Бившият банков чиновник от Rothschild & Cie Banque, президентът на Франция Еманюел Макрон, се оказа силно повлиян от съществуващата практика в Източна Европа да се пишат открити писма. Macron Le Grand дълго се съсредоточаваше, разсейван от „жълтите жилетки“, но се мобилизира и написа възвание до всички граждани на Евросъюза. Оказа се, че съпругът на Брижит изпитва силен вътрешен дискомфорт при мисълта за бъдещето на ЕС. И реши да се вживее в ролята и функциите не на Mr. America, а на Monsieur Europe. Естествено, в писмото се подразбира, че Еманюел ще спасява Стария континент от агресивните руски мужици. Но най-вече от европейските популисти, националисти, авторитаристи, тоталитаристи, че дори и фашисти. Които подобно на лошия Владимир Путин искат да разрушат ЕС.

Принуден от драматичната ситуация в Европа, Макрон подчертава негативните аспекти на „финансовия капитализъм“, рискувайки да бъде обвинен в черна неблагодарност към своите бивши работодатели от Rothschild & Cie Banque, които доста се постараха, за да го направят както Жорж Помпиду стопанин на Елисейския дворец. Със своето открито писмо преди европейските избори Macron Le Grand подаде заявка за Godfather of the European Union. Френският президент доразбуди дремещата Европа с епистоларния си крясък. Вече и най-заспалите схванаха, че европейците са изпаднали в дълбока идейна криза. Тя заплашва самото съществуване на Евросъюза.

Плъзналите евроагитатори, защитаващи статуквото в ЕП и ЕК, будят съжаление и насмешка. Тези пропагандисти така и не разбират, че вече никой не им вярва, докато диплят европодобни лакърдии угодни на либералните глобалисти. Независимо дали са отляво или отдясно. Логичният въпрос е могат ли тези, които доведоха Евросъюза до задъдена улица,... да го реформират и обновят съгласно изискванията на новото време?

Brexit бе първата камбана, която започна да бие набат. Но симпатягите около Юнкер и тези в ЕП продължиха да се правят на разсеяни. На фона на Ангела Меркел юношата Еманюел изглежда по-скоро като Гаврош. Тъй като в Евросъюза само Германия разполага с живи пари и силна икономика.

С откритото си писмо Макрон тотално се разобличава като десен популист. Европейският проект е великолепна идея, но ако трябва да говорим сериозно за него, то днес той трябва да се изгради върху съвсем друга концепция. С друга идеология, с друга архитектура, с други хора...

На 9 март блестящият френски политик Жан-Пиер Шевенман отбелязва своята 80-годишнина. Той е един от основателите на съвременната френска Социалистическа партия, първият президент на Републиканското и гражданско движение (Mouvement Républicain et Citoyen) и президент на Фонд Res Publica. Емблематичният кмет на Белфор, град в източна Франция, даде своя глас във френския политически пейзаж в полза на идеята за „левицата в служба на Франция“. Дълги години Шевенман винаги е оценяван като една изключителна личност в левия спектър. Но и винаги е бил изолиран. След 2000 г. неговият глас никога не е звучал мощно сред френската републиканска левица.

През 2002 г. Шевенман участва в президентските избори като кандидат на „Движение на гражданите“. Той заема 6-то място с 1 518 901 гласа, 5,33%. Парадоксалното е, че 40% от далите своя глас за Шевенман са от десницата. На президентските избори през 2002 г. участва и Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин льо Пен. На тези избори е издигнат призив за „национално обединение“, изтрита е границата между ляво и дясно. Десни и леви се обединяват на втория тур срещу лидера на Националния фронт. И така Жак Ширак е избран за президент втори път. 

Днес френската левица е срината. Тя се отдалечи тотално от темата за нацията, която винаги е била близко до сърцето на Шевенман. С издигането на Франсоа Оланд френските социалисти тотално затриха идеите на Жан-Пиер. Поради тази причина петте години президентство на Оланд се оказаха пълно фиаско. Днес френските социалисти трудно се забелязват на електоралната карта. Хората от левицата на Доминик Строс-Кан, един от лидерите на Социалистическата партия, се вляха в редиците на кадрите на Макрон.

Въпреки че днес Шевенман навършва 80 години, във Франция има условия за възраждане именно на неговите идеи. Меланшон полага усилия в тази посока. Но на него му липсват три важни качества, които Шевенман притежава: любов към нацията, историческа култура и икономически компетенции.

Левицата в Европа подценява и счита за остаряла идеята за нацията. И поради тази причина постоянно се свива електорално. Европа се нуждае от леви партии, които да се окопаят дълбоко на своя национален терен. Макронизмът е байпас на левицата, усилие за нейното заобикаляне. Днес Европа се нуждае остро от левица и десница, които са верни на историята на своята нация, и които предлагат различни възможни решения за развитието на държавата. За левицата връщането към темата за нацията е от екзистенциално значение. Това е единствения начин за постигане на електорални победи.

Българската левица не трябва да поема по пътя на Макрон. Не трябва да изоставя идеята за нацията така, както прави Macron Le Grand. Светът ще бъде променен радикално през следващите три години: Brexit ще бъде успешен, Доналд Тръмп ще бъде преизбран, Германия ще бъде раздробена политически, мигрантският натиск върху Европа ще се увеличи, Китай ще забави своето икономическо развитие, либералите в Русия ще бъдат лишени от сериозни властови позиции и др. Затова искрено трябва да се каже, че българската левица се нуждае от реконструкция. Тя се нуждае от мъдрост като тази на Жан-Пиер Шевенман, за да успее да се превърне в „левица в служба на България“.