В БСП ляв завой все още няма, включен е само левият мигач
Последната новина от „Позитано” 20 е, че работещи в централата са създали синдикат. Предстоят преговори с Михаил Миков за подписване на колективен трудов договор. Идеята буди симпатии, освен ако зад нея не прозират подигравки на вътрешната опозиция с левия курс на Миков и намеци в стил „Хайде сега да те видим колко си ляв!”. Жалко е само, че социалистите не поведоха синдикална борба в защита на интересите си по времето на Станишев, Петков, Узунов, Дъбов, Гергов и пр., когато ръководството на партията повече приличаше на работодателски съюз.
Всъщност БСП никакъв ляв завой още не е вземала, включен е само левият мигач. Свикналите да се возят в първата класа обаче, разчетоха сигнала, че ако старото корито се наклони, ще изпаднат от борда. Реално засега е сменена главно табелката.
ВМЕСТО „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ” – „БСП-ЛЯВА БЪЛГАРИЯ”.
Толкова.
За тези, които твърдят, че БСП е поела по левосектантския курс, нека припомним: Малко преди местните избори, докато шепа теоретици пишеха на „Позитано” стандарти за лява политика в местната власт, обещавайки аптека във всяка община и място в детска градина за всяко дете, прагматици от парламентарната група се заеха да разглобяват Кодекса на труда в съдружие с ГЕРБ и Реформаторския блок, така че работодателите по-лесно да могат да уволняват трудоустроени и майки с деца. На самите избори пък в знакови общини кандидати на партията се доближаваха повече до представата за сицилиански предприемачи. Не социалисти, а „сициалисти”.
Така например в Дупница местната организация подкрепи отявления защитник на братя Галеви Иван Ибришимов, който е и депутат от „БСП-Лява България”. Кандидатът в Царево Петко Арнаудов е знакова фигура от тройната коалиция, известен с методичната си борба срещу Природен парк „Странджа” в името на местни хотелиерски интереси; политик с огромен принос БСП да е мръсна дума сред цяло поколение природолюбители, които в момента са в активна възраст и държат ключа към Орлов мост. Неговият юрисконсулт Евгений Мосинов пък се намърда начело на БСП–Бургас, и като кандидат за кмет се класира трети със символичните 5,5% на изборите. Босът на Пловдивския панаир Георги Гергов остана пети със 7% и също като Мосинов привлече драстично по-малък брой избиратели, отколкото партийната листа за общински съветници. В Неделино пък БСП беше на път да подкрепи досегашния кмет Стоян Беширов, бизнесмен, който всяка сутрин гледа хората в краката си от стените на своя замък, надвиснал над градчето.
В някои случаи централата на БСП е дългогодишен съучастник в процесите, другаде е мълчалив наблюдател или в най-добрия случай – безпомощен регистратор. В интерес на истината този път „Позитано”20 опита интервенция по места, като безцеремонно разпусна местните ръководства във Видин и Пазарджик и назначи на тяхно място временни. Така наред с етикета „левосектантство” председателят Михаил Миков инкасира и обвинения, че връща партията към времената на командно-административния подход. Каква беше алтернативата? Ако Миков съзнателно не беше жертвал изборните резултати в тези общини в името на евентуални бъдещи дивиденти, гореописаната компания щеше да се попълни с още интересни типажи. Организацията в Пазарджик щеше да остане в ръцете на едър арендатор, известен със склонността си към усвояване на чужди имоти и наричан „местен феодал”, който „върви през закона като глиган през нива”. А във Видин БСП щеше да е принудена да подкрепи кмет, нашумял с източване на общинския бюджет през порциона в детските ясли.
