Доналд Тръмп се закле в качеството си на президент на САЩ. Край! Това е! „Ястребите”, или неоконите, загубиха контрол върху изпълнителната власт в САЩ. Доналд Тръмп вече може да взема решения. Новият американски президент направи историческо обръщение към целия свят: „Ние не се стремим да натрапваме на никого нашия начин на живот, по-скоро се стремим той да засияе като пример, който всички да последват”. Както беше преди много време с Америка. Светът е объркан. Това, което бе абсолютно вярно през 2016 година, се оказа, че не е задължително да бъде вярно през 2017-а. Доналд Тръмп изрече следните слова: „Ние ще се стремим към дружба и доброжелателност със страните от целия свят, но ще го правим с разбиране, че всяка страна има свое право да поставя своите интереси на първо място”. Към днешна дата хубавата новина е, че нито Тръмп, нито Путин могат да си позволят да загубят. Загуби Хилъри Клинтън. И светът се отдалечи от ядрена война.

Доналд Тръмп направи алианса с Русия основен акцент във външната си политика по време на своята предизборна президентска кампания. Владимир Путин подкрепяше Тръмп, защото беше в интерес на Кремъл безумните неокони да не получат отново властта в Белия дом. Днес Москва и Вашингтон могат да постигнат компромиси по широк кръг от въпроси. Далеч по-голям от този, по който имат неразрешими противоречия. А противоречията ще останат. Руският публицист Егор Холмогоров нарече произнесената на 20 януари реч на Доналд Тръмп великолепна смес от „популизъм, национализъм и индустриално прогресивен социализъм”. Въобще все повече стават анализаторите, които считат, че тръмпизмът е някакъв вид „патриотичен социализъм”. По принцип е изключително полезно да се дефинира прецизно това, което днес се нарича „тръмпизъм”. Това, което в момента една немалка част от Америка и света разглеждат със страх и недоверие. Инаугурационната реч на новия американски президент се превърна в негов манифест. Доналд Тръмп влезе в Белия дом, въоръжен с идеологията на американския консервативен социализъм, или социалконсерватизъм. Някои френски автори го наричат „социализъм ала Бисмарк”. Но, внимание! Това не е левият социализъм на Бърни Сандърс или културният марксизъм. Става въпрос за десен социализъм, такъв, какъвто е описан в трудовете на германския икономист Лоренц фон Щайн, Ото фон Бисмарк, Йохан Готлиб Фихте („Речи към германската нация”), Освалд Шпенглер („Прусачество и социализъм”). Той гравитира около идеите на американския сенатор Хюи Пиърс Лонг, на индустриалеца Хенри Форд, на незавършените инициативи от програмата „Нови граници” на Джон Кенеди, на „великото общество”, обявено в Охайския университет от Линдън Джонсън, и на динамичния консерватизъм на Ричард Никсън, характерен с консервативна риторика и либерални действия. Накратко под консервативен социализъм се разбира идеология, която преди всичко е антилиберална. Антимарксистка също. Идеология, която утвърждава в самото начало не „свободата на индивида” и „класовата борба”, а най-вече „единството на народа”. Това е главният признак на консервативния социализъм. Естествено, консервативният социализъм признава свободата на индивида, но изнася на преден план единството на народа. Признава и личното преуспяване, но преди всичко на първа линия е общото благо. Съответно говори се и за „борба”. Но съвсем не в духа на марксистката „класова борба”. Консервативният социализъм отрича класовата борба. Той не говори за унищожаване на „отживели класи” или пък за премахване на частната собственост. Не обявява капитала за свой враг. Но много важен момент е, че прави разлика между трудов капитал и спекулативен капитал. Консервативният социализъм посочва на бедните и богатите тяхното кръвно родство пред Бога, нацията, общата родина. За свой главен враг обявява финансовия и спекулативния капитал. Тоест капиталът, който не е национален, който не работи за благото на народа. Това е капиталът, който организира и сплотява елит, чиято единствена цел се явяват личните банкови сметки. Този елит няма нищо общо с народа, презира народа и богатее за сметка на неговия труд. Преди години Хенри Форд обявява точно този вид капитал за главен противник на нацията, народа и света като цяло. Да си припомним! Хенри Форд казва: „Паразитите на Уолстрийт не произвеждат нищо друго освен хартия. Единственият път за постигане на мир в света е да се попречи на 50-те най-големи международни банкери да се занимават със своя бизнес”. В своята инаугурационна реч Доналд Тръм каза: „Прекалено дълго неголяма група хора в столицата на нашата страна жънеха плодовете на управлението, на държавната власт, а разходите се прехвърляха на гърба на хората”. Именно това е романтиката и популизмът на консервативния социализъм. Това е романтиката и популизмът на великата европейска традиция, идваща от Римската империя и традиционната Християнска църква.

