На 3 февруари президентът на Беларус даде впечатляваща пресконференция във формат „Големият разговор с президента” в изложбения център „Белекспо” с продължителност от 7 часа и 20 минути. Което си е направо световен рекорд. Известният съветски физик академик Лев Ландау преди много години си беше признал: „Когато ние, учените, съвършено не разбираме даден проблем, то пишем за него книга. Когато сме разбрали нещо, пишем брошура. Когато всичко ни е ясно, пишем статия”. Все пак белоруският президент би личния си рекорд и достигна 7 часа и 20 минути непрекъснато говорене. По време на обширната пресконференция Лукашенко разказа за „коварството” на Кремъл, за неговата любов към Русия и независимостта на Беларус. През последните десет години, започвайки от първите нефтогазови и млечни войни, белоруският президент публично периодично демонстрира, че московската власт не се отнася дружелюбно към неговата страна. За нас, българите, има нещо много познато в поведението на Александър Лукашенко пред камерите и микрофоните. В рускоезичния свят наричат президента на Беларус гальовно Батька (Тато). На белоруски името му е Аляксандр Рыгоравiч Лукашэнка. Той се ражда на 30 август 1954 година в село Александрия, Школовски район, Могилевска област, в типично селско семейство. Неговият род произхожда от село Собичеве в Сумска област, Украйна. Лукашенко следва педагогика и агрономство. Тренира хокей на лед. Има успешна кариера в КПСС. В периода 1987-1994 година заема поста директор на совхоза „Городец”. Войнското звание на Александър Григориевич е майор. Неговото хоби остава хокеят. Нарича себе си ученик на Евгений Примаков. Лукашенко става президент на Беларус на 20 юли 1994 година. Фотокореспондентът от неговото село Василий Жуков го характеризира по следния начин: „Той може да говори. Сашко пудри добре мозъците на хората. Даже по-добре от секретарите в райкома...”. Когато Лукашенко става депутат, неговият районен управител го хваща в откровена лъжа и го пита по телефона: „Как да Ви разбирам, Александър Григориевич? Пред микрофона пред цялата република говорите едно, а на мен съвсем друго. Къде е вашата съвест?”. В отговор Лукашенко започва да се смее в слушалката и казва: „Където, Петя, вирееше съвестта, сега там расте хрян!”. Александър Григориевич силно наподобява на второ, допълнено и осъвременено издание на Тодор Живков. По-скоро нещо като хибрид между нашия Тато и Бойко Борисов. Има същия маниер на говорене пред журналистите. Свойски и елементарно.

Има уличен и разбираем от всички език с пиперливи думички. Години наред заради Александър Григориевич Беларус е наричана от Запада „последната истинска диктатура, останала в сърцето на Европа”. Но напоследък светът започна да се променя стремително. Промени се ситуацията и в Беларус. Промени се отношението както на Москва, така и на Запада към Александър Григориевич. На предишни пресконференции Лукашенко предизвикваше бурни емоции и реакции сред аудиторията. Получаваше редовно всенародни симпатии в Беларус и Русия. Често обикновените руснаци възкликваха: „Батька молодец”, „Всички ги постави на място”, „Белоруси, пазете го!” или „Ех, ние да имахме такъв”. По едно време даже се носеха слухове, че Александър Григориевич може да стане президент на Съюзната държава на Русия и Белорусия, която е създадена на 8 декември 1999 г. с подписване на договор между двете страни. Тогава Лукашенко сипеше комплименти за „руския човек” и се кълнеше в любов до гроб на Москва. Днес ситуацията се промени. Александър Григориевич ту се кара на Москва, ту я поучава, ту й се кълне в любов, както преди. Стана непостоянен.

