С присъединяването на Крим към Русия Владимир Путин осуети плановете на САЩ полуостровът да бъде превърнат в централна база на НАТО в най-кратки срокове
На 1 февруари 2008 г. американският посланик в Москва Уилям Бърнс пристига в Министерството на външните работи на Русия 10 минути преди 10 часа. Той има среща с руския външен министър Сергей Лавров. Срещата e off the record и не e свързана с конкретна тема. Лавров просто e поканил учтиво Бърнс да поговорят на „стаканчик чая”. Впоследствие се оказва, че това е съдбоносна среща. Така поне твърди бившият агент на ЦРУ Рей Макгавърн. Той попада на секретна грама до Държавния департамент от срещата на Смоленско-Сенния площад (където се намира сградата на руското външно министерство), в която посланикът пише лаконично: No means just no. И следва забележка: „Руската червена линия по повод членството на Украйна в НАТО”. Според Рей Макгавърн именно това е датата, от която трябва да отброяваме влошаването на отношенията между Москва и Вашингтон. Събитията се развиват доста драматично. Лавров извиква Бърнс, за да му каже директно: „Мистър Бърнс, чуваме доста слухове, че имате намерение да присъедините Украйна и Грузия към НАТО. Искам да ви разясня позицията на Русия и тя е еднозначна: НЕ означава просто НЕ”.
Въпреки това на срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ по-късно същата година Украйна и Грузия получават зелена светлина за членство във военния пакт. А ЦРУ започва да осъществява тайна операция под кодовото название „Калифорния”.
„Когато съветският президент Горбачов се съгласява на 17 юли 1990 г. да бъде премахната Берлинската стена, той поставя само едно условие: НАТО да не се разширява на изток. И САЩ се съгласяват – казва Рей Макгавърн. – И какво направихме след това? Присъединихме още 12 държави към НАТО. Защо тръгнахме в разрез с интересите на Русия? Русия не е СССР и не представлява военна заплаха за Запада. Защо тогава НАТО се движи на изток? Ето това противоречие е основната причина за украинската криза.” Той е много добре запознат с технологията на политическите решения на Белия дом и ролята на ЦРУ при формирането на тази политика. Макгавърн в продължение на 27 години, от 1963 до 1990 г., всяка сутрин в 8:00 часа подготвя ежедневното разузнавателно резюме за американския президент, т.нар. President’s Daily Brief . Бившият агент на ЦРУ разкрива, че САЩ са имали разработен план след успеха на Евромайдана и свалянето на правителството на Янукович веднага да се появи в Крим база на НАТО, която практически да отнеме доминиращия контрол на Русия над Черно море. След смяната на властта в Киев полуостровът е трябвало да премине под контрола на американския военноморски флот. Путин просто е изпреварил реализирането на този план, който иначе би бил най-голямото руско стратегическо поражение за последните 200 години.
Още през септември 2013 г. Военноморското инженерно командване на Военноморския флот на САЩ пуска обява на сайта си, че „търси контрагенти за ремонт на жилищни сгради в Крим”. Защо и с каква цел американският военноморски флот се е загрижил за жилищния фонд в Крим? Според руски разузнавателни източници базисният стратегически план на САЩ е предвиждал в най-кратко време руският военноморски флот да бъде принуден да напусне Крим (по искане на Украйна), тоест да се изтегли от базата си в Севастопол, след което там да започне изграждане на база на НАТО. В Севастопол, допълват източници, вече дори бил сформиран Първи батальон на морската пехота на Военноморските сили на Украйна, който представлявал „показно поделение на НАТО”, най-елитното украинско бойно поделение – морски пехотинци, преминали 22 програми за обучение в 8 държави от НАТО. В действителност то било част от подготвящите се нови структури на НАТО – силите за бързо реагиране. Под кодовото название L 0318 те изпълнявали „програма за насочване на бойни самолети на НАТО”! Или друга програма, L 001, „Осъществяване на наземни операции”. Въпросът е срещу кого и с каква цел са тези програми? Морските пехотинци поддържали връзка с военния аташе на САЩ в Киев и директно от това място получавали своите задачи. Една от тях била свързана с прилагане на сила срещу мирните граждани на Крим, ако възникнат размирици с неправилна политическа насоченост. Тъй като огромен процент от живеещите в Крим са кръвни и осъзнати руснаци.
