Интервю на Антоанета Киселинчева с журналиста Явор Дачков
Г-н Дачков, изходът от надпреварата за генерален секретар на ООН вече е ясен. Как ще коментирате факта, че „губещата кандидатура” на Ирина Бокова (втора в гласуването) се класира далеч по-напред от Кристалина Георгиева? Не смятате ли, че това е реално доказателство за проваления ход на правителството?
Във въпроса Ви се съдържа целият отговор. Просто бих го повторил, но без въпросителна накрая. Ще добавя само, че много разумни хора предупреждаваха, че това ще се случи и то точно по този начин. Искам да повторя резултата отново, защото виждам, че в много национални медии, в много от медиите на „Америка за България”, това не се тиражира. Ирина Бокова се класира втора, а Кристалина Георгиева се класира девета – почти на последно място. Тоест, цялата пропаганда, с която бяхме залети в последните няколко седмици, че Бокова няма шансове, а Георгиева едва ли не е следващият генерален секретар на ООН, се оказа абсолютно фалшива. Тук, разбира се, лъсва и целият заговор. Опитът Ирина Бокова да бъде дискредитирана беше, защото тя наистина беше силна и имаше шанс да оглави ООН. Ако това не беше така, нямаше да има толкова силна реакция срещу нея и такива огромни усилия да бъде съсипана нейната кандидатура. Нямаше дори Меркел да се занимава с кандидатурата на България за ООН. Това само показва правотата на всички онези, които твърдяха, че Ирина Бокова има реална възможност за поста генерален секретар на ООН. И последното класиране го показва. Нека поясня. Всички експерти говореха, че предварителните класирания нямат никакво значение, защото в тях само се определят хората, които нямат никакъв шанс и се слагат картите на масата, за да могат големите политически играчи да се договорят за крайния резултат. В това няма нищо лошо, защото ООН включва почти всички държави в света и е много трудно да се вземе решение за това кой ще ги председателства. Не можем да очакваме от една такава организация да направи кастинг, какъвто се прави за филм или състезание, в което да избере онзи, който първи пристигне на финала. Тук става дума за баланс на интереси между държави от най-различни континенти, които имат най-различни вътрешни проблеми и интереси. Затова надпреварата беше политическа и по-скоро задкулисна – повече през договорки, отколкото през официалното гласуване. Неформалният регламент беше, че следващият генерален секретар на ООН трябва да бъде жена от Източна Европа, ето защо и резултатите на Ирина Бокова бяха много добри. Ако използваме лексиката на премиера и на неговите врачки, звездите бяха подредени благоприятно за Ирина Бокова. Освен това, тя има добри лични качества и е подготвен дипломат, има своите контакти и беше много добре приета както от Съединените щати, така и от Русия и Китай, и от Франция – всъщност, това са най-важните сили, които имат и право на вето в Съвета за сигурност. Тъй като тя имаше голям шанс, срещу нея бе организирана кампания, за която вече знаем кои са нейните вдъхновители. Това е дясната фракция в Европейския съюз – ЕНП, Меркел и техните марионетки Борисов, Митов, който е само фигурант в тази игра, и разбира се Иван Кръстев – това е политологът, който оказа много деструктивна роля. От своя страна, той пък е марионетка на Джордж Сорос. Кристалина Георгиева бе издигната, за да може да бъде бламирана Бокова.
Очевидно общественото мнение в България е било обект на манипулация по темата за българската кандидатура. Ако е така, то каква беше целта на кабинета „Борисов”, като участник в тази манипулация? Възможно ли е Борисов да е станал обект на внушения отвън, без да се усети?
Не общественото мнение, а правителството стана жертва на манипулация, и в частност премиерът Борисов. Всъщност, тъй като е слаб премиер и не може да взема решения сам, той се поддаде на силния натиск на Иван Кръстев и задочно на Ангела Меркел. Внушенията се състояха в това, че Кристалина Георгиева има шанс, а Ирина Бокова няма. Аз съм сигурен, че ако Борисов знаеше истината, никога нямаше да вземе това самоубийствено решение, понеже е страхлив. Но той е слаб и няма експертиза, затова се поддаде на обработка. В медиите излязоха информации, които са верни – Иван Кръстев лично е сугестирал Борисов и дори си е позволил да го заплашва, че ако не издигне Кристалина Георгиева, то в медиите на Иво Прокопиев ще излязат убийствени статии за него. Между другото, забележете как бе активиран Цветан Василев в медиите на Прокопиев! Ще поясня за вашите читатели, че Иво Прокопиев и Цветан Василев са врагове, каквито са били Германия и Русия по време на Втората световна война. В един момент, във вестник „Капитал” излезе интервю с Цветан Василев, в което той започва да повдига завесата за корупцията на Бойко Борисов. Ако забелязахте, след като Борисов издигна кандидатурата на Кристалина Георгиева, тези публикации спряха. В медиите на „Америка за България” – в Медиапул, в Клуб Z и всички останали, не излезе информацията, публикувана от руските медии, че Борисов е взел 50 милиона подкуп за Виваком. По време на срещата, за която споменах, Иван Кръстев е рекетирал Борисов и му е казал, че ще спрат компроматите за него. Това и стана, след като той номинира Кристалина Георгиева. Борисов е бил подложен на натиск и отговорността му е голяма, но тя не е само негова. Хората, които ще искат да си измият ръцете с него, ще сбъркат, защото тази вина е и на Иван Кръстев, и на Сорос, и на медиите на „Америка за България”, и на самата фондация „Америка за България”, и на Ангела Меркел, която се е опитвала да оказва влияние върху вътрешната политика на България.
