Всичко, което трябва да знаете за атентатите в Европа, но никой не ви го казва.
Спомняте ли си, какво сте правили на 20 март? Защо пък точно на 20 март ли? Ден като ден, биха казали повечето хора. Всички обаче помнят деня 22 март, и то най-вече с клишетата на „експертите”: „Терор в сърцето на Европа”, „Трябва да свикваме да живеем със страха”, „Европа никога няма да бъде същата” и т.н. На 20 март се навършват 13 години от американската инвазия в Ирак. ПрезидентътОбама отбелязва датата подобаващо, като изпраща 6 самолетаOV-10 Broncos (турбовитлови ветерани от Виетнам) да бомбардират Университета на Мосул,тъй като военното разузнаванеполучило информация, че там секрият джихадисти на ДАЕШ. Равносметката: 91 убити, 160 ранени, сред тях са и деканът на Факултета по компютърни наукиДафер ал Бадрани и съпругата му.Разрушени са всички общежития,женската спалня, научният колеж,централният издателски център, женският образователен колеж. Университетът е разположен в близост до археологическите останки на древния град Ниневия, столицата на асирийското царство. Бомбардировките нанасят сериозни щети на историческите руини. „Университетът в Мосул е най-добриятизследователски център на ДАЕШ всвета”, коментира ген. Хатем Магсоси, най-високопоставеният иракскиексперт по експлозивите. „Съоръженията на университета значителноувеличиха възможностите на т.нар.„халифат” да изнася ноу-хау за правене набомби и да обучава джихадисти да правятексплозиви”, пишат някои медии. Американският телевизионен журналист Бен Суон, новинар в WGCL-TV CBS46 в Атланта, щата Джорджия, отбелязва годишнината с един въпрос: „Знаетели колко самоубийствени атентата састанали в Ирак преди американската инвазия от 2003-та? Нито един!”. А знаетели, колко самоубийствени атентата састанали в Ирак след 2003-та?Отговор: 1892!
Преди войната в Ирак живеят близо 2 милиона християни. След това те бягат и търсят защита в Сирия. След това са принудени да бягат и оттам. А тези, които остават, стават жертви на групировки като „Ислямска държава”. В атентатите от 11 септември загиват 3285 души. Във войната в Ирак след американската инвазия са загинали 1,3 милиона души. Аз на свой ред бих искал да поставя също един въпрос във връзка с „войната срещу терора” – това беше бойният вик, с който САЩ нападнаха Ирак, за да спасят света от кръвожадния диктатор Саддам Хюсеин.
Знаете ли какво постигна досега войнатасрещу терора: увеличаване на терористичните актове с 6500 процента! Увеличаване наброя на жертвите с 4500 процента! Общиятброй на жертвите е 225 000 души, раненитеса 365 000. Данните са на Държавния департамент на САЩ и според Международния индекс за тероризма. Общо в тази война са похарчени 5 трилиона долара (според TIME). Институтът за международни изследвания „Уотсън” към Университета Браун твърди, че до 2020 г. сумата ще скочи с още 1 трилион долара.
Ето още информация: половината от всичкитерористични нападения между 2007 и 2011г. са били извършени в Ирак и Афганистан (повреме на американското присъствие там). През 2014 г. 74% от всички жертви на терористични нападения се падат на Ирак, Сирия, Пакистан, Афганистан и Нигерия. От тях само Нигерия не е била обект на спасителна операция за демократизиране от страна на американските бойни части. А Пакистан е претъпкан с радикализирани обучени муджахидини, които преди действаха в Афганистан. Републиканският кандидат за президентска номинация Тед Круз коментира в интервю: „Това, което беше грешка,а ние постоянно отчитаме грешки в нашатавъншна политика, бе намесата както на президенти демократи, така и на президентирепубликанци за свалянето на близкоизточниправителства. И всичко завършва в полза на„лошите момчета”. Свършва с предаването навластта в ръцете на радикални ислямски терористи. Това е политическа лудост”. И като говорим за лудост, 20 март по незнайна причина е определян за Световен ден на щастието, чиято цел е да напомни на всички хора по земята „фундаменталното човешко право на щастие”... Знаят ли в Ирак за този ден на щастието?
МАЙКАТА НА САТАНА
Дори повече от месец след атентатите в Брюксел разследващите все още не могат да сглобят пълната картина на събитията от 22 март след детонацията на двете бомби на летище „Завентем” и една в метрото на станция „Малбек”. И не става ясно кои са умрелите атентатори, кои от терористите са все още на свобода, кой къде е бил и каква функция е изпълнявал. Една от причините за това е фактът, че джихадистите самоубийци са били разкъсани на парчета от експлозивите, макар властите много бързо да ги идентифицираха като братята Халид и Ибрахим ел-Бакрауи, като единият (Ибрахим) поне шест пъти е прекосил цяла Европа от Турция до Белгия и обратно и дори е бил депортиран от турските власти като „джихадист”. Беше установена и връзката между терористите и атентатите от Париж и Брюксел, като общият знаменател се оказа главният бомбаджия Наджим Лашрауи. След атентатите шофьорът на таксито, с което са се придвижили до аерогарата, посочи и адреса, на който е бил повикан. В апартамента, обитаван от Лашрауи, са открити 15 кг експлозиви, 180 литра химикали, чанта, пълна с пирони и винтове, ислямски флаг. Но бомбаджията е разкрит по своя продукт – експлозива TATP, триацетонов трипероксид, „любимият взрив” на джихадистите, който те наричат „Майката на Сатана”. Тя е изобретение на палестинските самоубийци още през 80-те години и се прави много лесно от евтин бял прах, като сместа трудно се открива. В този смисъл атентатите от Брюксел и Париж могат да се свържат и с тези от Лондон от 2005 г., когато терористите използваха същата смес. Единственият недостатък на този материал е, че процесът за създаване на експлозива е много по-дълъг от експлозивите, базирани върху изкуствени торове – амониева селитра (каквато беше бомбата от Сарафово от 2012 г.). TATP е изобретен от германския химикРихард Волфенщайн през 1895 г. и, както винаги, се получава „случайно”. Докато правелексперименти с алкалоиди в лабораториятана техническия институт в Берлин, той забелязал, че две от веществата при смесванеобразуват взривоопасна смес – ацетон и разтвор от кислороден пероксид. През 1980 г. палестински бойци използват тази смес при нападение срещу израелски студенти в Хеброн и от взрива загиват 7 души, 17 са ранени. Материалите за тази бомба са лесно и легално достъпни от всеки магазин за домашни потреби и химикали: ацетонът се съдържа в миещи препарати, водородния пероксид го има в белината, сярната киселина се използва за прочистване на запушени канали. В Брюксел всяка една от тези бомби е струвала по около 40 евро. Точно толкова е струвало и таксито от Схарбек до аерогарата – 36,04 евро, а терористите дали на шофьора две банкноти по 20. Експлозивът остава неоткриваем заметалдетекторите, защото в него няма азот, както епри бомбите на базата на амониевата селитра, затоваи полицията използва кучета. Готовите бомби имат специфична и остра миризма. Шофьорът на таксито споделя пред полицията, че усетил миризмата на ацетон от багажника. Но за съжаление на аерогарата не е имало обучени кучета на входа, както и в залата за заминаващи пътници, иначе трагедията би могла да се предотврати. Според експертите, които преценяват разрушенията на двете местопрестъпления, експлозивите са били с тегло от около 4 кг.
