„Председателят на европейските социалисти е въвел плосък данък в България?! Признавам, не знаех. Щом го срещна, ще го питам: какво си направил в твоята страна?”, казва генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.

Интервю на Калин Първанов за a-specto.bg

Г-н Визентини, какво наложи вашата експресна визита в България?

Няколко въпроса. На първо място, предстои приемането на Европейски стълб за социални права и се надявам това да се случи по време на българското председателство. В този смисъл, получих уверения и от премиера г-н Борисов, и от министъра на финансите г-н Горанов. Политиките на съкращения – така нареченият остеритет, засегна цяла Европа, но аз съм убеден, че за България това важи с още по-голяма сила. Намираме се в период, в който е трудно да се върнем към нашия социален европейски модел, но след дълги дебати председателят на Еврокомисията г-н Юнкер реши да лансира тази инициатива. Социалният стълб ще се основава на 20 принципа, които призовават за връщане към Хартата за основните права в ЕС – тук са и правото на колективно договаряне, на стачки, на регламентирано работно време, на безопасни условия на труд и пр.

В нашите разговори в София засегнахме и Директивата за командированите работници. Както сигурно знаете, тя беше блокирана от 12 държави – членки на ЕС. Научих, че България има готовност да я подкрепи като изключи единствено транспортните работници – шофьорите на тирове. Ситуацията като цяло остава неясна, да се надяваме на развитие при българското председателство.

През последните 5 години забелязваме повсеместно намаление на доходите от труд, а в България положението със заплащането е още по-тежко. Намираме го за абсолютно неприемливо. Въпросът вече не опира само до социалната справедливост, която също е много важна, но и до запазване на единството на целия Европейски съюз и на неговата конкурентоспособност като единен пазар. Задължително трябва да се пристъпи към вдигане на заплатите в цяла Източна Европа, за да се тръгне най-после към някакво сближаване. Изследване на чешки учени наскоро показа, че ако се следват сегашните темпове на „сближаване”, заплатите на източноевропейците ще стигнат германските след 366 години! Мога само да ви кажа, че на страните от Вишеградската четворка това положение им е дошло до гуша. Виждаме решимост от тяхна страна да не търпят повече мултинационалните компании (МНК) да плащат тук, колкото в Азия, печалбите им да растат, но да не отиват за развитие на тези държави, а младите хора да ги напускат. Предложихме им да направят Алианс за сближаване на заплатите, на което се отзоваха не само те, но и правителствата на западни страни като Германия, Австрия, Швеция… Идеята е да се съберат на общ форум и да изтласкат заплатите нагоре посредством натиск върху компаниите.

Как конкретно може да стане това?

Минималните работни заплати в Източна Европа трябва да растат много по-бързо, отколкото на запад. Освен това, западните страни ще настояват пред МНК да вдигат заплатите на изток поне до нивото на производителността. Тоест, ако в източен завод на „Фолксваген” производителността е 70% от германската, то и заплатите трябва да бъдат в такова съотношение. Знаем, че това е труден процес и няма да стане за един ден, но вече виждам решителност да се започне отнякъде.

Обсъдихте ли тази инициатива с управляващите в България?

Да, в България погледнаха много добре на нея. Искам специално да подчертая интереса на финансовия ви министър. Той дори предложи конференция за сближаване на работните заплати по време на българското председателство. Доволни сме от заявения интерес, но ще продължим да настояваме тези неща да се случат.

Смятате ли, че успяхте да придобиете реална представа за случващото се тук? Ако трябва да изброя всички политики и идеи за орязвания и съкращения, сигурно няма да ни стигне времето и ще изпуснете Вашия полет...

От кого идват тези идеи – от работодателите или от правителството?

Понякога от едните, понякога от другите, а често и съвместно...

От правителството ни казаха, че имате увеличение на минималната работна заплата с 11 % за тази година, същото се планира и за догодина. Но също така те най-откровено признаха, че работодателите не искат да увеличават заплатите и че бойкотират колективното трудово договаряне на браншово ниво. Финансовият министър директно ме помоли за съвет как могат да се накарат работодателите да започнат преговори със синдикатите. Такава ситуация не е нормална. Ние, от Европейската конфедерация на профсъюзите, обмисляме да дойдем пак, вече заедно с представители на европейски работодатели, така че да ги подтикнем да седнат на масата на преговорите.

