Той е уважаван. От него се боят, възхищават се и го обсъждат. Руският министър на външните работи Сергей Лавров, който пуши една след друга цигари и обича уиски, не оставя никого равнодушен. Макар че понякога неговият твърд стил на поведение може да дразни, никой не се съмнява в неговата компетентност, дипломатически талант и слабостта му към малките радости в живота. Когато Сергей Лавров влиза в стаята, е невъзможно да не бъде забелязан. Висок, харизматичен, с известна театрална жестикулация. Винаги е облечен в елегантен костюм с копринена вратовръзка, а очите му внимателно наблюдават света през очилата с метална рамка. Често в ъгъла на устата му дими цигара. Такъв беше в Женева по време на безкрайните преговори за сирийското химическо оръжие, иранското ядрено оръжие и мирната инициатива за Сирия. С резките си фрази Лавров безкомпромисно отстояваше руската позиция, с което почти довеждаше до истерия представителите на държавния департамент на САЩ – Хилъри Клинтън и Кондолиза Райс. Често пъти Лавров не е сговорчив и затова е получил прякора „Господин Нет!”. Но когато през 2013 г. той и държавният секретар на САЩ скърпиха на басейна в Женева договора за унищожаване на сирийското химическо оръжие, Лавров ликуваше. Бяха прекратени американските атаки към Асад, а Русия можеше да продължи да поддържа сирийския режим с оръжия. Това си беше бинго за Лавров и Путин. Сергей Лавров беше толкова радостен, че си купи огромна бутилка уиски и скъпа пура, след което се излегна на слънчевата тераса на хотела под възхитените погледи на подчинените си. През повечето време светът вижда един навъсен и суров Лавров. Зад тази фасада обаче се крие един невероятно компетентен, остроумен и талантлив дипломат. Болшинството анализатори причисляват 63-годишния Лавров към най-умните политици в света. В дипломатическата си дейност той се опира на своя постоянно нарастващ опит. Неговият път започва с изпита за Московския държавен институт за международни отношения през 1972 г. След това бързо стига до дипломатически пост в СССР. Първото си назначение получава в Шри Ланка, но по-късно трамплинът го изхвърля директно в Ню Йорк и ООН, където като представител на СССР прекарва 15 години. Като посланик на Русия в ООН той отстоява позициите на Москва за войната в Босна и Косово. Както позициите на Русия във връзка с вероятното наличие на оръжие за масово поразяване в Ирак. Дъщеря му Екатерина остава в Ню Йорк, завършва престижния Колумбийски университет, а през 2014 г. се връща в Русия. Интуицията на Лавров, проявила се по време на работата му в ООН, участието му в решаване на острите проблеми в световната политика и неговият дипломатически талант водят до това, че Владимир Путин го назначава през 2004 г. за министър на външните работи на Русия. На този пост той твърдо защитава руските интереси вече 13 години. Понякога прави това с такава настървеност, че в дипломатическите среди започват да го наричат „дипломатическия булдозер”. На първо място за него винаги са Русия и Путин. И въпреки че Лавров перфектно говори английски и френски, той настоява на официалните срещи да използва руски език. Но Сергей Лавров не е само талантлив дипломат, той е и наслаждаващ се на живота бонвиван, чието отношение към жените балансира между сексизма и джентълментството. Той обожава своите цигари и пури, както и заниманията си с гребни спортове и ски. Когато генералният секретар на ООН Кофи Анан забранява пушенето в щаб квартирата на ООН, Лавров го наругава, като му казва, че „сградата не е негова собственост” и продължава да си пуши, когато има възможност. Лавров, който между другото свири и на китара, обича да се шегува с репортерите и да си побъбри, когато има възможност, с някоя красива жена. Веднъж едва не падна при вида на моята перуанска колежка Изабел като възкликна: „Ах, каква красива жена!”. Това се случи докато вървеше по коридора на добре охранявания женевски Hotel Intercontinental към залата за преговори по химическите оръжия. Друг път Лавров се загрижи за репортерите, които седяха цяла нощ докато се водеха преговорите за Сирия, и се разпореди да им занесат няколко бутилки руска водка в допълнение към пицата, която поръча Джон Кери за гладните журналисти. Но знаменитият руски дипломат може и да се ядосва. Веднъж по време на срещите в Женева някакъв фоторепортер помоли Сергей Лавров и Джон Кери да станат, за да ги снима със специалния пратеник на ООН за Сирия Лахдар Брахими. И тогава Лавров гневно повиши тон на шокирания фотограф: ,,Вие сте тук не за да давате заповеди, а за да уловите момента”. Ето такъв е руският цар на външните работи, понякога обаятелен и дружелюбен, а друг път язвителен и дързък. Въобще, сложен партньор за преговори.

Източник: Svenska Dagbladet
Автор: Гунила фон Хал