Според Ехуд Кейнан, един от водещите специалисти по TATP, декан на Химическия факултет от Израелския технологичен институт Technion в Хайфа, изготвянето на тази бомба е много лесно – просто се смесват пропорции. Но единмного сериозен недостатък тъкмона тази бомба е силната експлозивност на материала. Дори най-лекудар може да предизвика детонация. Затова не се използва за военницели. Но пък е идеална за целите натероризма. След атентатите от Лондон тези химикали са поставени под специално наблюдение и всеки, който купува по-големи количества, е проверяван от полицията. Но във Франция и Белгия продажбата е напълно свободна и могат да се купят неограничени количества от химикалите. Никой не смята да забранява лакочистителя или хлорната вар, с която мнозина французи и белгийци си дезинфекцират басейните. Питър Нюпорт, ръководител на експертната група на ЕС за регулиране на прекурсорите, коментира за френска телевизия: „Като влезешвъв всяка дрогерия в Брюксел, можеш да си купиш по 50 мл ацетон.След като посетиш 100 дрогерии,ето ти 5 литра”.
Въпреки че тези бомби се изготвят лесно, бомбаджиите не са толкова много – дори в световен мащаб, твърди американският експерт Браян Кастнер, автор на книгата „Всички начини да убиеш и да умреш”: „Макар в интернетда бъка от всякакви наръчници заприготвяне на TATP експлозиви,компетентните терористи не разчитат на тях. Те сами подготвятсвои бомбаджии, които изпращатна обучение при майстори в тренировъчни лагери в Сирия и Ирак.Затова една от целите на бомбардировките са тъкмо тези съоръжения”. Нюпорт може и да е прав, но не е ли странно как някой мъж си купува 150 л ацетон (за да си чисти ноктите), и още 30 кг водороден пероксид (това са количествата, открити след атентатите в апартамента в Схарбек) и това не прави впечатление на никого! Възможно ли е терористите да не са привлекли вниманието на силите за сигурност, особено в дните на мащабната антитерористична операция и залавянето на Салех Абдеслам. Може би е по-добре да се поучат от опита на Гранд Сентръл Стейшън (централната гара) в Ню Йорк, където пише: „Ако видиш нещо, кажи нещо”. Тоест, когато един мъж си купува 10 флакона с лакочистител, то едва ли това е, за да чисти лака от ноктите на пръстите на ръцете и краката си…
НЕИЗВЕСТНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ ПОЗНАЙНИЦИ
Оказва се, че заподозрените не само са били известни на полицията, но правителството е имало и предварителна информация за подготвяни атентати в Брюксел. „Белгийските сили засигурност, както и западните разузнавателни агенции,са имали предварителна и точна разузнавателна информация за терористичните нападения в Белгия въввторник. Силите за сигурност са имали информация свисока степен на достоверност за планирани атаки налетището и по всяка вероятностсъщо и в метрото”, пише вестник „Хаарец” на 23 март 2016 г. Най-шокиращото е, че Брюксел, сърцето и столицата на Европа, центърът на десетки европейски институции, не разполага с централизирана и единна структура за гарантиране сигурността на града! Градът с население 1,3 милиона души е разделен на 19 общини и всяка от тях сама се грижи за сигурността на гражданите. А как се реализира това на практика, личи от думите на новия кмет на Моленбек Франсоаз Шепманс. Според данни на вестник Libre Belgique в началото на декември Шепманс получава списък с имената и адресите на 80 души, които са подозирани във връзки с радикални ислямски елементи. Данните са извадка от разследване на белгийските сили за сигурност и в него са включени имената на Салах Абдеслам, Наджим Лашрауи и Мохамед Абрини. Първият е участник в парижките атентати, вторият в самоубийствените експлозии на летище „Завентем”, а третият се издирва като втория човек, забелязан в метрото преди взрива на станция „Малбек”. И вижте какво прави госпожа Шепманс (цитирана от белгийската преса): „Какво можех да направя аз с тезиимена? Не ми е работа да преследвам евентуални терористи. Това езадължение на федералната полиция”. Вече знаем какъв е резултатът от този модел на управление чрез прехвърляне на отговорност. По-лошото е,че белгийските власти са информирани и предупредени за подготвяни атентати тъкмо на летището и в метрото. Но отново несе е намерила институция, която да поеме отговорността и най-вече инициативата „да преследва евентуалните терористи”. Прави впечатление и фактът, че всички участници в атентатите са „съмнителни елементи, които са се намирали под наблюдението на полицията и тайните служби”. Двамата братя са „заподозрени за съучастие в атентатите в Париж” и са издирвани от полицията. Но каква ирония – брюкселската полиция категоризира Ибрахим като „неизвестен заподозрян”. Освен това три седмици преди атентатите службите провеждат учение, в което е симулирана „координация на действията след терористично нападение на станция „Шуман”. Една от причините за провала в