Съветникът на руския президент Путин предлага алтернатива на сегашната парично-кредитна политика на Руската централна банка
Разговор на Рустем Фаляхов с акад. Сергей Глазев

Централната банка (ЦБ) трябва да гарантира стабилен курс на рублата спрямо долара, да намали маржа на банките и основния лихвен процент до равнището на средната доходност в реалния сектор на икономиката. Това предложение е в основата на идейния проект за алтернативна парично-кредитна политика на акад. Сергей Глазев, съветник на руския президент Владимир Путин.

Парично-кредитната политика (ПКП) е основополагащ документ на ЦБ, определящ работната й стратегия. Тази стратегия сега е неясна и преследва цели, които са в разрез с интересите на обществото, убеден е Глазев. В условията на санкции и външни шокове необходимо е да се създадат „вътрешни източници за финансиране на икономическия растеж”. Тези източници не трябва да зависят, както сега, от цената на енергоносителите на външните пазари.

Освен това, в условията на икономическа криза целта на ЦБ не трябва да се свежда единствено до мерки за намаляване на инфлацията (до 4% през 2017 г.); длъжна е да насърчава икономическия растеж чрез разширяване на производството. „Регулаторът не трябва да се ограничава само да бори инфлацията, без да свързва това с еднакво важните икономически и финансови показатели на развитието на страната”, посочва Глазев в проекта си от 34 страници и подчертава, че връщането на икономиката към растеж е възможно, ако се изпълнят няколко условия.

Рублата е подценена, както през 1998 г.

Първото предложение на Глазев е да се гарантира стабилен обменен курс на рублата. В момента е крайно наложително да се поддържа стабилност на валутния пазар. На Русия не й трябва слаба рубла. Слабата рубла „засилва суровинния профил на икономиката, увеличава недоверието към националната валута, насърчава изтичането на капитали, засилва инфлацията”.

Според Конституцията на Руската федерация „основна функция на ЦБ е защитата и гарантирането на стабилността на рублата”. Стабилността може да се подобри, ако се научим как да формираме финансовите потоци на базата на вътрешни източници. „Иначе казано, паричната база на рублата трябва да се формира от вътрешни фактори и да не зависи от външно-икономическата конюнктура и динамиката на цените на енергоносителите” . Курсът на рублата трябва да съответства на равнището на конкурентоспособността на руската икономика. За да постигнем това, наложително е да се измъкнем от режима на „свободно плаващ обменен курс на рублата”.

Глазев сочи, че от 20-те страни, в които делът на петрола в експорта заема повече от 70%, режим на свободно плаващ обменен курс, освен в Русия, има само в Норвегия. Другите страни прилагат режим на фиксиран или управляван валутен курс . Освен това, за ограничаване възможността от нарастване на спекулативните сделки, регулаторът е длъжен да използва широк набор от инструменти. Спрямо банките, обемът на валутните спекулации може да бъде ограничен с инструменти, като например, по-ниска валутна позиция, по-ниски норми на резерв по рублевите операции, както и въвеждането на оборотния данък върху валутните операции, предлаган от Тобин – най-вече на Московската борса. (Нобеловият лауреат Джеймс Тобин (1918-2002 г.) предлага да се облага всяка кешова обмяна на една валута с друга, бел. прев.) Дори при минимална ставка от 1%, въвеждането на такъв данък ще попълва бюджета с около 1 трилион рубли на тримесечие и може да бъде алтернатива на приватизацията на държавни компании.

Слабата рубла доведе до превръщането на руската икономика в експортно ориентирана, а износът – в свръхефективен. „Този дисбаланс е в основата на доларизацията на руската икономика, правейки свръхефективна покупката на рубли и рублеви активи от притежателите на долари. Фактически се върнахме в оня диапазон на подценяване рублата, към оня паритет на покупателна способност (ППС), който се наблюдаваше по време на кризата от 1998 г.”

Поредният срив на рублата от 2014-2015 г. доведе до това, че в параметъра „съотношение на курса към ППС” днес Русия все повече се отдалечава не само от развитите, но и от много страни с развиващи се пазари. Това поставя Русия в неравностоен обмен на световния пазар (включително при закупуване на съвременни технологии). Според разчетите на ОИСР и Световната банка курсът на рублата спрямо долара по ППС е 19-23 рубли за долар през 2014-2015 г., т.е. още преди срива в края на 2014 г. курсът на рублата е бил подценен в сравнение с курса по ППС. През януари-февруари 2016 г. средният курс е 77 рубли за долар, т. е. рублата е отслабена 3,3 пъти в сравнение с курса по ППС.

Печатницата като фактор на растеж

Второто предложение е в същия дух: „Ръст на паричната маса ведно с използване на многоканален емисионен целеви механизъм за рефинансиране на търговските банки и институтите за развитие, при условия, задължителни към държавата”. Парите трябва да се насочат „към приоритетни отрасли по занижени ставки и дългосрочно, и при задължителен контрол върху целевото разходване на тези средства”.