Последната пресконференция на Александър Григориевич остави тягостно впечатление. Аудиторията беше мъртва през първите 90 минути. Тя се изолира емоционално от вожда и това бе очевидно. Пресконференцията изглеждаше като огромно лично поражение на Александър Григориевич като човек и президент. Раздвижване в аудиторията, пълна с журналисти, се получи, когато президентът на Беларус засегна руско-белоруските отношения. В тази част от пресконференцията Лукашенко допусна много грешки, които не са простими за президент с толкова дълъг стаж като него. Позволи си да изнесе публично разговори на четири очи между него и Владимир Путин. Лукашенко каза пред журналистите: „Аз си спомням как започна Евразийския икономически съюз. В кухнята при Путин. Седяхме тримата – аз, Путин и Кучма. И ние започнахме да работим, писахме всичко на коляно. Диктувахме на Путин, тогава млад президент”. Това е непростим гаф! Така не е прието да се говори. Президентът на Беларус започна руско-белоруската тема с това, че „суверенитетът е по-важен от нефта”. По какъв повод го каза? Москва обяви, че ще съкрати доставките на руски нефт за Беларус до 12 милиона тона. През 2015 година бяха доставени 24 милиона тона. През 2016 година те бяха съкратени с 20%. Ако паднат до 12 милиона тона, то Мозирският НПЗ (нефтопреработвателен завод) ще се приближи до границата на своята рентабилност. Но големият проблем е друг. Нефтопродуктите са основа на белоруския експорт – около 40-45%. Продават се предимно на запад. Въобще това е схема, известна доста добре на България преди 1989 година. Получавахме суров нефт от СССР по цени на СИВ, а го реекспортирахме на запад по борсови цени. Така получавахме валута по прословутото второ направление. За Беларус нещата стоят откровено просто. Ако няма нефт, ще се срине експортът. Няма да има валута. Ще намалеят заплатите. Цялата социална сфера ще започне да боледува. Даже 3 милиарда долара кредит от МВФ няма да закърпи ситуацията. Тази сума няма как да се получава ежегодно. МВФ, както обикновено, поставя и условия. Например през 2017-а или 2018 година жилищнокомуналните разходи да не се субсидират от държавата. Да се заплащат от белорусите 100%. Позната тъжна картинка, след която следват повишаване на социалното напрежение и турбулентна вътрешнополитическа обстановка. Отлични предпоставки за класическа „цветна революция”, за един белоруски майдан. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че Лукашенко започна да пуска по-остри „стрели” по посока Москва преди около две години. Каква е променящата се белоруска икономическа обстановка? През 2015 г. Беларус получи държавни кредити и заеми от чужбина на обща стойност 2 милиарда и 173 милиона долара. От правителството и банките на Руската федерация – общо 1 милиард и 572 милиона. От банки на Китай 528 милиона. От Световната банка 73 милиона. Основната част от китайските кредити са свързани. По-ясно казано, предоставят се за закупуване на китайски стоки и за финансиране на проекти с участието на Китай. Кредитите от Световната банка са отпуснати за строителство на инфраструктурни обекти. Руските кредити и заеми са частично свързани. С част от тях има възможност да се обслужват дългове по получени преди това кредити и заеми. За съжаление с времето частта от руските кредити и заеми, предназначени за развитието на белоруската икономика, бързо се намали. Тази ситуация се нарича „дългов капан”. Може да се установи, че през 2015 г. притокът на нови заеми и кредити в Беларус практически се изравни със сумата на изплащанията за по-рано получени кредити и заеми. Нещо като бягане на място. През март 2017 г. ще има точни данни за дълговата картина на Беларус. През първите девет месеца на 2016 година са погасени 690,7 милиона долара от държавния дълг. Но в периода януари–септември 2016 г. са взети външни държавни заеми на стойност 1 милиард и 543,4 милиона долара. Накратко външният дълг на страната се е увеличил с около 1 милиард. По този начин външният държавен дълг на Беларус към 1 октомври 2016 година достигна 13,5 милиарда долара. През последните девет месеца на миналата година 75% от всички външни заеми на Минск са руски. Очевидно е, че дълговата ситуация за Беларус през 2017 година ще бъде изключително напрегната. Как Минск планира да излезе от тежкото финансово положение? Съгласно заявление на Министерството на финансите през тази година се планира да се прибегне към следните мобилизационни източници на валутни средства. Първо, пускане на нови еврооблигации – 800 милиона. Второ, получаване на нови кредитни траншове от Евразийския фонд за стабилизация и развитие – 700 милиона. Трето, пускане на валутни държавни облигации на вътрешния пазар – 360 милиона. Не е трудно да се забележи, че планираното е по-малко от половината от необходимия на страната паричен ресурс. За това правителството е разработило свиреп план за бюджетни икономии. И ситуацията е драматична. Правителството на Беларус е определило праг на сигурност по отношение на големината на външния дълг. Той е 25% спрямо БВП. През 2015 година дългът се намира на допустимо ниво 21,1% от БВП. Но с финансовите резултати за 2016 година най-вероятно дългът ще се окаже зад „червената черта”. Съгласно оценките БВП на Беларус в доларов еквивалент за 2016 година е 46,5 милиарда долара (средногодишен курс). За сравнение през 2015 година БВП е бил равен на 54,6 милиарда долара. На 1 януари 2016 г. по данни на белоруското Министерство на финансите отношението на външния дълг към БВП е 22,7%. На 1 януари 2017 година този показател на базата на прогнозните оценки за БВП и предположението, че външният дълг ще остане равен на 13,5 милиарда долара, цифрата достига 29%.