сигурността е културата на умишлено отрицание на реалностите и бездействие – и от страна наполицията, и от прокуратурата. Дори се стига до конфузни ситуации – появяват се фалшиви видеозаписи от охранителни камери уж от летището и метрото. Както и мистериозна снимка на трима мъже, които бутат колички с багаж на аерогара „Завентем”. Двама са с черни якета и с по една черна ръкавица на лявата ръка. Третият е с бяло яке и шапка. От тази снимка разследването разкрива атентаторите и тя обикаля първите страници на всички всекидневници по света. Интересен момент: тази снимка не е публикувана от полицията и нее официална информация на прокуратурата. Източникът е вестник Dernière Heure, или по-скоро сайтът на вестника dhnet.be. След което тя е тиражирана във всички медии. Медиите са собственост на най-могъщата белгийска медийна група Groupe Multimédia IPM S.A., която издава също така La Libre Belgique, Paris Match Belgique, De Standaard, притежава радиостанции, тв канали, RTL Belgium (RTL-TVi, Club RTL, Plug RTL). Освен тази снимка, която 7 пъти променя „актуалността” си и историите около нея, другото водещо издание, La Libre Belgique, първо пуска „видео” от атентата на аерогарата в 9:07 часа (69 минути след взрива), което впоследствие се оказва пълна фалшификация и всъщност използва кадрите от бомбения атентат на летище Домодедово в Москва от 24 януари 2011 г. Впоследствие същото издание пуска и второ фалшиво видео – този път от атентата в метрото в Минск от 11 април 2011 г. Отново тази грешка минава безнаказано. Но по-важното е, че и до този момент няма разпространено официално видео от охранителните камери за двата атентата. А тъкмо тези „неофициални кадри” са използвани от полицията при обявяването на издирваните лица. Но официалното видео и официалните снимки от охранителните камери със задължителните детайли за точно време, в което са заснети кадрите, липсват. Всъщност официалните записи и снимки са засекретени.Защо? Нещо различно ли се вижда на тях? Освен това кой и защо разпространява фалшивите кадри? Не ви ли липсва логиката в тази последователност от уж „неволни гафове”, която в крайна сметка се официализира. Dernière Heure на сайта си dhnet.be публикува снимката в 10:27 часа, а почти два часа по-късно тя вече е „официална” снимка на брюкселската полиция! Въпросът е как тези кадри са стигнали до най-тиражните белгийски медии, след като летището е затворено и до него няма достъп след 8:05 часа? Възможните отговори са няколко: 1. Властите на аерогарата са предали кадрите на dhnet.be, преди да ги предадат на полицията (възможно ли е това!?); 2. Полицията е дала кадрите на dhnet.be като ексклузивна информация, преди тя да ги публикува официално. (Не ви ли звучи абсурдно?); 3. Може снимките да са от трети, неизвестен източник (тайни служби), и изобщо да не са от охранителните камери на летището, а този източник да ги е предоставил „ексклузивно” само на Dernière Heure dhnet.be. Независимо коя от трите възможности е истината, снимките са разпространени с текст, който посочва за източник брюкселската полиция. Часът е 10:27. Но реално брюкселската полиция пуска информацията чак в 12:58. На следващия ден, 23 март, Федералната прокуратура потвърждава „автентичността на снимката” и добавя своя информация: „Единият от атентаторите е Ибрахим Бакрауи”. Но самоличността на останалитевсе още не е установена. В противоречие с официалното съобщение на прокуратурата на Белгия медиите „идентифицират” самостоятелно терористите: това са издирваните джихадисти братята Халид и Ибрахим Бакрауи и бомбаджията Наджим Лашрауи. Братята извършват самоубийствения атентат, а Лашрауи неизвестно по каква причина не се взривява и е обявен за издирване. На следващия ден идва съобщение, че е арестуван. Четири часа по-късно се оказва, че това е друг човек, който е пуснат. Отново версиите се пренареждат тотално: терористите от снимката са Ибрахим Бакрауи и Наджим Лашрауи, третият се издирва, а братът Халид е атентаторът от метрото. Според Le Monde „втори мъж, който носи голяма чанта, е забелязан от охранителната камера в метрото заедно с Халид Бакрауи” и той също се издирва. Атентаторите са разпознати попръстови отпечатъци и ДНК тест. Но несе съобщават никакви други подробности:има ли останки от труп, извършена ли е аутопсия, има ли заключение на съдебния лекар? На фона на този хаос, паника, объркване, като че ли логична точка слага хладното и неизменно съобщение: „Ислямска държава” пое отговорност заатентатите, като кървавите нападения семотивират като възмездие за „участиетона Белгия в международната коалиция” срещу халифата. Но реалната картина е съвсемдруга. Белгия има по-малко от 100 войника военни съветници в Ирак, а белгийски самолетиса участвали само в пет въздушни операции,като последната такава е от юни 2015 г. Така че това участие не би могло да бъде мотив за терористичните нападения.
