НЯКОИ СРАВНЕНИЯ МЕЖДУ НАЙ-ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ НА ЧОВЕКА И НАЙ-ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ НА ДЪРЖАВАТА

Има някаква вселенска карма, която свързва съдбата на хората и на кучетата върху тази земя. Например ако американският президент може да реши съдбата на цели нации, то едно куче може да реши съдбата на американския президент.

АМЕРИКАНСКОТО КУЧЕ

През 2012 г. бях на туризъм във Вашингтон в разгара на президентската кампания. Една сутрин тръгнах към музеите и минах пред Белия дом, където винаги се мотае тълпа кибици и все някой за нещо протестира. Този път един активист бе издигнал плакат и събираше подписка в защита на мъжкия пенис. Докато заобикалях плаката и подписката, негър с патлак ме дръпна за ръкава: „Сър, видяхте ли кучето?”. „Какво куче?” „Президентското куче Боб. Ей го там, сега го извеждат!” Спрях и се загледах. Наистина охраната измъкна на ливадата пред Белия дом някакво черно и къдраво псе и му махна каишката. То обаче не мръдна. Закова се като статуя – сигурно бе дрогирано, клетото. Туристите веднага извадиха фотоапаратите, а освен тях забелязах и два телевизионни екипа – от републиканската Фокс Нюз и от MSNBC, която работи за демократите. Оказа се, че президентската кампания е навлязла в своя традиционен кучешки разгон. Сутринта MSNBC извадила стар компромат за републиканския кандидат Мит Ромни. На младини той пътувал 12 часа със семейството от Бостън до вилата си на едно езеро в Канада и вързал своя ирландски сетер Сиймъс на покрива на комбито в специален контейнер. На Сиймъс не му се отразило добре и в един момент по страничните стъкла започнала да се стича неприятна кафява течност. „Тате! Отврат!” – развикали се синовете и Ромни отбил в някакъв паркинг, свалил Сиймъс от покрива и го прибрал в багажника. Това е жестоко отношение към домашния любимец, обявиха по MSNBC. Ще оставим ли Америка в ръцете на такъв човек? За контра Фокс Нюз извади компромат от автобиографията на Обама за годините, когато е бил момче в Индонезия: „Покрай Лоло аз се научих да ям малки зелени чушлета на обяд (с много ориз), запознах се и с кучешкото месо (жилаво), змийското месо (още по-жилаво) и с печен скакалец (хрупкаво). Подобно на много индонезийци Лоло следваше една версия на исляма, която допуска останки от по-стари анимистки и индуистки религии. Той обясни, че човек придобива силите на това, което яде. И обеща, че един ден ще донесе у дома парче тигърско месо, за да си го поделим...”. Да ядеш куче е 100 пъти по-голям грях, отколкото да го возиш на покрива, изтъкна Фокс Нюз. Но пък пиарите на Обама му съчиниха няколко лафа, с които да го удари на майтап. Единият бе камък в градината на бившата вицепрезидентска кандидатка Сара Пейлин, която нарича себе си „хокейна майка”. „Каква е разликата между хокейна майка и питбул? – попита Обама на един обяд с пресата. – Питбулът е вкусен!” Ха-ха. MSNBC дълго показваше как Боб се вози луксозно на задната седалка в президентската лимузина. Още малко и щеше да го срещне с държавни глави. Ромни обаче направи голяма грешка, подцени темата и не застана пред камерата в прегръдка с куче. В резултат Обама дръпна напред в социологията, после изостана леко заради мижав първи дебат, но на финалната права успя да навакса. Кой знае какъв щеше да бъде днешният свят, ако още при първия кучешки скандал Ромни се бе снимал как целува по муцуната своя опашат другар. Сигурно Сирия отдавна щеше да е омиротворена, в Украйна още щеше да управлява Янукович, а Крим щеше да е украински, защото известно е, че по традиция републиканците играят много внимателно с Русия. Американците вече са така дресирани, че трудно избират политик без куче. Такъв човек е половин човек, нещо като стар ерген. Това е залегнало дълбоко в подсъзнанието след десетилетия холивудско възпитание – като се тръгне от легендарните телевизионни серии с умното коли Ласи, та до касовите филми от рода на „101 далматинци”, „Бетовен”, „K-9”, „Търнър и Хууч” и още десетки и десетки други. В тях кучето не само че лови лошите, но и помага на главния герой да опознае себе си и да си намери половинката, която обикновено притежава кучка. Но кучешката любов има и своята тъмна страна. Защо например американците наричат кренвирша в продълговато хлебче „горещо куче” (hot dog)? Защото едно време в наденицата слагали предимно кучешко месо. Кой знае колко приятели на човека са изядени, докато се изгради тази велика нация. През XIX век лекарите дори лекували туберкулозата с кучешка диета. Златотърсачите в Аляска са гледали на кучетата си като на резервна храна, особено когато ги затрупа снегът и пушената риба свърши. И не само американците. Откривайки Южния полюс, норвежецът Роалд Амундсен също извършил този грях. Като сравнява предимствата на кучетата пред понитата в подобни експедиции, Амундсен пише: „... има и очевидното предимство, че кучето може да бъде дадено на кучетата за храна. Човек може да намалява малко по малко впряга си, като коли по-слабите и храни с тях избраниците. Така те получават прясно месо. Нашите кучета живееха от прясно месо и пемикан през целия път и затова свършиха чудесна работа. И ако ние самите искахме прясно месо, отрязвахме си малко от деликатното филе и то ни се струваше не по-лошо от най-доброто телешко. Кучетата изобщо не възразяват, стига да получат своя дял...”. В Канада и до днес в ресторантите е разрешено да сервират кучешко, стига животното да е заклано по хуманен начин пред специални инспектори. В противен случай се смята, че към животното е проявена жестокост. А това е престъпление и се наказва с до 5 години затвор.

