Работата е проклятие за пиещата класа. Този стар афоризъм горе-долу е на път да стане мото на общото ни мързеливо бъдеще. Никой в тази страна начело с политиците няма намерение да работи особено много. Сред активното поколение е налице фаустовска сделка: прекариатни длъжности, банкови кредити, относителна бедност и разпуснати удоволствия (т.нар. свобода и демокрация) срещу пълно отчуждение от политиката и никакво желание за участие, за разбиране и за промяна на политическата конфигурация.
Тъкмо това е нужно на хегемона: „свободни граждани”, които се хранят, докато гледат телевизия, и не разпознават истината, но пък пишат във фейсбук, там се възмущават, там бесят политическата класа, там правят любов и т.н. Падат самолети, започват и свършват революции, спират и пускат газови тръби, цензурата е маскирала всичко в родината ни. Цензурата за глобалната доктрина на еднополюсния свят. Цензурата смазва всички опасни умове. Всеки цвят. Всеки опит за пробив. Цензурата атомизира обществото, правейки го неангажирано и самовгледано в банковите си кредити. Цензурата е властелинът на глобализираните ни души. Много подходяща за днешната обществена ситуация е онази прословута фраза на Дейвид Лий Рот (фронтмен и вокал на рок бандата „Ван Хален”), с която той чистосърдечно си признава алкохолната драма: „Преди правех джогинг, но ледът все падаше от чашата ми”. Така сме се омотали в нашата родина, че и нашият лед непрекъснато пада от чашата ни. Моля, изтрезнейте от телевизионната интервенция, която упорито намалява флуидната интелигентност на нацията ни. И изпращайте вашите коментари във връзка с политическата ситуация у нас и по света на адрес office@a-specto.bg.