В епохата на високочестотната търговия циничният брокер от „Уолстрийт” на Оливър Стоун вече изглежда като обаятелен романтик.
„Истината, дами и господа, е, че алчността е добродетел.” Кой не помни тези думи? През 1987 г. киносалоните занемяваха след това изречение в проповедта на Гордън Геко (Майкъл Дъглас). Занемяваха всички. Не само оеснафелият и сиромахомилстващ соц, но и уж отраканият и благоденстващ Запад. „Уолстрийт” на Оливър Стоун се превърна в манифест на неолибералната революция. Филмът сложи началото на етически преврат. Отмени християнската обреченост на богатите: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство”. (Лука, 18,25) Отмени дори най-обикновения свян, благоприличието, какво остава за скромността. Узакони парвенющината. Внуши вина на бедните. Подпечата новия ред. Юпитата си гелосаха косите. Лари Кинг наследи митичните тиранти на Майкъл Дъглас, които като магическа прашка го изстреляха за 20 години в тв висините. Младежите навиха ръкавите на ризите си и наизустяваха афоризмите на Геко. Героят от „Уолстрийт” се превърна в икона. В дизайна, в жеста, в хищната усмивка и афиширания цинизъм, който се обяви за нов интелектуален стандарт.
„Като си умен, къде са ти парите?” 23 години по-късно през 2010 г. Стоун направи продължение на филма „Уолстрийт: Парите никога не спят”. Бумерангът на цинизма се беше върнал. Геко (остарелият Майкъл Дъглас) излезе с поовяхнал цинизъм от затвора. А светът бе в разгара на световната криза, която спретнаха той и подобните нему. Но този цикъл на възход и падение вече приключи. В ход е друг. Името му е High Frequency Trading (HFT).
„Аз не мятам стрелички по мишена за дартс. Залагам на сигурно. Чети Сун Дзъ. Всяка битка е спечелена още преди да е започнала.” Така напътстваше протежето си Майкъл Дъглас в „Уолстрийт”. Но това е максима от епохата на „вълците”. Днес сме в тази на казино-капитализма. High Frequency Trading, или високочестотната търговия, е новото оръжие за масово поразяване на финансовите пазари. Звучи непонятно, но всъщност е просто. Вместо събратята на Гордън Геко, които сме свикнали да гледаме как ръкомахат с препотени ризи по борсите, днес брокерските къщи използват мощни компютри, които вземат решения за покупко-продажба на ценни книжа за две микросекунди (0,000002 секунди) съобразно заложените в тях алгоритми. Печели по-бързият, онзи, който успее да пласира пуловете си с частица от секундата по-бързо от конкурентите.
„В следвоенна Америка малките гении мечтаеха за научна кариера, отиваха в университетите, стремяха се към НАСА. Днес най-бляскавите математици и програмисти от цял свят се наемат от борсовите __ спекуланти” , огорчено констатираше режисьорът Майкъл Мур в „Капитализъм, любовна история”. Но това беше в далечната 2009 г., когато високочестотната търговия на борсите едва прохождаше. Днес тя върти 60% от американския фондов пазар и 40% от европейския. Сиреч вече структурира търговията. Хората отстъпват мястото си на компютрите в спекулата с ценни книжа.
Машините са по-вещи. Алгоритмите им отчитат стотици, понякога хиляди параметри, които никой ум не може да калкулира, а бързината им е несравнима с човешката. В тийнейджърския речник НЕ-човек е възторжен синоним на СВРЪХчовек. Многозначителен парадокс. Но предвид етическия преврат на Гордън Геко всичко си идва на мястото. Човешкият фактор вече спъва пазара. Или поне така си мислят високочестотните трейдъри. „Разглеждам хиляди сделки дневно. Но се спирам на една.” Друга максима на Гордън Геко, която вече е задмината от технологиите. Високочестотната търговия паразитира тъкмо върху ускорения оборот на ценни книжа. Сделките са хиляди и ежесекундни. Компютрите изчисляват и най-нищожните маржове и въртят ценните книжа 24/24 часа. „В края на деня обикновено ценните книжа се връщат при първоначалния си държател, маржовете са нищожни, но скоростта на оборота и големите обеми генерират значителни печалби”, обяснява Джонатан Бругард, най-авторитетният изследовател на HFT. Алгоритмите се разработват от математици и програмисти, обикновено това отнема около година. Животът им обаче е много кратък. Дребна промяна в регулациите помита труда на младите гении и рестартира разработването на алгоритъма от точка нула. Високочестотната търговия зависи изцяло от скоростта и се практикува само от тесен кръг брокерски фирми. Всичко на всичко двадесетина: Getco, Citadel, Renaissance, QuantLab, IMC, Latour. Всяка частица от секундата е от значение, всеки метър кабел удължава предаването на заповедите за покупко-продажба, които се подават от сървърите. Затова някои фирми като японската Nomura полагат собствени оптически кабели до клиентите и наемат офиси в непосредствена близост до борсите. Адресите дори не се афишират. „Става дума за узаконена кражба, тези хора са като Ал Капоне пред клавиатура”, категоричен е американецът Ерик Хънсайдър, един от най-яростните критици на високочестотната търговия, който не се изненадва от тяхната потайност. „Пари се печелят тихо.” В САЩ фирмата Spread Networks изгражда цяла мрежа оптически кабели изцяло за нуждите на високочестотния трейдинг. Кабелът позволява информацията да циркулира от Чикаго до Ню Йорк за 0,000013 секунди. За да си дадем сметка в каква степен високочестотната търговия взема връх над традиционната, е достатъчно да споменем, че в Европа към днешна дата остават само девет борсови сървъра. Пет от тях са в Лондон. В Ситито. В този нов, паразитен бизнес всяка микросекунда е от значение.