ЗАЩО БЕЛГИЯ
Ето какво казва по повод на атентатите от 22 март холандският културен антрополог Теун Вотен, който е живял в проблемния брюкселски квартал Моленбек цели десет години в разгара на радикалната ислямизация на населението там: „Най-важната причина за този резултат е белгийскатакултура на отрицанието. Наблюдателите,които посочват неприятни истини, като високия процент на престъпност сред младежите от марокански произход или тенденциитекъм насилие сред мюсюлманите, са обвинявани, че са пропагандисти на крайната десницаи съответно са пренебрегвани и маргинализирани”. Ето защо отново бяха тиражирани политически коректни тълкувания като това, че самоубийствените атентати са отговор и отмъщение за ареста на единствения оцелял участник в парижките кланета от 13 ноември Салех Абдеслам. На света никога не липсват дразнители, които накърняват нежните души на джихадистите. По същия начинзвучат и обясненията, че радикализиранитемюсюлмански младежи, които са трето поколение арабски имигранти, били жертва на социалното и икономическото изключване. Разбира се, те охотно се вживяват в ролята на такива жертви, защото тя предизвиква съчувствие и едва ли не умиление и ги оправдава от вината за техните престъпни действия. До голяма степен тазимантра е налагана години наред от социалистическия кмет на Моленбек Филип Моро, който управлява радикализиращото се гето двамандата между 1992 до 2012 г. като свое феодално имение, игнорирайки напълно реалностите. Напълно основателно той е считан за един от виновниците за сегашното състояние на нещата. Но положението не е по-адекватно и след него. Вече стана дума как реагира новият кмет Франсоаз Шепманс на информация за заподозрени в тероризъм лица: напълно неадекватно. Според мен причините за атентатите са много по-дълбоки, а в Брюксел като столица на ЕС те придобиват още по-различно измерение и съответно водят до подобни трагични последици. „Ислямът има място в Европа. Не се страхувам да кажа, че политическият ислямтрябва да бъде част от Европа”, това са думи на Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. След като Могерини ги изрече на пресконференция в Йордания, се разрида безутешно. У нас също така политолози, експерти и платени клакьори от масовката на свой ред подемат този рефрен и спорят, че джихадизмът и ислямът нямат нищо общо и че ислямът е религия на мира и помирението, далеч от проявите на фундаментален екстремизъм и всичко, което демонстрира през последните три години фантомното политическо изделие, станало известно като „Ислямска държава”. За пореден път след трагични събития с десетки невинни жертви западният политически елит отказва да вникне по-дълбоко в ислямските доктрини, които съпътстват ежедневието ни през последните години. Феноменът не е чисто европейски. Отново следваме императива на американския президент, който преди време разпореди да се очистят учебниците, наръчниците и официалните документи от всичко, което свързва исляма с агресивно, войнствено и враждебно политическо поведение. През 2013 г. WashingtonTimes съобщава, че по разпореждане на администрацията на президента Обама много експерти по ислямски тероризъм са обявени занежелани оратори на организирани от правителството конференции за борба с ислямскиятероризъм – включително и анализатори отФБР и ЦРУ. И вместо това постоянно се канят представители на различни религиознигрупи, свързани с „Мюсюлмански братя”. Политическият ислям определено е част от европейския пейзаж, но съвсем не в аспекта, за който говори Могерини.
Ще се опитам да формулирам най-популярните заблуди, които ние като християни приемаме „по принцип” и „на доверие” от страх да не обидим „братята мюсюлмани”. Първата заблуда е, че „ислямът е просто религия”. Вярно е, че ислямът има религиозен аспект. Но ислямът има военен аспект, има социален аспект. Ислямът има юридически аспект, нарича се шариат. Той е също така и образователна система. Но катоцяло ислямът е доктрина за арабска доминация над света, която е обобщена в арабскотозначение на думата ислям. Заблуждават ни, че думата ислям означава „мир”. Дори и сега в съда в Пазарджик по време на „делото за радикален ислям” Ахмед Муса и неговите 13 съзаклятници продължават да повтарят това внушение. Думата ислям е отглаголно съществително от съгласните с-л-м и означава „подчиняване”. Но трябва да признаем, че Ахмед Муса е прав. Радикален ислям не съществува –това е уникален, западен, американски,измислен и изкуствен термин. Той е измислен от стратезите в администрацията на президента Буш и преди това никога не е съществувало подобно понятие. Защото така е по-удобно да се разделятхората от мюсюлманския свят – тези са радикали, а тези – умерени мюсюлмани. Пълнаглупост. Радикален идва от radical – корен, коренен. Ако искаш по-добра реколта, растението трябва да има здрави корени и тогава се развива нормално, дава здрави плодове. Когато казваме, че отиваме при корените, значи отиваме при извора, при източника, или с други думи към началото. Тоест изразът „радикален ислям” или „радикален мюсюлманин” – това означава „източникът на исляма”, ислямът в най-чист вид. Тоест синонимът на радикален ислям е „чист ислям”, в най-чистия му вид. Съответно „чист мюсюлманин”. Такива са всички вярващи мюсюлмани. А ние ги делим – на екстремисти, радикали и пр., такива, които не са като останалите мюсюлмани. Пълна заблуда. Лъжа. Както е лъжа и „Аллах Акбар” – това са виковете, без които не минава нито един терористичен акт. Защо мислите терористите крещят „Аллах Акбар!”, докато убиват? За да ни съобщят, че „Бог е велик”? За всеки религиозен човек неговият Бог е велик. Но при мюсюлманите е различно, те крещят, че „Аллах е ПО-велик!”. Виждате ли разликата? Разбирате ли вече смисъла на агресията: убивайки неверниците, доказваш, че „Аллах е по-велик” от чуждия бог. Какъв е смисълът на християнството. Смисълът е във възкресението: Исус умира, разпънат на кръста, но след това възкръсва и отново е по-жив от живите. Гробът не е за вярващите! Когато напуснем този тленен свят, ние веднага отиваме при Бога. Според арабската митология войната не е приключила, докато не обезглавиш краля. Затова те обезглавяват своите жертви и така приключва тяхната малка война! Знаете ли какво означава радикален Мохамед? Когато през 627 г. Мохамед се разправя с последното останало еврейско племе в Медина, курейшите, той лично обезглавява 600 души. Христос няма такива подвизи и тъкмо това е разликата между „радикалния” (истинския, в чист вид) Исус и радикалния (истинския, в чист вид) Мохамед. И днес джихадистите, които извършват терористични атаки в услуга на ДАЕШ, просто следват дословно онова, което е записано в Корана, сура 9:5: „Убивайте неверниците, където ги сварите,и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!”. Или Коран, сура 8:39: „И се сражавайте с тях, докато напълно се отстранят всички раздори и вяратада е само на Аллах...”