Ляв или десен е Орбан?!

В разгара на кризата на доверие между Будапеща и Брюксел след приемането на новата унгарска конституция  унгарският премиер Виктор Орбан каза приблизително следното: днес ме критикувате, но утре всички ще правите като мен . Присъствах на тази конференция в претъпкана зала в Брюксел на 23 април 2012 г. Орбан, противно на всички очаквания, се представи като проевропейски политик и отговори без всякакви притеснения и на най-враждебните въпроси на добър английски. Той започна с това, че е притеснен от сондажите, които показват, че във Франция антиевропейските сили имат подкрепата на 30% от електората. В този предизборен за Франция момент сондаж беше показал, че крайнодясната лидерка на Националния фронт Марин льо Пен има 18,1% подкрепа, а крайнолевият Жан-Люк Меланшон 11,13%. Тези близо 30% гласове за антиевропейски сили са повече от подкрепата на кандидата, който е на първо място, каза Орбан, без да спомене името на Франсоа Оланд. След това Орбан се позова на политическата сцена на Холандия, където крайнодесният Герт Вилдерс също беше в подем, а предния ден премиерът Марк Руте беше подал оставка, защото не получи подкрепа за непопулярните мерки за бюджетна дисциплина, налагани от Брюксел. По този начин Орбан индиректно каза, че колкото и отвратителна да изглежда крайнодясната партия Йобик в неговата страна, при неговото управление тя е поставена на мястото си и не може да дестабилизира правителството.

Орбан разкритикува срещите на върха на ЕС, защото, вместо да излязат с идеи и да решат какви действия трябва да предприемат, лидерите внимават да не изрекат някоя дума, която да позволи на така наречените „пазари” да налагат своя дневен ред. Орбан каза, че европейската икономика е в упадък също заради застаряването на населението и слабата трудова заетост. Процентът на работещите хора е 65% в ЕС, в САЩ е 75%, а в Китай е 85%, посочи той, добавяйки че Унгария си е поставила за цел достигане на 75% като Съединените щати. Унгарският премиер каза, че страната му е намалила срока за изплащане на обезщетения за безработица до три месеца и че тези, които не приемат предложената обществена работа, губят права на помощи. Той добави, че същото правило се прилага за тези, които не изпращат децата си на училище. Унгарският премиер заяви, че целта на страната му е да не бъде сред „европейските страни в упадък”, а да е сред най-динамичните икономики. Тъй като по думите му чуждите банки, изкупили унгарските, пречат на развитието на страната, той каза, че неговото правителство планира да въведе система за финансиране на икономиката „извън системата на търговските банки”. Унгария е готова да работи за подновяване на Европейския съюз, тъй като Брюксел не може да оцелее без промяна. Унгария в момента преминава през фазата на сериозни реформи и е в известен смисъл „лаборатория за Европа”, заяви Орбан. Попитах го дали, за бога, предлага на ЕС масова орбанизация. По онова време за брюкселските среди името Орбан беше синоним на политическо чудовище. Унгария беше приела нова конституция точно година по-рано и ФИДЕС беше под ударите на критиката на повечето европейски политически сили с изключение на Европейската народна партия, която стискаше зъби и понасяше удари заради своя унгарски партньор. Отчасти постигнах целта си, защото публиката се развесели. Орбан прие предизвикателството, без да се смути ни най-малко. Той се позова на дългата си история като политик. Действително Орбан има истинска, не измислена биография на антикомунистически младежки лидер, като акронимът на партията му ФИДЕС първоначално е означавал Съюз на младите демократи (сега е Унгарски граждански алианс). „Знам какво означава демокрация, знам какво е политическа конкуренция, защото това е ключът на моя политически успех. Можете да бъдете сигурни, че когато Унгария се превръща в лаборатория за напредъка на Европейския съюз, това е на основата на политическата конкуренция и демокрацията” , отговори той. И други пъти съм имал „срещи отблизо” с Орбан, но мисля, че този епизод бележи прозряването и в Брюксел, че Орбан не е Франкенщайн и че експериментът, модата, вълната, може би идеологията, която можем да наречем „орбанизация”, заслужава по-различен тип внимание от  високомерното  отвращение. Не съм забелязал Орбан да се смята за по-умен или по-прозорлив политик от колегите си на срещите на върха на ЕС. Но очевидно е, че супермнозинството, с което разполага в парламента, му позволява да прави неща, които в другите страни на Евросъюза са немислими по вътрешнополитически причини. А също да се опълчва на Еврокомисията, нещо, което досега успешно са правили единствено най-големите страни членки – Франция, Германия, Великобритания.

Унгарската конституция от 2011 г. беше критикувана за това, че беше приета, без да бъде изслушана нито опозицията,  нито  обществото като цяло. И че тя отразява идеологията на ФИДЕС и налага един консервативен християнски мироглед, въпреки че Унгария не е особено религиозна страна. Че орязва правата и подчинява независими институции на управляващата партия. ФИДЕС отхвърли тези твърдения, заявявайки че промените отразяват народната воля. Орбан се възползва от унгарското председателство на Евросъюза от първата половина на 2011 г., защото Еврокомисията не можеше да си позволи да критикува грубо страната – председател на ЕС. По време на председателството имаше големи дебати за новата унгарска конституция в Европейския парламент, в които участва лично Орбан. Той не само отговори на критиките, но не даде възможност на никой да се обяви за победител. Общото впечатление е, че дебатите завършваха наравно.

