Ден след затварянето на кандидат-депутатските листи от Националния съвет, към централата на „Позитано” продължават да хвърчат открити писма, жалби и сигнали. Правят се масови самоотводи, появяват се странни кандидати, изчезват утвърдени имена. От вътрешното състояние на партията може да се съди как ще управлява и как ще се взимат решения, които касаят живота на всички.
БСП май тръгна не на избори, а на карнавал. Певци, артисти, мимове, музиканти, спортисти, преподавател по риторика, маестро на пантомимата – листите на партията са като трупа за тържествено откриване на Пловдивския панаир! Всеки момент ще изскочи и някой буфосинхронист, цирков въжеиграч или дипломиран клоун, за да повиши нивото на професионализма в кандидат-депутатските списъци.
Този път те са приютили и няколко журналисти. Медии не крият възторга си от поредното „зайче”, извадено от цилиндъра на Корнелия Нинова. Част от журналистиката традиционно излиза в платен отпуск по време на кампания. Критичният филтър на новините, продуцирани от „Позитано 20 productions”, не функционира и медиите допринасят за карнавалното настроение. Не е важно какво се е случило на поредния пленум на БСП, какви идейни позиции са отстоявани и какви политически спорове са се водили в залата. Важно е какво е казала Нинова в началото. Пленумите са фон за тронното слово, резюме от което ще чуем във вечерните новини. А участниците в заседанията вече не са нищо повече от масовка, така че да не изглежда, че председателят на партията си говори сам.
Нищо ново под слънцето – по същия начин преди няколко години делегати на софийска конференция на БСП научиха от новините, че Сергей Станишев е определил Пламен Орешарски за следващ премиер. В залата нищо подобно не беше обсъждано, нито пък лидерът на партията беше благоволил поне да го сведе до знанието на съпартийците си.
В други години, ако някой член на партийно ръководството, бивш зам.-министър и депутат се изкажеше пред политически форум, че в партията му се извършва чистка и се подменя нейният състав, това щеше да е заглавие минимум за първа страница. Днес едва намираме думите на проф. Ваня Добрева някъде между редовете само в няколко публикации. Някой ще каже – на кой му пука как си говорят социалистите вътре, какво значение има това? Огромно. БСП е партия, която се е устремила към властта. Тоест от вътрешното й състояние може да се съди как ще управлява и как ще се взимат решения, които касаят живота на милиони хора. Монолитния СДС на Костов навремето започна да се пропуква не толкова от центъра, колкото от скандали в периферията. От появата на странни типове и от разпищолени емисари по места (поне Корнелия Нинова би трябвало да пази добър спомен от тези процеси).
Реденето на листи винаги е повод за драми на „Позитано”. Този път обаче са налице явления без прецедент – не само спуснати водачи, но и служебно наредени списъци в цели избирателни райони и масови самоотводи на кандидати. Има и няколко безследно изчезнали знакови фигури в БСП. Поне в една трета от областите в партийните структури ври и кипи, но не трескава подготовка за предстоящия вот. Зад кулисите на карнавала е много по-интересно, отколкото на сцената в партийната централа, където трупа кандидати от граждански и лични квоти излизат за „бис” и дефилират, без да знаят къде са попаднали.
Някъде кандидати са събирани в последния момент под път и над път. След като избрани „от долу” са се оттеглили колективно. Такъв е случаят в Разградско, където ръководството на БСП определи за водач бившия кмет на областния град Денчо Бояджиев, въпреки че Областният съвет е имал друго предложение – доц. Станка Дамянова, директор на филиала на Русенския университет. „И сега е пред очите ми презентацията на другарката Нинова за паралелната държава. Беше много ефектно. Но извиква аналогия в мен и започвам да си мисля, че има и паралелна партия – тази на Националния съвет и на Изпълнителното бюро, и другата на хората долу по места. Ние сме пример за това. Аз не желая паралелната държава, нито паралелната партия! Като че ли и в нашата партия живеем в два свята, единият излишен” – така завършва писмо до Стефан Данаилов, подписано от Даниел Димитров, председател на местния парламент в Исперих. Юристът е един от седмината активисти от Разградско, които напуснали листата в знак на протест срещу решението на централата. Сред тях са и бившата лидерка на БСП-Разград Елка Неделчева, бившият областен управител и общински съветник Стоян Димитров, председателката на БСП-Исперих Енита Василева и заместникът й Атанас Дочев, зам.-кметът на община Цар Калоян Найден Късов. След като в листата останали само трима от уставно номинираните, се наложило местата да бъдат попълвани с лични предложения на определения за първи Денчо Бояджиев.