. Докато в Евангелието на Йоан 3:16 се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за дане погине ни един, който вярва в Него, но даима вечен живот”. Няма такъв текст в Корана! Политическите и военните доктрини на исляма са вплетени в ислямското право – шариата – така, както се съдържат в Корана и Хадиса (устните предания от Мохамед). За разлика от нашите противоречиви представи за исляма те не допускат абсолютно никакви свободни интерпретации. Ислямскатаповеля за джихад е основен аспект на шариата, който остава пренебрегван от Запада. Ето какво казва директорът на ЦРУ Джон Бренън по темата: „Джихад е свещена легитимна догма на исляма, означаваща да пречистиш себеси или общността, и няма нищо свещено илилегитимно, или ислямско в това да убивашневинни жени и деца”. Това е най-често разпространената наша интерпретация на термина. Но Коранът не допуска абсолютно никакви интерпретации. А догмата гласи, че Коранът е съставендума по дума от онова, което е казал Мохамед,и всеки праведен мюсюлманин следва и се подчинява на тези думи на Аллах (както са написани в Корана). Всеки, който пренебрегва товаправило, не е и не може да се счита за преданмюсюлманин, дори още по-лошо – той не е мюсюлманин. Шейх Мухамад Абдула Насър, завършил ислямско право в университета „Ал Ажар” в Египет, обяснява след атентатите в Париж: „ДАЕШ реалное продукт на всичко онова, което се преподавав „Ал Ажар” („най-престижният университетв сунитския ислям”). В този смисъл няма как„Ал Ажар” да опровергава себе си и да обявява„Ислямска държава” за антиислямска организация. В „Ал Ажар” студентите учат, че трябвада има халифат и дълг на мюсюлманския святе да го извоюва. „Ал Ажар” учи на законите срещу вероотстъпничеството и призовава неверниците да се убиват. „Ал Ажар” учи, че подкрепя институцията на „джизие”, т.е., че всичкинемюсюлмани трябва да плащат на правоверните налог. „Ал Ажар” учи, че прегрешениятасе наказват с убийство с камъни... Може ли „АлАжар” да осъди сам себе си?”. Един от най-авторитетните съвременни ислямски богослови, духовен лидер на „Мюсюлмански братя”, президент на Международния съюз на мюсюлманските учени, президент на Европейския съвет за фатва и изследвания, една от най-влиятелните фигури в сунитския ислям със собствено предаване по Al Jazeera „Шариатът и животът” със седмична аудитория от 70 милиона души, казва в едно интервю за Die Welt: „Шариатът неможе да се променя, за да следва променящитесе човешки ценности и стандарти. Той е абсолютна норма, която всички човешки ценностии поведение трябва да следват”. Турският президент Реджеп Ердоган многократно и категорично отхвърля всички опити на Запада да определя Турция като пример за „умерена ислямска държава”. Той нарича тези опити „грозни и оскърбителни”. „Няма умерен ислям. Ислямът си е ислям!”, казва Ердоган. Разбира се, не всички мюсюлмани се придържат към тези заповеди на шариата и някои биха искали да ги реформират и променят като египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси. Но Западът отказва да приеме доктрината на шариата като заплаха и оправдание за водената от фундаменталистите война – вече и по улиците на Европа. Затова Западът дава скъпи жертви заради тази самозаблуда. Докато ислямът не се реформира и прогресивните мюсюлмани не срещнат масова подкрепа, докато се приемат изкусните и обиграни манипулации на организации като „Мюсюлмански братя”, терористичните атаки ще бъдат част от ежедневието на Европа. Целта е ислямът да завладее света чрез джихад и да създаде халифат, зада затвори кръга на полумесеца, който стои навсяка джамия. Затова джихадистите от ДАЕШ искат да стигнат до Рим – те са го правили и преди. Започват през 625 г. и завършват чак през 1920г. За тези 1200 години водят 545 войни срещуРим и християнството! Да, ислямът е водил 545 войни срещу класическите Рим и Византия, докато кръстоносните походи, които започват чак през 1096 г. и продължават до 1487 г., са едва около 30. На 11 септември 1683 г. полският крал Ян III Собиески разгромява османската армия край портите на Виена. Щом ислямът е мир, какво търсят джихадистките орди пред вратите на Виена, там ли е гробът на Мохамед?! „Мюсюлмански братя” още през 1928 г.,когато се създава тази политическа организация, призовават за джихад чрез имиграция! Ието, че сега сме свидетели на безкрайния мигрантски поток! Целта е възкръсване на ислямския халифат, създаването на осмия халифат, и след като Рим бъде покорен, ще настъпи краят на света, което би трябвало да се случи около 2072 г. Защо тогава в този нов поход на „чистата секта”, както се определят самите орди на осмия халиф Ибрахим (Абу Бакр) ал-Багдади, целите Израел и САЩ остават като че ли встрани, а реално мишените са Франция, Белгия, Европа... Възможно ли е тази нова вълна на терор да преследва други цели? Казват, че целта е страх и ужас, но в името на какво?
Точно така работи пропагандата за насаждане на страх и хаос – мащабна кампания за контролиране на съзнанието на хората, базирана върху травматично събитие. Да си спомним отново заглавията в медиите след брюкселските събития: „Терор в сърцето на Европа”, „Джихад в Брюксел” и пр., гарнирани с думи като „ужас”, „смразяващо кръвта, „убийства”, „смърт”. Все думи, които неизменно извикват определени асоциации, които след това различни професионални „експерти” обобщават с фрази като „трябва да свикнем да живеем със страха”, „това ще бъде дълга война” и т.н. Първо се предизвикват силните нежелани емоции и страхът, а след това се представя и решението – компромис със свободата, отказ от определени права в името на сигурността... Няма съмнение, че се намираме на гребена на мощна терористична вълна. Но всяка реална операция има два аспекта. Първият е свързан с акта, при който загиват хора. Но вторият и много важен аспект е възможността за тероризиране на населението. Всяка терористична атака използва военната тактика да всява ужас и терор вмного по-голяма група от тази, която е прякажертва на непосредственото нападение. Реалната цел е да се всеят огромна паника, страх и ужас в цялото население, а не само у тези, които са в драматичния център на събитията. От друга страна, терорът е инструмент и за шантаж на правителството. Терористичен акт, който не засяга огромна аудитория и не намира широк отзвук, всъщност не постига целта си. От началото на годинатав Багдад са станали 87 бомбени атентата,загинали са 249 души, 1450 са ранени. Но тесякаш не ни засягат, Европа не настръхва затези жертви, не демонстрира спонтанно съчувствие, не се обединява в името на общатапозиция срещу „злото”. Много важен елемент за всеки терористичен акт е медийният шум. Но при всяко такова трагично събитие трябва да се запази самообладание и да се опитаме да разберем какво става, кой какво прави и срещу кого. Съществува и елементът на неяснота, на хаос. В специализираната литература и във военните книги на Клаузевиц това се нарича „мъглата на войната” (Nebel des Krieges), неизвестността, това е, когато липсва достоверна информация за положението на сцената на военните действия. А правилни решения се вземат само когато разполагаш с достоверна информация и хладен ум. Когато нямаш информация, изпадаш в истерична и парализираща ситуация. Както привсяко едно престъпление, и тук най-важниятвъпрос е: кой има полза от това? Отговорът е също в жанра на „мъглата на войната”. Припомнете си бъркотията около атентатите в Брюксел. И странната информация, че при обиска на жилището на ул. „Макс Роос” №4 в Схарбек (откъдето са тръгнали атентаторите с такси) в кофата за боклук е намерен лаптоп. В него е открито „завещанието на Ибрахим”. В него той казва: „не знаяповече какво да правя”, „търсят ме навсякъде”, „вече не се чувствам сигурен”, „принуденсъм да действам необмислено”... Публикуваниса само тези извадени от контекста фрази,няма пълен текст на „завещанието”, нитопък е ясно какъв е цялостният му смисъл. Някои медии го нарекоха „предсмъртно писмо” до родителите. Но от това, което стана публично достояние, тези фрази са по-скоро „лични записки”, „личен дневник” за вътрешните страхове на Ибрахим. Но странно е, че вътре изобщо не се споменава за „планиран бомбен атентат”, нито пък за ДАЕШ. Никакъв патос, никакъв намек за изпълнен дълг. Напротив, става дума за обикновен човешки страх да не попадне Ибрахим в затвора! Самоубиват ли се хора, за дане попаднат в затвора!?
