Полша се очертава като инструмент на атлантическия полюс в битката на Европа срещу Русия. Полската инициатива в ЕС „Източно партньорство” е типичен пример за поредното превъплъщение на една стара концепция на плана „Лиоте”.
Съществува любопитен исторически анекдот, свързан с името на Луи-Жобер Лиоте, френски маршал, военен министър на Франция в периода 1916-1917 г., губернатор на Мароко. Той се подвизава във френските колонии в Индокитай, Мадагаскар, а в началото на XX век и в Алжир. Един ден по време на своя престой в Северна Африка Луи Лиоте решава да се разтъпче под палещите лъчи на африканското слънце. Плувнал целият в пот, той заповядва на своите подчинени да засадят дървета по пътя на неговата разходка. Така, че да му пазят сянка. „Но, Ваше превъзходителство, дърветата ще израстат едва след 50 години” – подхвърля един от неговите офицери. „Именно поради тази причина – прекъсва го Луи Лиоте – започвайте да садите дървета веднага!” Въпросният исторически анекдот е включен в увода на абсолютно секретен документ на британското разузнаване. В него са формулирани стратегическите основи за водене на психологическа война срещу Съветския съюз и другите комунистически държави. За кодово наименование на тази дългосрочно планирана операция служи именно името на френския маршал, тя се нарича „Лиоте”. Малко по-рано американците разработват аналогична програма. През 50-те години на миналия век става ясно, че е невъзможно да се спечели ядрена война. Затова Западът изготвя план за действие в продължение на десетилетия напред във времето срещу Кремъл. Активно се задействат всички разузнавателни, дипломатически и идеологически ресурси. Разработен е „демократичен проект”, имащ като основна цел широкомащабна помощ на тези кръгове, които са опозиционни на режимите в СССР и страните от Източна Европа. Предоставени са финансови средства, оръжие, типографско оборудване и най-вече широка международна подкрепа. Естествено, в ход влиза мощно използване на средствата за масова комуникация. Години наред се търсят съмишленици, които да се обединяват в опозиционни групи. Създават се „огнища на съпротива”, особено на национална основа. Стратегическата цел е разчленяване на Съветския съюз на съставни части. Като впоследствие ще се търси тоталното му унищожаване и разграбване. Тук трябва да се подчертае, че от геополитическа гледна точка между Руската империя, СССР и Руската федерация днес няма никаква разлика. И в трите случая става дума за ядрото на евразийския полюс – основен противник на атлантическия. Антагонизмът между двата геополитически полюса остава независимо от обслужващата властовите елити идеология в текущия момент. Времето показва, че методите и формите на глобалното противоборство търпят определени флуктуации, които са в зависимост от нивото на социално-икономическото и технологичното развитие на човечеството. Днес целите на атлантическия полюс по отношение на Русия остават абсолютно същите, такива, каквито са били по отношение на Съветския съюз и Руската империя. Американски експерт обяснява образно: „И Съветският съюз, и САЩ, ако се вземе предвид техният национален състав, могат да се оприличат на блюдо, изготвено от яйца. Само че СССР са яйца на очи, които могат да се разделят, а САЩ са омлет, където всички нации са толкова много разбъркани, че не е възможно да бъдат разделени”. Въз основа именно на тази базова постановка са разработени огромен брой концепции на Запада, имащи за цел да предизвикат разпад на Руската империя, СССР, а днес и на Руската федерация. Независимо дали идеологията съвпада, или се различава коренно между двата геополитически полюса, тя не играе съществена роля. Ясно е следното. Битката между евразийството и атлантизма се води непрестанно и надделява този, който има по-добре изработен и ешелониран във времето план „Лиоте”.
