Множество работилници, архитектурни, исторически и опознавателни обиколки с гид, бар и гурме турове, изложби, театрални пърформънси, стрийт арт и графити, музика, диджей партита, зона за почивка и специален дискусионен форум ще преобразят стария център на София, разположен в периметъра между бул. Дондуков, бул. В. Левски, бул. Сливница и бул. Мария Луиза в дните 16, 17 и 18 септември, когато ще се случи първото издание на фестивала. Юлия Владимирова разговаря с Мартина Стефанова и Дойчин Котларов от Арт Фондация Дома, които са едни от организаторите на „квАРТал фестивал”.
Снимки: Райна Тенева
Мартина Стефанова и Дойчин Котларов от Арт Фондация Дома
Какво е „квАРТал фестивал”?
Мартина: Тук в София няма нито един обособен артистичен квартал, каквито например има в Белград, Краков, Прага, Берлин и много други европейски градове. Нямаме такова място, а има огромна енергия за това. Още преди години, когато стартирахме проекта Undergara, започнахме да работим по подобно нещо, само че не ставаше въпрос за обособяването на квартал, а за артистичен център в района. Идеята беше да облагородим мястото около Централна гара и подлеза около Ротондата, но в сътрудничеството ни със Столична община имаше известни разминавания и ние решихме да останем наблюдатели и да алармираме, ако се случи нещо нередно. Така решихме да доразвием тази идея, да дадем ход на проект, който има за цел да представи и разкаже за квартала, в който и ние живеем и работим. Става дума за стария еврейски квартал на София, разположен в периметъра между бул. Дондуков, бул. В. Левски, бул. Сливница и бул. Мария Луиза. „квАРТал фестивал” е фестивал за култура и начин на живот. Това е един от най-интересните софийски квартали с много стари исторически сгради и пространства, които му позволяват да бъде обособен именно като артистичен квартал. Затова искаме да запознаем хората с него и те сами да изследват огромния му потенциал.
Защо избрахте именно този район, стария еврейски квартал на София?
Дойчин: Защото в този квартал са концентрирани и събрани характерните черти на тези културни квартали в Европа. Има преплитане на религии, има преплитане на общности, това е старият еврейски квартал и предишен център на града. В квартала има синагога, има джамия, има голяма църква „Св. Параскева”, там е Домът на киното, да не говорим, че вече има много дизайн ателиета и пространства за съвременно изкуство. Районът също така е мултикултурен.
Което веднага ми напомня за берлинския Кройцберг, който преди години се превърна в един от най-артистичните и търсени квартали за живеене сред младите хора, а през 70-те е бил един от най-бедните гастарбайтерски квартали на турските работници в Германия.
Дойчин: Точно така, в тази част на София има редица приятни заведения, бистро L’etranger, French 75, The Muse, Фабрика Дъга, Чаената къща, изобщо редица места, които един такъв квартал заслужава да има. По-голямата част от улиците са павирани, запазени са много стари сгради. Изобщо създава се едно усещане за запазен квартал, за един архитектурен резерват, все още незасегнат от бурното строителство от една страна, но от друга вече се виждат апетити в тази посока. И така една от целите ни става и да го запазим, за да прекратим тези негативни практики с тютюневите складове в Пловдив, със Захарна фабрика, с Царските конюшни. Интересно е, че в квартала беше и най-старото дърво, 100-годишно, което беше отсечено без разрешение и ние като колектив реагирахме с позиция срещу това. Ако не се създаде такава организация, която да го запази и да го обособи като първия културен квартал на града, нечистоплътните бизнес интереси ще засегнат и него. Има нови сгради, но те са много малко и не помрачават чара, но ако не се създаде нещо такова рискът е реален.
„квАРТал фестивал” ще се проведе между 16 и 18 септември, тоест в рамките на няколко дни. Как идеята ви да развивате квартала и да го популяризирате ще продължи след тези фестивални дни със събития?
