Лекарствата се тестват от хората, които ги произвеждат, чрез лошо организирани изпитания върху отчайващо малък брой непредставителни и необичайни пациенти. Резултатите от тестовете се анализират с помощта на методи, които са деформирани така, че да преувеличават ползите от лекарствата, пише задълбочено в книгата си „Капаните на фармацевтиката” британският лекар д-р Бен Голдейкър.
През март 2006 г. шестима доброволци пристигат в една лондонска клиника, за да взе- мат участие в тестване ново лекарство. TGN1412 за пръв път ще се изпробва върху хора и възнаграждението е голямо, всеки от тях ще получи 2000 лири. След час шестимата мъже получават силно главоболие, болки в мускулите и прилошаване. След това нещата се влошават още повече, появяват се висока температура, неспокойствие, моменти, в които забравят къде са и кои са. Скоро започват да се тресат, пламват, пулсът им се учестява, кръвното им пада. Един от тях изпада в дихателна недостатъчност, нивата на кислород в кръвта му падат бързо, докато белите му дробове се пълнят с течност. Никой не знае защо.
Другият също престава да диша нормално, упоен е, интубиран, механично вентилиран. В рамките на деня състоянието и на шестимата се влошава катастрофално: течност в белите дробове, бъбречна недостатъчност, кръвта им се съсирва неудържимо, белите им кръвни клетки изчезват. Лекарите правят всичко възможно, за да ги спасят: стероиди, антихистамини, имунносистемни рецепторни антагонисти, слагат ги на диализа, сменят им кръвта, имат нужда от плазма, червени кръвни клетки, тромбоцити. А после кръвта престанала да стига до крайниците им, пръстите на ръцете и краката им започнали да гният и умират. С героични усилия и огромни проблеми в крайна сметка и шестимата са спасени и остават живи. Британското министерство на здравеопазването свиква експертна научна група, която да разбере какво всъщност се е случило с тези доброволци за тестване на лекарство и що за лекарство е това, което директно убива хора. От този скандален случай експертната група извежда два много важни въпроса. Първият е свързан с това, че е безотговорно, особено когато експериментът е непредсказуем и от съвсем нов клас, да се тестват наведнъж и шестимата доброволци. Новите лекарства трябва да се дават на участниците в експеримента поетапно през целия ден, за да може рискът да се снижи и да се разпознае лошата реакция още при първия доброволец. Вторият въпрос е особено важен: може ли подобна катастрофа да бъде предвидена и съответно предотвратена. TGN1412 е молекула, която се свързва с един рецептор на белите кръвни клетки от имунната система, наречен CD28. Това е ново експериментално лечение и то взаимодейства с имунната система по начини, които са малко познати и трудни за моделирани при животни. Окончателният доклад на експертната група установява нещо съществено. Подобно изпитание и интервенция вече са правени, но просто резултатите не са публикувани. Един изследовател предоставил данни от изследване, което е проведено върху човек десет години по-рано, но данните просто не били споделени с научната общност. Окончателният доклад за TGN1412 заключава, че оповестяването на резултатите от всички изпитвания „за пръв път върху хора” е от съществено значение и те следва да бъдат публикувани всичките. За съжаление днешните проучвания сочат, че девет от десет изпитвания при разработки на лекарства отново не се публикуват. Въпросът с липсващите данни е колосален за здравнонаучната сфера.
През 80-те години лекарите започват да дават антиаритмични лекарства на всички пациенти, които са претърпели инфаркт. Тази практика изглежда нормална на теория, тъй като се знае, че антиаритмичните лекарства спомагат за предотвратяване на абнормения сърдечен ритъм. За нещастие се оказва, че това е напълно погрешно и тази практика всъщност убива хора – много над 100 хиляди души умират излишно, преди да бъде осъзнато, че при пациенти без доказан абнормен ритъм рискът надвишава ползата. И отново изниква въпросът, можел ли е някой да предвиди това? Фармацевтичните компании провеждат много тестове и понякога, когато видят, че резултатите са неблагоприятни, напълно забравят да ги публикуват. Д-р Бен Голдейкър подчертава, че през 1980 г. е тествано едно ново антиаритмично лекарство, лоркаинид, върху малък брой мъже, прекарали инфаркт, за да се провери има ли ефект. Девет от 48 мъже, които взимат лоркаинид, умират в сравнение с един от 47, които са на плецебо. Лекарството е в началото на развойния си цикъл и е изоставено от компанията. Понеже все още не е в продажба, на никого не му хрумва да публикува резултатите от тестовете. Ако бяха публикувани, вероятно лекарите нямаше да прегърнат идеята за други антиаритмични лекарства при хора с инфаркти и щеше да се предотврати умирането на над стотици хиляди души. Данните са единственият начин да се разбере дали нещо действа в медицината, дали е опасно или полезно. Затова проблемът с публикуването, правилното отчитане и неманипулирането на данните е решаващ за нашето здраве.
