва да може да сложи черта.
Да, но от първите стъпки, които прави Корнелия Нинова, сме доста скептично настроени към това, че БСП ще дойде на себе си, че ще има синхрон между ръководството и това, което мисли електората. Тоест лъжата продължава.
Не мога да кажа доколко и как продължава, защото изборът на този пленарен състав е направен от Конгреса, той не е направен от госпожа Нинова. Ние очакваме госпожа Нинова да предложи някакъв състав на Изпълнителното бюро и това вече ще е нейният избор. Но този избор на Конгреса не знам доколко може да бъде окачествен като избор на партията. Вие посочихте поне три аргумента, че има диаметрално разминаване между усещането, разбирането за перспективите пред страната ни на огромната част от членската маса на БСП, вече твърде скромна, и разбирането на нейното ръководство за политиките.
Тази агентура за влияние по върховете в партийното ръководство е очевидна за всеки човек. Човекът за международните връзки в парламентраната група е да речем Вигенин. Ключовите места се заемат от хора, които са под влияние на глобалните интереси.
Сигурно цял живот ще трябва да отговарям и за БСП, но не виждам смисъл сега лично аз да се фокусирам върху БСП.
Ставаше дума за това дали планирате някакво обединяване и дали е възможно в този формат, с Корнелия Нинова.
От Нова година насам имаме ясно очертан формат на леви, центристки, патриотични и десноцентристки формации, които водят много активен диалог помежду си и пред обществото, подчертавам, за това какъв президент ни е нужен, каква президентска институция ни е нужна, как президентът вижда своите приоритети. Това много ясно беше видяно и на вчерашния Конгрес на политическа партия АБВ, където тези разбирания прозвучаха от всички наши гости. В това число, бих казал, и от синдикалните ни лидери, които гостуваха на конгреса. Имам предвид на българските синдикати, с които диалогират институциите и политическите партии. Така че това би било избор на БСП. Ние не зависим по никакъв начин от изборите, в която и да било политическа формация и го показваме всеки божи ден с поведението си.
Правят се нелепи внушения, като започнем от това, че – видите ли – БСП реши така, ето, АБВ – иначе, и стигнем дотам, че ние сме взели решението си заради енергийния проект и ще копаме нефт и газ в Черно море. От Вълко Червенков насам тази идея се развива с различен ентусиазъм. Ние сме „за”, дано да го имаме. Аз не мога да си обясня защо това правителство или поне енергийният му министър, правителството на Орешарски или поне министърът му на икономиката, енергетиката и туризма, не разбират, че България губи огромни пари от това, че за следващите 50 години не се затвърждава като незаобиколим фактор, който гарантира енергийната сигурност на Европа. Имам предвид проваления „Южен поток”. Говорим за едни такси от порядъка на 500 милиона годишно.
Но това се случва при мандата на БСП. И това е най-учудващото.
Най-учудващото е, че тогава ние, и в БСП, и след това изпъдени, изключени от БСП, като поставихме тези въпроси, всички с половин уста казаха: „Да, прави сте”. Но всъщност държаха правителството. Имаме една серия от неадекватни действия, които вие казахте, за които БСП има двулико поведение – и по отношение на външната политика, и на политиката, свързана със сигурността, и на политиката, свързана с енергетиката. Впрочем всичко това е свързано със сигурността. Като сме на власт сме така, като сме в опозиция сме иначе. Но като сме в опозиция – малко по-умерено, да не би да разсърдим тези, с които искаме да сме добре, ако случайно някога пак дойдем на власт. Това двуличие е част от двуличието на ДСБ – в опозиция сме, но всички сме на власт, всички сме в хранилката.
Ще издигате ли президент? Ще издигате, взели сте решение. Въпросът е Георги Първанов ли ще бъде кандидатурата за президент.
Най-много номинации има за президента Първанов и за вицепремиера Калфин. И мисля, че това не озадачава никого. Но подчертавам, че още през януари президентът Първанов обяви, че търсим този широк диалог, за да намерим фигура, която ще даде максимално тяга нагоре. Приемлива фигура, която ще материализира патриотизма, която ще има характера, гръбнака да води национално отговорна, силна политика. Няма никакво съмнение, че Георги Първанов и Ивайло Калфин са такива. Те го показаха и в двата си мандата – Първанов като президент, а Ивайло като министър на външните работи и като министър на труда и социалната политика. Това е нещото, което качествено ни различава от другите. Ние реализирахме тази социална реформа чрез много тежък, публичен диалог със синдикати, работодатели и неправителствени организации. Чрез законови позиции, защитени във всички парламентарни групи, независимо дали са на власт или са в опозиция. И това прозвуча толкова категорично от устата на лидерите на двата синдиката, че няма как да не ни кара да се чувстваме горди с работата на министър Калфин, но и с политиката, която АБВ провежда.
