Дискусиите за Крим трябва да бъдат отложени, необходимо е вниманието да бъде концентрирано върху уреждането на конфликта в Източна Украйна. Това смята германският омбудсман Гернот Ерлер. С него е съгласен и лидерът на Свободната демократическата партия на Германия (СДПГ) Кристиан Линднер – според него въпросът за статута на полуострова не бива да пречи на развитието на отношенията между Русия и Германия. Какво стои зад изявленията на двамата германски политици и как се отнасят към казаното от тях управляващите кръгове в Германия?

Гернот Ерлер прави коментар в интервю за Funke, публикувано на 6 август: „Европейският консенсус предполага първо изцяло да се концентрираме върху политическото решение на кървавия конфликт в източната част на Украйна, темата за Крим следва да бъде включена в дневния ред чак в рамките на следващия политически процес”, обяснява своята позиция Ерлер.

Ден по-рано с подобно изявление излезе председателят на Свободната демократическа партия на Германия Кристиан Линднер. Той също подчерта необходимостта споровете с Русия заради Кримския полуостров да бъдат отложени. По неговите думи оставането на Крим в състава на Русия е задълго. „Страхувам се, че ще се наложи да се отнасяме към Крим като към дългосрочно временно състояние”, заяви германският политик. Той призова кримският въпрос да бъде „херметизиран”, за да може разногласията по повод статута на полуострова да не пречат на Германия да развива отношенията си с Русия.

„Сигурността и благополучието в Европа зависят и от взаимните контакти с Москва, длъжни сме да излезем от задънената улица”, поясни Линднер в своята позиция.

„Пробна топка”

Коментирайки изявленията на германските политици, уважаваният учен от Центъра за германски изследвания към Института по въпросите на Европа на Руската академия на науките (РАН) Александър Камкин отбелязва, че за германския истаблишмънт така изложената позиция попада в графата „новини”. „Официалните власти в Германия, започвайки с Ангела Меркел, винаги са заявявали, че анексирането на Крим е незаконно и санкциите от 2014 година са въведени заради присъединяването на полуострова към Русия”, продължава експертът.

По думите на Камкин намиращите се в сянка високопоставени германски политици пускат „пробна топка”, за да анализират реакциите на Русия, САЩ, своите европейски партньори и Украйна във връзка с евентуално коригиране на германската позиция по отношение на Руската федерация.

„Разбираемо е, че самата госпожа Меркел не би могла да си позволи сама такъв сондаж, затова на предна позиция, като инициатор, трябва да излезе политик от втория ешелон, но възприеман като представител на официалния истаблишмънт”, уточнява Александър Камкин.

Иницииралият дискусията Кристиан Линднер е най-подходящ за тази роля. Неговата Свободна демократическа партия е традиционен партньор на блока на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) на Ангела Меркел. Гернот Ерлер пък се явява основен съюзник на Меркел в управляващата коалиция (и едновременно с това е главен противник на предстоящите избори за Бундестаг като представител на Германската социалдемократическа партия).

„Този начин да се подхвърли темата за обществено обсъждане в публичното пространство оставя на действащия кабинет в Германия широко поле за маневри”, счита Камкин.

„В случай на остра негативна реакция от страна на европейските съюзници, САЩ и Киев, изявленията на Линднер и Ерлер могат да се завоалират с обяснението, че те изразяват личното им мнение като политици”, отбелязва експертът.

Вярност към ритуала

Специалистът от фонда „Народна дипломация” Владимир Киреев нарича всички изявления за неприемането на анексирането на Крим от германска страна „символични”.

„Аз мисля, че германците вече практически са включили Крим в списъка с политически конфликти, където фигурират Малвинските острови, Северен Кипър, Източен Тимор – тоест териториите, променяли своя държавен статут в хода на едностранни действия на една или друга държава, а после тези въпроси са се решавали в продължение на десетки години”, коментира Киреев.

Според него германците вече са се примирили с присъединяването на Крим към Русия. „Германските политици възприемат Крим като руска територия, която по-късно ще легализират, но никой от съвременните политици няма намерение да поема отговорността за това в близките 4-8 години. Прехвърлят тази отговорност на следващото поколение”, смята експертът.

Гернот Ерлер, както и Кристиан Линднер, застава зад виждането, че днес се налага от обсъждането на въпросите, засягащи Крим, да се премине към проблема за мирното уреждане на конфликта в Донбас. Координаторът на германското правителство по сътрудничеството с Русия обвързва отмяната на санкциите с изпълнението на Минските договорености, макар да не изключва възможността за отмяна на ограничителните мерки, ако стане ясно, че Русия прави крачки по този въпрос редом с Европа.

„Германия абсолютно ритуално повтаря, че Минските договорености трябва да бъдат осъществени, а предишното положение в източната част на Украйна – възстановено”, отбелязва Киреев.

