Един от великите градове на планетата тъжно се спуска по спиралата на хаоса и падението, продуцирани от култа към мултикултурализма, прогресивната либерална догма и цивилизационния мазохизъм. Лондон се променя демографски, социално, религиозно и културно. Скоростта и размахът на трансформацията будят тревожно удивление. Сякаш сетивата са пленени от гледката на зрелищно напредващ и поглъщащ всичко по пътя си пожар. Свободата на словото кърви и издъхва, британският хумор е засрамен и подчинен, на хоризонта са се изправили масивните фигури на цензурата и ислямизацията. Престъпността прогресивно расте и се превръща в застрашителна запазена марка на гетоизираните „мултикултурни” анклави. Гангстерското насилие и примитивните проявления на племенно съзнание са дефинираща черта на засегнатите от масовата миграция зони, в които животът оперира по правилата и ритуалите на Третия свят. Имперската слава на някогашната столица на света ръждясва от ерозиращите ефекти на съзнателното заличаване на английската идентичност и възхода на политическата коректност. Маринованите в мазохизъм и прогресивна идеология медийни, културни и политически институции извършват цивилизационна измяна в реално време. Те гордо и зрелищно пласират ножа на предателството в гърба на Лондон – цитаделата на индустриалната революция и дом на някои от най-важните научни открития и постижения в историята на човечеството.
Драматичните изречения за съдбата и ситуацията на Лондон съвсем не са продукт на алармизъм, ксенофобия и „радиокативен” национализъм. Тревогите за трансформацията на великия метрополис имат солидни статистически измерения и са информирани от стабилни факти. Притесненията не са преувеличени, илюзорни или абстрактни. Страховете са вкоренени в конкретика. Нещо повече – случващото се в Лондон е сигнал за потенциалното бъдеще на целия западен свят.Под управлението на мюсюлманина с пакистански произход и прогресивна идеологическа визия Садик Кан Лондон регистрира най-срамните и стряскащи резултати и рекорди в областта на престъпността и потъпканото право на свободно изразяване. Кметуването на Кан вдъхнови „политически некоректното” прозвище на глобалната столица – Лондонистан. Преди дни от Скотланд Ярд пуснаха допълнително стотици полицаи по улиците на града в отчаян опит да променят тревожната траектория на всеобхватна престъпност – убийства, наръгвания, бандитски сбивания между мигрантски групи, изнасилвания, грабежи и атаки с киселина. Всяка официална статистика показва чувствително увеличаване на насилието. За периода от 12 месеца до края на март тази година са регистрирани 827 225 престъпления в столицата на Великобритания – с 6,4% повече от предходния 12-месечен период. Особено драстично са се качили убийствата – изумителните 44% скок. Нападенията с нож са с 21% нагоре, а обирите са с 36% повече. За период от 12 месеца в Лондон са извършени 157 убийства, включително осемте жертви на последните ислямски терористични атаки в града. За сравнение в предходния 12-месечен период убийствата са били 109. Трендът е стабилно нагоре и ако се продължава така, 2018-а може да постави рекорд по убийства и тежки престъпления в столицата на кралството. Официални лица от полицейските служби в Лондон обявиха, че прогресивното нарастване на насилието е сериозна грижа. Най-малко 36 човека са били наръгани и общо 62-ма са били убити в Лондон от началото на годината. Всеки уикенд медиите излизат със заглавие за поредната нощ на брутално насилие. Мигрантски банди се нападат помежду си по кварталите в самото сърце на цивилизацията, която сега е преобразена в територия на африкански и мюсюлмански племенни войни. Огромният нож мачете доскоро беше непозната екзотика за криминалния елемент в Лондон. Днес насилието с мачете е ежедневие, а кръвта, пролята от огромното острие, се измерва в литри. През 2017-а е отбелязан рекорд при нападенията с ножове, който най-вероятно ще бъде подобрен през 2018-а. Миналата година полицията е регистрирала 37 443 нападения с нож и 6694 с огнестрелно оръжие в Обединеното кралство, като най-чувствително е повишението на насилието в столицата. В Лондон през 2017-а е имало 12 980 официално записани престъпления с нож – с 2452 повече от предходната година. Четирима тийнейджъри бяха наръгани до смърт в Лондон в нощта на Нова година, а още 22-ма бяха убити само през месец март. Тези резултати изведоха Лондон пред Ню Йорк по брой на убийствата за пръв път в модерната история. Полицейският шеф Нийл Джером обяви, че в Лондон се шири „безсмислено насилие, а ножовете се използват като смъртоносно оръжие”.
Медиите едва смогват да отразят в детайли всички атаки с хладни оръжия. В края на февруари шест човека бяха наръгани в северен Лондон. На 17 март младежът Ръсел Джоунс стана осмата жертва на атака с нож само в рамките на една седмица, след като беше причакан близо до спирка в лондонския квартал Енфилд. В края на март друг млад мъж издъхна от раните си, след като бе наръган и оставен да кърви до смърт в Гринуич, югоизточен Лондон. В началото на април двадесетгодишен мъж намери смъртта си върху острието на нож в Хакни, източен Лондон. Той бе 13-ата жертва на епидемията от нападения с хладно оръжие само в рамките на 22 дни. Печален рекорд за града със стриктни закони срещу притежаването и носенето на огнестрелно оръжие, в който и полицаите рядко са въоръжени. Рестрикциите срещу огнестрелни оръжия по никакъв начин не ограничават гангстерското насилие, което се отразява от гладката повърхност на хладните остриета. Това провокира леко смехотворната кампания на властите срещу носенето на нож и ножовете като цяло, осмяна остро в социалните мрежи.
