И защо първо е яйцето, а чак след това – кокошката

И на Венера имало атмосфера, само че от въглероден двуокис и азот, сред които плуват облаци от сярна киселина. На това отгоре температурата е около 467 градуса по Целзий. Много ясно, че земните форми на живот там са невъзможни. Дори не е измислен скафандър, който да оцелее на Венера повече от броени минути. Та както има различна атмосфера, така има и различна логосфера – атмосфера на думите. Тя също може да поддържа или да убива дадени форми на мисловен живот. Преходът в България създаде такава логосфера, че в нея левите форми на мисловен живот умират в адски мъки. Например всеки увреден от своя висшизъм младеж вече приема за абсолютна истина, че държавата е враг на човешката свобода. И най-доброто правителство е минималното правителство. Пазарът сам решава всички проблеми, да не му пречим. Най-добрият данък е плоският данък. Ако оставим парите в ръцете на богатите, те веднага ще създадат работни места...

Все свети истини, които вече се възприемат за природни закони – като например, че водата ври при 100 градуса или че най-прякото разстояние между две точки е правата линия. В тази дясна логосфера да правиш лява политика е все едно да кацнеш по гол задник на Венера. Творецът на ултрадясната логосфера е самата лява партия, БСП. Неотдавна прочетох в спомените на един виден икономист, че Ричард Ран бил поканен да пише план за прехода лично от Андрей Луканов, тъй като тъстът на Ран бил наш другар, социалист. Самият Ран е толкова десен, че Тачър би го обявила за десен терорист. Но нали зетят не пада по-далеч от тъста си... Голяма грешка е да смятаме, че писанието „Ран-Ът” е някакъв план. Нищо подобно. Това бе контейнер със сгъстени газове за новата логосфера. Първият православен превод на едно сектантско евангелие. Видните умове на нацията го вдишаха и оттук нататък смяната на чипа стана неизбежна. Не случайно Евангелието на Йоана започва с думите „В началото бе Словото…”. И няколко реда по-долу Словото се превръща в Плът. Вярно, тогава имаше нужда от ново слово, кой да ти каже, че това е ултрадясна секта? Днес лидерите и идеолозите на БСП сричат объркани като цигани, които зубрят английски. Вече е на мода да казват, че нямало ляво и дясно, защото тези понятия са размити, изгубили са смисъла си в наше време. Например при зачеването на АБВ Първанов го калеса така:

„Няма ляв или десен изход от кризата... Нямаме нужда от нов ляв или десен проект, имаме нужда от граждански проект, който да събере най-силното!”.

Не че нарочвам Първанов, подобни думи могат да се чуят и от устата на Станишев, Овчаров, Кадиев и всеки друг спасител на левицата. Но пък още в далечната 1931 година френският философ Емил Огюст Шартие (Ален) посочва:

„Когато хората ме питат дали разликата между левите и десните все още има смисъл, то първото нещо, което ми идва наум, е, че човекът, който задава въпроса, със сигурност не е от левите!”.

Аз чух за първи път тази фраза преди около 50 години по телевизията, когато бях млад пубер и отскоро в САЩ. Първите месеци гледах ненаситно уестърни и екшъни по телевизията. След любимите ми холивудски герои някъде между пето и десето място се зае от човека с идеалната прическа – Роналд Рейгън. По това време кандидат за президент от републиканците бе ултрадесният либертарианец Бари Голдуотър. Покрай другите му геройски послания той предлагаше върху Виетнам и Китай да се хвърлят ядрени бомби, за да се спре настъплението на комунизма. Интелигентните хора в САЩ го приеха като луд за връзване и, естествено, кампанията му веднага взе да се дави. Републиканците се чудеха как да ударят една хормонална инжекция на своя електорат. И само седмица преди изборите на малкия екран цъфна човекът с любимата ми прическа. Но вместо да каже каубойското DRAW!!!*, той произнесе следните думи:

„Казват ни да избираме между лявото и дясното, но аз смятам, че няма такова нещо като ляво и дясно. Има само нагоре и надолу. Нагоре към старата мечта на човека за максимална индивидуална свобода, която да е съвместима с реда, или надолу към бунището на тоталитаризма...”.

И така нататък. Това беше знаменитата реч „Време за избиране”, с която републиканските пиари се опитаха да съживят шансовете на Голдуотър. Естествено, че не успяха. Но пък с тази реч изгря звездата на новия републикански герой Роналд Рейгън. Тя възвести и новото Слово, буквално преписано от романите на Айн Ранд. През 1964 г. това бе само глас в пустинята. Но после бяха хвърлени много долари и много, много словесна пот.