Интересна е еволюцията на белоруската опозиция. Дълго време Лукашенко бе враг номер едно за политическата „опозиция” вътре в страната. В последно време редица анализи на „демократичните” белоруски НПО-та извеждат на преден план „руската заплаха” и „руската агресия”. Съответно атаките срещу белоруския президент намаляха. В продължение на години Александър Григориевич ефективно парираше дейността на платеното „гражданско общество” в Беларус. Днес финансираните от чужбина белоруски НПО-та заявяват, че властта им е отпуснала „коридор на възможностите”. Колко голям? Достатъчен, че да бъде създадено бойно крило на НПО-та, което да се готви да участва във война с Русия. Финансираният от чужбина белоруски „демократичен” неправителствен сектор обяви Русия за главен враг на Беларус. „Независимите” аналитици вече активно работят за създаването на необходимата социологическа база. Преди една година сенчестото частно ЦРУ за анализи, наречено Stratfor, дори прогнозира, че Беларус ще се преориентира геополитически към Запада. След като встъпи в длъжност приемникът на Лукашенко. Схемата е ясна. Плановете за намеса в Беларус се представят като академична прогноза. Когато се превземе властта в Минск от опозицията, съгласно проработената в Източна Европа технология от белоруските институции ще се изгонят всички поколения, които имат връзка с периода на съществуване на съветска Белорусия. Някои „анализатори” считат, че прогнозата на Stratfor може да се „сбъдне” и преди идването на власт на приемника на Лукашенко. Белоруският президент започва все повече да придобива чертите на бившия украински президент Виктор Янукович. Александър Григориевич вече не го ругаят, а го хвалят на запад за възстановяване на връзките на Минск с НАТО и ЕС. На предоставения „коридор на възможности” на финансираните от Запада белоруски НПО-та се гледа с очакване. Водеща неправителствена организация в Беларус е „Маладый фронт”. Ръководител е Змицер Дашкевич, който заяви: „Преди основен враг на опозицията бе Лукашенко, а сега ориентирите се смениха: главен враг е Руската федерация и на нас в определен план ни провървя, че Лукашенко с маниакалната си жажда за лична политическа власт влезе в определен конфликт с Кремъл. Получава се така, че националните интереси на Беларус, за които говори 20 години демократичната опозиция – независимост, свобода, демокрация, съвпаднаха с личните интереси на Лукашенко. И този момент трябва да се използва. Държавата сега дава определен луфт, определен коридор”. „Маладый фронт” веднага се възползва от създадената ситуация. Към организацията е създадено бойно крило „Ваяр”. За приличие структурата се нарича „военно-спортен клуб”, но целите са пределно ясни. А и не се крият: „Ваяр” е алтернатива на армейските подразделения, същото, което са доброволческите батальони в Украйна. Още по-зле! В Украйна на страната на Киев срещу Донбас воюва белоруският авангард „Тактычная група Беларусь”, която трупа „боен опит за защита на родината в случай на реална заплаха от някого”. Самият президент на Беларус, която влиза в Съюзна държава с Русия, нарича гражданската война в Донбас война за независимост на Украйна. Излиза, че Александър Григориевич се солидаризира напълно с Петро Порошенко. Лукашенко заяви: „На нас независимостта ни струваше много евтино, всички народи воюваха, сега воюва нашата братска Украйна”. По странен начин мнението на Александър Григориевич съвпада с това на бандеровците. С кого воюва хунтата в Киев? Със собствения си народ в Донбас. Въобще сегашното изостряне в исторически план на двустранните отношения между Минск и Москва е най-сериозното. В Беларус са регистрирани към 1 януари 2016 година 2665 НПО-та. 225 са с международен статут, 716 с национален, а 1724 с местен. Колко от тях работят за свалянето на властта в Минск, не е ясно. Белоруските НПОта са свързани плътно с медиите. Те бълват „експерти”, които обработват общественото мнение срещу Русия. Въобще до болка позната картина. След описаната по-горе финансово-икономическа ситуация в Беларус местни „експерти” нагло твърдят: „Въпреки дребни локални успехи интеграцията с Русия остава неизгодна за Беларус”.