На 16 април ченгетата отиват в наситения с мигранти квартал Тауър Хамлетс по сигнал и откриват 17-годишен тийнейджър с множество прободни рани. През уикенда още двама човека са наръгани до смърт в различни райони на Лондон. Интересен статистически факт е, че като цяло престъпленията намаляват в Англия и Уелс, но в Лондон тежките престъпления постоянно нарастват. Кметът на столицата и лидер сред лейбъристите Садик Кан се опита да прехвърли жегата от хаоса в Лондон на правителството, оглавявано от консерваторите: „Тези статистики показват ужасните последствия от управлението на правителството, което е отчайващо слабо в борбата с престъпността и не може да говори открито за причините за насилието. Най-опасните престъпления, включително и атаките с ножове, се покачват в Англия и Уелс. Това очевидно е национален проблем, който изисква национално решение. Правителството трябва да увеличи финансирането на полицията и да възстанови ресурсите за службите, които се занимават с проблемни младежи. Трябва да се насочат усилия в посока образование, пробация и ментално здраве”. Това нагло и наситено с лъжи изявление на Садик Кан е ярка илюстрация на цялостното му политическо поведение, маркирано от лицемерие, двойни стандарти, лоши решения и отказ от поемане на отговорност. Атаките с ножове, заливанията с киселина и клановите вражди по улиците са основно проблем на Лондон и други градове с концентрация на млади мъже с африкански, арабски и пакистански произход. Статистиката показва, че докато престъпността в страната намалява като цяло, в столицата ситуацията е точно обратната – драматично нарастване на насилието. Убийствата и обирите се увеличиха екстремно точно под управлението на Кан, който дойде на власт в Лондон с обещанието да озапти полицейското насилие, „тормоза и дискриминацията на малцинствата” и да спре полицейски практики като „спиране и претърсване”. Сега той бе принуден да се обърне на 180 градуса и да обяви, че ще засили бройката и правомощията на силите на реда, включително и „спирането и претърсването”, за да върне усещането за сигурност на редовите лондончани. Без да забравя да хвърля вината върху торите в парламента и ножовете по улиците. Не върху престъпниците, които ги ползват, а върху самите инструменти. Сякаш самият вид на острието хипнотизира младежите от малцинствата и ги кара да колят против тяхната вяра и воля. Същият Садик Кан отдели ценни ресурси от лондонската полиция за обособяване на звено за борба с „престъпления от омраза”, което, казано на нормален и политически некоректен език, означава масови арести на хора за публикации в социалните мрежи. Стотици полицаи се занимават с постоянно следене и преглеждане на Twitter и Facebook в търсене на критики към исляма и масовата миграция, които вече спадат към категорията на „престъпмисълта”. От започването на мандата на Кан в Лондон освен рекорд на убийствата и гангстерското насилие има и рекорд на арестуваните за политически некоректни мнения в интернет. Лондонската полиция закопчава средно по девет човека на ден за неудобни и неправилни постове във виртуалното пространство. В същото време в реалния свят по улиците на Лондон се извършват убийства с мачете. Голям проблем за Садик Кан е произходът на престъпниците. Огромното мнозинство от бандите, върлуващи с ножове и заливащи с киселина, са с пакистански, африкански или арабски произход. Много от извършителите са мюсюлмани. Това са именно хората, които Садик Кан редовно третира като жертви на „белите британски расисти”. Кан инициира кампания за борба със „словото на омразата”, чиято дизайнерска цел е постепенното криминализиране на всяка критика срещу исляма, ислямизма и масовата миграция от Африка и Близкия изток.