Забавна подробност е, че на младини Рейгън спокойно би могъл да напише „Защото сме социалисти”. Тогава той е активист на Демократическата партия в нейния най-ляв период, горещ привърженик на Франклин Рузвелт и на „новия курс”. Първата му политическа изява е през 1945 г., когато се опитва да организира демонстрация на холивудските актьори срещу атомната бомба. Кой би повярвал?

Злите езици твърдят, че младият Рейгън е имал указания да се прави на ляв, за да се внедри в ръководството на актьорската гилдия. Както и да е, в края на 50-те гилдията е прочистена от левичарите и указанията се променят, а с тях и идеите на Рейгън. През 1962 г. той вече изоставя демократите и се записва републиканец. По онова време това не е кой знае какво пребоядисване. До появата на Голдуотър Републиканската партия си е направо социалистическа в сравнение с днес.

Ако беше жив, Маркс би одобрил политиката на Айзенхауер много повече, отколкото политиката на демократа Клинтън. А Клинтън – много повече от Станишев.

При Айк най-високата данъчна ставка достигна 90 на сто, а наследствените богатства почти се изземваха. Затова пък „сините якички” живееха като барони. Да, голям комунист беше Айк. Като дойде на власт през 1980 г., Рейгън не промени икономическата политика кой знае колко. Той просто смени думите, логосферата на обществото. В тази логосфера днес Обама се гърчи като риба на сушата. Цитатът по-горе радикално обръща пространството – няма ляво и дясно, има горе и долу. Вертикалното сменя хоризонталното. Но и по вертикала виждаме едни неочаквани абстракции.

Горе е мечтата за свобода (т.е. свободният пазар), долу е тоталитаризмът, т.е. диктаторите. До този момент простият народ мислеше за обществото като за социална пирамида.

Най-долу са най-бедните, робите. Тъкмо те най-много мечтаят за свобода. Горе пък са богатите. Ако има диктатор, той е на самия връх. Там пълната свобода не е мечта, а реалност. Приеме ли човек такава геометрия на понятията, той веднага започва да диша дясната логосфера. Това, което е смятал за добро, се превръща в лошо. Следващото изречение в речта на Рейгън прави именно моралната рокада:

„Въпреки тяхната искреност и техните хуманитарни мотиви тези, които биха пожертвали свободата заради сигурността, са поели по пътя надолу”. С други думи социалните помощи са пътят към робството.

За да е свободен, човек трябва да счупи оковите на безплатното образование, безплатната медицина и другите екстри.

Така ви се струва, че безплатното образование ви прави свободни. Това е сиренцето в капана за мишки! Та днешната БСП отдавна се пренесе на планетата на Рейгън, тя дори не се усеща, че мисли и говори като него.

Ето например едно цитатче от „Защото сме социалисти” на Станишев:

„Ние сме социалисти, защото разбираме солидарността като създаване на условия за ефективно решаване на проблемите... Затова, ако една политика на пръв поглед изглежда несправедлива и дясна, но носи добро и решава проблемите на големи групи хора, на по-голяма част от обществото, то тогава тя е лява политика...”.

И по-нататък: „Най-лесното е да дам пример с рязкото намаляване на корпоративния данък до 10 на сто и въвеждането на единна ставка върху доходите на физическите лица, т.нар. плосък данък. С тях най-ясно показахме как се решава дилемата ефективно или справедливо. И ефективно, и справедливо. Според теоретиците, ако е справедливо, няма да е ефективно и обратното. Аз не мисля така... Да, намаляването на корпоративния данък остави много средства в бизнеса. Събираемостта на реални пари от него обаче се увеличи с 50%”.

И така нататък и така нататък, разсъждения, достойни за всеки либертарианец. Истината е, че данните, с които Станишев оправдава плоския данък, са чиста фалшификация. Редица професори по икономика обясниха ясно и прегледно, че тази реформа не увеличи, а намали данъчните постъпления, отне пари от най-бедните, удари бизнеса и инвестициите и забави растежа на икономиката.

Проблемът е, че като пое цялата доза либертариански лафове, БСП сама се заби в капана, от който не може да излезе днес. Тя вижда, че трябва да направи решителен завой. Но как? Няма как, без сама да си отреже главата!

По принцип една партия не може да напише една нова програма и ей така да започне да я прилага.

Политиката обикновено върви в ариергарда, в авангарда първо влизат в бой идеите. Едва когато те победят и останат сами на бойното поле, тогава идва време за държавните дела. Ако една партия изпревари своите думи, спокойно може да получи инфаркт.