В статия на едно от най-големите и авторитетни медицински списания в света ДЖАМА (Джърнъл ъф Америкън Медикъл Асосиейшън) се разказва за договорите, които учените подписват с фармацевтичните корпорации за провеждането на експериментите с лекарства. Те подписват специални договори с клаузи, които им запушват устата да говорят за резултатите, да обсъждат или анализират данните без разрешението на спонсора. Тестовете се финансират в 98% от случаите от фармацевтични корпорации, а контролът от тяхна страна върху данните е достоен за криминална история. Фармацевтичната компания например може да спре по всяко време изпитването на лекарството, ако не й харесват резултатите, и да се намеси в изследването. Тя може да преувеличи някаква съвсем умерена полза до зрелищен ефект или да прикрие един много лош резултат. В много от договорите направо пише, че спонсорът, тоест фармацевтичната корпорация, притежава правата върху данните (резултатите) от тестването на лекарството. Тоест корпорацията може да прави с тях, каквото пожелае, и най-вече корпорацията разрешава или пък не разрешава те да бъдат публикувани. Пак в книгата си „Капаните на фармацевтиката” д-р Бен Голдейкър споделя и случая с Обри Блъмсон, който бил старши преподавател в Шефилдския университет и работел по проект, финансиран от „Проктър енд Гембъл”, изследващ лекарство против остеопороза, наречено ризедронат. След като били подписани договорите, „Проктър енд Гембъл” изпратили няколко „резюмета”, които представлявали кратки обобщения на резултатите, с името на Блъмсон като първи автор, както и няколко таблици със сборни резултати. „Това е чудесно – казал Блъмсон, – само че трябва да видя истинските данни и да ги анализирам аз, преди да подпиша каквото и да било.” От компанията му заявили, че политиката им не е такава. Блъмсон не отстъпил и бил отстранен от Шефилдския университет, който му предложил клауза за мълчание от 145 хиляди лири. Така че договорите разрешават на компаниите да манипулират резултатите по свой вкус. Тоест изпитванията на нови лекарства в много случаи са просто промоционално упражнение, чиито добри резултати трябва да бъдат оповестени. Те съвсем не са научно изследване, което ще даде реален отговор дали лекарството действително е ефикасно. Компанията много би искала то да бъде ефикасно и ще положи максимални усилия, за да не загуби инвестицията си в съответната нова разработка.
През 2010 г. трима изследователи от Торонто и Харвард се опитват да съберат всички тестове за пет големи класа лекарства и ги проверяват по две ключови характеристики: дали изпитванията имат положителен резултат и дали са финансирани от фармацевтичната промишленост. Те откриват, че в общо над 500 теста 85% от корпоративно финансираните изследвания са положителни, докато при държавно финансираните – само 50%. Правени са доста проучвания, които показват, че данните, които идват от фармацевтичните компании, са манипулирани в полза на самите компании и лекарствата, които те произвеждат. Научните статии, които се публикуват в специализираните издания и които всички смятаме за обективни, всъщност много често са планирани и написани от хора, които директно са финансирани от компаниите. Понякога дори цели научни списания са притежавани от фармацевтични компании. Като резултат за някои много сериозни проблеми в медицината нямаме представа кое е най-доброто лечение поради това, че често компаниите твърдят, че са решили този или онзи значителен проблем, но истината е съвсем друга. Заради печалбите се манипулират изследванията на новите лекарства, завишава се техният положителен ефект, а проблемите на болните остават. Повдигат се и сериозни морални проблеми относно това върху какви хора се провеждат тестовете за новите лекарства. Оказва се, че рискованите тестове от типа на „за пръв път върху хора” се правят често с бездомници или маргинали, което освен всичко друго въвежда и сериозния въпрос за надеждността на тестовете. А от там и колко ефективни и резултатни всъщност са лекарствата, които взимаме, когато наистина се нуждаем от тях.