Нека да си спомним и нападението на братята Саид и Шериф Куаши срещу редакцията на Charlie Hebdo. Това е операция на много добре подготвени бойци, които разполагат с предварителна разузнавателна информация (кога се събира цялата редакция, в колко часа, как се влиза вътре и прочее). Освен това те са облечени в специални униформи, а не в дрехи на отчаяни самоубийци. Освен това носят маски – както правят командосите по време на операция. Говорят перфектно френски, френски граждани, при това добре познати на тайните служби, със специални досиета в картотеките на британското и американското разузнаване. Въпреки своята подготовка цялатаоперация прилича на дубъл от екшън филм:крещят изкуствено „Аллах Акбар” и „Кажете на всички, че ние сме Ал Кайда от Йемен”.След като убиват 12 души, те не бързат да изчезнат, а се движат бавно, парадно, демонстративно. А след това услужливозабравят личната карта на единия оттерористите в колата, с която бягат! Като непосредствен повод за нападенията е посочена корицата от новия брой на Charlie Hebdo с карикатура на Мохамед. Но броят е излязъл същата сутрин!? Как биха могли братята да го разгледат, да се разгневят до такава степен, че да тръгнат да отмъщават в уж импровизирана, но безупречно подготвена операция? Втората причина като подкрепа за първата е книгата на Мишел Уелбек „Подчинение”, която също излиза в този ден. Да, но Уелбек дава интервю едва в 9:00 часа същата сутрин!? Нещо не се връзва в тази версия. Какво би могло да е предупреждението към властите с тази демонстративна операция?
Да видим какво се случва в дните преди нападението. На 4 януари президентътФрансоа Оланд излиза с декларация нафренското правителство, в която настоява санкциите срещу Русия да бъдат прекратени и „да започне новаера на сътрудничество между Европаи Русия”. В безпрецедентно двучасовоинтервю за France Inter Оланд казва:„Санкциите трябва са спрат сега!”.И още: „Ако Русия е в криза, това не едобре за Европа. Аз не подкрепям политика за постигане на цели, като влошаваме нещата. Мисля, че санкциитетрябва да спрат сега... Путин не искада анексира Украйна. Той лично ми казатова. Той иска да остане влиятелен политик. Единственото, което не иска,е Украйна да стане част от лагера наНАТО”. Оланд разказва, че на 15 януари ще има нова, много важна среща на „Нормандската четворка” в Казахстан: „Отивам в Астанана 15 януари с едно-единствено условие,и то е да бъде постигнат нов прогрес...сигурен съм, че ще има прогрес!”. Моментът е повратен след срещата на Оланд с Путин през декември и Франция подема инициативата да не превръща европейската икономика в заложник на украинската криза, създадена изкуствено с преврата в Киев от 22 февруари 2014 г. и с плановете за превръщане на Крим във военноморска база на НАТО. Всички вече остро чувстват истината – на европейските лидери им е наложена политика, противоречаща на икономическите интереси на техните страни и народи. Да се подчинят на стратегията на войната, това им се представя като единствена алтернатива за оцеляване. Франция опитва да предприеме курс, който да осуети налаганетона тази стратегия, и три дни по-късно „гневът на Мохамед” потапя в кръвнай-тиражното сатирично издание иоставя страната в шок.
Да превъртим лентата още напред до атентатите от 13 ноември. Цяла Европа е ангажирана с безпрецедентната бежанска вълна, която напира от горещите точки на Близкия изток. Германският канцлер Ангела Меркел казва, че всички са „добре дошли” и Германия е готова да приеме 800 000 мигранти. Но когато те вече надхвърлят 1 милион души, политическите везни започват да се накланят в друга посока – от Германия и Франция към Босфора. Експертът от Германската фондация за наука и политика д-р Гюнтер Зойферт казва в интервю за Die Zeit: „Турция разбира, че ЕС не може сам да защити своитеграници. В миналото Турция бе активенкандидат за ЕС и слаба държава в сравнение с Европа. Но бежанската кризапромени тази ситуация, защото в момента Европа има нужда от Турция”. ЕС е на колене пред Турция, защото преминаването на терористите в Европа открива пътя за сегашната ситуация и виждаме последиците от тази политика, никъде в Европа не е спокойно. Турците избраха най-лошия път за своето присъединяване към Европа. И днес виждаме терористи навсякъде да извършат престъпления. Кралят на Йордания Абдула II казва в прав текст за CNN: „Турскиятпрезидент Ердоган вярва в радикалноислямско решение на проблемите в региона и фактът, че терористи отиватв Европа, е просто част от турскатаполитика”. Турция получава удари през ръцете, но се измъква всеки път безнаказано.