На пресконференцията след евровота Станишев каза: „Не се тревожете за БСП, тя е на 120 години и е още жива”. Не е така! БСП/БКП/БРП/БСДП и прочие много пъти е умирала и се е преименувала, защото се е опитвала да върши дела, които хората не са пожелали. И много пъти е вадена от гроба, в повечето случаи с руски пари. В резултат у нас лявото и русофилството вече са една и съща идеология. Това също е един голям капан. СССР го няма, сега Русия е държава с подчертано дясна политика. Много по-дясна от САЩ. Разбират ли го това „новите леви”? Не и тези, които приеха за свой пророк сладкодумния руски професор Александър Дугин. Да, той е голям руски патриот. Но освен това е десен консерватор от породата на почвениците. Между Дугин и Айн Ранд има родство. Това ли е новият Маркс на най-новите леви?

Но да се върнем към БСП: тя вече стана непотребна. Елитът вече стана капиталистически и БСП му стои като лява обувка на десния крак.

Това „С” в средата адски убива. Дясната логосфера вече ликвидира левите дела, левите идеи и вече се опитва да премахне и последната лява буква. Дясната логосфера действа като фризер на левите идеи. Щом излезе от устата, лявото слово замръзва във въздуха, както в приключенията на Пантагрюел. След много години, когато БСП вече няма да я има, през територията на България ще минат едни чуждоземски пътешественици, които ще стоплят замръзналите думи и ще чуят едни писъци, викове за помощ, стонове на лявата агония.

А може би подобно на циганина от „Бяла котка – ляв котарак” БСП все пак ще реши да не умира? Ако да, то първото, с което трябва да се заеме, е създаването на новата лява логосфера. Това е огромен труд, иска много време и много хора, които са прочели много книги, желателно издадени през XXI век. Уви, сега кадрите са с единия крак в XIX век, а с другия – при Дугин.

И понеже ми е жал да ги гледам как се мъчат, ще им направя малък списък на отровните изрази, от които трябва да се откажат на мига:

Днес няма ляво, няма дясно. Забравете тази глупост! По-горе обясних защо.

Плоският данък е добър за всички. Забравете и това. Плоският данък е ултрадясна политика, той ощетява бедните и средните, свива потреблението, задълбочава кризата. Дори Рейгън и Тачър не посмяха да го въведат.

Свободният пазар решава всички проблеми. Забравете го. Колкото проблеми решава пазарът, толкова и създава. Затова в развитите страни пазарът решава 20 на сто от проблемите, а 80 на сто се решават от политиците.

Днес живеем в „постмодерната епоха”. Веднага го забравете! Постмодернизмът е самоцелна абстракция, която оправдава отказа от лявата политика.

Днес няма класова борба. Ако няма класова борба, кому е нужна една соцпартия? Днес хората на платения труд са по-зле от когато и да било, защото социалистите захвърлиха класовата борба.

Като дойдат чуждите инвестиции, ще се оправим. Любим лаф за колонизаторите. Никой народ досега не се е оправил без собствени инвестиции. Чуждите инвестиции са полезни, но само ако се дозират много внимателно.

Държавата е лош стопанин. Ако е лош стопанин, сменяте държавника! Ако държавата се оттегли, кой заема нейното място? Олигархията. Левият електорат са хората, които работят срещу заплата. Т.е. мнозинството. За разлика от милиардерите те нямат властта на парите. Единственият им шанс да наложат своите интереси е чрез държавата.  Днес са нужни не справедливи, а ефективни решения (Станишев). Веднага го забравете! Има много дейности, в които ефективните решения са направо вредни. Например финансовите иновации са свръхефективни за банките и хеджфондовете, но много вредни за хората. Плоският данък е много ефективен за милионерите, но убийствен за икономиката като цяло. Няма такова нещо като „ефективност” сама по себе си. Лявата ефективност често е точно обратното на дясната ефективност.

Работодателите създават работни места. Тъкмо обратното! Всеки работодател се стреми да съкрати разходите си, включително и разходите за труд. Работните места ги създава потреблението. Когато хората имат пари и купуват стоки, това принуждава работодателите да си разширят производството и да наемат още работници. Следователно колкото повече пари остават в ръцете на наемния труд, толкова повече потребление и повече работни места.  И така нататък и така нататък. Ще кажете, ама това са все въпроси без отговор като този дали яйцето е първо или кокошката. И това не е вярно! Първо е яйцето. Както всички птици, кокошката е произлязла от някакъв земноводен гущер, който вече се е размножавал чрез яйца. И чак след като е сменил обитаемата си среда, от едно яйце се е пръкнало нещо ново и различно. Така че сменяйте логосферата.

*Буквално „изтегли”, т.е. вади пистолета и стреляй.