Добре, но вашият електорален ресурс – просто това са обективните факти, няма да е достатъчен Георги Първанов да стане президент. Тоест, наистина ще търсите някаква коалиционна форма. Имаше идеи на патриотична основа, евентуално с някоя от тези патриотични формации…
Да. Основата няма как да не е патриотична.
Но по-добрият вариант вероятно е да бъде цялостен ляв фронт.
Една дясноцентристка формация като „Гергьовден” вчера прозвуча много категорично на конгреса със своята оригиналност. Една формация, която трудно може да бъде вписана в лявото, каквато е „Народен съюз”, прозвуча изключително категорично и убедено, че пътят ни е общ. Не искам да свиваме, защото… БСП какво направи? Самоизолира се. Понеже нямаше никой с БСП, си измислиха ляво крило в БСП и сега всичките сме вляво. Но има едни, които са всъщност стипендианти в НАТО. Казвам го не защото това е укоримо, а защото резултатът, от това да послъгваш тук така, пък там иначе, е видим.
Но все пак политиката е въпрос на някакви договорки и е нормално да вървят договорки.
Много е важно договорките да са публични. Смаян съм, че на дебата, който направихме във Велико Търново, свързан със сигурността и необходимостта президентът да може да очертае ясно своята визия за политиката в сферата на сигурността, имаше толкова много представители на медии, а отразяването беше никакво. Една седмица по-късно в Народното събрание в широк формат – с 10 политически партии, голяма част от които са парламентарно представени, направихме дебат по демографската криза. Без съмнение това е въпрос, който е не тревожен, а с „перспектива” да стане катастрофален за нацията. Още повече медии, още по-малко отразяване.
Как си го обяснявате?
С това, че има инструменти и фактори, които са задали идеята един такъв формат, който включва в себе си 10 прилични политически партии, да не бъде оповестяван. Да не бъдат показвани заедно, за да не се създаде усещането за налична перспектива днес. Големият проблем сега е, че голямата част от българите не желаят да гласуват, а ние като че ли искаме да ги насилим. Под „ние“ нямам предвид точно АБВ. Не виждат алтернативата, а това е не просто сериозна алтернатива, това е алтернативата, която иска публичност, която иска разговор с гражданското общество, която иска правенето на политика да става пред очите на хората и с участието им. Няма как да не сме горди с Гражданския ни съвет и с неговия председател професор Халачев, защото направиха много – и в дебатите, свързани със сигурността, свързани с висшето образование. Неслучайно казват, че АБВ е партия на ректорите и ние сме партията, която е направила най-много за висшите учебни заведения. Професор Халачев в много труден за студентите си в НАТФИЗ момент, показа какво означава ректорът, преподавателят, учителят, маестрото да е до тях. И мисля, че такива хора са гордост за обществото и са ни нужни всеки божи ден.
Смятате ли, че ще падне правителството и ще има избори 2 в 1?
За 2 в 1 не зная, защото е съвсем видимо, че мандатоносителят не иска „това явление Плевнелиев” да пише трети служебен кабинет. И като се замисли човек за неговите качества и химикалката му, наистина, може да се приеме тази теза. Но днес няма мнозинство. Днес няма политики. Днес ГЕРБ ползва едни инструменти на формиране на плаващи състави, в които няма политическа логика. Това прави управлението на България не просто непредсказуемо, а опасно. И то го прави нелегитимно и пред българските граждани, и пред нашите партньори. Въпреки всички клетви на министър-председателя, че управлението е стабилно, че няма проблеми.
А това явление „Плевнелиев”, което скандализира всички ни, как го обяснявате? Слугинаж ли е или е просто некадърност, глупост? Като президент той има най-ниския възможен рейтинг, откакто има такава институция в България.
Той е съчетание от изредените от вас фактори, плюс безгръбначие. Първо, има една част от нашите партньори, имам предвид като държави или определени техни представители, които имат доста арогантно отношение. Те не поставят въпроси, те поставят задачи и се поставят оперативно. Очевидно е, че Плевнелиев няма гръбнака да отстоява националния и обществения интерес на България. Второ, това е единственият – много се надявам и в дългосрочна перспектива да е така – човек, който е на върха на държавата и демонстрира безродственост, която е пагубна, срамна, отвратителна. Не може на всеки празник на Освобождението на България ти да пропускаш кой ни е освободил. Така че от тази гледна точка, като че ли рейтингът му е висок.
А смятате ли, че ГЕРБ може да се объркат и отново да го издигнат?