БЪЛГАРСКИЯТ ПЕС

Слава Богу, ние, българите, все още не си ядем кучетата, поне не го правим съзнателно. Не ги изяждаме дори след като разкъсат някой човек. Но да сте хапвали кебапчета или кюфтета в кръчмите край гарите и пазарите? Не случайно на тези кебапчета им викат „лаещи”. С напредването на кризата кебапчетата ще лаят все по-силно. В по-бедните райони на България безстопанствените псета вече станаха дефицитни. Особено край ромските махали. Ако реформите продължат все така решително, скоро хуманните дружества като „Екоравновесие” и „4 лапи” ще трябва да внасят улични кучета от Германия, за да искат пари от Брюксел. И какво толкова? Половината човечество редовно се храни с кучета и котки. За виетнамците и китайците, които дойдоха навремето да работят и да търгуват у нас, София изглеждаше като град, в който свободно се разхождат кокошки и пуйки. От чисто диетична гледна точка кучешкото и котешкото е много по-екологично от това, което се продава в суперите. То е от щастливи и волни животни, които не познават хормоналните добавки. От него на мъжете не растат цици, а на дамите – брада. По принцип то с нищо не отстъпва на дивечовото месо и дори е по-добро, защото в момента на смъртта тези животни произвеждат много по-малко хормон на страха. Това е една особеност в кучешката и котешката генетика – за да се сближат с човека, те спират да се боят. Големият недостатък на кучешкото (и котешкото ) кебапче е в нашите глави. Ние го изживяваме като върховно грехопадение и долно предателство. Все едно да изядеш брат си или жена си. И детето.