Дойчин: Много важен въпрос. Реално ние имаме два проекта. Единият е за създаване на културен квартал, чиито граници са бул. „Дондуков”, бул. „Мария Луиза”, бул. „Сливница”, бул. „Васил Левски” – това е последното развитие на еврейския квартал, там са били най-богатите евреи. Той е тръгнал от Ючбунар, ул. Пиротска, Женския пазар и до войната, когато е най-голямото икономическо развитие на страната, се разраства до там. Всъщност ние вземаме този му финален отрязък, който реално е най-развитата му част. Това е големият проект, да имаме културен квартал. Основното средство, чрез което можем да постигнем тази цел е ежегоден фестивал.
Мартина: Ние по-скоро искаме да представим проекта чрез фестивал, който да стане ежегоден и да обединява един път в годината всички хора от квартала и да представя техните дейности, а в същото време и да привлича още хора.
Дойчин: Най-важната цел на фестивала е хората да припознаят квартала, да се покаже неговият потенциал. Като свърши фестивалът не значи, че свършва и проектът. Ние ще продължим да правим различни събития, затова един от ключовите ни партньори са организацията на евреите в България „Шалом”, Гьоте Институт и Полският културен институт. Последните два имат опит в такива неща, защото в държавите си имат такива квартали и са участвали активно в такива проекти, особено Гьоте Институт, който съдейства на Белград да има такъв артистичен квартал. В някой момент може и Столичната община да се появи, но проектът сега по никакъв начин не е свързан с нея. Според нас е съвсем естествено тя също да заповяда на масата за разговори.
Мартина: Това е един вид платформа, която обединява инициативи, както на територията на квартала, така и да привлече такива отвън, хора, които да оперират на територията му. Така че това е и една комуникационна платформа, която разказва за нещата, които се случват там. По-нататък планираме да изградим седмична програма, така че хората да знаят какво се случва в квартала по дати и дни. Също така искаме да има сайт, в който да има информация за местата, които да са разпределени по галерии, ателиета, заведения, барове, новини, програма, както и инфо точки. Една от инфо точките, за които говорим е BUDKO, заедно с Гьоте Институт. Това е проект, с който те се занимаваха преди време и продължават да развиват, той се намира на „Дондуков” и „Стара планина”. Това е една стара будка за вестници с каменна основа, която не функционира сега. Заедно със сдружение „Трансформатори” я реконструираха и идеята на тази BUDKA е да действа като инфо точка с културна насоченост. Там да можеш да се информираш за всичко, което се случва. По-нататък мислим да работим и за съхраняването на старите къщи в квартала и на неговия исторически облик, който постепенно изчезва. В тази връзка ще работим с архитекти, урбанисти и всякакви градски организации.
Какви събития сте предвидили за фестивала между 16 и 18 септември?
Дойчин: В петък, 16 септември, от 18 часа ще бъде рожденият ден на Sito Studio. Там ще има събитие, заедно със залепеното до него студио за керамика Т Е З Г Я Х, които правят изключително интересна съвременна керамика. Това са две ключови артистични точки на квартала, а също са и сред инициаторите на фестивала. Те са две много талантливи студиа и правят страхотни неща, визията на фестивала е изработена благодарение на Sito Studio.
Мартина: Цялата тази улица „Цар Симеон” ще е и една от най-активните, там има много интересни места като бистра, барове и т.н.
Дойчин: Снощи разбрахме нещо много интересно, дори масоните са в квартала, срещу Muse, една много красива сграда в стил Баухаус.
Мартина: Ще ги привлечем!
Дойчин: В петък също така ще имаме винилово откриващо парти в Дом на киното, където ще слушаме селекцията на Emil Doesn’t Drive и Vanderley. Партито ще бъде от 22:00 часа, а атмосферата в Дома на киното предполага музика като тяхната.
Мартина: Съчетаваме събитието и с празника на София, обикновено на този ден сме свикнали да получаваме „класически” събития, които са безвкусица и на които не се допускат млади и готини хора. Това е един начин да направим алтернативно празненство в нашия квартал. По никакъв начин не искаме да се изказваме против общината, но когато има минуси, те трябва да се отбелязват и да се отваря разговор за това.
Дойчин: Колкото и да е банално, когато се мине през всички международни примери, Кройцберг е много правилен пример. В Берлин има много такива зони, каквато е и Нойкьолн. Не може в София да няма нито една такава. И там, и тук, хората плащат данъци и това, което им се връща е несравнимо по-малко.
Защо тук няма такава зона, според вас, а в един съседен Белград има?