Много е важно в България да се разбере същността на консервативния социализъм. До и след избирането на Доналд Тръмп идеологията на консервативния социализъм се анатемосва масово от българските либерали и финансираните от Джордж Сорос „експертни” мрежи, ползващи неограничен достъп до националните медии. Финансираните от чужбина НПО-та в България, които процъфтяват вече над 27 години, на практика са въоръжени с ултралиберална идеология. Те заклеймяват патриотизма и насъскват една част от българския народ срещу друга част от него. А консервативният социализъм, проповядван от Доналд Тръмп, извежда на преден план единството на народа. То е основано на привързаност към единна за всички ценностна система. Привързаност към националното във всички негови измерения. Това е обявен на висок глас патриотизъм. Според консервативния социализъм народът не е някакъв поток от елементарни частици или купчина разхвърляни на полето камъни. Той е нещо абсолютно друго. Народът е „нещо”, което притежава една душа, едно сърце, една кръвоносна система. А държавата е дом за това „нещо”, дом за народа. Идеологията на консервативния социализъм утвърждава, че именно народът, а не някакъв откъснат от него елит се явява истински стопанин на своята страна и собственик на властта в нея. Важно е да се подчертае, че отношението към историята на страната е ключов момент. В историята на всеки народ има периоди, които могат и трябва да се критикуват. Така, както правят Франция, САЩ, Великобритания, Испания и други страни. Но никога историята на един народ не може да се пише от определен даден момент „на бял лист”. Държавността се унищожава, когато даден народ отхвърля цели периоди в своята история и влиза в дълбоко заблуждение, че може да пренебрегне тотално своето историческо наследство, да смени своя цивилизационен код и да се прероди като младенец. Нима Франция, САЩ, Великобритания, Китай или Испания постъпват със своята история по този вандалски начин, както ние, българите!?! Коя от тези страни смени своя цивилизационен код? Или те нямат абсолютно никакви жестоки и срамни страници в своята история?

На 20 януари 2017 година след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп започна нова ера в историята на човечеството. За това говорят Марин льо Пен и Герд Вилдерс на срещата на високо равнище в Кобленц. От друга страна, Ангела Меркел в навечерието на изборите в Германия, Анатолий Чубайс в Давос и българските соросоиди, вживели се в ролята на платено „гражданско общество”, характеризират новите политически реалии в света като ужасни. Като посегателство върху демокрацията и свободата. Това е разбираемо предвид личния им интерес. Няма траншове от чужбина, значи „няма демокрация и свобода в страната”. За едни политици идването на власт на Доналд Тръмп означава нови възможности за изкачване по властовата стълбица, а за други това е крах на либерализма в сегашния му вид и край на тяхната политическа кариера.