КУЧЕТО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Как да изядеш това същество, което те разбира по-добре от съпругата? Гледах един документален филм, в който сравняват кучето с шимпанзето. Както е известно, гените на шимпанзето са почти като човешките, а дори превъзхождат половината участници в „Биг брадър”. Тази маймуна може да решава най-различни логически задачи с дървени фигурки. Но когато човек се опитва да му подскаже с пръст или с поглед, шимпанзето изобщо не го забелязва. То си гледа своето си занимание и изобщо не му пука, че господарят му прави знаци. Кучето обаче винаги гледа човека в очите и улавя всеки негов жест, всяко намигване. Слагат пред него 2-3 меки играчки. Кучето чака с изплезен език. Човекът посочва едната и кучето веднага я грабва и я донася. Или скриват някакъв предмет под една от две чаши. Нещо като „тука има – тука нема” за куче. Човек само поглежда правилната чаша и кучето веднага се хвърля да я събори. Този експеримент така ме вдъхнови, че го повторих с едно безпризорно кученце, което се мотаеше край селската ми къща. Всеки ден му давах по една варена наденица къс по къс. Преди да хвърля поредното парче, поглеждах в правилната посока. След два-три дена започна да скача предварително натам, накъдето завъртам очи. След още два-три дни започна да скача и без наденица. За съжаление на следващата пролет вече го нямаше. Дали не са го взели в някой цирк? Кучето е възникнало точно по този начин от вълци, лисици и други подобни диви животни. Когато хората са ловували, някои вълци са ги следели отдалече, за да довършат останките от лова. Постепенно започнали да обикалят около племенните огньове и да чакат за някой кокал. След това започнали да помагат на човека в лова, да пазят лагера му от други животни или от чуждите племена, да му помагат със стадото или просто да му правят компания. Така постепенно те претърпели генетични изменения, станали по-любвеобилни и са се научили да гледат човека в очите, за да му предугаждат желанията. Всички кучета разбират по две-три думи, но някои са направо филолози. Списание „Тайм” от 5 ноември миналата година представя деветгодишното бордър коли Чейзър, който знае около 1000 думи. И не само това – то различава съществителните от глаголите и прилагателните, разбира прости изречения, разпознава назованите предмети върху фотографии. Знае почти колкото 2-3-годишно дете, но винаги чака от господаря си някаква задача, за да я изпълни с ентусиазъм. Археолозите намират все по-стари и по-стари кости на домашни кучета. Най-старите са на 31 700 години. Представете си колко време кучето е еволюирало и се е специализирало. Днес то е професионален ловец, пазач, овчар, сапьор, митничар, полицай, медицинска сестра. Това животно е неделима част от човешката еволюция.

КУЧЕТО РОНИН

Но кучето има и неприятни черти. Ако го изхвърлят на улицата, то подивява, без да изостави човека. Продължава да се навърта край къщите и блоковете и когато съвсем огладнее или се озвери, започва да хапе. Както казах по-горе, в процеса на еволюцията кучето е изгубило своя страх от човека. Да беше вълк, щеше да се скрие в горите Тилилейски. Бездомното куче пазач продължава да пази някакъв периметър и да лае по непознатите. Ако види охранен и вчесан домашен любимец, изпада в бяс. Явно и между кучетата има класова омраза. Освен това е винаги готово да оплоди някоя расова кучка и да й обърка генетиката. А и расовите кучки си падат по уличното псе. Не случайно общината го скопява и го връща на същото място, така тя защитава синята кръв на кучешката аристокрация. Така прокуденото куче се превръща в нещо като гузната съвест на човека, която постоянно го преследва, хапе и наказва за предателството. Поведението на прокуденото куче удивително напомня средновековния японски ронин – безработен самурай. По принцип самураят е фанатично верен на господаря си. Ако господарят каже, готов е да си направи харакири. Ако господарят му поиска секс, длъжен е да му бутне. Така пише в кодекса бушидо. Но щом се превърне в ронин, самураят вече е скитник, разбойник, крадец и мутра. В периода Едо в Япония са се навъдили половин милион ронини, които клатели устоите на държавата и обществения ред.