КРИМ Е РУСИЯ
Както отбелязва руският историк Николай Стариков: „Русия става свръхдържава тогава, когато започва да доминира в Черно море. А без Крим това е невъзможно. Който владее Крим, владее Черно море. А който владее Черно море, има контрол и над Дарданелите, и над Средиземно море – източната част”. Това става ясно и от руските операции срещу „Ислямска държава” в Сирия. Появата на база на НАТО в Крим би означавало, че Русия губи контрола върху Черно море и стратегическия баланс на силите в тази част на света. „Сега Русия успява да контролира значителна част от Черно море (с базите си в Краснодар, Новоросийск и най-вече в Крим”, твърди военният експерт от Центъра за военнополитически изследвания Михаил Александров. „Русия би останала само с една база в Новоросийск, която е малка и с ограничен капацитет. Но изходът от Азовско море изцяло ще е под контрола на НАТО и това ще намали драстично възможностите за логистика и транспорт на военни товари. Да оставим настрана заплахата за руската територия и за Кавказ”, уточнява експертът. През юни 2015 г. командващият Военноморските сили на Украйна вицеадмирал Сергей Гайдук в интервю за ведомственото списание „Народна армия” казва, че от сега нататък Одеса ще бъде военно пристанище на НАТО и там ще бъдат дислоцирани кораби на алианса, „след като не бяха осъществени плановете за непокорното пристанище Крим и за изхвърлянето на Черноморския флот на Русия”. Всъщност става ясно, че плановете полуостровът да бъде превърнат в централна база на НАТО са съвсем истински и са съществували както в стратегията на САЩ, така и в главите и убежденията на украинците. Става дума за организирането на т.нар. „непотопяем американски самолетоносач в задния двор на Русия”. С тази цел още през 2012 г. започват ремонтните работи на различни обекти, избрани за разполагане на щабовете, казармите на военнослужещите, складовете и друга инфраструктура на НАТО. Севастопол обаче е град с особен автономен статут и винаги се е ползвал с правото да бъде „самостоятелен административно-стопански център”. Доскоро Севастопол е бил единственият град в Украйна, чийто кмет не се е избирал, а се е назначавал от президента на страната. Тоест Украйна във времето е потвърдила особения статут на Севастопол, макар и с много неясноти. За да бъдат „неутрализирани” патриотичните чувства на севастополци, военните стратези са имали сериозен план да използват в Крим модела на Косово. Тоест кримските татари да изиграят ролята на косовските албанци и да обявят автономия, след което да очистят полуострова от руските патриоти. Проблемът е, че руснаците представляват 67,1 процента от населението на Крим и поради това подобен сценарий в действителност е бил предварително обречен на неуспех. Това наистина е огромен проблем и пукнатина в иначе „работещата” стратегия на американците.
КОЙТО ВЛАДЕЕ КРИМ, ВЛАДЕЕ ЧЕРНО МОРЕ
Че който владее Крим, владее Черно море, много добре знаят византийците, гърците, генуезците и турците, които окупират полуострова през вековете. Географското положение на Крим е уникално и поради това винаги е привличало интереса на великите сили. През март 2014 г. в Крим не се водят никакви бойни действия, но реакцията на Запада относно влизането на полуострова в състава на Русия е остра и безкомпромисна. Причината е, че Москва е на прага на най-голямото си геополитическо поражение след разпадането на СССР. Русия е на прага да загуби частично своя Черноморски флот и да се окаже уязвима по южния фланг. А освен това и икономически обременена с гигантски разходи за нова военноморска база. На фона на последвалите събития Русия можеше да бъде замесена и в кървав конфликт, но всъщност успя да реши проблема си мирно, тихо и без нито един изстрел. В противен случай поражението за Черноморския флот на Русия би било равностойно на капитулантския Брестки мирен договор, с който Германия установява контрол над полуострова, след което го предава на хетмана Павло Скоропадски. Тогава в Севастопол акостира германският ескадрен миноносец „Гебен”, а един германски офицер описва в мемоарите си това събитие така: „Нашата цел е Севастопол. Знаем какво означава това. Това означава, че нашата задача приема много сериозен обрат, може би дори крайно сериозен. Севастопол е най-силната морска крепост на Русия, при това е една от най-силните в света! Има нещо тайнствено, заплашително в това име, от него лъха някакъв непобедим дух! Колко години нито един кораб не се е показвал пред тези стени от желязо и стомана. По време на Кримската война тук се появява обединеният флот на турци, англичани, французи и сардинци. Но Севастопол открива огнената си паст и изригва със 700 оръдия, които сеят смърт и гибел. 