Тя едва е навършила 17, но край болничното й легло се кланят президентът и премиерът на Пакистан, началникът на Генералния щаб. CNN върти през час реклама с думите й. Анджелина Джоли организира петиция в нейна защита. Талибаните дават пари за главата й. Мадона й посвещава песен. Медиите забелязват Малала още единадесетгодишна, когато подхваща своя „Дневник на една пакистанска ученичка”, публикуван на блог-платформата на BBC. „Сутринта ни казаха да не носим цветни дрехи, защото талибаните са против”. „Днес е почивен ден. Станах към 10. Чух баща ми да казва, че видял три трупа на кръстовището. Почувствах се зле.” „Вчера сънувах кошмар. С хеликоптери и талибани. От началото на войната ме спохождат такива сънища… Тръгнах за училище, но ме беше страх, защото талибаните забраниха на девойките да се образоват. Явихме се 11 от 27 ученички. На път за училище чух мъж да крещи зад гърба ми: „Ще те убия”. Забавих крачка и се обърнах да видя още ли ме следва, но го видях да говори по телефона. Може би заплашваше някой друг….”.

Кошмарът й обаче се сбъдва на 9 октомври 2012 г., когато млад мъж се доближава до училищния автобус и я прострелва от метър в главата и шията. Поръчител на атентата е главатарят на местните талибани Молана Фазлула. Петнадесетгодишната Малала е самотна бунтарка, която отказва да се подчини на екстремистите в градчето Мингора. Заради нея чужди телевизии идват в долината Суат. Талибаните искат главата на момичето. Обляна в кръв, я откарват с хеликоптер. После в Бирмингам, „пакистанската столица” на Обединеното кралство. Името й на урду означава „оплакване и страдание”, но тя е живото му опровержение. Продължава борбата с мракобесите с лаптоп от леглото си. Само година след атентата, загърната в шала на убитата пакистанска премиер-министърка Беназир Бхуто, Малала изрича думи, които изправят аудиторията в ОС на ООН на крака: „Талибаните вярваха, че след куршума ще замълча. Мислеха, че ще се отметна от целите и амбициите си. Всъщност промени се само едно: изчезнаха слабостта, страхът и отчаянието, родиха се куражът и силата”. Понякога Малала е по детски простодушна: „За мен и мама бе трудно да се адаптираме към това ново общество във Великобритания. Не бяхме виждали жени, свободни да отидат на пазар, без да ги съпровожда брат им или баща им”.

Друг път детето мъченик говори като мисионер: „Диалогът е най-добрият начин за решаване на проблемите. А най-добрата борба срещу тероризма и екстремизма е проста: достатъчно е да се образова следващото поколение”. Британският остров е задължителна спирка за децата на пакистанския елит. Тук се дипломират бъдещите управници. Но момичето от бедната долина на Суат е тук с биография на мъченица и призната говорителка на милиони, лишени от образование връстнички, които гледат света през процепа на чадора си. „Успехът на Малала не е в това, което правим, а в това, което не направих. Не й подрязах крилата” – смирено казва баща й Зиауддин.