Измина един мандат от управлението на Орбан. Еврокомисията излезе с цял списък наказателни процедури към Унгария, но накрая ги затвори всичките. Унгария отговаряше със стотици страници обяснителен текст и в краен случай променяше минимални части от законодателството си. Амбицията на Орбан мнозинството от банките да бъдат контролирани от Будапеща се оказа постижима. Брюксел не можа да й се противопостави, защото не се стигна до експроприация. Като редактор в „Еурактив” към мен се обърнаха едновременно министърката на европейските въпроси на Унгария Енико Гьори и шефът на либералите в европарламента Ги Верховстад. Те започнаха да ми изпращат статии, в които спореха един с друг. Публикувах ги с удоволствие – ето това се казва дебат! Само че този, който се отказа пръв от тази поредица, беше господинът, който се стреми към поста шеф на Еврокомисията.

Какво постигна Орбан за един мандат? Накратко, растеж от 2,7%, най-високият за последните 7 години, безработица под 9%, бюджетният дефицит е под трите процента, изисквани от Брюксел, а положителният търговски баланс e в размер от 7 милиарда евро. Да, някои от мерките му са непопулярни, например ДДС от 27%, най-високото в ЕС. Форинтът падна 16% спрямо еврото, откакто ФИДЕС пое властта. Бяха национализирани 14 милиарда евро частни пенсионни фондове, като стотици хиляди унгарци бяха лишени от осигуровките си. Но Орбан намали сметките за потребителите на енергия с 20% и отдалечи заплахата от фалит на държавата. Когато социалистите изоставиха управлението с фамозното изказване на тогавашния премиер Ференц Дюрчани, че те са лъгали „сутрин, обед и вечер” за състоянието на страната, Унгария беше де факто фалирала. И въпреки че резултатът не беше толкова блестящ, колкото през 2010 г., Орбан спечели изборите на 6 април с 44,5% от гласовете и 66,8% от местата в парламента (130 от общо 199), което отново му донесе супермнозинство. Впрочем ФИДЕС междувременно намали броя на депутатите от 386 на 199.

У нас социалистите са адвокати на руските енергийни проекти, но в Унгария именно десният Орбан прие решение за строителство на два нови руски реактора в АЕЦ „Пакс” в Централна Унгария, игнорирайки критиките на социалистите, че така щял да увеличи енергийната зависимост на страната от Русия. А унгарските социалисти погрешно заложиха на критиката срещу АЕЦ като важна предизборна тема и загубиха жестоко изборите, получавайки 30 депутатски места за своята коалиция срещу 130 за тази на ФИДЕС. Орбан е по-близък с Путин, отколкото с Барозу. След слизането от сцената на Берлускони едва ли има друг лидер в ЕС, с който руският президент да е по-близък, отколкото с Орбан.

Ляв или десен е Орбан? Някои го наричат европейския Чавес. Той се бори да предпазва страната си от картелите, експлоататорите и бюрократите, включително от брюкселските чиновници. Изглежда, има приемственост в историята. Едно време Янош Кадар накара да се говори за Гулаш комунизъм, днес Орбан създаде Гулаш авторитаризъм. Орбан извлече ползи от това, че ФИДЕС е член на Европейската народна партия, най-голямото европейско политическо семейство от 1999 година, и че той е единият от зам.-председателите на ЕНП. Дясноцентристката фамилия се грижи за подопечните си много повече от ПЕС. Имаше един период, когато мнозина брюкселски журналисти погрешно си мислехме, че ЕНП ще изключи ФИДЕС. Но в същото време бях свидетел как евродепутати от ФИДЕС успешно отблъскваха политическите атаки и как унгарските дипломати предоставяха обстойна информация на критични журналисти. Факт е, че критиците загубиха интерес да нападат ФИДЕС, а ЕНП не се огъна. Колкото и спорни да са много от мерките, които бяха приети, в края на краищата те се оказваха съвместими с европейското законодателство. Ако вместо гласа на България за Южен поток се чуваше този на Орбан, досега Еврокомисията да е козирувала на този проект. Защо Орбан може, а ние не? В лицето на Орбан и на ФИДЕС имат лидер и политическа сила, чиито амбиции, колкото и спорни да са, се приемат като отстояване на национален интерес. А у нас такъв лидер и такава партия няма. Бих казал дори, че в България по обективни причини отстояването на националния интерес е невъзможно. Ето тема за голям разговор, но друг път. Веднъж го казах, сега ще повторя: при ниското ниво на политическата хигиена в България никой не вярва, че която и да било политическа сила, била БСП, ГЕРБ или поредният месия, е ръководена от националния интерес. Презумпцията е, че това, което в България се представя като национален интерес, е свързано с някакъв вид задкулисие и заплащане в брой под масата. Ако Орбан вкарва руски бизнес в Унгария, той го прави за доброто на страната си. Ако някой в България се опитва да го прави, той се е продал на Москва. Така мислят мнозина, но, честно казано, и аз мисля, че е точно така. Питали са ме приятели, колеги възможен ли е български Орбан. Краткият отговор е „не”. Дългият е, че Иван Костов може би е имал този исторически шанс, но го пропиля, защото уреждаше себе си, вместо да мисли за страната си. Тези, които харесват Орбан, твърдят, че е открил едва ли не нов вид икономика и политика. Скептиците казват, че досегашните му относителни успехи не са удържими в по-дълъг срок. И че те се дължат единствено на супермнозинството му в унгарския парламент, което не може да продължи вечно. Виждам се с хора, чувам идеи, които в Брюксел, където живея, звучат дисидентски. В Сърбия една от най-успешните фирми е „Фиат”, която пое бившата „Застава”. Днес това е гордост за съседите ни, но малцина знаят, че бизнес начинанието е направено напук на съветите на Еврокомисията, които са били страната да не се обвързва с такива „динозавърски” проекти. Тоест и други малки страни даже извън ЕС са способни на поведение в стил Орбан, освободено от брюкселския канон. Значи е възможно? Какво друго е възможно да се постигне, ако вместо догмите започне да преобладава здравият разум?