РОНИНЪТ У НАС

В България няма самураи, но ронини – колкото щеш. В известен смисъл дори Бойко Борисов минава през този етап, когато напуска МВР. Но истинските самураи бяха офицерите от ДС, които допреди 25 години бяха възпитавани на вярност и себеотрицание в името на държавата. Поне на хартия. Трябва да е ясно, че митът е по-важен от конкретната реалност, защото народът познава мита, а не конкретиката. Може да се каже, че това бяха кучетата пазачи на държавата. Когато ЦК на БКП хвърли пръчка, ДС веднага хукваше да я донесе и после чакаше следващата задача с влажни очи и изплезен език. Но преди 25 години с държавните кучета се случиха странни неща. Част от тях получиха задача да минат в нелегалност, да се организират в опозиция и да започнат да облайват шумно държавата. Защото в началото българинът бе твърде плах, трябваше да се насърчи, да му се даде пример. Спомняте ли си най-големите изцепки на опозицията в ранния преход? Например картата с черепите, която подплаши електората. Или онези 39 сини депутати, които гладуваха в градинката до парламента уж в знак на протест срещу конституцията. А всъщност задачата бе да се разцепи СДС. Днес вече знаем, че това бяха все държавни кучета под прикритие. Част от кучетата на държавата наистина бяха прокудени, изоставени, предадени. И те веднага направиха същото, което правят техните четирикраки другари – организираха се на глутници. Едни създадоха мозъчни тръстове за черен пиар, събраха колекции от досиета и развиха индустрията за зелен хайвер. Други навлязоха в трудното поприще на рекетьора бияч. Защото неформалната държава трябва да има монопол върху неформалното насилие. Подобно на кварталните глутници те започнаха да дебнат и да разкъсват политици, журналисти или просто случайни пешеходци. По-интелигентните, които работеха във външното разузнаване, веднага бяха осиновени от тайните служби на държавите, които до този момент дебнеха. Най-много пострадаха тези, които си останаха честни. Какво става в душите на тези прокудени самураи, не знам. Но ето един цитат от книгата на колегата Велизар Енчев „Аз бях в разузнаването”: „Ако искаш да работиш за държавата с цялото си сърце, трябва да се подготвиш за най-лошото. Което ще дойде не от чуждите, а от своите. Не разчитай на своите в трудни и опасни моменти и запомни, че винаги си сам. Това е най-добрата ти защита... Ако влезеш в разузнаването, бъди готов на всякакво предателство – от своето правителство, от своя президент, от своя резидент. Не очаквай награди и признание. Бъди благодарен за две неща – че са ти позволили да служиш на отечеството и че не са те вкарали в затвора за първото”. Познавам Велизар като стажант във вестник „Отечествен фронт” и мога да кажа, че още от млад си има един голям недостатък – той е твърде принципен и праволинеен. Точно като немска овчарка. На теория това е висока добродетел. На практика обаче тази праволинейност му пречи да взема завоите на нашето време, което постоянно завива покрай своите принципи. Наблюдавайте отношенията му с групата на „Патриотичен фронт” в днешния парламент и ще видите какво се случва с един праволинеен разузнавач в тази коварна игра. Той е като немска овчарка в дамски будоар, а това е място за ласкави любимци – пудели, пинчерчета или кавалер Кинг Чарлс шпаньол – весела придворна порода, която върти опашка като вентилатор.