Целевото насочване на средства към приоритетни отрасли да осигури също нарастване на активността в сродни отрасли, така че в съвкупност да допринесе за високи темпове на икономическия растеж, диверсификация, подобряване на техническото равнище и конкурентоспособност, както и до по-ниска инфлация.

Не се страхувайте от бюджетен дефицит

На трето място Сергей Глазев призовава ЦБ, Министерството на икономическото развитие и Министерството на финансите да заработят в тясно взаимодействие, стриктно да координират дейностите си и да не се боят от „умерен размер на бюджетен дефицит с цел стимулиране на икономическия растеж”. Бюджетният дефицит Глазев нарича „важен инструмент за икономически растеж” особено във време на икономическа нестабилност. Чрез увеличаване на бюджетния дефицит може да се финансира научноизследователската и развойната дейност, да се стимулира иновативната дейност на бизнеса.

„Това ще доведе до умерена замяна на външния дълг с вътрешен. Подобен подход ще стимулира икономическия растеж, ще способства и за повишаване ролята на вътрешните фактори на икономическия растеж, неутрализирайки последиците от неблагоприятните икономически условия” , аргументира се Глазев. Той смята за несъстоятелни всякакви аргументи против увеличаването на бюджетния дефицит. Защото умереният и контролиран по направление на разходите дефицит е лост за осигуряване на икономически растеж. „Всякакъв бъдещ растеж трябва да се основава на инвестиционни разходи, които правят възможен такъв растеж (днес разходи и инвестиции, утре резултатът от тях)” , казва Глазев.

За осигуряване ръст на икономиката е необходимо да се задейства и механизмът на държавното (бюджетно) финансиране, и наличните механизми на ЦБ, източниците на финансови ресурси и емисионния център. Според Глазев, ЦБ може да купува държавни облигации, емитирани от Министерството на финансите, и в същото време да осъществява емисия, но целева, с която правителството да финансира бюджетния дефицит, който се формира в резултат от увеличаване разходите на правителството за икономическо развитие.

По такъв начин ЦБ може да обезпечи дългосрочен кредит на държавата и предприятията, икономиката да получи значителен инвестиционен импулс, който да се мултиплицира с включването на „дългите” проекти на частния сектор. Нещо повече, целевите емисии ще позволят на финансовите ресурси да се насочат към приоритетни цели (ипотеки, малкия бизнес и др.), което ще насити тези сфери с ресурси и ще намали лихвения процент. По този въпрос Глазев е на едно мнение с колегата си от Сталипинския клуб Борис Титов. В момента Титов подготвя за президента един от вариантите на програмата за стимулиране на икономическия растеж. В интервю за Газета.ру той каза, че на руската икономика ще са й необходими 2 трилиона рубли през 2017 г. на базата на възвръщаемост.

Четвъртото предложение

Стабилизирането на курса на рублата предполага също „намаляване на основния лихвен процент до равнището на средната доходност в реалната икономика”. Понижаването на основния лихвен процент може да бъде обвързано с ограничаване на банковия марж, в случай че банката участва в целево кредитиране на производствени предприятия. За такова участие оторизираните банки ще получат преференции за рефинансиране на дълговете и нормативи за резервиране на средствата.

Накрая Глазев обвинява ЦБ в липса на последователна и прозрачна политика. Пазарът има нужда от „ясно формулиране” на курсовите предпочитания от страна на регулатора.

Растеж без заблуждения

Обобщавайки, Глазев сочи, че преходът към вътрешно паричен механизъм на растеж, увеличаване равнището на монетизация на руската икономика, стабилизиране на валутния пазар, отказ от инфлационно таргетиране и свободно плаване на рублата, ще стимулира прехода към по-благоприятни макроикономически показатели. С други думи, „ще позволи осезаемо да се компенсира спадът в цената на петрола, и руската икономика да постигне достатъчно високи темпове на растеж”.

Според изчисленията на Глазев, използването на многоканална парична емисия, отказът от режим на свободно плаваща рубла, и при годишна инфлация не по-висока от 8%, ще позволи на руската икономика да постигне годишен ръст от 6,5-7% на БВП.

Глазев е член на Националния финансов съвет (НФС). Това е колегиален орган, формиран на квотен принцип от представители на президента, правителството и двете камари на Парламента. НФС е и контролен орган, неговите правомощия са огромни – от контрола върху Руската банка как изпълнява оценяването на разходите и ежегодните отчети до определяне на единната държавна парично-кредитна политика.

Глазев системно дава отрицателни оценки на провежданата от ЦБ политика, но за първи път предлага алтернативна ПКП. Преди време той разкритикува доклада за източниците на икономическия растеж, изготвен от Центъра за стратегически изследвания под ръководството на Алексей Кудрин. В писмото си до Кудрин, Глазев характеризира програмата като документ, „построен върху широко разпространени заблуди” , на първо място относно инфлацията и нейното въздействие върху икономическия растеж.

Превод: Радко Ханджиев
Източник: gazeta.ru