Когато се говори за плана „Лиоте”, трябва да се има предвид, че се използват идеи, които са изключително стари, но периодично се „рециклират”. Целта е те да придобият съвременно оформяне и благозвучна риторика. Информационно-психологическата война днес e много напреднала. Това е благодарение на Тавистокския институт в Англия, който прави редица разработки след Втората световна война. Например Тавистокският институт разработва някои техники за „промиване на мозъка”, които се изпробват експериментално за пръв път върху затворници, заловени от американците по време на войната в Корея. Тавистокският институт води началото си от малкото Бюро за военна пропаганда, настанено по време на Първата световна война в Уелингтън Хаус. Днес обаче Тавистокският институт играе ключова роля в света. Той е в състояние да промени парадигмата на съвременното общество и да участва в решаването на съдбата на цялата ни планета. Тези, които днес искат да получат нещо, нямат за основна задача да променят обкръжаващата среда. Тяхната цел е да променят човешкото съзнание, а от там и поведение. Този институт поставя началото на преплетената мрежа от центрове, която се занимава с поведенчески науки и социално инженерство, и тази мрежа е впечатляваща: Научноизследователски център на Станфордския университет, корпорация RAND, Масачузетски технологичен институт, Център за авангардни изследвания в областта на поведенческите науки в Пало Алто, Институт за социални изследвания към Мичиганския университет, Уортънска бизнес школа към Пенсилванския университет, Харвардска бизнес школа, Лондонска школа по икономика и политически науки, Национална лаборатория по тренинг, Институт „Хъдсън”, Институт „Есален”, Научноизследователско управление на ВМФ на САЩ, Международен фонд за изучаване на алтернативното развитие в Женева и много други. Огромен брой научни звена, изучаващи поведенческите модели и възможността те да бъдат повлиявани. Основната цел, образно казано, е да бъде подменена душата на обикновения човек със синтетична псевдодуша. По-послушна, по-управляема, по-предсказуема в политическите битки. Науката за съзнанието постепенно се превръща в инструмент за унищожаване на разума. Според Фредерик Емери и Ерик Трист, експерти от Тависток: „Телевизията оказва дисоциативно въздействие на разума на човека, намалява неговата способност да мисли рационално. Зрителите, които свикват да гледат телевизия по шест и повече часа на ден, се отказват да мислят рационално, изцяло отдавайки се на образите и звуците, носещи се от екрана на телевизора”. Прекалената активност на нисшите отдели на мозъка влече след себе си атрофия на висшите отдели. По този начин възрастният човек се превръща в инфантилно кълбо от нерви. Лесно управляемо. В съвременния информационен поток на глобалните медии се ползва непознатото за доста хора НЛП (Невролингвистично програмиране). То е модел за междуличностно общуване, стартирало като психиатрична терапия. Днес се ползва като технология за „моделиране на ефективните модели на поведение” и предизвикване на „подсъзнателно мислене”. Накратко това е един от инструментите на технологията „промиване на мозъци”.
Във всяко едно свое „допълнително и преработено” издание на плана „Лиоте” става въпрос за едно и също нещо – гигантска битка между континентите. Да вземем например прословутата програма на Европейския съюз, наречена „Източно партньорство”. Тя има за крайна цел включване на пост съветското пространство – Армения, Азербайджан, Беларус, Украйна, Грузия и Молдова – в политическата, икономическата и правната орбита на Брюксел. След събитията в Киев миналата година ЕС доказа на практика, че националните елити на страните членки гравитират около атлантическия полюс и обслужват неговите геополитически интереси. Идеологическото разделение ляво/дясно в никакъв случай не предполага категорично определен геополитически вектор. „Източно партньорство” в