Освен това фармацевтичните компании харчат десетки милиарди всяка година, за да променят нагласите на лекарите относно избора на лечение. Лекарите са затрупани от реклами, от убедителни търговски представители, от колеги, които са на заплата във фармацевтичните компании, от луксозни „обучения” в 5-звездни хотели, спонсорирани от фармацевтичния бранш, от „обективни” статии в „независими” научни списания и др. Корпорациите харчат двойно повече за реклама и маркетинг, отколкото за изследвания и разработки на нови лекарства. Пациентите са подбутвани към действия с помощта на масирани телевизионни реклами. Модерният пациент знае какво да прави, когато простатата го алармира, когато има запек или пък диария, когато го боли глава, когато има пърхот, подут корем или го нападнат гъбички по краката, когато вдигне температура или носът му потече. Рекламират се лекарства от всякакъв характер, а дори и най-непретенциозните лекарства, като облекчаващите симптомите на грип или обикновени капки срещу хрема, могат да нанесат поражения. Витамините се употребяват абсолютно безконтролно. Никой обаче не споменава, че живите молекули и техните синтетични копия не са едно и също. Скорошно изследване на американски учени доказва, че жените, които в последните 17 години са взимали антибиотици повече от 500 дни, два пъти по-често развиват рак на гърдата, отколкото жени, които не ползват антибиотици или ползват много рядко. Подобно изследване е правено още и във Финландия, където са участвали 10 хиляди жени, и то също доказва тезата, че честата употреба на антибиотици увеличава силно опасността от рак. Британски учени пък изследваха връзката между употребата на сънотворни лекарства и появата на рак, както и повишен риск от сърдечна смърт. И така нататък. Лекарствата не са безобидни, те са чужди за организма химически субстанции. Фармацевтичните компании обаче имат своето главно оръжие – работата с лекарите. Най-остро стои проблемът в развиващите се страни, където опасността фармацевтичните корпорации да сгазят лука е по-малка. Там те правят подаръци на лекарите като климатици, ноутбуци, финансова помощ за обучение на лекарските деца зад граница и други подобни. В Пакистан дори съществува такса при 200 рецепти от конкретно скъпо лекарство една от фармацевтичните компании си позволява да направи и първата вноска за кола на старателния доктор. Някои индийски лекари, оставащи разбираемо анонимни, признават, че фармацевтичните компании имат практика да им подаряват перални машини, микровълнови печки, телевизори, видеокамери и др., в което те не виждат нищо лошо. В развитите страни подходът на корпорациите към лекарите е малко по-замаскиран. Но така или иначе го има. Преди няколко години в Южна Корея се разразява огромен скандал. Властите анулират лицензите на 1644 лекари и 393 аптекари. Обвиняват ги, че са практически на издръжка на фармацевтичните корпорации. Южна Корея приема и закон за корумпиране на лекарите, според който виновни могат да бъдат както лекарите, така и корпорациите, наказанието е две години лишаване от свобода, отнемане на лиценза за една година и глоба от 26 хиляди долара. Британският фармацевтичен гигант „ГлаксоСмитКлайн” също е обвинен, че обгрижва лекарите с почивки на екзотични места като например на Хаваите и с билети за концерти на Мадона, но корпорацията понася най-големите удари от щатското министерство на правосъдието за мошеничества при пласирането на някои лекарства на американския пазар. През юли 2012 г. „ГлаксоСмитКлайн” получава глоба от 3 милиарда долара за административна и углавна измама, като компанията се признава за виновна в редица нарушения. Сумата е толкова голяма, че е наречена от американската прокуратура „безпрецедентна”, но е определена като „предупреждение” към фармацевтичните компании да понамалят своите ненаситни апетити. Глоби за злоупотреби с промоции на лекарства и лансиране извън правилата получават повечето фармацевтични гиганти периодично, а цифрите на глобите са от този подобен порядък на милиарди и стотици милиони. До случая с „ГлаксоСмитКлайн” за най-крупно мошеничество във фармацевтичния бранш се смята скандалът с американската корпорация „Пфайзер”, която за неправилен маркетинг на 13 лекарства трябва да плати 2,3 милиарда долара. 1,6 милиарда пък заплаща компанията „Абът” за недостоверна реклама на препарат за намаляване на агресивността и т.н. Както казва д-р Бен Голдейкър, на фона на приходите им става ясно, че тези глоби за тях не са нищо повече от глоби за паркиране. „Пфайзер” е забъркан и в прочутата история с проучването на антибиотика „Трован”, проведено в Нигерия по време на епидемия от менингит. Тогава, през 1996 г., единайсет деца умират по време на експериментално лечение с новия антибиотик, за което те не са информирани. След дълги съдебни битки всичко завършва с компенсация за жертвите в размер на 75 милиона долара, създаване на фонд в размер на 35 милиона долара за оказване на помощ за пострадали от експерименти с лекарства и спонсориране на проекти в здравеопазването на Нигерия.
