От изказванията в щабквартирата на ООН в Ню Йорк стана ясно, че САЩ се затрудняват сами да управляват света, но не искат да се оттеглят. Речта на Обама, малко демодирана, ни върна в началото на 90-те, когато рефренът беше „който не е с нас, е против човечеството изобщо” . Днес ситуацията е различна, но САЩ не желаят да се приберат у дома и да оставят света на себе си. Москва и Китай вече твърдо се отклоняват от зададения американски коридор. Например коридорът на Вашингтон за Сирия включва следното: да се участва във войната в Сирия, но само в коалиция под лидерството на САЩ и само за цели, които САЩ определят, а също и против точно тези врагове, които САЩ посочват . Путин обаче има друг план, независимо че Столтенберг го призовава да внимава. Интересни „пазачи” има „Ислямска държава”, някои от борците срещу нея изглеждат като нейни крепители! Американците са притеснени, че Русия създава т.нар. Зона на блокирания достъп в щаб района на Асад. И с ударите върху „Ислямска държава” ще унищожи и „опозицията” на Башар Асад. Конструираните сборни групи от алкайдистки отломки, наречени „опозиция”, са оперативно и целево изобретени от американците. Те не успяха да съборят Асад, каквито бяха надеждите на САЩ, но ще бъдат инсталирани във властта, след като сирийският лидер бъде принуден да се оттегли. В същото време коалицията, създадена от САЩ, по думите на Лавров не е „създадена съвсем в съответствие с международното право”. Ако САЩ ще бомбят уж „Ислямска държава” и са се договорили с Багдад, то с Дамаск нямат никакво намерение да общуват. Просто са решили да унищожат „лошия” Башар Асад под привидната форма на международна коалиция (например НАТО или някои натовски партньори и пр.), както беше в Либия, Югославия и др. „Ислямска държава” е само претекст. Тя беше първоначалното „инженерно” оръжие срещу Асад, но после се изроди и си постави самостоятелни цели. Ударите на Русия, за които „са притеснени” САЩ, целят не само да унищожат „Ислямска държава”, но и да върнат Русия като решаващ фактор на международната сцена. Разбира се, САЩ биха искали Русия да се провали и да получат главата на Асад без никакви жертви, както беше в Либия, просто изтриват една държава от земята, без да може да шукне. Ако Русия приключи войната в Сирия не точно по плана на САЩ, това ще бъде фактическият край на еднополярния свят. И приключване на американския монолог. Затова участието на Русия във войната с „Ислямска държава” има огромен залог. Равнопоставен партньор се става със сила. Само силата ражда политическо партньорство. И така е от векове. Въпросът е за тъканта на силата: ако е само физическа – това е унищожение, ако е сила на разума – това е съзидание. Ако е и едното, и другото – това е възход.