В понеделник вечерта в 22:30 часа на стадиона „Манчестър Арена“ след края на концерта на американската певица Ариана Гранде избухва взривно устройство. 20 000 човека присъстват на стадиона. По последни данни жертви на взрива са 22 човека и около 60 са получили различни по тежест наранявания. Между загиналите и ранените има множество деца. Пострадалите са извозени до шест болници в града. По предварителни данни на полицията взривното устройство е внесено на концерта от 12-14 годишен младеж в раница и е било пълно с гвоздеи. Във връзка с бомбената атака е задържан 23-годишен младеж в южната част на Манчестър. Отговорност за атентата пое Ислямска държава. Според правителствената пресслужба, полицията е установила самоличността на терориста. Тереза Мей определи случилото се като „ужасяващ терористичен акт“. По своя мащаб тази терористична атака е най-голямата от 2005 г. насам, когато след серия от взривове в лондонското метро загинаха повече от 50 човека. Вицепрезидентът по направление борба с тероризма и корпоративна сигурност на агенция Stratfor, Фред Бъртън, в интервю за CNBC заяви следното: „Мястото, където е бил терориста, или където е решил да заложи взривното устройство, е било избирано с намерението да бъдат убити повече хора. Затова в този случай може да говорим за много добре обмислен план. Това без съмнение е много успешна операция от гледна точка на този, който я е планирал“.  От неправителствената организация за борба с тероризма SITE Intelligence Group подчертават, че непосредствено след първите съобщения за терористичния акт, социалните мрежи са били взривени от ликуващи привърженици на Ислямска държава. По сведения пък на очевидци, проверката на вещите на входа на стадиона е извършвана формално. Един от посетителите на концерта казва: „Още когато влизахме за концерта нямаше някаква особена проверка. Това силно ни учуди. Нямаше металотърсачи, а чантите практически не се проверяваха. Охраната просто взимаше водата, която носехме и даже не поглеждаше към съдържанието на чантите. Охранителите не бяха полицаи, а хора от охранителната служба на стадиона. Нямаше никакви мерки за сигурност. Можеш да внесеш всичко, което поискаш“. Извършителят на този терористичен акт може и да е радикализирал се младеж, решил да умре прославяйки Аллах, но начинът на извършването на операцията по-скоро говори за добре координирана схема. Сегашният терористичен акт е бумеранга, който както е известно има свойството винаги да се връща. Още са пресни спомените от участието на Великобритания в коалицията, която в разрез с всички международни норми направи инвазията в Ирак, Либия и Афганистан. Известно е, че специални части на Англия са базирани в Йордания, а британската авиация участва в ударите срещу Ислямска държава както в Ирак, така и в Либия. Определено може да се каже, че Британия активно присъства в Близкия Изток и на терористичните организации това им е добре известно. Но Британия е само една от западните страни „експортиращи“ демокрация и постоянни военни конфликти в арабския свят. Западът винаги е използвал терористични организации и сепаратистки движения против своите геополитически  противници. Но в последните години създадените и контролирани от САЩ, Саудитска Арабия и Катар терористични формирования толкова се разроиха, че вече трудно може някой да ги контролира. Терористите се възползваха от самоубийствената емигрантска политика на брюкселския елит и вече настаниха своите клетки на континента. Колко са на брой, къде са и кога ще се задействат никой не може да каже. Странно е защо г-жа Меркел е такъв фанатичен привърженик на вноса на работна ръка от ислямския свят, след като в ЕС има около 60 милиона безработни християни. Но едно е ясно. Притокът на мигранти е правопропорционален на притока от тероризъм. Колкото повече отслабва Ислямска държава, толкова повече спящите клетки в Европа ще бъдат активирани. Дори терористичната групировка напълно да бъде унищожена, метастазите й ще чакат да настъпи техния час. Така че цивилизованият свят ще трябва да бъде готов да живее под постоянната заплаха от тероризъм. Дълбоката пропаст, разделяща европейската цивилизация от фанатичния джихад, няма как да бъде запълнена. Някои анализатори насочват  вниманието си и към един друг факт. Терористичния акт някак си „случайно“ става малко преди изборите в Англия и наближаващия религиозен празник на мюсюлманите – рамазан. Нещо повече, американските специални служби по своите канали отдавна са предупреждавали британските си колеги за вероятността от извършването на този терористичен акт. Но вместо да се повишат мерките за сигурност и да се предприемат активни действия по установяване на потенциалните терористи, каквато е практиката преди значими обществени събития, активността на британските специалните служби и полицията практически е сведена до нула. Известно е, че Западът често използва терористични структури за постигане на политически цели. А на предстоящите избори във Великобритания консервативната партия трябва да убеди избирателите си в опасността от мигрантите и необходимостта да бъде ограничено свободното движение на хора, като Великобритания се дистанцира от европейската миграционна политика. Остава следствените власти да установят дали извършеният терористичен акт не е бил „очакван“. Но каквото и да следва, факт е, че това не е краят. И която и партия да дойде на власт във Великобритания, едва ли ще промени нещо към по-добро, ако не промени експанзионистичната политика на държавата.