Парламентът в Лондон днес изслуша доклада за британското участие във войната в Ирак (2003 г.). Той е изготвен от независима комисия под ръководството на сър Джон Чилкот, разпростира се в 12 тома, а изработването му отне 6 години. Заключенията – не е имало непосредствена опасност от Саддам Хюсеин, данните на разузнаването не са били проверени, възможностите за мирно регулиране не са били изчерпани, не е имало план за следвоенното устройство на Ирак. Под въпрос е самата законност на интервенцията. Тогава песента беше друга. Саддам притежава „четвъртата по сила армия в света”, разполага с оръжия за масово поразяване. След като го свалим, ясно – настъпва демокрация. Резултатът е над милион убити и съсипана държава, в която се роди ИДИЛ. Родители на загинали британски войници днес искат тогавашният премиер Тони Блеър да бъде изправен пред трибунала в Хага. Разбира се, това няма да стане, защото трибуналът е създаден като бутафорна инстанция за политическа употреба.

България се включи в тази война в името на евроатлантизма. Тогава който възразеше, го нарочваха за комунист и носталгик по Варшавския договор. Лелеехме НАТО. Всъщност се озовахме в „коалицията на желаещите”. Паси обещаваше милиарди от следвоенното възстановяване, Шаламанов, Николай Младенов и тутти куанти ни убеждаваха как трябва да се включим в демократичната касапница. В София дори бе учреден „Комитет за демократизация на Ирак”, оглавен от енергийния експерт Димитър Иванов, отсетне застъпник за шистовия газ. Най-категоричен в мнението си бе бившият син премиер Филип Димитров, който в интервю пред в. „Новинар” обоснова предимствата на войната така – „Премахването на такива мръсни режими (като този на Саддам Хюсеин) със сила направи народите на Германия и Япония по-щастливи от нас, които ги махнахме без война”.

Днес британците признават грешката. Мнозина в речите си отдават почит на онези, които тогава се противопоставиха на войната, като покойния вече външен министър Робин Кук, който подаде оставка поради несъгласието си. А у нас? Ще попита ли някой нашите рупори какво мислят по темата 11 години по-късно? Не. Днес те укрепват НАТО срещу „руската опасност“, борят се с „нощните вълци” и „воюват” по климатизираните фронтове на хибридната война. А който пита, го нарочват за путинист.