„Щом спреш да ми даваш информация, значи започваш да я измъкваш от мен.” С тези думи Гордън Геко облъчва младия брокер в „Уолстрийт”. Информацията винаги е била решаващ фактор. Но днес се оформя метапазар на информация. На 3 юли 2009 г. няколко коли на ФБР набиват спирачки на летището в Нюарк. Агентите нахлуват на бегом и арестуват някакъв кротък човечец с вид на колежански аутсайдер. Хилавият гений е Сергей Алейников, руснак по произход, емигрирал в САЩ през 1991 г. Блестящият математик и програмист е нает от „Голдман Сакс” с годишна заплата от 400 000 долара. В банката Алейников работи две години и създава важни софтуерни продукти. До деня, в който „Голдман Сакс” сезира ФБР с настойчива молба да го задържи на мига, задето е пиратирал кода към „сложен високоскоростен продукт, осигуряващ търговията в големи обеми на разни пазари”. С други думи един от онези скъпоценни алгоритми, които генерират десетки, понякога стотици милиони дневно. Алейников е осъден на цели осем години затвор. Сетне оправдан, но погнат от бившия си работодател по друг иск. Цялата сага е симптоматична за залога на новия метапазар на информация. Едни от най-търсените професионалисти през последните 5 години на Уолстрийт, на борсите в Лондон и Амстердам са младите компютърни гении с профила на Алейников, най-често индийци, руснаци, украинци или французи. Продуктите им генерират милиони. Но според специалистите тъкмо те заплашват борсите с нов Армагедон.
„Защо искам да срина компанията? Защото подлежи на сриване.” Така разсъждаваше безскрупулният герой на Майкъл Дъглас в „Уолстрийт”, който точеше зъби на една овехтяла авиокомпания. Днес дори този цинизъм изглежда задминат от събитията. На 6 май 2010 г. индексът Дау Джонс губи 10% за 5 минути. Брокерите гледат изумено екраните. В продължение на няколко месеца инцидентът остава мистерия. Докато американската служба за финансов надзор SEC не набеждава една малка инвеститорска компания в Средния Запад, която уж допуснала странна грешка. Въпросният инцидент влиза в историята с името Flash Crash (Мълниеносният срив). Той ще роди книгата на Майкъл Люис The Flash Boys („Мълниеносните момчета”). Днес тя е сред най-популярните четива на Уолстрийт. Авторът е борсов журналист и провежда собствено разследване на Flash Crash, което показва, че причина за срива е бъг в компютрите на високочестотните трейдъри. Това е червената лампа за потенциалния борсов Армагедон, който ни грози. „Някой ми припомни как навремето съм казал, че алчността е добродетел. Днес вече е узаконена”, споделяше помъдрелият Гордън Геко в продължението на „Уолстрийт” (2010 г.). Днес това е по-вярно от всякога. И едва ли ще се промени, преди да ни връхлети нова криза. Американският финансов регулатор вече реши да похарчи цели 3 милиарда долара за създаването на софтуер, с който да надзирава високочестотната търговия. Вместо да я забрани. Или поне ограничи. Европа е по-разтревожена. Според Тиери Филипона от неправителствената организация Finance Watch „високочестотната търговия е пагубна за пазарите, защото се извършва в ущърб на традиционните инвеститори”. Те мислят стратегически, ползват консултанти, проучват пазара, свикват управителни съвети, а всичко това изисква време. Филип Гийо, шеф на френския финансов регулатор, е малко по-толерантен към HFT: „Пазарът е екосистема. И като във всяка екосистема в нея трябва да има равновесие и разнообразие. Както монокултурата изтощава почвата, така и високочестотната търговия съсипва пазара”. В САЩ властите също са смутени. През септември 2014 г. Федералният съд глобява с 16 милиона долара Latour Trading за „прекалени рискове в транзакциите”. Но лобитата на високочестотния трейдинг засега блокират всеки опит за регулации. „Не можем да забраним на никого да изпреварва другите, това е част от предизвикателството на борсата, но както в градовете слагаме спящи полицаи, за да принудим шофьорите да спазват ограниченията на скоростта, така и на пазарите трябва да има спирачки. Когато търговията прегрее, трябва да можем да спрем за известно време. Това се нарича trading hold и ми се струва полезно”, разсъждава Филип Гийо. Компютрите са новата напаст на пазарите. Високочестотният трейдинг вече не се ограничава с ценните книжа. Появяват се и алгоритми, които паразитират върху курса на валутите. Фирми за високочестотна търговия се появяват в Хонконг и Токио, в Мексико и Бразилия. Борсата в Йоханесбург също се сдоби с алгоритми от лондонска фирма. „Днес средно една акция остава при приносителя си едва 22 секунди”, констатира Джонатан Бругард, изследовател на високочестотния трейдинг. Според някои експерти заразата вече се прехвърля и върху стоковите борси. „Вероятно това обяснява странните вариации в цените на едро на някои храни през последната година”, счита Джонатан Бругард. А това може да има опустошителен ефект върху производствения сектор. Афишираният цинизъм на саблезъбия Майкъл Дъглас вече е в миналото. Заедно с харизмата на героя му. Днес сме в епохата на аморализма. Компютрите нямат етика. Само алгоритми. И на техния фон дори иконичният Гордън Геко изглежда обаятелен със своята човешка порочност.