Без да води геройски битки и с повече хитрост, Миков извади от Националния съвет на БСП и емблематичния Георги Гергов, възползвайки се от негово изказване след изборите, че подава оставка от всички постове и остава редови социалист. Именно Гергов заедно с бившия организационен секретар Димитър Дъбов поведоха борбата за „обновление” на БСП, с което отблъснаха дори разочаровани от партийното ръководство като бившия младежки лидер Михаил Балабанов. „Не намирам никъде себе си в координатната система на сблъсъка между сегашното слабо ръководство и групата на Дъбов–Гергов. Тази дилема носи унищожение за БСП. Да, като личности сред опонентите на сегашното ръководство има хора, които уважавам много. Не разбирам какво ги събира с горепосочените. Всъщност знам, но знам и до какво води това”, написа Балабанов в прощално обръщение към съпартийците си. Вярно е, че Миков и бюрото му така и не успяха да обяснят дали реално подават оставка, или извършват някакви шамански ритуали, но още по-комичен беше списъкът с имената на тези, които настояха за отстраняването му. Сраснали се със статуквото апаратчици, които не поискаха оставката на Сергей Станишев дори след десетата му изборна загуба, се нахвърлиха върху Миков едва след първото му собствено поражение, дължащо се и на мините, които бяха заложили в тила му.
А КАКВО ПРЕДЛАГАТ?
Засега нищо освен връщане в идейното блато. Според Димитър Дъбов БСП най-добре си живуркала при Станишев, а единственият известен идеен проект на Кирил Добрев се състои от три букви – МОЛ. Да, именно МОЛ (за по-благозвучно – „Мислещи образовани лидери”) беше представен миналата година от Добрев на семинар в един от луксозните хотели на Гергов, организиран от Станишев и описан от участници в него като „голяма интелектуална скука, но пък истинско тържество за стомаха”. Самата идея не представляваше нищо по-различно от напарфюмиран пакет със залежала стока от бутиците на Блеър и Шрьодер, чиито колекции отдавна излязоха от мода на запад. Според директора на Центъра за стратегически изследвания на БСП проф. Димитър Генчев „работата приключи набързо само след няколко дни, след като цяла България изтръпна от убийството на един несретник във варненски мол”.
Единствената идея, която засега успяват да формулират критиците на Миков, е практична – да преговорят за обединение с всички отцепили се от БСП формации, след което да си я карат постарому. И да чакат момента, в който някой ще ги повика за коалиция във властта. Мантрата „Обединение!” се повтаря от същите хора, които араламбеха за „Единство!” при всеки скандал през последните 10 години, разколебаващ левия избирател. По този повод още патриархът на българския социализъм Димитър Благоев е отбелязал, че „към една нула, прибавена друга или колкото щете други, тя не ще получи по-голямо значение от нула”. В нашия случай процентите на БСП, АБВ и останалите не са нула. Но опитът с роенето на СДС вече доказа, че сборът от подкрепата за производните не дава числото на старото цяло.
Проблемът на лявото не е организационен, а съдържателен. Когато се появи съдържание, ще има и организация. Както забелязаха редица анализатори,
ОСНОВНИЯТ ДЕФИЦИТ НА БСП Е В ДОВЕРИЕТО
– никой не вярва, че каквото и да говори, партията е способна на нещо различно от вече видяното. „Демонстрирайки с градираща интензивност една лява лексика, левите партии не осигуряват политическо представителство и политическа протекция на интересите на хора и групи, които са потърпевши от системата и статуквото. БСП не поднесе нито едно доказателство за това, че се бори срещу неравенството”, казва социологът и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов. Впрочем за ляв курс говореше още Станишев през 2013 г., преди да стане ясно, че поверява изпълнението му на Пламен Орешарски като премиер, на Делян Пеевски като шеф на ДАНС, на Петър Стоянович като министър („Вапцаров е терорист!”) и на гражданска квота, възпитана в духа на списание „Егоист”. Тогава обаче липсваха обвинения в ретроградност, критики на командно-административния подход, вълна от напускащи безработни партийци и синдикат, който да алармира, че ръководството води предприятието към фалит. Явно всички на „Позитано” разбираха, че се разиграва нов пиар маскарад, зад който ще скрият поредния си престой във властта.
Съдейки по шума, който се вдига в системата, явно този път е различно. За радикална смяна на курса обаче се иска стабилна вътрешнопартийна подкрепа, силна парламентарна група и здрави структури. А в страна като България обикновено се чака да задуха и вятър отвън. Засега налице май е само последният фактор. Леките повеи от победите на СИРИЗА в Гърция, от доброто представяне на пъстрата португалска левица и от избора на Джеймс Корбин начело на лейбъристите в Англия обаче са застрашени от ледени фронтове, които се надигат от Атлантика до Урал.
Курсът е нестабилен.