ТАЙНИЯТ ПЛАН ЖУПЕ
В края на октомври френският журналист Тиери Мейсан, президент на френското дружество „Русо–Волтер”, разкрива секретна сделка, която през последните пет години оказва влияние върху отношенията ЕС – Франция – Турция. Малко след смъртта на бащата на турския ислямизъм Неджметин Ербакан и началото на Арабската пролет правителството на Ердоган успява да постигне тайно споразумение с Франция. Според него Турция е готова да участва във войната в Либия (току-що започнала) и в Сирия (която предстои да започне). Френският външен министър Ален Жупе от своя странаприема турските условия за решаване накюрдския въпрос без „никакви отстъпкиот териториалната цялост на Турция”.Това е доста размита формулировка заплана да бъде създаден един псевдо-Кюрдистан, където да бъдат изселени турскикюрди и членове на ПКК. Това на практика представлява сделка за етническо прочистване, което не е ново, но досега бе част единствено от израелските военни учебници, в които се описваше възможността за създаване на нова държава върху територии от Ирак и Сирия. На 31 октомври 2014 г. президентът Франсоа Оланд използва официалното посещение на турския си колега Реджеп Ердоган и организира тайна тристранна среща в Елисейския дворец с участието на Салих Муслим Мухаммад, лидер на сирийската кюрдска партия Демократически съюз (PYD), и част от сирийската опозиция. На тазисреща Ердоган му предлага и Салих Муслимсе съгласява да стане президент на тозипсевдо-Кюрдистан, който ще бъде създаден след свалянето на сирийския президент Башар Асад. Явно на териториятана Сирия. Срещата се провежда в разгара на сраженията за Кобани, в които кюрдите месеци наред бранят града от джихадистите на ДАЕШ. В интерес на сделката е кюрдите да капитулират в Кобани, но след като те постигат категорична победа, вече се превръщат в сериозен фактор в северната част на Сирия и сериозно разбъркват фигурите в геополитическия шах. Защото те се очертават като най-сериозната военна сила в съпротивата срещу джихадистите от ДАЕШ, а освен това (което е ужасно за някои) дори могат да победят „Ислямска държава”, преди да си е свършила работата. След създаването на сирийската Партия на демократичния съюз (YPG) Анкара започва да различава „добри” и „лоши” кюрди и да се надява на разрешаване на собствения си кюрдски проблем с определени премислени ходове. Въпреки че две организации – YPG и Кюрдската работническа партия, са тясно свързани помежду си и защитават кюрдската кауза от двете страни на границата. Драматичната развръзка с плана настъпва на 8 февруари 2015 г., когато Франция прави остър завой и загърбва позицията, наследена от предишното правителство. Французите този път приемат в Елисейския дворец Асия Абдала, втория лидер на YPG, лоялен към ПКК, и командира на Женския батальон за отбрана (YPJ) Несрин Абдула. Вторият председател на партията Салих Муслим съмнително вече не участва в срещата. Ердоган е вбесен, но запазва хладнокръвие до 20 юли 2015 г., когато използва атентат на терорист камикадзе в турския град, населен с кюрди, Суруч, отговорност за който поема ДАЕШ. Използвайки антитерористичната риторика на Запада, Ердоган обявява война на джихадистите и кюрдите, започвайки военна операция. Но в крайна сметка операцията се оказва насочена единствено към... кюрдите. С това свое решение Ердоган слага край на крехкото, но все пакдългогодишно примирие и рестартирагражданската война в страната. След като не успява да осъществи плана си за създаване на псевдо-Кюрдистан, Ердоган решава да провокира масова миграция на кюрдите към Европа. И тъкмо кюрдите повеждат основния поток на мигранти от лятото на миналата година. На 2 септември 2015 г. снимка от лоялната към властта информационна агенция Dogan на удавеното 3-годишно кюрдско момче Айлан Кюрди отприщва състрадание спрямо вълната от мигранти към центъра на Европа, най-вече към Германия. На 3 септември Ердоган произнася емоционална реч, в която остро критикува политиката на ЕС спрямо бежанците: „ЕС превръща Средиземно море в гробище за бежанци и носи отговорност за смърттана много хора. В Средиземно море се давят не само бежанци. Заедно с тях се дави и нашата хуманност”. Ангела Меркел веднага реагира и отваря границите за всички, които са тръгнали към Европа с прословутото си заявление, че Германия е готова да приеме 1 милион души. На 29 септември 2015 г. Меркел и Оланд провъзгласяват, че ЕС ще отпусне 3 милиарда долара на Турция като хуманитарна помощ за справяне с бежанците. Планът на Ердоган сработва напълно. Но в този момент се намесваРусия и обърква всичко: руски самолети атакуват смъртоноснопозиции на ДАЕШ, турският президент е принуден да гледа горчиво как дълго градената му схема се разпада. Затова се решава на отчаян ход: свързва се със Салих Муслим и му заповядва да осъществи операцията за „бърза кюрдизация” на Северна Сирия. Той услужливо се включва и като първа стъпка прогонва всички сирийски и арабски учители от училищата и ги заменя само с кюрдски. Сирийците обаче търсят помощ от руснаците и те успяват да укротят ситуацията, като намекват за „възможна бъдеща федерализация на Сирия”. Но при две условия: ако това реши правителството в Дамаск, и „като категорично не се допусне косовски сценарий”. Франция не реагира. На 1 ноември 2015 г. в Турция се провеждат изключително драматични извънредни парламентарни избори, след като управляващата партия на Ердоган губи мнозинството си в Меджлиса, и страната изпада в политическа криза, тъй като не успява да състави правителство. Но на 10 октомври самоубийствен атентат окървавява мирна демонстрация, участниците в която протестират срещу разпалването на нова гражданска война между турската армия и ПКК. 109 души са убити, 400 са ранени. Официалната версия на правителството е, че атентатът е дело на „Ислямска държава”, но никой така и не поема отговорност. Близката до ПКК Демократична партия на народите директно обвинява за провокацията правителството на Давутоглу и президента Ердоган. Но целта е постигната: управляващата Партия на справедливостта иразвитието печели мнозинство и Ердоганможе да осъществи своите политически планове. На 13 ноември Париж е окървавен от безсмислена терористична касапница, която коства живота на 130 души и 413 ранени. Френският анализатор Тиери Мейсан пише във връзка с атентатите: „Няколко последователни френски правителстваформираха съюзи с държави, чиито ценностиса пълна противоположност на тези наФренската република. Те постепенно се съгласяват да водят тайни войни в полза на тезидържави, след което променят позицията си.