Македонският премиер Зоран Заев постигна споразумение със своя гръцки колега Алексис Ципрас за името на Македония. В продължение на десетилетия проблемът за името на Македония бе повод за спорове между Скопие и Атина. Досега Гърция използваше неразбирателството си с Македония, за да попречи на пътя към членство на северната си съседка в ЕС и НАТО. Много македонци обаче смятаха, че по този начин Гърция им прави скрита услуга.
В последните години се наблюдава промяна на стратегическото равновесие на силите на Западните Балкани, особено след сближаването на Турция с нейния исторически противник – Сърбия. Причините за това са много, но най-силният и непосредствен фактор е отказът на Албания да предаде на Турция многобройните членове на организацията на Фетхуллах Гюлен, живеещи на нейна територия. Анкара изрази подобни притеснения и по отношение на режима в Косово и Метохия. Липсата на подкрепа от страна на Прищина за депортирането на гюленисти е поредният фактор, който сближи Белград и Анкара.
В същото време Русия продължава да поддържа добри отношения със своя съюзник Сърбия, което е част от стратегията на Москва за развиване на партньорства, удовлетворяващи и двете страни. Освен това Русия се зае и с историческо сближаване с Хърватия, като по този начин доказа, че нейното завръщане към Балканите не се гради единствено на основата на православието. Същевременно, нарастването на напрежението между Гърция и Турция бе засилено и от факта, че Гърция и Кипър започнаха сътрудничество във военната и енергийната сфера с новия регионален съперник на Анкара в лицето на Израел.
Традиционно лошите, а сега и още по-влошени гръцко-турски отношения, накараха Турция да се присъедини на страната на македонските националисти в спора за името на Македония. На свой ред това даде основата на неформално партньорство между турската страна и националистите-македонци, противопоставящо се на подкрепяното от САЩ етническо малцинство в Македония. Албанското малцинство и режимът в Прищина представляват американски марионетки на стратегическите цели на САЩ за „натовизация“ и „европеизация“ на Западните Балкани и в тази си роля те образуват ядрото на подкрепата за Заев за смяна на името на Македония.
На този фон, противоречивият във вътрешнополитически план македонски премиер Зоран Заев бе подложен на силен натиск от страна на САЩ да доведе до успешен край споразумението с Атина за смяна на името, което разгневи македонските националисти, ощастливи някои гърци и ядоса други. Поводът бе, че „Македония“ все пак фигурира като част от новото название на бившата югославска република, въпреки че гръцките националисти настояват, че то не трябва да присъства под каквато и да е форма. Последиците от това обаче далеч надхвърлят границите на неразбирателството между Атина и Скопие. САЩ се стремят да изолират Турция и Русия от Балканите, въпреки вековната им историческа свързаност с региона. След като миналата година Черна гора се присъедини към НАТО – ход, който се оказа особено непопулярен сред населението на малката държава, САЩ искат да изолират Русия, Сърбия и Турция, като поставят максимален брой страни от Западните Балкани в своята сфера на влияние.
Тезата, че присъединяването на Македония към НАТО може да разгневи Турция, може да звучи нелогично, но на практика през 2018 г. турското членство в алианса изглежда има по-скоро бюрократични, отколкото политически измерения или такива в областта на военното сътрудничество. От гледна точка на политиките на Анкара, Турция остава изключително независима от блоковете и алиансите, в които членува. Нещо повече, днес много хора в Турция поставят под въпрос дългосрочната жизнеспособност на членството й в НАТО, но излизането й от организацията би стимулирало още по-засилено сътрудничество между Държавния департамент и организацията на Фетхуллах Гюлен, с цел насилствена смяна на режима в Анкара. Независимо от членството на Турция в НАТО, през 2016 г. там бе направен опит за преврат – акт, който Русия незабавно осъди, но САЩ продължи да покровителства. Следователно, от гледна точка на САЩ, колкото по-скоро бъде решен спорът между Скопие и Атина за името на Македония, толкова по-бързо може да бъде постигнато скоростното й членство в НАТО и ЕС.
Въпреки че Македония не представлява особено голяма военна сила, изолацията на последователно антинатовски настроена Сърбия, която определя Западните Балкани като „американска територия“, обслужва явните геостратегически цели на САЩ за отскубване на Балканите от влиянието на Москва и Анкара. Съединените щати трябва да действат бързо, за да отнемат региона от обсега на Турция и Русия, тъй като двете страни възвърнаха предишната си геополитическа тежест по време на управлението на президентите Ердоган и Путин. Македонският премиер Заев прекалено много иска да се хареса на Вашингтон във всяко едно отношение.
Ето защо, ако гърците постигнат желаното по отношение на смяната на името на северната си съседка, това няма да е защото САЩ и ЕС са влюбени в тяхната позиция по въпроса, а защото те искат Балканите да станат част от американската орбита на влияние. Вашингтон натиска за смяна на името заради фанатичното си желание да изтласка турското влияние на Балканите, а не защото подкрепя гръцките претенции спрямо Македония.
Източник: Eurasia Future
Превод: Антоанета Киселинчева