„Доколкото знам, новината го е сварила в Куба, а миналия месец беше в Япония. Човекът активно обикаля света като пенсионер”, заяви пред „a-specto” Даниел Димитров. В писмото си до Данаилов, той се спира и на други любопитни детайли: на 16 февруари се състояло заседание на Областния съвет, на което са присъствали водачът на листата и членът на ИБ на БСП Стоян Мирчев. Бояджиев нито веднъж не взел думата, не изложил вижданията си за кампанията и демонстративно през цялото време си „цъкал” на телефона. Мирчев пък посъветвал местните да си знаят мястото като им казал, че ако БСП спечели 900 хиляди гласа или 1 милион, десетте хиляди избиратели от Разградско ще са капка в морето и няма да са от кой знае какво значение. „Това ме накара да се почувствам погнусен, унизен, отвратен. Защото си мислех, че за нас всеки Човек и всеки глас е важен”, заявява Димитров и декларира, че не желае да е съпричастен със случващото се.
Потърсен за коментар, Стоян Мирчев заяви, че в писмото на Димитров думите му са неточно цитирани и извадени от контекста. „Казах само, че трябва да се съсредоточим върху броя гласове, които да ни стигнат за мандат от Разград. Ако някой е решил да саботира кампанията в района, това няма да бъде допуснато”, зарече се Мирчев, който бе командирован за водач в Силистра, след като беше спряган за Разград. Всъщност е извадил голям късмет – в Лудогорието БСП очевидно е разделена. „Казионната” част съзира в „опозиционната” „дългата ръка на ДПС”. Недоволни пък са склонни да виждат зад фигурата на спуснатия водач сянката на голям работодател и футболен бос в региона.
Дори ако приемем обяснението, че случилото се в Разград е плод на дългогодишни сложни местни отношения, то в други райони ситуацията в БСП не е много по-различна. Което вече издава системни проблеми. Открито писмо долетя и от съседен район, а неговият автор съвсем не може да бъде обвинен, че има накърнени лични интереси или амбиции. „Пише ви една адвокатка от дълбоката провинция – гр. Търговище, в най-тежките 1991-1997 години шест години бях председател на Общинския и на Областния съвет на БСП, член на тогавашния Висш съвет на БСП, както и ексдепутат в 37-то НС. Въпреки всички трудности, успяхме да запазим партията си, да съхраним и успокоим хората, както и да им помогнем, когато имахме възможност – пише Валентина Георгиева до Корнелия Нинова и продължава – За съжаление, хората, които тогава с цената на всичко защитихме нашата БСП, бяхме използвани като кърпички, с които беше изчистена мръсотията от лицето й, а после ни изхвърлиха в кошчето за отпадъци… Напълнихте ръководството с милионери, масони и още най-различни „они”, а прогонихте хората, които истински милееха за идеите на партията и продължават да спазват принципите й, но не вашите!”. Георгиева пише още, че и друг път водачът на листата не е бил от този край, но определянето му е ставало по взаимно разбирателство между местното и централното ръководство. Този път обаче директно е спусната бившата зам.-министърка на земеделието Светла Бъчварова на мястото на Явор Куюмджиев, който бил издигнат от 35 основни организации на БСП в Търговище и от 5 общински. По-нататък в емоционалното си обръщение до председателката на партията, Георгиева заявява: „С лека ръка зачерквате един цял избирателен район! Районът ври и кипи, всички са възмутени от вас и от г-жа Бъчварова, която въобще не е позната на хората... Благодарение на Вас и на госпожата, от нашия район ще бъдат избрани четири депутати от ДПС. Започвам да мисля, че това е желанието и на двете ви.
Открито заявявам, че в тази партия, с тези три последни ръководства, аз не припознавам моята партия, за която бяхме готови да дадем живота си. Вие превърнахте една червена крепост в руини!...Въпросът ми към вас двете е: толкова ли желаете властта и облагите от нея, че прегазвате хиляди хора? Срам нямате ли?”.
Авторката на тези думи отдавна се е оттеглила от активна политическа дейност. Но не за първи път хвърля фраза, която ще се помни. В края на 1994 г., когато изненадващо и за част от ръководителите на БСП, социалистите печелят абсолютно мнозинство, а в Търговищко три от четирите депутатски мандата се оказват червени, стари номенклатурни кадри започват да търсят пътища към партията-майка, която преди това са отписали. Новоизбраната депутатка Валентина Георгиева ги заковава с крилата фраза „Къртиците изпълзяха от дупките!”, цитирана многократно в медиите. После изживява изключително болезнено краха на управлението „Виденов” и погрома над парламента. Поболява се, цяла година лежи по болници, загубва професионални позиции и живее в оскъдица, докато възстанови адвокатската си практика. Днес вече пенсионер, Георгиева не спира да се възмущава от „срамния десятък” (плоският данък), който партията въведе, а сега отново отказва да преразгледа. И обвинява ръководствата на БСП, начело с Георги Първанов, Сергей Станишев и Корнелия Нинова, че са вкарали партията „в старите номенклатурни релси на бившата БКП”.