Европейския съюз е инициирано основно от Полша, която получи шведска подкрепа. Полската инициатива в ЕС е типичен пример за поредното превъплъщение на стара концепция и следване на плана „Лиоте” през последните стотина години. За какво става въпрос? Базова идея на план от вида „Лиоте” е инструкцията на ЦРУ към украинските националисти в началото на 50-те години на миналия век. В нея се дават указания за прекратяване на въоръжената борба след Втората световна война. Преценено е, че на този етап тя няма перспектива. На ярко проявените националисти се нарежда да се снишат. На некомпрометираните младежи се препоръчва да се представят като привърженици на новата власт. Добросъвестно да се учат и работят, постепенно да заемат ръководни постове в комсомола. После предимно да се устройват като сътрудници в партийния съветски апарат. Да се стремят да се изкачват на ключови позиции. Целта е след 30-40 години да се завладее властта в Украйна. После да се организира отделянето й от Съветския съюз. Към днешна дата предвид развитието на събитията в Украйна може категорично да се твърди, че планът „Лиоте” в неговия украински вариант жъне своите плодове. Какво показва една по-дълбока ретроспекция назад във времето. Когато анализираме целите и задачите на „Източно партньорство”, няма как да не стигнем през историческата призма до мрежовата организация „Лига на Прометей” и ролята на „прометейското” движение в стратегическите планове на полското разузнаване. Необходимо е да се осмислят и целите на организацията и формулата „Интермариум”, която има релефна геополитическа проекция. По-ясно казано: целите, които са преследвали преди близо век двете организации срещу СССР, днес са абсолютно същите като на „Източно партньорство”! Последното е насочено изключително срещу Руската федерация. Основната му цел е нейното разпадане. „Планът Прометей” и „Интермариум” са двете най-големи конспиративни антикомунистически и антируски организации в Европа с геостратегически цели в периода между двете световни войни.
Те обединяват активистите на Бялото движение и националистическите движения в бившата Руска империя. Грузинският представител на „Прометей” е Хирей Клич, по-късно командващ Севернокавказката дивизия на Вермахта. Голяма част от кадрите на организацията са с подобен жизнен път. Стремежът да се предизвика разпадане на Съветския съюз с помощта на националистически и сепаратистки елементи получава названието „прометеизъм” по инициатива на грузинската емиграция. Към края на 20-те години на миналия век в „Прометей” влизат грузинските емигранти с център в Париж, азербайджанските в Истанбул, кубанските и донските казаци в Прага, арменските в Париж, кримско-татарските, татарските в Идел-Урал – мюсюлманска държава с център Казан, съществувала през 1917-1918 г., и туркестанските съответно в Истанбул, Париж и Лондон. „Интермариум” (буквално „между моретата”) е „секретна международна организация” на протофашистките клики от Източна Европа, която включва емигрантски групи от Съветския съюз. Тя вербува граждани от страните между Балтийско, Черно, Егейско и Адриатическо море. Днес немалко експерти говорят за изграждане на Балтийско-Черноморска дъга, която да играе ролята на „заграждение” между Русия и Европа. Официално „Интермариум” е имала за задача да изгради „санитарен кордон” против болшевизма в Централна Европа. И да освободи западните територии, които влизат в състава на СССР. В организационен и финансов план „Интермариум” е рожба на Втори отдел на полския Генерален щаб, който в своята дейност е воден от геополитическата концепция на маршал Йозеф Пилсудски. Той счита, че полските национални интереси се вписват добре в геополитическата битка между евразийския и атлантическия полюс. Юлиан Стахевич, който е съратник на Йозеф Пилсудски, е убеден: „Разчленяването на Русия лежи в основата на полските държавни интереси на изток”. Той вярва, че „създаването на