Македония е в пламъци. Късно снощи разгневени граждани нахлуха в парламента на бившата югославска република и нападнаха депутати от лявоцентристката партия СДСМ на Зоран Заев. Влизането в Народното събрание се случи броени минути след като депутатите от СДСМ и народните избраници от част от албанските партии избраха за председател на парламента албанеца Талал Джафери от Демократическия съюз за интеграция на Али Ахмети. Сред пострадалите при нападението са лидерът на СДСМ Зоран Заев и депутатите от неговата парламентарна група Дамян Манчевски, Максим Димитриевски, Оливер Спасовски и Петре Шилегов. За Джафери гласуваха 61 представители в 120-местния парламент. От тях СДСМ има 49 депутати, а партията на Али Ахмети ДСИ – 10. Албанският алианс, който е едва с трима народни представители също е сред подкрепилите избора. Срещу Джафери гласуваха досегашните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ и други две от албанските партии - Движението "Беса" и Демократичната партия на албанците.
Политическата карта на съседна Македония е усложнена от множеството интереси на регионалните и глобални геополитически играчи. Както може да се очаква за съседната държава политическите сили са в известна степен огледални образи на българските формации. Изборите в края на 2016 г. бяха спечелени от управляващата македонистка ВМРО-ДПМНЕ – дясна консервативна партия, която се застъпва за запазване на традиционните съюзи с Москва и с нейния регионален съюзник Белград. Въпреки успеха изборите, ВМРО-ДПМНЕ не успя да състави правителство поради слабото представяне на неговия традиционен партньор – Демократическата партия на албанците (ДПА). ДПА е ключов политически играч в прехода в съседна Македония. Партията на покойния председател Арбен Джафери до началото на новия век играе ролята на балансьор между двете водещи славянски партии. Демократическата партия на албанците, подобно на българското ДПС, е традиционен гарант за етническия мир, унитарния характер и стабилността на Македония.
Втори във вота от края на миналата година е Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ), наследник на Македонската комунистическа партия. Паралелите с България отново са повече от очевидни. СДСМ тръгва от позициите на социалистическа идеология и поддържане на приятелство с Москва и Източния блок, за да финишира на изборите през 2016 г. като социално-либерална проевропейска партия. СДСМ на Зоран Заев е поддържана от европейски политици, между които са комисарят по разширяването Йоханес Хан и представителят по външна политика Федерика Могерини. В Скопие СДСМ се разглежда като гласа на Брюксел в македонската политика.
Пробивът в македонския парламент се нарича Движение "Беса". Според анализатори в съседна Македония "Беса" е политически проект на Партията на справедливостта и развитието в Турция и президента Ердоган. Македонският ДОСТ, твърдят наблюдателите, е използван от Ердоган като лост за натиск при реализацията на неоосманистката доктрина на Балканите.
Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) е най-голямата албанска партия, създадена през 2002-а от бивши членове на Армията за национално освобождение (АНО) - паравоенно образувание, което през 2001 г. воюва с правителствените сили на Македония. Коментатори в бившата югославска република свързват ДСИ с фигури в албанския подземен свят и трафика през Балканите. Партията с председател Али Ахмети е изградена основно от бойци на АНО - организация включена от САЩ в списъка с терористични организации. Изненадващо през 2004 г. Вашингтон изключва Армията за национално освобождение от списъка, а Али Ахмети става желан партньор на Съединените щати.
Напрежението от последните часове не може да бъде подценявано, защото е свързано с разделението в страната между албанци и македонци и с влиянието на глобални и регионални фактори. В ябълка на раздора се превърна т.нар. "албанска платформа" – проект на албанските партии за изменения във фундаментите на македонската държава. Чрез албанската платформа македонската държава върви по пътя на федерализацията. Платформата предвижда употреба на албанския език като официален на цялата територия на страната, признаване на двойно гражданство, икономическа равнопоставеност на районите на Източна и Западна Македония, включване на албански представители в работната група за решаване на спора за името, бърза интеграция в НАТО и ЕС, нов герб, нов химн и нов държавен флаг. Албанската платформа се поддържа от албанските партии и СДСМ на Зоран Заев. В регионален план тя е ключов елемент от стратегията на Турция, поради което Движение "Беса" е сред активните поддръжници.
В геополитически план конфронтацията позиционира Великите сили в лагерите "за" и "против" албанската платформа. В началото на март руското външно министерство обвини Европейския съюз и НАТО, че с тяхно активно сътрудничество на Македония се налага "албанската платформа", изработена в офиса на премиера на Албания. Опитите на европейската дипломация да балансира в сложната ситуация, при която платформата се отхвърля категорично от славяноезичното население на Македония, срещна съпротивата на албанците. Министър-председателят на Албания Еди Рама наскоро заяви по време на интервю пред изданието Politico, че обединението между Албания и Косово не е изключено, ако избледнее възможността страните от Западните Балкани да влязат в ЕС. Федерика Могерини и европейските представители очевидно не се отказват от "албанската платформа" и нееднократно апелират президента Георги Иванов да даде мандата за съставяне на правителство на СДСМ – настояване, което президентът категорично отхвърля поради страхове за унитарния характер на Македония.
Все още остава неясно как ще се развие кризата в Македония. Нападението срещу парламента след избирането за председател на Талал Джафери от Демократическия съюз за интеграция показва, че опцията за съставяне на стабилно правителство около "албанската платформа" остава малко вероятна. Поради отказа на лидера на Социалдемократическия съюз /СДСМ/ Зоран Заев публично да осъди и да се разграничи от този документ, президентът Георге Иванов отказва да му връчи мандат за съставяне на правителство.
Протестите в Македония, организирани от Гражданското сдружение "За единна Македония", започнаха в края на месец февруари. Те се провеждат всяка вечер след 17.00 часа местно време в десетки градове на страната. Демонстрациите в Скопие събират хиляди граждани, а при пристигане на европейски политици, които се опитват да посредничат в преговорите за изход от политическата криза, броят им достига десетки хиляди. Ескалацията от вчера, 27 април, прехвърля кризата в съвсем ново измерение.