По-скоро се надявам, че там има и здрав разум. Все пак невинаги само здравите сили трябва да надделяват над здравия разум. Но нека този случай да е обратният – здравият разум да надделее над здравите сили. Но ние трябва да напишем два учебника за това как не се участва в политиката, които да преведем на всички езици. В единия да има хронологично изредени действията на Плевнелиев, в другия – хронологично изредени действията на Радан Кънев. Ако направим тези неща за Европа, мисля, че тя ще ни бъде благодарна за хилядолетия напред.
В жълтата преса се тиражира това, че ГЕРБ са ви отказали подкрепа за президент, затова вие сте напуснали.
(Смее се) Това горе-долу е равнимо с нефт и газ в морето. Впрочем, аз съм малко в конфликт на интереси. Жена ми е от Варна, тъщата е там. Можеше да грабна някоя кофа нафта и аз за зимата, за да помогнем на бабата, но съм склонен да преглътна тези корекции.
А виждате ли следваща коалиция на ГЕРБ с обща група за политически действия от БСП, АБВ, ДПС?
В средносрочен план България може да бъде управлявана само от коалиционен формат. ГЕРБ в рамките на три-четири месеца от формирането на кабинета показваха и воля, и стремеж към диалог. Но след това като че ли започнаха да се държат естествено. Тоест те имат у себе си едно вродено усещане за самодостатъчност. И това усещане ще ги съсипе рано или късно. Може би за България е по-добре да е късно. Но когато те са във формат, в който пазарлъкът надделява над политиката, ние сме свидетели на това, което виждаме днес. В енергетиката грабежът ще бъде така, а в здравеопазването ще разчитаме на палец, на показалец и т.н., във външните работи непременно трябва да мразим Русия. Професор Пантев има една великолепна фаза: „Защо в България имаме връх Столетов, а нямаме връх Джон?” И мисля, че само Плевнелиев не знае отговора на този въпрос. Така че са няколко секторите. Какво правим в отбраната? Похарчихме горе-долу половината бюджет на Министерството на отбраната, за да видим деветте движещи се малко над земята въздухоплавателни средства на родната ни армия. И оттук нататък – нищо. Добре, че нямаме езеро, щяха да докарат подводница.
Как си обяснявате това, че фигури, като настоящия министър на отбраната, могат да попаднат на такава ключова позиция? Това просто е фрапиращо.
Този въпрос трябва да бъде зададен на премиера Борисов и лично аз ще очаквам с огромно любопитство отговора. Това не е по силата на нормалния ми разсъдък. Аз от тази гледна точка не бих могъл да участвам в този разговор.
Може би една бъдеща коалиция в парламента – говоря за управление между ГЕРБ и лявото пространство, ще проработи?
Една бъдеща коалиция би могла да проработи, когато се прави за четири години. Когато тя се прави не за да се плашим на дребно и да се изнудваме, когато се прави на ясна, принципна основа. Както е казал класикът: „Момчета, като не знаете какво да правите, дръжте се в принципите”. Нашият министър-председател обаче като че ли понякога хем не знае какво да прави, хем е много далеч от принципите. Подчертавам – понякога, защото той е малко нервен напоследък, да не се сурне пак да се кандидатира за президент. И Радан Кънев му седи на главата и се забавлява колкото си иска.
Реформаторите и ГЕРБ взаимно не се понасят, затова не могат да вървят нещата. Според мен Бойко това много добре го разбира и вече иска коалицията да бъде друга. Според мен никой не може да управлява с Реформаторите, защото те са истерици.
Първо, трябва да дадем – не е по моите сили – една разяснителна теория пред нашата публика какво значи „реформатор” в България, какви са те. Защото в момента имаме две-три групи реформатори. Общото между тях е, че всичките са във властта. Премиерът търпи такива одиозни фигури! Сутрин Иван, Радан, един друг и още двама обясняват, че са в опозиция, а той цял ден гледа, че техните хора са на власт. Аз наистина вече се безпокоя за психическото здраве на премиера. На тези неща трябва да се сложи край веднъж завинаги, защото това може да стане заразно и шизофренията да стане част от ежедневието на българската политика. Тогава няма да можем да намерим българин не в чужбина, а в България да гласува. Защото като покажем, че това е начинът за правене на политика, кой нормален човек ще излезе да гласува?
Но като знаем колко своенравен е нашият министър-председател, кое го кара да бъде толкова търпелив спрямо Реформаторите? Кой му ги натрапва?
Склонен съм да подозирам известен натиск от Европейската народна партия. Но, подчертавам, склонен съм да подозирам. Не знам дали е така, не мога да кажа, че е така. За съжаление, като че ли и нашият министър-председател има известна склонност, не в мащабите на недоразумението, понякога да се вслушва във външни съвети, дошли от две места.