редица национални държави на територията на Европейска Русия, които се намират под влияние на Варшава, ще позволи на Полша да стане велика държава, заменяйки в Източна Европа Русия”. Усилията на маршал Йозеф Пилсудски са насочени към създаване на конфедеративна държава от Балтийско до Черно море. Той вярва, че по този начин може да се замаскира възраждането на „Велика Полша”. Маршал Йозеф Пилсудски през 30-те години на миналия век има идея да включи в този съюз чехите, българите, унгарците и прибалтийските републики. Но се стига само до сключването на съюз между Полша и Румъния през 1921 година. Маршал Йозеф Пилсудски не е автор на цитираната по-горе идея. Още през XV-XVI век римските папи се стремят да внесат разкол в редовете на руското православие. А през 1903 година един от първите на американския континент, който започва да говори за разчленяване на Русия, е американският мултимилионер Джейкъб Шиф, свързан с банковата група Ротшилд. Варшава винаги се е виждала в ролята на регионален лидер. Още със своето възникване „прометеизмът” става идеологически инструмент на Втори отдел на полския Генерален щаб, натоварен със задачата да направи Полша „единна национална държава от автаркичен тип, способна да води независима от великите държави самостоятелна външна политика”. Един от основателите на Украинската националсоциалистическа партия е Симон Васильович Петлюра. Той е обвиняван в организирането на масови антисемитски погроми. Убит е през 1926 г. в Париж от украински емигрант от еврейски произход. Симон Петлюра влиза в сговор с „прометейците” на Йозеф Пилсудски и се поставя в услуга на полското разузнаване и армия. Сътрудник на Симон Петлюра е полковник Микола Чеботарев, който също работи за полското разузнаване, а през 30-те години на миналия век е назначен за ръководител на полската централна резидентура „Украйна” с оперативен псевдоним „Хетман”. Микола Чеботарев твърди, че поддържа постоянен контакт със своята агентура в съветска Украйна. Хвали се, че има много „свои хора” в Комунистическата партия на Украйна и че партията стои тайно на платформата за отделяне от СССР. Полша и Ватиканът по това време координират своите усилия на украинска територия. На 8 септември 1925 година е подписан конкордат между Варшава и Ватикана. Конкордатът е договор, сключен между Ватикана и някоя държава. По този повод духовният пастир и идеолог на украинските националисти митрополитът на Гръкокатолическата църква Андрей Шептицкий се заклева във вярност към Полската република. Очевидно е, че Варшава е играла и продължава да играе важна роля в Украйна. Това е в сила и днес предвид полската активност на украинска територия. Поляците се включват активно в Майдан-2 през 2013-2014 година. Днес Варшава изпраща наемници в лицето на полски частни военни компании, сражаващи се срещу опълченците в Донбас. Във фронтовите сводки от Луганск и Донецк се споменава многократно за убити или пленени полски наемници. А във Варшава кацат самолети, натоварени с ковчези на убити полски граждани в Украйна. В унисон с идеите на Йозеф Пилсудски на 12 декември 1917 година английският лейбърист Джосая Уеджууд пише на лорд Сесил Роудс: „В интерес на Британия е Русия да бъде колкото сe може по-малка. Всяка една част от нея, която пожелае да се отдели, трябва да бъде подкрепена – Кавказ, Украйна, донските казаци, Финландия, Туркестан и преди всичко Сибир, страна на бъдещето, продължение на американския Далечен запад... Когато тяхната независимост бъде призната, ще бъде по-лесно да се предприемат мерки за „гарантиране” на тази независимост”. Едва ли някой може да опише по-точно от Джосая Уеджууд събитията, които днес протичат в евразийското пространство на територията на бившия Съветски съюз. През април 1935 г., една година преди своята смърт, маршал Йозеф Пилсудски споделя на своя адютант: „Аз пропилях своя живот. Не успях да създам една Украйна, свободна от руснаците”.