Друго безумно политически коректно решение на кмета Кан беше да забрани рекламите с красиви женски тела в Лондонското метро. В същото време по улиците и парковете на града все по-често се срещат плътно забулени в черно жени мюсюлманки. И докато мигрантски банди потапят Лондон в хаос и насилие, Садик Кан реши да отвори още един фронт на конфронтация с измислен враг – президента на САЩ Доналд Тръмп. Кметът на Лондон няколко пъти нападна Тръмп заради неговите критики към ислямския тероризъм. Още като адвокат Кан си печели славата на защитник на мюсюлмани екстремисти, който води дела от името на религиозни фанатици и подстрекатели към тероризъм в сърцето на западната цивилизация. Като кмет Кан се обяви публично срещу официалното посещение на Тръмп в Лондон. Преди дни той пусна особено лицемерно съобщение в Twitter, след като се разбра, че въпреки бойкотите и кампаниите Тръмп най-сетне ще посети английската столица през юли. Кан написа, че Лондон ще посрещне американския президент като един открит и толерантен град, който разчита на единението, а не на разделението. На финала Садик Кан завоалирано подстрекава към протести срещу Тръмп, като пише, че лондончани ще изразят своето право на свободно слово, което, твърди Садик, е и либерална ценност. Има нещо отвратително в това да пропагандираш свободното слово, след като си направил всичко по силите си да го смажеш и да наложиш закони за богохулство по модела на много теократични ислямски общества. Още по-грозно е да говориш, че си за единство, след като си положил огромни усилия да разделиш хората по расови и религиозни белези. Още преди началото на мандата си Кан беше казал, че в определени агенции и общински структури в Лондон има „прекалено много бели хора”. Преди години той беше оприличил активиста срещу ислямския екстремизъм Маджид Науаз на „Чичо Том”. Садик Кан застана на страната на ислямистите и поведе пропагандна идеологическа война срещу хора, които рискуваха живота си, за да дерадикализират младежи, попаднали в капана на екстремистка индоктринация. Заради твърдата му позиция срещу критиците на исляма Садик Кан си спечели любовта на болните от мазохизъм либерални медии, знаменитости и активисти. Той беше произведен в политическа икона основно заради своя пакистански произход и политически коректните си виждания. Повечето журналисти все още са на страната на Кан, но публиката постепенно се събужда от мултикултурната кома и вижда какво се случва, когато управлението на един от най-големите и богати градове на планетата се повери в ръцете на политкоректен демагог.
Лицемерието на медиите пролича ярко по време на тяхната любовна история със Садик Кан, достигнала своеобразни върхове в разгара на кампанията за кмет на Лондон през 2016-а. Същите прогресивни издания, които през ден публикуват материали във възхвала на феминизма и равенството между половете и търсят сексизъм навсякъде, някак си пропуснаха да забележат, че Садик Кан изнася политически речи пред полово сегрегирани тълпи от мюсюлманския електорат. Мъжете отпред, жените зад тях в ролята си на подчинени гражданки втора ръка. Нито един либерален журналист не направи голям въпрос от този брутален цивилизационен регрес в сърцето на Запада. Садик имаше правилния произход и правилната религия. Ако бял кандидат за кмет с християнско вероизповедание беше направил подобно нещо, цялата прогресивна медийна машина щеше да направи всичко възможно да съсипе кандидатурата, кариерата и живота му. Но Кан получи овации, подмазване и безплатна пропаганда. Две години по-късно мандатът му изглежда пълен провал. Хаосът и насилието в Лондон достигат рекордни нива. Банди от мигранти се избиват с мачете и заливат жените си с киселина. Трупове пълнят кварталите и заглавията. Или, както биха казали от прогресивния „сошъл джъстис” лагер: културно обогатяване. Кан дойде на власт с амбицията да бъде първият кмет мюсюлманин на космополитна западна столица. Неговата „топла връзка” с мюсюлманската общност трябваше да гарантира, че по-радикалните елементи ще се смекчат и няма да правят пакости и поразии. Либералните медии възвестяваха, че избирането на Садик Кан ще покаже на екстремистите, че Лондон е толерантно и мултикултурно място и младите мюсюлмани, като се успокоят, че техен човек е на власт, ще се откажат от екстремизма и ще се включат в мейнстрийм обществото. Кан беше агентът на промяната, светлата либерална икона на мултикултурализма. „Пакистанският Обама”, който щеше да пречупи и претопи омразата и ксенофобията, за да изкове нова, толерантна и хармонична лондонска реалност. Две години по-късно се случва тъкмо обратното. Разделението е все по-дълбоко, екстремизмът си проправя път в мигрантските общности, младежите се радикализират с рекордни темпове, цели зони в Лондон са обявени като опасни за посетители и дори за полицията. Резултатът от мултикултурния експеримент е печален. Цензурата се спуска като гъста сянка над свободното изразяване. Хора влизат в затвора заради мнения в социалните мрежи. Медиите подкрепят авторитарните мерки и сами нападат дисидентите, дръзнали да критикуват политически коректната „зомбификация” на населението. Законите срещу „словото на омразата” демонтират протоколите на англоцивилизацията, основана на идеята, че човек има правото да изрази своето мнение, без да се съобразява дали нечии чувства ще бъдат наранени. Лондон продължава да притежава разкошна архитектура, история и атмосфера. Но хората, езиците, ритуалите и отношенията се променят. Някои квартали нямат нищо общо с представата за добрата стара Англия. Дори в централно пространство като Хайд парк е напълно нормално да срещнеш тълпи от молещи се мюсюлмани, шумни проповедници и мъже с ислямистки бради и дълги мъжки рокли, следвани от своите опаковани в черно хареми. Колкото по-красиво е едно място, толкова по-тъжна е неговата ненужна промяна към по-лошо. Лондон не трябва да става Лондонистан. Хората следва да се осъзнаят и да се върнат към здравословното отстояване на собствената си идентичност, култура и цивилизация. Облакът от насилие, настанил се трайно край Темза, може да послужи като сигнал за събуждане. Като аларма. Ако и този път последва проспиване, може да се обзаложите, че моделът на Садик Кан ще бъде претворен и на други места в „културно обогатената” Европа.