Кабинетът на френския президент съобщи, че в края на февруари или началото на март Макрон ще произнесе важна реч. Все още точната дата и място не са определени. Очаква се Макрон да определи хоризонтите на ЕС след Brexit. Според него напускането на Евросъюза от Великобритания е нещо като „предупредителен изстрел“. Според Макрон Европа е неспособна да демонстрира военна сила и да се защити самостоятелно. Източници от близкото обкръжение на френския президент твърдят, че очакваното изявление ще бъде съизмеримо с неговата реч през септември 2017 г. в Сорбоната в Париж. Тогава той отправи призив към европейците за реформиране на ЕС. Според информация на Reuters, близък до Макрон източник твърди, че „това е критичен момент за Брюксел“. С цел избягване на следващ сблъсък подобен на Brexit „ние трябва да се събудим“. Прави впечатление, че подобни алармистки сигнали отправя към ЕС и скандалният Джордж Сорос. И той също призова към „събуждане на европейците“.

Речта на Макрон ще се появи в пика на напрежението между западноевропейските страни и Доналд Тръмп, заради протекционистката му политика, при това на фона на драмата, която се разиграва около Brexit. Като основен „импулс“ за своята реч Макрон ще се възползва от предстоящото излизане на 29 март на Великобритания от Евросъюза. Но неговото изказване няма да има за цел да способства за преговорите между Лондон и Брюксел. Макрон няма да предлага формула за Brexit, а ще търси начин да се извлекат поуки от Brexit за бъдещето. Точно тук е интересният момент в разсъжденията на френския президент! Според Макрон Brexit е част от същия феномен, който е довел на власт Доналд Тръмп и е направил масови ежеседмичните протести на „жълтите жилетки“ във Франция. Нещо повече. Макрон счита, че феноменът е свързан със страха от загубите от глобализацията, териториалното неравенство и лавинообразното нарастване на недоверието към сегашните елити на статуквото. Френският президент ще се опита да убеди своите колеги, че е крайно време да започнат да мислят за ЕС като за по-твърд геополитически играч в безмилостния свят. Според Макрон „ЕС достатъчно добре се е справил с вътрешното регулиране, построил е красиво, мирно пространство с благоприятна търговия и регулируема конкуренция.“ Но дали е така за всички страни - членки на ЕС? Европа „не е разбрала какво поведение трябва да има в жестокия свят“, счита френският президент.

Прави впечатление, че поредната порция разсъждения на Макрон отново и отново се вписва в ясно очертаните рамки на либералния глобализъм. Първо, глобализацията като явление и феномен на човешкото развитие съществува още с неговото зараждане. Необходимо е да се прави ясна разлика между глобализация и глобализъм. Глобализмът е идеология, която обслужва транснационалните корпорации и банкови групи. Някои наричат днешната идеология за реализиране на глобализацията - Pax Americana. И точно по този въпрос Макрон не очертава ясно своите идеи. До такава степен ги размива, че те започват да се припокриват с тези на Джордж Сорос. Френският президент обвинява своите противници в популизъм, но неговата риторика е типична за отявлен популист. Макрон избягва да говори конкретно за това каква точно е формулата на глобализацията в Европа. В потока от думи на него му се губят понятията „суверенитет“ и „нация“. Той говори за някакъв неясно дефиниран „европейски суверенитет“. Ангела Меркел и Еманюел Макрон нямат разминавания в своите виждания по отношение на глобализма, глобализацията и бъдещето на Европа. И двамата го виждат като триумф на либералния глобализъм. Историята обаче е категорична! Суверенитетът и нацията са тези, които дават импулса за борба за свобода и демокрация, които пък от своя страна са основата за икономически просперитет. Принципът на суверенитета обитава основно в нацията.

На 11 юни 2015 г. в ежедневника Die Welt е публикувана статия с автор Бертолд Зеевалд. Изданието е известно с репутацията, че е близко до Ангела Меркел. В своя коментар Бертолд Зеевалд обвини гърците, че още през 1821 година са подкопали европейския ред. Честно казано, обвинението на германеца е трагикомично. Гражданин на страна, която е провокирала две световни войни и е извършила геноцид... да дава уроци по морал точно на гърците, които по време на Втората световна война са дали убити и изчезнали 8-9% от своето население като съпротива срещу нацистите. За сравнение, при французите жертвите за същия период са 1,5%. Това обвинение към нашите южни съседи е много показателно.

През 1821 г. гърците въстават срещу Османската империя. Тази επανάσταση (революция) е първата национална освободителна война в Европа. Хаити обявява своята независимост през 1804 г. и е първата държава, която признава тази на гърците. Какво следва след това? Гърците апелират за християнска солидарност срещу ислямския поробител. Европа не само, че не помага, но даже отказва да приеме техните пратеници. Клеменс фон Метерних, външен министър на Австрия, пише до своя посланик в Санкт Петербург, че каквито и да са подбудите за това въстание, основното в него се състои в „дезорганизиращата фракция, която заплашва всички тронове и институции“. Той пише още, че в Гърция има 300 000 глави за отрязване.

За тази ли точно Европа съжалява Бертолд Зеевалд? Точно нея ли дестабилизират гърците? С какво Европа на Метерних се различава от Европа на Макрон? Предложеният „пакет“ на Макрон срещу нашите превозвачи като начин на мислене и действие различава ли се от този на австриеца от преди два века? Просто днес времената са други. Но има една очевидност. Европа на Клеменс фон Метерних е по-брутална, но по-малко лицемерна. Икономическото и социално задушаване днес замества танковете и оръдията. Но както преди, така и сега става дума за задушаването на народния суверенитет.