Естествено, концепцията и мрежовата структура „Интермариум” се е ползвала с подкрепата на специалните служби на Англия и Франция. Те са привлечени от добрите агентурни възможности на тази многонационална организация. Елитът на „Интермариум” е съставен от традиционно антируските клерикални аристократични кръгове и едрата буржоазия в Австро-унгарската империя. Сериозна подкрепа оказват унгарци, чехи и словаци. „Интермариум” е особено активен в Румъния, Хърватия, Словения, Сърбия, Полша, Естония, Латвия, Литва и в Западна Украйна. Връзка между МИ-6 и организацията поддържа лично Стюарт Мензис, който по-късно оглавява британското разузнаване. В идеологически план „Интермариум” е протофашистка организация със силен елемент на клерикален фашизъм. Голямо влияние в нея имат дяснокатолическите кръгове. През периода 1920-1930 г. основни структури на „Интермариум” за взаимодействие с МИ-6 са „клубовете за изучаване на Централноевропейския федерализъм” в Лондон, Рим и Париж. Още в края на войната, през 1944 г., англичаните с помощта на поляците реанимират Лондонския клуб. Той включва представители от Словакия, Латвия, Естония, Украйна, Румъния и Балканите. Една от първите акции на този клуб е създаването на организация за бежанците и водене на пропаганда. Организацията получава названието „Шотландска лига за европейска свобода”. Основна задача на лигата е антируската пропаганда сред бежанците и военнопленниците от страните на Източна и Централна Европа. Както и подбор на перспективни кадри за работа срещу Москва. На въпросния контингент се оказва помощ при настаняването на Албиона. Подборът не е строг. Не се проверяват татуировките на бежанците. Това позволява на стотици и хиляди членове на СС от Прибалтика, Югославия, Албания, Украйна да получат британски визи. В края на 30-те години на миналия век „Интермариум” влиза в орбитата на Абвера, но не губи своите връзки с МИ-6. Това е причината към края на 1945 година англичаните да възстановят своя контрол над организацията. В средата на 1946 година „Интермариум” се включва в битката срещу Кремъл. Организацията развива дейност в лагерите за интернирани лица, където специалните служби на Запада набират кадри за Студената война. В крайна сметка „Интермариум” влиза в американска орбита и става подконтролен на богатите американци. Ръководството на организацията е устроено на работа в организации, които служат за прикритие на ЦРУ: Асамблея на поробените народи, Национален комитет за свободна Европа, радио „Свободна Европа” и радио „Свобода”. Необходимо е да се подчертае една важна особеност в работата на британците с антикомунистически и антируски организации. Те избягват криминалитета. Ползват изключително антикомунистически и антируски организации, които се сформират след разгрома на социализма и Съветския съюз. Поляците много добре успяват да прогнозират обстановката в Европа след Втората световна война. Те долавят предварително бъдещия стремеж на Германия към хегемонизъм. Оказват се прави в своята прогноза, че страните от Централна и Източна Европа след напускането на руската орбита рано или късно ще увеличат тежестта на Берлин на Стария континент. И не само. Германия до 1989 година е сериозно лансирана от англосаксонците като противник на Съветския блок. Днес Варшава следва набелязания от 1940 година курс към сближаване с атлантическия полюс в лицето на блока САЩ–Англия. Полша в тесен съюз с Латвия, Литва и Естония, както и частично с Швеция и Румъния, служи на англосаксонците като „троянски кон” срещу прекаленото разрастване на Германия в ЕС и Европа. Варшава е натоварена да поддържа „разделителния санитарен кордон” между Москва и Берлин. Даже в обединена Европа поляците продължават да създават самостоятелни съюзи. Един от тях е Вишеградската четворка в лицето на Полша, Чехия, Словакия и Унгария. От икономическо сътрудничество обаче групата се движи към военно. През 2015 година Вишеградската четворка се готви да създаде единен команден център за своите армии. Част от „разделителния санитарен кордон” между Германия и Русия е и военнополитическата група „Северен алианс”, който включва страните от Прибалтика, Скандинавия и Англия.