Ще ви дам два примера само от последните дни. Подготвя се драстично отнемане на инвалидни пенсии под предлог за борба със „злоупотребите”, готвят се и съкращения в администрацията под девиза „електронизация на услугите”. Утре ще се сетят, че нещо друго не е „оптимизирано”…

Разбирам, но това не беше предмет на нашия разговор…

Предполагам, че не са ви казали и това, че в България голямата тежест за пълненето на бюджета е прехвърлена от капитала върху труда и към най-слабите членове на обществото. Тук има плосък данък без необлагаем минимум за най-ниските доходи, няма диференцирани ставки на ДДС при покупка на стоки от първа необходимост. Освен последни по доходи, вече сме първи и по неравенство… Дали в Европа вече се забелязват контурите на някакъв специфичен „български модел”?

Вие нямате прогресивни ставки? Мога да кажа само, че това е ужасно решение. Бедните да плащат повече от богатите дори е антидемократично. Не съм сигурен дали България е най-бедната страна в Европа, но знам, че статистиката я сочи за страната с най-ниските доходи и заплати. За другото, признавам, не бях чувал. И кой въведе това облагане, сегашното правителство ли?

Предишно коалиционно правителство, начело с г-н Сергей Станишев. Но всички правителства подкрепят такава данъчна система.

Г-н Станишев ли? Председателят на Партията на европейските социалисти е въвел плосък данък?!... (бел. авт. – смее се)… Следващият път, когато го срещна, ще го питам – „Я ела насам, ти какво си направил в твоята страна?”.

От данъчния и социалния дъмпинг, практикуван в последните години от Източна Европа, страдат както местните работници, така и тези на запад. Къде е коренът на проблема, в местните столици или в Брюксел? Какво насърчава днес Европейската комисия – конкуренцията или конвергенцията между страните - членки на ЕС?

Дъмпингът не зависи от решенията, взети в Брюксел, а от политиката на отделните страни. Но, да, от много години ЕК насърчаваше несправедливата конкуренция между държавите. Това важеше главно за комисията „Барозу” в двата ѝ мандата. Първите стъпки на новата комисия бяха да настоява за намаляване на социалния дъмпинг. Точно затова започна и работата по преразглеждането на Директивата за командированите работници, а сега и по Европейския стълб за социални права. Целта е да се поощри сближаването между страните. Да, опитваме се да спрем тези негативни процеси, но това зависи не само от ЕК, а и от страните - членки на ЕС. Затова обикалям страните и убеждавам премиерите да вървят към сближаване, а не да задълбочават конкуренцията. Това може да стане като подкрепят Алианса за сближаване на заплатите, социалния стълб и като ревизират Директивата за командированите работници. Имаме три основни предложения – повишаване на минималните заплати във всички страни до равнища от 60 % от средните възнаграждения; законодателно утвърждаване на колективното трудово договаряне и натиск върху МНК да увеличат заплатите поне до нивото на производителността.

Дори да успеете да убедите чуждите компании, давате ли си сметка каква гигантска съпротива ще предизвика такова увеличаване на заплатите сред местните бизнес?

Да, отлично знам. Има нужда от натиск, точно затова правим тази кампания. Трябват ни и съюзници и ето, че някои големи компании са по-склонни да го направят, защото усещат, че това е от полза и за тях… Вече имахме сериозни разговори и с някои правителства – в Словакия, Чехия, Франция, Германия, Австрия, Швеция, Холандия и другаде.

Веднага се сещам поне за двама председатели на работодателски организации, които ще се появят по телевизията и ще кажат, че вдигането на заплатите разорява местния бизнес и той ще фалира…

Такива твърдения просто са неверни. Ние знаем какви са нивата на печалбите за последните години, а също и това, че те не се инвестират нито в заплати, нито в подобрения на материалната база. През последните 15 години производителността навсякъде расте от 5 до 10 пъти по-бързо от заплатите. Това означава, че работодателите разполагат с много повече пари, отколкото разпределят. А най-големите разлики между производителност и възнаграждения са тъкмо в източноевропейските страни. Ние не се борим за това заплатите да растат над производителността, а казваме – има луфт между двата показателя и той трябва да се запълни, така че да напаснем заплатите към производителността.

Намирате ли връзка между социалната ситуация в ЕС и появата на центробежни сили като референдума в Каталуния?

Честно казано, не смятам, че причината за каталунския проблем е породен от социална дезинтеграция. Напротив, това е най-богатата част от Испания и по-скоро проблемът е обратен – че не искат да делят с останалата част от страната това, което печелят и произвеждат. Липсата на солидарност се вижда не само в Испания. В Европа има региони, които са доста по-богати от останалите и се страхуват, че ще загубят това, което имат. Да, причините сигурно са в кризата, но парадоксът е, че фрагментацията напоследък е по-силна в богатите страни, а не в по-бедните.