Предаването на ключовете от Белия дом стана трудно, драматично и с много провокации: 1. В своя Twitter Доналд Тръмп се оплака от саботажи от страна на Барак Обама; 2. Съгласно съобщение на информационното издание AWDnews на 28 декември 2016 г. на Хавайските острови по време на среща между Барак Обама и Доналд Тръмп в присъствието на Джарет Кушнер (зет на Тръмп) става скандал, повишава се тон, стига се до физически сблъсък и бодигардовете се намесват; 3. На 4 януари 2017 г. между сътрудници на ЦРУ и АНС (Агенцията за национална сигурност) се завързва престрелка в Манхатън; 4. Бащата на Джарет Кушнер, Чарлз Кушнер, който оглавява Еврейските федерации на Северна Америка, срочно напуска САЩ и търси убежище в Израел; 5. От фонда на Хилъри Клинтън се разпространява информация за подготовка на убийството на Доналд Тръмп преди инаугурацията на 20 януари 2017 година; 6. По време на изказване преди президентските избори пред офицерския състав на Пентагона Барак Обама призовава военнослужещите да направят правилен избор. В същото време бившият президент на САЩ Барак Обама след победата на Доналд Тръмп в интервю за The New Yorker заявява: „Ако изборите ги беше спечелила Хилъри Клинтън, аз можех просто да предам ключовете. Ние само щяхме да се убедим, че документацията е в ред и аз после щях да изчезна. В сегашната ситуация, както ми се струва, аз съм задължен да давам съвети на тези, които ще продължат като избраници на народа”. Доналд Тръмп удържа победа над Хилъри Клинтън, използвайки националистическия лозунг за възстановяване на предишното величие на САЩ. По този начин новият американски президент постави под съмнение стойността на глобализацията като безалтернативен вектор в развитието на човечеството. Доналд Тръмп призова: „Да направим Америка отново велика”. Въпреки че тя си има своето величие. Америка беше и е икономически лидер в света. Барак Обама дори заяви открито от трибуната на ООН, че САЩ са постигнали абсолютно доминиране в света. Очевидно става въпрос за две различни Америки. Явно, че това, което Обама представя за признаци на американското величие, по отношение на американския народ няма никакво значение. Наистина! Ако САЩ по времето на Барак Обама са велика и могъща държава въпреки корпоративния дълг и икономическите кризи, то защо Доналд Тръмп се опитва да върне предишното величие на Америка? На коя Америка? На Рузвелт, на Труман? С идването на власт на „ястребите” и неоконите по върховете във Вашингтон, САЩ се превърнаха в империя, която стремително разшири своите пазари, като буквално колонизира множество страни в Европа, Близкия изток и Азия. Олигархичният капитализъм, обединен с държавната хазна, се превърна в основа на американската политика. През 1971 година бяха разкъсани оковите на собственото възпроизводство. Отменено беше златното покритие на долара. От този момент всички врати в света се отвориха за американския капитал освен тези в СССР и бившите социалистически страни. След разпадането на СССР, СИВ и Варшавския договор бе отстранено и последното препятствие по пътя на ултралибералния американски олигархичен прагматизъм, който завладя света. Проектът „Хилъри” имаше за цел да утвърди тържеството на този тренд в развитието на света.

През 2015 година известният американски икономист Дъглас (Дъг) Кейси, който е състудент на Бил Клинтън от Джорджтаунския университет, написа статията The Deep State („Дълбочинната държава”). Според автора, ако Дълбочинната държава в САЩ е получила в свои ръце цялата власт през 1947 година, то тя е престанала да бъде задкулисна организация, която разполага с таен апарат за реализиране на собствените си идеи зад гърба на държавната администрация, която в случая се явява донор. Дъглас Кейси пише в своята статия: „Дълбочинната държава е извънредно мощна структура, която контролира почти всичко около вас. Вие няма да прочетете за нея в новините, защото тя контролира новините. Политиците няма да говорят за нея публично. Дълбочинната държава контролира политическата и икономическата същност на САЩ. Тя се състои от служители от висшия ешелон на десетина учреждения като ФБР, ЦРУ и АНС, генерали, адмирали и постоянни конгресмени, сенатори. Тя включва в себе си ръководителите на големите корпорации, всички те активно участват в