Ако се опитаме да направим анализ на главните действащи фактори в днешна Украйна и на основните движещи сили на Майдан-2, ще установим следното: днес наблюдаваме палитра от вътрешнополитически актьори, поразително съвпадаща с тази, която се появява на украинска сцена в началото на XX век и след Втората световна война. „Десен сектор” на Дмитрий Ярош е ярко доказателство за мощното завръщане на фашизма на украинска територия след десетилетия на мимикрия по време на съветската власт. Преди като съюзник на полските „прометейци”, а днес като инструмент на атлантическия геополитически полюс за решаване на геостратегическите му цели в Евразия. Преди в лицето на Симон Петлюра, а в наши дни на Дмитрий Ярош. Днес е „Десен сектор”, а преди – бойната организация на „прометеизма”. Наблюдаваме пълна реинкарнация на геополитиката на „Лига на Прометей”, ръководена и финансирана от същите западни спонсори. Към края на 40-те години на миналия век „Интермариум” и „Лига на Прометей” официално прекратяват своята дейност. Голяма част от техните кадри се прегрупират и изплуват в европейски организации. Нови като название. Стари в своята антируска същност. През 1946 година бандеровците ветерани, Полско-балтийският легион, представители на казашки, кавказки и туркестански подразделения основават Антиболшевишката лига. В нея влизат и много кадри на „Интермариум” и „Лига на Прометей”. Те са оценени високо от американското разузнаване на базата на техните възможности за работа срещу Кремъл. Американците не се смущават от техния програмен антисемитизъм и есесовските биографии на техните вождове. Антиболшевишката лига става един от фаворитите на Белия дом по времето на Роналд Рейгън. Не липсват и изненади! Координатор на работата с Антиболшевишката лига и подобни на нея организации е сътрудникът на Белия дом Катерина Чумаченко. Тогава тя е още само една „бъдеща” жена на „бъдещия” президент на Украйна Виктор Юшченко. През 2003 година по случай откриването на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) в своята реч Збигнев Бжежински високо оценява ролята на „Лига на Прометей” при победата над Съветския съюз. Известният геополитик от полски произход подчертава значението на нейното военно крило. Още от „прометейско” време е известно, че поляците осигуряват военното образование на грузинските и украинските националисти. Те приемат на служба и офицери прометейци. Збигнев Бжежински се спира на един от тях – Дмитрий Шаликашвили. Той е баща на бившия началник на Обединените щабове на САЩ Джон Шаликашвили. Дмитрий има чин полковник от полската армия и командва една от елитните кавалерийски части. След като Полша е окупирана от Германия, Дмитрий Шаликашвили става офицер от Абвера заедно с много други негови „прометейски” колеги. В края на войната е майор от Грузинския легион на Вафен СС. През 1952 година е „устроен” като „политически бежанец” в САЩ. Става дума само за две поколения на една грузинска фамилия националисти. Нагледно в нея може да се проследи органичната историческа връзка между антируския национализъм, нацизма и западния либерализъм. Днес в Украйна наблюдаваме абсолютно същата амалгама във висшите властови етажи в Киев. Ярош, Ляшко, Тягнибок, съветник на украинското правителство е Михаил Саакашвили, бивш президент на Грузия. Както в песента Neverending story. Джордж Фридман, ръководител на агенция „Стратфор”, наричана още „частното ЦРУ”, в края на 2010 година в анализ за Централна и Източна Европа слага един от акцентите на своята работа върху „Интермариум”. Той казва: „Но мен ме интересува геополитическото виждане на Йозеф Пилсудски”. Много интересни са следващите разсъждения на Джордж Фридман: „Той (Йозеф Пилсудски) е искал да създаде „Интермариум”, съюз на страните между моретата, построен около Полша и включващ Чехословакия, Унгария, Румъния, Финландия и страните на Балтика. Ако това се беше случило, Втората световна война можеше и да не започне или би се развила по друг сценарий. Когато НАТО и амбициозните концепции на европейската федерация отидат в миналото, кой ще ги смени? „Интермариум” на Пилсудски изглежда напълно логичен”. Според американския анализатор „европейската политика зависи от това какво иска и планира да направи Русия и от това, което Европа иска и планира да направи”. Вече не съществува на югоизток Австро-Унгария. Но на север е Германия, държава, която се старае да намери своето място в Европа и историята. Днес Полша е определена от САЩ за „пивот” на атлантическия геополитически вектор в Централна и Източна Европа. Това обяснява и защо поляците оглавиха едно от централните командвания в „коалицията на желаещите” в Ирак. Българският контингент бе под полско командване заедно с групата страни, които маршал Йозеф Пилсудски включи при разработването на своята геополитическа концепция „Интермариум”. И която се изпълняваше преди близо сто години от Втори отдел на полския Генерален щаб, т.