Колкото до драмата с водача на листата в Търговище, запознати с разположението на силите в БСП са склонни да виждат политически и икономически проекции, които отиват доста отвъд лични отношения, симпатии или антипатии. Изглежда някои среди в партията разчистват сметки с извадения без много обяснения от листите Явор Куюмджиев, който през 2015 г. поиска оставката на зам.-председателя на БСП Драгомир Стойнев. Тогава на „Позитано” се проведоха инфарктни заседания, нашумели като „Пленум на истината”, на които се задаваха въпросите – „Кой спря „Южен поток”?” и „Кой доведе „Уестингхаус” в България?”. В крайна сметка бившият икономически министър Стойнев оцеля заради нежеланието на тогавашния председател на БСП Михаил Миков да се подсилва конфронтацията в партията. „Има редица случаи, в които отделни прояви станаха повод за дълги препирни в публичното пространство и обяснения, често верни, а често – обслужващи тези зложелатели, които искат БСП да изглежда раздирана от противоречия”, заяви тогава Миков. А Стойнев остана още година негов заместник, после подаде оставка месец преди конгреса и участва дейно в свалянето на бившия лидер. Днес изглежда е любимец на новото ръководство, щом на него беше поверено изготвянето на предизборната платформа на партията.
Стойнев отново е определен и за водач на листата в Стара Загора, където също започнаха вътрешнопартийни брожения. Преди пленума на Националния съвет в неделя трима председатели на ключови организации на БСП в областта са декларирали, че се оттеглят от листата заради грубата намеса на водача при съставянето й. Това са Николай Терзиев от Казанлък, Атанас Пъдев от Павел баня и Мариана Тотева от Раднево. Петима известни активисти от Стара Загора са подкрепили мотивите им като са сезирали Общопартийната контролна комисия с искане за експресна проверка на съставянето на местната листа под диригентството на Стойнев. Тя била наредена „полуявно-полутайно”, в смисъл – с явно гласуване за досегашния депутат Георги Гьоков (поставен втори), и с таен вот за всички останали. В писмото се твърди, че под въздействието на водача са допуснати груби нарушения на процедурите в Областния съвет на БСП и в списъка са попаднали седем кандидати, които не са получили подкрепа от общинските си организации. Поставеният на пето място казанлъшки бизнесмен Васил Самарски, който минава за близък до Стойнев, пък е със свалено политическо доверие от съпартийците си в Казанлък, но се е появил и е гласувал на заседанието в ново амплоа – като представител на организацията на БСП от селската община Братя Даскалови. В родния му град избирателите свързват Самарски и със скандалната концесия на местния гробищен парк от фирмата на социалиста „Танатос” ООД. Преди години случаят предизвика покойният казанлъшки писател и известен ляв интелектуалец Веселин Стоянов да напише разследване, публикувано във вестник „Дума” под заглавие „Милост за живите!”.
„Според нас така формираната листа е нелегитимна и с нея БСП ще загуби сигурни гласоподаватели. Доказателство за това е и намерението на някои другари да излязат от листата”, пишат до „Позитано” петимата социалисти, сред които са и областните председателки на движенията на ветераните и на жените в БСП Донка Черковска и Донка Динева (за тази вечер в Стара Загора е насрочено извънредно заседание на Общинския съвет на БСП, но по информация на „a-specto” водачът на листата Драгомир Стойнев и следващият в списъка Георги Гьоков са отказали да присъстват).
Изцяло служебна листа нареди Националният съвет на БСП в област Видин, където са се оттеглили петима кандидати, начело с председателя на Общинския и на Областния съвет на БСП Димитър Велков и председателката на БСП в Димово Наташа Трайкова. След самоотводите им Областният партиен съвет се е отказал да реди листа поради абсурдната ситуация, в която е попаднал с оставането на само един легитимно издигнат кандидат. Протестът на социалистите във Видинско е заради решението на „Позитано 20” да им спусне за водач досегашния депутат Филип Попов, който при гласуването в най-голямата организация – тази в областния град, се класирал на седмо място. Сред „новите” имена във водената от Попов 8-членна листа, трима са се явявали с листите на други партии на последните местни избори във Видин, а една от кандидатките е майка на претендент за кмет, конкурирал се с БСП. Списъкът завършва с водещия на предаването „Политика и спорт” по телевизия „Евроком” Иван Търпоманов, който се титулува и лидер на Българска индустриално-аграрна партия. През 2014 г. БИАП е подписала коалиционно споразумение с Николай Бареков и Търпоманов е бил поставен шести в листата „България без цензура” в… Бургас.
В съседния на Видин регион Монтана пък изненадващо и без никакви обяснения изчезна името на досегашния водач д-р Емил Райнов. В последния парламент той изнесе върху гърба си единственият вот на недоверие, поискан от левицата – заради политиката на правителството в здравеопазването. Райнов беше в основата и на сезирането на Конституционния съд за разделянето на здравноосигурителните пакети на основен и допълнителен (т.нар. „реформа на Москов”), благодарение на което КС върна решението за ново разглеждане и така на практика го стопира.
Така някои оприличават ситуацията в БСП след последния пленум на сапунения сериал „Листопад”. Според други обаче има и елементи на политическа драма – като в „По дирята на безследно изчезналите”.