Как изглеждаше според Вас от дипломатическа гледна точка издигането на втори кандидат от една държава, при това кандидат, за който публично се оповести, че Германия например е оказвала натиск? Чий кандидат е Кристалина Георгиева – на Борисов, Меркел или на някой друг?
Кристалина Георгиева бе кандидатът на Сорос, който има бизнес с бежанци и манията, макар и на 90 години, да влияе върху процесите в света и да получава още и още пари. Тя беше и кандидат на държави, които нямаха интерес Гутериш да спечели, но в крайна сметка не успяха. Те нямаха интерес и от силна българска кандидатура, която е достатъчно приближена до Русия. Тоест, много фактори има в този сюжет. За читателите вече е ясно, кой в края на краищата имаше интерес от това, защото резултатите са красноречиви.
Оценявате ли резултатите от надпреварата за генерален секретар на ООН като голям външнополитически провал за България? И според вас, чия е отговорността – на правителството, лично на Борисов, на външния министър?
Не аз, а световни агенции като Агенция Франс Прес, „Гардиън”, CNN, CNBC го оценяват като външнополитически провал за България. Разбира се, отговорността е изцяло на Бойко Борисов, тъй като той е лицето на България и като неин министър-председател е взел решението за кандидатурата на Кристалина Георгиева.
Като се има предвид биографията на новоизбрания генерален секретар на ООН, г-н Антониу Гутериш – социалист и бивш председател на Португалската социалистическа партия и Социалистическия интернационал, смятате ли че партийната обвързаност на г-жа Бокова е препречила пътя ѝ към ООН? Защото някои български анализатори поставиха оглушителен акцент върху това…
Разбира се, това е оказало влияние, но не и голямо влияние. Вижте, ролята на генерален секретар на ООН е далеч от партийните пристрастия. Самият Гутериш няма да изхожда от това, от коя партия произхожда, защото той ще трябва да балансира световните интереси. В този смисъл това е от второстепенно, дори от третостепенно значение. Ако използваме ирония, цялата кампания на т.нар. „десни” в България, които тръгнаха да свалят Бокова, защото имала комунистически произход, всъщност докара социалист начело на ООН. С тази ирония се изчерпва отговорът на въпроса, който ми зададохте. Извън тази ирония, аргументът за партийната ѝ обвързаност звучи безсмислено.
Какво е бъдещето на политическата кариера на Кристалина Георгиева?
Във всеки случай, Кристалина Георгиева в България е тотално дискредитирана, а нейният дълго изграждан имидж на отличничка, любимка, успял експерт и т.н. е сринат безвъзвратно. В България тя няма политическо бъдеще. Предполагам, че и в Европа няма да приемат добре този неин крах. Ще видим дали няма да получи някакъв пост в ООН. Защото нейната амбиция беше много голяма, което означава, че зад нея неизменно са стояли някакви големи сили, които се опитват нещо да изтъргуват. Резилът, който тя сътвори се случи по нейната собствена воля – великите сили и световната конспирация имат влияние, но само донякъде. Кристалина Георгиева сама се съгласи да изиграе тази мръсна игра. И ако тя не е успяла да се договори за нещо, което да изтъргува в личен план, мисля, че ще се окаже пълен български глупак.
Ако трябва да обобщите с едно изречение темата за избора на генерален секретар на ООН и българското представяне, какво ще бъде то?
Българската болест се нарича „разделение”.
Онова, което се случи с Ирина Бокова се случва в България от Освобождението насам, че даже и преди него. От началото на прехода пък имаме две СДС-та, осем БЗНС-та, два синода и две мюфтийства. Разделението е проблемът на този народ, въпреки че на фасадата на Народното събрание пише, че съединението прави силата. И може би неслучайно е написано, защото за всеки нормален човек съединението е базисна ценност. Но щом нашите предци са решили, че трябва да изпишат тази фраза на Народното събрание, значи са имали нещо предвид, значи са се сблъскали със същото…