е. военното разузнаване. Както се казва: „Рапорт даден, рапорт приет”! Позицията, която получи бившият полски министър-председател Доналд Туск като председател на Европейския съвет, също се вписва в стратегията, която изгражда атлантическия геополитически полюс на Стария континент. Работи се за увеличаване на политическата тежест на Варшава в Европа. Всички тези факти са нагледен пример за плана „Лиоте” в действие. Акцентът е поставен върху изграждането на „разделителен санитарен кордон” между Русия и Европа, между Москва и Берлин. На 20 февруари 2015 година в полския информационен портал Fronda е публикуван интересен анализ от Цезари Крищопа със заглавие „Времето на НАТО отива към своя край, добре би било да настъпи времето на Междуморието”. Очевидно съществуват нагласи и се търси рециклиране на свидната мечта на маршал Йозеф Пилсудски: „Интермариум”. В цитирания по-горе анализ Цезари Крищопа пише: „На Полша е необходимо оръжие за масово поразяване”. Авторът атакува остро Германия и Франция за получените резултати от „нормандската четворка” по време на преговорите за Украйна в Беларус, Минск-2. Цезари Крищопа твърди, че Берлин и Париж „защитават само своето стратегическо партньорство с Русия”. Обвинява Германия, че „йерархията на нейните приоритети няма да се промени”. И прави заключение: „Русия винаги ще бъде на първо място. Но на германците им се струва, че те заедно с Москва ще управляват Евразия”. И ядосано добавя: „На нас остават само, меко казано, последните роли”. Цезари Крищопа вижда възкресяването на „Интермариум” в разширен вариант. От Турция до Швеция. Полският анализатор призовава държавите от бъдещия уголемен „Интермариум”, в който очевидно е включена и България, да се обединят. Това според Цезари Крищопа е: „Единственият път, който ще позволи на суверенни държави да устоят между два не особено дружелюбни към тях колоса”. Редица косвени признаци подсказват, че в момента САЩ започват да изграждат „Интермариум” в неговия разширен вариант. Една част от военните ефективи на НАТО в Западна Европа се закриват и се прехвърлят в Централна и Източна Европа. Ползват се евфемизми като „координационни центрове”, „учебни центрове” и други подобни при разгръщането на военната инфраструктура на Северноатлантическия съюз в нашия регион. Получават се сигнали за допълнително укрепване на военната база „Бондстил” в Косово. От нея могат да излитат тежки стратегически бомбардировачи с атомно оръжие на борда. „Бондстил” е и отлично оборудвана площадка за изстрелване на ракети с малък и среден радиус на действие. В страните от разширения „Интермариум”, в това число и в България, върви процес на зачистване на управляващия елит. Елиминират се всички, които имат самостоятелно мислене и имат нагласа да защитават националите интереси на своята страна. Поставя се „васален” управляващ елит, който е официално свързан със САЩ под една или друга форма. Това вече не се крие от общественото мнение. Подобен процес върви и в българските политически партии на статуквото след 1989 година. Без значение дали става въпрос за лява или дясна политическа формация. Основна цел е безпрепятственото изграждане на един цял регион от Балтийско до Черно море, който ще играе ролята на „бодлива тел” между Русия и Европа. Между Москва и Берлин. На България при изграждането тази бъдеща конструкция, която има откровена геополитическа проекция, наречена разширен „Интермариум”, се предлага формулата: „Никога с Германия, винаги срещу Русия”. По-ясно казано, на българите се предлага да се упражняват в българофобия и откровен икономически мазохизъм. Естествено, българският „васален елит” със своите действия ще си гарантира личен просперитет по мед и масло за сметка на националния интерес и суверенитет.