продажбата на държавата и печелят от това. Тя включва също така и Федералния резерв, и шефовете на всички най-големи банки, редови членове на Бохемския клуб (частен клуб, разположен в района на Юниън Скуеър, Сан Франциско, щат Калифорния, членове са Джордж Буш, Върнън Уолтърс, Колин Пауъл, Хенри Кисинждър, Ричард Никсън, Джералд Форд и много други известни личности) както и на Съвета по международни отношения”. Всички тези държавни институти са напълно легитимни, въпреки че осъществяват част от своята дейност тайно. Очевидни са стремежите на американските политици и финансовите фамилии. Къде се крие Дълбочинната държава? Победата на Доналд Тръмп без заобикалки показва съществуването на такава структура в САЩ, както и в други страни по света. Ако опозицията вътре в Дълбочинната държава не участваше, то либералноикономическият блок на финансистите и банкерите можеше да блокира или победата на Доналд Тръмп, или неговото кандидатиране от името на Републиканската партия. Очевидно е, че след победата през 1947 година на Дълбочинната държава в САЩ и нейното легитимиране като световен хегемон започва да се създава опозиция в недрата на Дълбочинната държава. По-ясно казано, опозицията, която се е зародила в недрата на старата Дълбочинна държава в САЩ, се появи „на светло” чрез проекта „Тръмп”. И се легитимира с влизането на новия президент в Овалния кабинет. Според версията на Дъглас Кейси в зародилата се обновена Дълбочинна държава влизат служители на ЦРУ, Пентагона, АНС, но и финансисти и политици. Едва ли е случайна появата на Едуард Сноудън в Русия, откъдето той на практика подкрепяше проекта „Тръмп” в битката му с проекта „Хилъри”. Очевидно е, че Едуард Сноудън е изведена в чужбина важна фигура в схемата на опозицията в Дълбочинната държава в САЩ. Очевидно е, че той не е „рожба” на руските специални служби, както лекомислено твърдят редица „експерти” с осезателна соросоидна проекция. Събитията в последните месеци в САЩ и по света показват, че Джордж Сорос и неговата мрежа са част от видимата логистика, която е хвърлена в битка срещу опозицията, зародила се в Дълбочинната държава. Срещу проекта „Тръмп”. Битката в недрата на Дълбочинната държава в САЩ може да се наблюдава много отчетливо във всички точки на нашата планета. За лакмус в това отношения може да послужи конкуренцията сред водещите ордени във Ватикана – Малтийския и Йезуитския. Особено след нанасянето на тежък удар срещу Опус Деи, който е разузнаване и инструмент на Светия престол за създаване на агенти за влияние. На 12 декември 2016 година приключи земният път на прелата на Опус Деи Хавиер Ечевария Родригес. Той бе отровен. На 24 декември от Малтийския орден бе изключен папският наставник Албрехт фон Боселагер. Преди това на 3 октомври 2016 година подаде оставка генералът на Ордена на йезуитите Адолфо Николас, наричан още Черният папа. Между ордените се води битка. Техните членове влизат в Дълбочинната държава и днешните центрове за вземане на решения. Битката между ордените можеше да се наблюдава и по време на инаугурацията на Доналд Тръмп. На 20 януари 2017 г. новият американски президент бе благословен от Тимоти Долан, архиепископ на Ню Йорк и член на Малтийския орден. Шеф на Пентагона стана Джеймс Матис, който също е член на Малтийския орден. Предполага се, че новият ръководител на ЦРУ Майкъл Помпео също има отношение към Малтийския орден. Както и новият американски президент. Папата Хорхе Марио Берголио – Франциск, е първият папа йезуит. Той ненавижда Доналд Тръмп и в интервю за испанския ежедневник El Pais го сравнява с Адолф Хитлер. По този начин папа Франциск еднозначно фиксира своята принадлежност към либералнофинансовата група, която няма нищо общо с унижените и оскърбените, бедните и угнетените. Към същата група заедно с папата принадлежи и Джордж Сорос. В случая имаме тривиален пример за популизъм и лицемерие, а също така йезуитско коварство, което е било винаги характерно за либералите и Ватикана. Изключение прави само папа Бенедикт XVI, който е член на Малтийския орден. Спомнете си как под прикритието на икуменизма Ватиканът на йезуитите четеше лекции за спасяването на сирийските християни, докато ДАЕШ ги изтребваше и продължава да ги изтребва поголовно. За да стане картината още по-ясна, е