Интересно е да се отбележи, че през 80-те години на миналия век САЩ харчат за лекарства около 12 милиарда долара годишно. Към днешния ден този показател е 415 милиарда долара годишно, страшно много пари, които американците дават за лекарства. Увеличението е умопомрачително. Би трябвало медицината да се развива и да премахва някои заболявания или да улеснява лечението им, но по разходите можем да си направим извода, че заболяванията тепърва ще нарастват. Или просто лекарите изписват много повече лекарства на пациентите, отколкото преди. Около 80% от лекарствата, които се продават по света, всъщност са насочени към отстраняване и потискане на симптомите на болестта, без да става дума за реално лечение. Поради тези причини много заболявания просто си съществуват и си продължават, без медицината да има интерес да може да ги лекува окончателно или пък, не дай Боже, да ги предотвратява. Пациентите искат да знаят нещо много просто: кое е най-доброто лечение за тяхното заболяване. Вместо това обаче биват въвеждани в заблуждение безмилостно относно ползите от лекарствата и лечението с тях. Фармацевтичните компании разширяват границите на диагнозите, за да увеличават пазара си, измислят купища нови лекарства, повечето от които изобщо не подобряват лечението, а само диверсифицират разходите на пациентите. И всичко това е някакъв дълбок парадокс като този, че Американската академия по хранене и диетология се спонсорира от „Кока-Кола”. Обществото предоставя на фармацевтичните компании изключителни права да произвеждат медикаментите, които са открили, за ограничен период от време, обикновено около 18 години, за да се стимулират нововъведенията. Тоест приходите от печалбите на компанията, която има изключителни права да го произвежда, гарантират стимула за нови разработки и открития. Предвид хуманността обаче и грижата за човешкото общество съществуват редица международни договори, като например Декларацията от Доха, 2001 г., според която една държава може да обяви извънредно положение по отношение на застрашаваща епидемия и заплаха за общественото здраве и да започне да произвежда или да купува копия на патентовано лекарство. Един пример за приложението на тази Декларация за принудителни лицензи са действията на американското правителство, което след атаките на 11 септември 2001 г. настоява, че трябва да има правото да закупи големи количества евтин ципрофлоксацин за лечение на антракс, когато имаше опасения, че спори са били изпратени от терористи на различни политици. Съответно през януари 2007 г. тайландското правителство обявява, че ще копира лекарството „Калетра” на фармацевтичната компания „Абът” само за бедните в страната, за да спасява живота на хората. Защото в Тайланд има над половин милион души, носители на ХИВ. Отговорът на „Абът” е смущаващ. Корпорацията си отмъщава, като изтегля напълно от тайландския пазар новия си устойчив на горещини вариант на „Калетра”, както и шест други нови лекарства, а след това заявява, че няма да излиза на тайландския пазар, ако правителството не обещае да не използва повече „принудителния лиценз”. До тук с хуманните отговорности на фармацевтичните компании, те се интересуват не просто от пари, а от много пари. Възможността за пълно излекуване на една болест е несъвместима с интересите на фармацевтичния бранш. Стратегията и тактиката на фармацевтичните компании са прицелени в експлоатиране на болестите. Това съвсем не е стратегия за намаляване на заболеваемостта на населението и на отделния човек в частност. Напротив, фармацевтичните компании са инвеститори, които имат намерение да разширяват бизнеса си, да получават най-големи печалби с възможно най-малко разходи.