Президентът Оланд и особено неговият началник щаб генерал Беноа Пуга, неговият външен министър Лоран Фабиюс и неговиятпредшественик Ален Жупе, днес са обект наполитически шантаж, от който могат да сеизмъкнат само като разкрият в каква кашазабъркаха страната”. След терористичните атаки Париж решава отново да се върне към плана „Жупе” и заедно с Лондон на 20 ноември внасят за одобрение в Съвета за сигурност на ООН Резолюция 2249, която призовава за „координирани действия на всички страни против ДАЕШ, Фронта Ал-Нусра, Ал Кайда, както и срещу всички терористични организации, посочени в списъка на ООН”. А в този списък влиза и ПКК. Така отново се развързват ръцете на Ердоган да продължи с реализацията на плана си за създаване на псевдо-Кюрдистан в Северна Сирия и да прогони там турските кюрди. (Ползвайки съдействието на Франция и Великобритания, търсейки подкрепа за Зона за сигурност, която би очертала границите на една подконтролна турска територия, и пр.) Но в последния момент САЩ и Русия променят текста така, че Франция и Великобритания да не могат да се намесват с военни операции във войната без изрична покана от страна на правителството в Дамаск. Посъщия начин САЩ и СССР се намесват през1956 г. и объркват плановете на Франция иВеликобритания за колонизиране на Суецкияканал с подкрепата на Турция и Израел. Историята очевидно има свойството да се повтаря. Тези успехи на руската дипломация отекват изключително болезнено в Анкара и Ердоган решава да действа на своя глава. Последователно са извършени няколко провокации срещу Русия, чиято цел е Путин да бъде изваден от равновесие и да действа прибързано. Най-напред е атакуван руският пътнически самолет Metrojet, полет 9268, над Синай, след това е свален и руският бомбардировач Су-24, след като Русия разкрива как ДАЕШ продава контрабандно иракски и сирийски петрол с помощта на Турция. Ердоган обаче не среща подкрепа от САЩ, а вече открито се е конфронтирал с Русия, затова решава да привлече на своя страна Техеран. Но Иран категорично заявява, че няма никакво намерение да се намесва в политиката на „великите сили”, и остава безучастен към ухажването от Турция. На 14 март 2016 г. Владимир Путин шокира всички участници в геополитическата игра в Близкия изток, като обявява изтеглянето на руската авиация от Сирия. Тази стъпка е изтълкувана от Анкара като една възможност за съживяване на плана за псевдо-Кюрдистан. Но Ердоган отново се оказва изигран, защото Русия и САЩ съвместно започват да снабдяват индиректно ПКК с оръжие.На този фон Ердоган е принуден да понесе ощеедин силен удар: ЕС обявява, че няма да се примири с „колонизация на Северна Сирия”. До този момент няколко държави от ЕС следват френската позиция от последните пет години, но след 13 ноември променят курса и изразяват недоволството си от факта, че ПКК все още е считана за терористична организация от ЕС. Брюксел реагира особено остро и обявява, че предоставя политическо убежище на турските кюрдски лидери,които се чувстват застрашени от политиката на Ердоган. Тази позиция проличава особено ясно по време на срещата на високо равнище ЕС – Турция на 17 и 18 март 2016 г., когато е одобрена субсидията от 3 милиарда евро годишно за Анкара, с която на практика всички европейски държави се съгласяват да финансират действията на Ердоган. В знак на победа Ердоган произнася патриотарска реч по телевизията по повод 101-вата годишнина от победата на Османската империя над съюзниците при Чанаккале (Дарданелите). Вижте само какво казва той на 18 март 2016 г. в деня, в който се решава съдбата на споразумението за бежанците ЕС – Турция и в който е арестуван Салах Абдеслам: „Белгийците позволяват на членове на сепаратистки организации да разпъват палатки точно до Европейския съвет,позволяват да се показват снимки на терористи, позволяват там да се развяват знамената им. Няма причина бомбата, която избухнав Анкара, да не избухне в Брюксел или друга европейска столица… Затова апелирам къмвсички държави, които с открити ръце посрещат или пък пряко или непряко подкрепят терористични организации. Вие храните змия впазвата и тази змия ще ви ухапе в един момент. Може би бомбите, които избухват вТурция, не означават нищо за вас. Но когатозапочнат да избухват и във вашите градове,ще разберете какво чувстваме ние. Но ще бъдемного късно. Спрете да подкрепяте действия,които никога не бихте толерирали в своитестрани, освен когато са насочени срещу Турция”. След 96 часа всички думи на Ердоган се сбъдват. При два самоубийствени атентата в Брюксел загиват 35 души и 301 са ранени. Откакто Ердоган е обявил отново война на ПКК, в Турция са загинали 3500 души. Според мисията на ООН за Ирак от началото на тази 2016 година в Ирак са извършени 113 терористични акта, загинали са 849 и са ранени 1450 души. Само в Багдад, който е с население, 4 пъти по-многобройно от Брюксел, жертвите са 299 души. Бившият администратор на Службата за информация и регулаторни въпроси Кас Санстийн формулира много ясно модела, по който властта прониква и пренасочва алтернативните медии отново в своята сфера на влияние. Нарича се „когнитивна инфилтрация”. Идеята е алтернативните медии да бъдат задръстени с информации, които не противоречат директно на истината, но са сами по себеси достатъчно противоречиви, за да объркатсилно аудиторията и да я принудят отново дасе върне към „официалните източници”. Такааудиторията планомерно отново се ориентира за събитията чрез контролираните отправителството версии.