необходимо да се знае, че в историята на Малтийския орден има „руска следа”. През 1798 година руският император Павел I е провъзгласен за Велик магистър на Малтийския орден, а малтийският кръст заема своето място в държавния герб. Нагледен пример за метастазите на американската Дълбочинна държава по света можем да наблюдаваме в руско-турските отношения. Самото понятие Дълбочинна държава бе формулирано в Турция, където Великият Изток на Франция (Grand Orient de France) създаде не само Кемал Ататюрк, но и свое въоръжено крило в лицето на „Млада Турция”. Именно то извърши геноцида срещу арменците, които през 1915 година не желаеха да воюват срещу своите православни братя – руснаците. Напълно в духа на етническите чистки в Третия Райх, който се учеше от Френската революция и Селската война в Германия. От този момент турската Дълбочинна държава, създадена с усилията на младотурците, по-късно и от натовската мрежа Гладио и Ергеникон, постоянно заплашва всяко едно правителство в Турция, което не следва „правата линия” в своята външна политика. Свалянето на руския Су-24 през ноември 2015 г., опитът за преврат през юли 2016 г. и разстрелът на руския посланик в Анкара са работа именно на турската Дълбочинна държава. През последните месеци отново светът започна да говори за дипломатическите совалки на Хенри Кисинджър. Той публично заяви, че помага на Доналд Тръмп да установи диалог с Русия. Хенри Кисинджър директно противоречи на неговата теория за превъзходство на САЩ в глобален план. Философията на Хенри Кисинджър е озвучена много ясно от Карл Кристиан Роув, старши съветник на Джордж Буш-младши: „Светът вече е устроен по друг начин. Ние сега сме империя и когато ние действаме, то създаваме своя собствена реалност. И докато вие изучавате тази реалност внимателно, както вие самите искате, ние вече пак действаме. Създаваме други реалности, които вие също можете да изучите. Така стоят нещата. Ние правим историята, а на вас, на всички вас, остава само да усвоявате това, което ние сме направили. Информацията сама по себе си не е знание. Мъдростта може да потъне в голямо количество данни. Истината, разкрита от фактите, не е самоочевидна”. За съжаление изказаното от Карл Кристиан Роув важи с пълна сила и за България. Българският политически елит осмисля картината в света със закъснение. Българските медии продължават да бъдат наводнени от всякакви коментатори и експерти на българския филиал на старата част от американската Дълбочинна държава, която стои зад проекта „Хилъри” и продължава да се сражава с Доналд Тръмп. И перманентно страда от неизлечимата във всички измерения патологична русофобия. Пред нашите очи се разгръща последният акт от преформатирането на света и глобалната политика. Балансът на силите в триъгълника САЩ–Русия–Китай ще определи как ще изглежда нашата планета през следващите десетилетия. Бившият ръководител на израелската специална служба „Натив” Яков Кедми казва: „Човечеството стои на ръба на войната. Първото, което започна да модернизира Русия, е ядреното оръжие. Всички международни структури доказаха своята безпомощност. Това, което се случи с ООН, е необратим процес. Всички европейски съюзи, започвайки с НАТО и ЕС, доказаха своята недееспособност, както и тези съюзи, в които участва Русия. Няма да има повече тази Европа, която ние познаваме. Няма да има тази Америка, която ние познаваме. Няма да има този Близък изток, който ние познаваме. Русия иска и е длъжна да бъде велика държава, но велика държава не може да има слаба икономика. На великите държави не им свалят самолетите, на великите държави не им убиват посланиците”. Що се касае до Китай, то Си Дзинпин отиде на последния икономическия форум в Давос, за да обсъди с представителите на либералнофинансовата група пътищата за противодействие на епохата на Доналд Тръмп. Както и вероятността от крах на американската либерална Дълбочинна държава, който носи огромно предизвикателство за бъдещето лично на Си Дзинпин и Китай. Живеем в интересни времена с изненадващи обрати в световната политика. За България е най-важно да преминем през настоящия турбулентен период с най-малко щети за българския народ и да възродим българската държава, да върнем положителната демографска тенденция. Само така можем да оцелеем като нация.