МИТОВЕТЕ, КОИТО УБИВАТ НАРОДИ

Но трябва да е ясно, че главната заслуга за репресиите срещу тайните служби принадлежи на стопанския елит и високата държавна бюрокрация. Тази класа нямаше търпение да си присвои държавата. Писнало й бе да контролира сметки за милиарди, а да се вози в съветски лади. И ако нещо стоеше на пътя й към богатството, това бяха разузнаването, контраразузнаването, икономическото разузнаване и така нататък. Тези копои дебнеха денонощно. Я на нечия директорска ръка се появи златен ролекс, я са го захапали. Тези кучета трябваше да се разгонят. Искаше го нашият елит, искаше го и чуждият елит, който нямаше търпение да ни помогне в приватизацията. Ако можехме да мислим логически, щяхме да разберем, че това бе и целта на цялото мероприятие. Ако ДС си бе на място и бдеше, как щяха да се случат събитията с БГА „Балкан” и „Кремиковци”, източването на НЕК, разграбването на България от своите и чуждите елити? Затова по селата и вилните зони крадците първо отравят кучето. Или го подкупват с вкусна наденица. Защото държава без кучета е като торба пари, която някой е забравил на кръстовището – трябва само да си там и да протегнеш ръка. Човешката история не познава държава без Държавна сигурност още от времената на Гилгамеш. Но уви, 99 на сто от хората предпочитат да не мислят логически, а митологически. Затова те се радват всеки път когато изскочи поредният списък на сътрудници от ДС. 25 години след началото на прехода списъците продължават да излизат, а някои партии все обещават нова и нова лустрация. И така четвърт век – лустрация след лустрация, след лустрация, а играта става все по-мръсна и по-мръсна. Щеше ли този удар по КТБ да се случи, ако ДС дебнеше, както по времето на Тато? Абсурд. Това са най-малкото 4, може би над 10 милиарда лева загуби за данъкоплатеца. Но както вече казах, елитът винаги управлява тълпите чрез митове. Случва се обаче митовете така да се раздуят, че да погълнат цялата държава барабар с елита. Точно такъв един довежда до смъртта на половината население на Европа между 1348 и 1359 година. Всичко започва през 1232 г., когато папа Григорий IX обявява котките за „дяволски изчадия”. Истинската причина за този папски едикт е борбата с албигойската ерес, която застрашавала монопола на Католическата църква. Според католическия мит на своите си ритуали албигойците целували черни котки отзад по внушение на Сатана. Котката е обявена ту за посредник на дявола, ту за самия дявол, въплътен в котка. Следователно, който притежава котка, служи на Лукавия и трябва да бъде изгорен на кладата. И какво да правят – хората избили всички домашни котки. Но пък котката още от най-дълбоката древност служи на човека – тя лови мишки и плъхове. Колкото повече се е развивало земеделието, толкова повече котки са били нужни за хамбарите, мазетата и таваните. Ако нямаше котки, не се знае дали изобщо щеше да възникне едрото зърнопроизводство. А без това едва ли щеше да има цивилизации. Затова древните египтяни и римляните са боготворели котките. Но в епохата на средновековните суеверия хората започнали да ги подозират. Много са тайнствени. Никой не може да разбере къде ходи и какво прави котката, нито защо понякога се умилква, а друг път си показва ноктите и дращи. Точно както тайните служби на соца. Дяволът, учи Църквата, е навсякъде около нас. Котката е тайнствена по природа. Значи няма как да не работи за дявола. В същото време търговските кораби докарват черната смърт от Китай. Както е известно, причинител на чумата са бактерии, които живеят върху бълхи, които се пренасят от мишки и плъхове. В селищата с котки епидемиите бързо утихвали. Но в средата на XIV век, когато европейските котки минали през тотална лустрация и синя метла, плъховете и черната смърт буквално превзели цялото западно човечество. Зловещо време.

ЛОШАТА КАРМА И ДЕТЕТО ИЛЮША

Впрочем част от високата аристокрация не се бояла от Църквата и запазила своите котки в замъците си. И черната смърт ги отминала. Точно така и българските олигарси запазиха част от агентурата, само че вече я използват за лични цели, срещу държавата. Затова една част от имената на агентите бяха скрити дълбоко. Други пък се вадят на порции, на порции, за да гарантират верността на защитената агентура. Всеки път когато видя подобен списък, се сещам за начина, по който в Китай котките и кучетата се карат на пазара. Не знам как го разбират китайците, но за един европеец това е лоша, много, много лоша карма. Тези животни са такава неразделна част от душата на европейския човек, че това е все едно да убиеш себе си. България в момента прилича на горкото дете Илюша от „Братя Карамазови”. Подлецът Смердяков го подучва да сложи карфица в парче хляб и да го подхвърли на кучката Жучка. После Илюша започва да се измъчва, разболява се и бързо гасне. На нещастния си баща детето обяснява своята болест така: „Аз съм болен, тате, защото убих тогава Жучка, Бог ме е наказал!”. Това е едно от най-трогателните места в „Братя Карамазови”. Точно така сега нашият Смердяков подучва държавата да убива своя майор Деянов, своя Боев, инспектор Стрезов и всякакви други юношески герои на смелостта и мъжеството от соца. Не става дума за конкретните хора, които в повечето случаи са далеч от достойнствата на литературните герои. Но това бяха митовете, които създаваха духа на една нация. В момента митовете стават на скара пред очите ни, а народът се разбягва към държави, които си обичат и уважават и кучетата, и разузнавачите.