Експертите подчертават, че германският външнополитически истаблишмънт, независимо от разногласията му със САЩ по конкретни политически стъпки, като цяло е солидарен с американците в оценката си за ситуацията в Източна Украйна. Специалистите се обединяват около мнението, че засега е рано да се говори за отмяна на санкциите. Пример за това е разразилият се шум около доставката на газовите турбини Siemens в Крим.

Лидерът на Свободнната демократическа партии на Германия заяви в профила си във „Фейсбук”, че подкрепя стъпките на ЕС по затягането на санкциите, направени след скандала с турбините на германския концерн.

Опит за дистанциране

В същото време Гернот Ерлер подчерта, че САЩ и ЕС вече не провеждат единна политика по отношение на Русия, а Тръмп се отклонява „от предишния принцип на консенсуса, към който се придържаше Западът”. По-рано Ерлер излезе с рязка критика на новия пакет антируски санкции, приети от Съединените щати, отбелязвайки, че те не са били обсъдени с Европа и вредят на интересите на европейските компании.

„Отношенията на Берлин с Вашингтон сега не са най-конструктивните”,  отбелязва Александър Камкин. Политологът припомня, че германските изявления за Крим и санкциите бяха направени в разгара на влошаването на отношенията между Русия и ЕС със САЩ. Той посочва още, че вижда връзка с новия американски закон за санкциите срещу Русия, Иран и Северна Корея.

Камкин акцентира, че изказванията на германските политици са прозвучали паралелно с изявленията на Вашингтон за доставките на смъртоносно оръжие в Украйна. По думите на експерта милитаризацията на Киев е още един повод за безпокойство за Германия, който може да послужи като причина за нарушаване на съгласието между Берлин и Киев. Знае се, че германската страна по традиция застава срещу разполагането на смъртоносно оръжие в Украйна. Според Александър Камкин е възможно да си струва сигналите на Германия да се разглеждат като „опит за дистанциране от киевския режим” в случай на възобновяване на пълномащабната война.

„Реакциите и на Москва, и на Вашингтон, и на Киев за Берлин ще бъдат много показателни и важни в светлината на опитите за продължаване на нормандския формат и американските инициативи за доставка на смъртоносно оръжие на Украйна”, анализира Камкин. По думите му „най-умните германци” разбират, че днешна Украйна е проблем за Германия.

„За германците Украйна е също такъв повод за безпокойство, какъвто е за Полша или Прибалтика. Под носа им американците ги превърнаха в зона, контролирана от тях, което ги откъсва от Русия като сериозен икономически партньор”, уточнява политологът.

Предизборният аргумент

„Съгласно последните допитвания до общественото мнение „свободните демократи”, чийто лидер направи знаковото изказване по повод присъединяването на Крим към Русия, са подкрепяни от 8-9% от населението на Германия. Традиционно тази либерална партия е съюзник на коалицията ХДС/ХСС. Действително, сега тя не е представена в правителството, тъй като на последните избори през 2013 година за първи път не можа да влезе в Бундестага. В бъдещия състав на германския парламент обаче, тя гарантирано ще бъде представена – отчитайки настоящата ѝ подкрепа. И най-вероятно ще влезе в коалиция с партията на Меркел”, прогнозира политологът Александър Камкин. Според него изявлението на Линднер за Русия може да се разглежда като предизборен ход.

Въпреки че за германския избирател отношенията с Руската федерация не са най-важният въпрос, залозите в предизборната надпревара са високи, а подкрепата на диалога с Москва е един от основните козове на опозиционните партии. По този начин „свободните демократи” се опитват да използват стремежа към диалог с Русия на част от германското население за своите политически цели.

„В средите на системната опозиция – това са и „Алтернатива за Германия”, и фракцията „Левите” – е широко разпространено мнението, че санкциите са контрапродуктивни, че присъединяването на Крим към Русия е легитимно”, обяснява Камкин. „Представители на тези партии бяха в Крим и заявиха своята позиция, която е в противоречие с позицията на германското правителство”, допълва той.

„Използването на темата за подобряване на отношенията с Русия и признаването на Крим от опозиционните политически сили е симптоматично”, убедени са експертите.

„На повърхността излиза съществуващото в европейското и преди всичко в германското общество недоволство от проамериканската и антируската политика на ЕС и националните правителства”, смята Владимир Киреев.

Експертите считат, че с времето стремежът към сътрудничество ще вземе връх в руско-германските отношения.

„Постепенно ще станем свидетели на подобряване на отношенията между двете страни на ниво политически диалог. Натискът на германския бизнес над политиците ще се засили, тъй като предприемачеството е заинтересовано от бъдещи връзки с Русия. Това обаче ще се случи след 4-5 години”, прогнозира Александър Камкин.

Автор: Александър Бовдунов         

Източник: geopolitica.ru

Превод: Елена Дюлгерова