Дойчин: Защото липсва стратегическа визия.
Мартина: Не само, тук липсва граждански глас, там хората са много по-активни, говорят много повече и се обединяват много повече около каузите си. Тук хората са потиснати, не излизат навън, не говорят, не се опитват да правят нищо, не са готови да се борят. Липсва тази енергия. Не трябва да забравяме и тоталната липса на визия на Столичната община, която макар и да се опитва да говори с организации, все още не е прекрачила прага и подходът й не е правилен. Не може в цял свят организации да работят пряко с правителство и общини, а тук нещата да се разделят и общината все нещо да я спира. И накрая нещата остават така – на произвола на съдбата и на произвола на общината.
Дойчин: Неизбежен е примерът с Белград и протеста Ne davimo Beograd. Когато градът е под заплаха, там на всеки две седмици излизат хиляди хора. А тук каквото и да стане, излизат 100 човека. Така че не е виновна само общината. Тя е част от проблема, а може да бъде и част от решението.
Един въпрос за местата по света, които давате за пример. Тези квартали, както Кройцберг, така и Кристиания в Копенхаген и т.н. са възникнали някак съвсем естествено, не защото някой е „проектирал” артистите или хипарите да се населят там. Тези квартали са населявани от художници, защото те естествено са отишли там. В този смисъл, мислите ли, че идеята ви ще успее при положение, че това е и социална трансформация?
Мартина: Кварталът, който сме избрали, сме го избрали именно по тази причина. И не сме го избрали само ние, а хората, които сме в него. Това е един абсолютно естествен ход на този квартал. С когото и да сме разговаряли по тази тема, всеки казва, че това е арт кварталът на София, който се е случил по естествен начин, без излишна джентрификация, без някой да каже: „ето тук ще бъде артистичният квартал, елате всички”. Както виждате, затова ние започваме с едно голямо съдържание, тъй като вече там има много обособили се места и интересни хора. Хората са вече там и нещата вече се случват, така че това е един естествен ход за квартала.
Дойчин: Това, което ще се случва за в бъдеще ще бъде просто осъзнаването на това, което вече се е случило. И тези, които още повече могат да обогатят района, ще допринесат допълнително за това. Важното е, че той има стабилна основа, че нещата там са налице. Да не говорим, че този квартал има припокриващи се белези точно на тези места, които даваме за пример. Там е имало бурен живот и сега трябва пак да има.
Как си партнирате с еврейската организация „Шалом”?
Дойчин: С тях сме партньори не за първи път. Ние им споделихме за нашите планове и те се съгласиха, че такова нещо наистина е нужно и полезно за квартала. Те ще ни съдействат с това, че Синагогата ще бъде отворена цяла неделя и в нея ще има лекция за историята на квартала. Музеят към нея също ще бъде отворен за широк достъп. Отделно в събота и неделя ще има общо четири тура „Еврейска София”, които ще разкажат историята на ключови сгради в карето от улици. Например там има стара ешкеназка синагога, която малцина знаят (тя разбира се не е действаща). Намира се на ъгъла на „Екзарх Йосиф” и „Будапеща” – една много красива червена тухлена сграда.
Мартина: Ще имаме събития, които ще разкажат за архитектурните забележителности на квартала, интересни истории за фамилии. Интересно е защо в един момент, от богат и централен квартал, този квартал започва да бъде игнориран. 95% от българската спасена еврейска общност, след смяната на режима през 1945 г. заминава за Израел срещу такса. Те се възползват от по-изгодните условия там и оставят своите къщи. Част от тях се национализират, част от тях се препредават на други собственици и т.н. Едни от партньорите ни, които са брокери и изследват квартала, споделят, че това е единственият квартал, в който един двор може да бъде разкъсан така, че една част да е на едни собственик, втора на друг, а трета – на общината например.
Дойчин: Според легендата, това е кварталът, в който умира Иван Вазов. Митът е, че той е бил в къщата на млада жена от богат род, намираща се на ул. Бачо Киро. Къщата е там и днес.
Повече за програмата на „квАРТал фестивал” по дни може да се види на страницата на събитието в социалната мрежа Фейсбук: https://www.facebook.com/events/1770077556537824/ .