Понякога Лукашенко ръси бисери от типа, че „белорусите ще живеят лошо, но недълго”. Или пред научни работници в Минск президентът казва: „Има такива деца, които при отсъствие на реакция от страна на по-възрастните са подбудени да щурмуват границите на допустимото”. Друг бисер на Александър Григориевич: „За спокойствието в страната аз съм готов да пожертвам собствения си разум”. Спортната тема е също застъпена: „Аз обичам да играя хокей сам срещу себе си”. Още като млад президентът Лукашенко е съпътстван от множество комични случки, в които той играе главната роля. Попадайки в църквата на Великден, след възклицанието на митрополита: „Христос воскресе!”, Александър Григориевич бодро отговаря: „Спасибо!”. Лукашенко седна в президентския кабинет в Минск преди 22 години. Остаря. Но с приказките си не спира да учудва публиката: „Аз съвсем случайно, още дете (37 годишен!!), станах президент, много от вас помнят това. Още веднъж подчертавам, аз съвсем случайно станах президент”. Такъв си е Александър Григориевич, като нашия Бойко Борисов. Понякога не знае какво говори. Не е ясно защо Лукашенко нарича „братска” Украйна, а Беларус продължава да членува в Съюзната държава с Русия. Пълна каша. От една година се наблюдава затопляне на отношенията на Беларус със Запада. През февруари миналата година бяха свалени повечето европейски санкции против белоруските чиновници. По-късно започнаха преговори за построяване на транзитни лагери за настаняване на бежанци от Близкия изток. Самият Александър Григориевич бе посрещнат като скъп гост през миналата година в Италия. Но пък през 2016 г. белоруският президент не присъства на срещата на високо равнище на ОДКБ (Организация на Договора за колективна сигурност – Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан, Беларус, със статут на наблюдатели Сърбия и Афганистан) и ЕАСТ (Евразийски икономически съюз – Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Русия) в Санкт Петербург. Конфликтът между Москва и Минск тлееше тихо. На 3 февруари 2017 година на пресконференцията на Лукашенко разминаванията между страните от Съюзната държава бяха извадени на светло. Станаха публични. Изглежда, че Александър Григориевич е един от последните на постсъветското пространство, който все още не е осъзнал напълно факта, че Руската федерация отдавна няма нищо общо със СССР. Със СИВ и Съветския съюз отидоха в миналото и познатите донорско-реципиентски отношения в икономиката. След разпадането на СССР руснаците започнаха качествена перестройка на своите отношения със съседните държави. Включително и с тези от бившия социалистически лагер. Номерът с „братушките” вече не минава. Братството започна да се подменя с партньорство. На строго взаимни основи. Като велика сила Русия ползва класическия подход на „моркова и тоягата”. Достъпът до руския пазар е привилегия, която трябва да се заслужи. Нали така правят САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Италия, Япония и всички други страни с големи пазари и силна икономика! Няма изключения. Да получиш по-ниски цени за нефт и газ е привилегия, която трябва да заслужиш, трябва да се постараеш. Всеки има право да си избира своя път. Искаш в НАТО или ЕС? Заповядай, но не искай бонуси в икономическите отношения с Русия. В Москва вече мислят и действат така. Кремъл не позволява да го шантажират с „братски” аргументи. На Лукашенко му е ясно, че икономиката на неговата страна се крепи на свободния достъп до руския пазар и преференциалните цени на руските въглеводороди. Москва обяви, че през последните пет години е загубила 22 милиарда долара заради безмитния износ на нефт за Беларус. Това прави приблизително над 4 милиарда годишна субсидия за белоруската икономика. При описаната ситуация едва ли някой ще се учуди на нервните реакции на Лукашенко на 3 февруари на пресконференцията. Лукашенко откровено жадува за плътни икономически връзки в полза на Беларус с Русия и в същото време съвършено не е готов за политическо сближаване с Москва. В края на пресконференцията той се успокои. Успокои и аудиторията. Лукашенко заяви, че не мисли да напуска нито Евразийския съюз, нито Договора за колективна сигурност, нито Митническия съюз. Въобще ситуацията е следната: на Москва й е нужен Евразийският съюз. А Лукашенко с всички свои действия и намеци показва, че е готов на крайни стъпки. Излизането на Беларус от ЕАСТ и Митническия съюз ще повлече денонсирането на огромно количество локални и частни договори. Но Кремъл разполага със сериозни козове. Беларус е изцяло зависима от руския пазар. Усилването на протекционистките мерки от страна на Москва може да окаже влияние не само на цените на въглеводородите, но и на почти всички сектори на белоруския експорт в Русия. Има и един важен момент. Лукашенко никога няма да стане мил на Запада. Никога! А и съгласно индекса на ООН за развитие на човешкия потенциал Беларус изпреварва злополучната Украйна в нейната бандеровска опция. Нещо повече, изпреварва и несравнимо по-богатата Русия. Накрая може да се допусне, че Александър Григориевич за пореден път остро възбужда руската общественост, след което ще се появи в Кремъл да преговаря за по-ниски цени на енергоносителите и преструктуриране на белоруските дългове. Няма сериозни основания да се счита, че Минск окончателно отива на запад. Лукашенко вече не е млад. По-възрастните хора не са склонни към промени, даже позитивни. Той го потвърждава с думите: „Мен вече не можеш да ме промениш. Аз считам, че моделът за нас е социално ориентираната икономика”. В „Големият разговор с президента” прозвучаха и следните слова: „Аз съм човек, който си отива, моето време отминава... След президентството трябва да живея някъде... Аз ще живея в своето село. Надявам се, че ще ми позволят да си купя някоя къщичка”. Беларус навлезе в постлукашенковския период...