700 оръдия посипват с железен град нападащите. Усилията на нападателите се оказват напразни. Това е през 1854 г. Сега ние сме пред портите на Севастопол. Ще се разтвори ли да ни погълне огнената му паст?”. В съответствие с договора Германия иска от Ленин да й предаде до 19 юни 1918 г. Черноморския флот на Русия, който ще й върне след края на войната. В противен случай Германия заплашва да започне война против Русия на всички фронтове. Ленин тогава постъпва изключително коварно: изпраща две радиограми, №141 и №142, които съдържат абсолютно противоположни заповеди: с първата разпорежда на командващия флота капитан Александър Тихменев да предаде флота на германците, а с втората – да потопи флота край Новоросийск. Естествено, капитанът иска да запази флота и разкрива пред матросите коварния план на Ленин. За моряците това е равно на предателство и настъпва бунт. Но специалният пратеник на Ленин Фьодор Разколников се намесва и заповедта е изпълнена: потопени са 14 бойни и 25 търговски кораба. Каквото оцелява, след това го пращат на дъното съюзниците от Антантата – Франция и Англия, които също се появяват в Севастопол след германците уж в подкрепа на Бялата гвардия на ген. Антон Деникин. Тогава Русия губи Крим, губи Черноморския си флот и губи войната срещу Германия, след което и статута си на империя. Превръща се в крепост на болшевизма и комунизма за цели 70 години.
КРИМ - НЕПОТОПЯЕМ САМОЛЕТОНОСАЧ
„Русия и Крим. Крим и Русия. Те са едно цяло, това е преплитане на история и геополитика. Това са героични страници от двете отбранителни битки за Севастопол. Това са Суворов и Кутузов, това са адмиралите Нахимов, Корнилов и Истомин. Това е мъдрата политика на Екатерина Велика и граничещото с предателство безумие на Никита Хрушчов. Всеки път когато Русия е присъединявала Крим, тя е ставала велика държава. При всяка загуба на Крим тя е губела този статут. С присъединяването на Крим Русия се връща в голямата световна политика. Това е основната причина за реакциите на Запада срещу този факт. Когато през 2008 г. Южна Осетия обяви независимост и в бойните действия участваха руски войски, нямаше санкции срещу Москва. Крим никога не е бил Украйна, така че Украйна няма как да е Крим, защото полуостровът не е нито провинция, нито област като Лвов или Донецк, а автономна република в състава на Украйна и един град – Севастопол, който е с особено федерално значение.” Това пише руският историк Николай Стариков в един от бестселърите си – „Геополитика. Как это делается”. Руснаците наричат Крим „непотопяем самолетоносач” и затова Путин е готов на всичко, за да запази полуострова и не желае абсолютно никакви компромиси. Причината е лесно обяснима. Крим заема стратегически важно положение не само в Черноморския басейн, но също така и по отношение на Средиземно море. Базираната върху военните летища в Крим руска морска щурмова авиация от типа Су-24 има радиус на действие до 800 км и контролира целия Черноморски регион и евентуален бъдещ театър на бойни действия – от Батуми до Истанбул. Тази авиация може да унищожи всякакви морски цели. Далекобойната авиация и морската ракетоносна авиация са способни да нанасят удари по целия периметър на средиземноморския театър и да унищожават самолетоносачи и надводни кораби в източната част на Средиземно море през коридори, пробити в системата на ПВО на територията на Турция. Черноморският флот на Русия, базиран в Севастопол, също държи под контрол целия черноморски театър на евентуални бойни действия. Ракетният крайцер „Москва”, снабден с ракети с далекобойност до 550 км, е в състояние да поразява големи надводни кораби в цялата акватория на Черно море или от базата си, или отдалечавайки се от нея. Затова геополитическото значение на Крим е изключително важно. Крим е важен и от икономическа гледна точка. Преди време Русия планираше да създаде нова военноморска база в Новоросийск, която трябваше да бъде завършена през тази година, тъй като Украйна отказа да поднови 20-годишния договор за наем на Севастопол за руския Черноморски флот. Той наброява в момента 80 самолети и хеликоптери и в него служат 13 000 матроси. Севастопол е база на руския флот повече от три века. За съдбата на базата в Севастопол играят важна роля и политически съображения. Руските военни и политици никога не са приемали особено благосклонно идеята за преместване на флота от Севастопол в Новоросийск, тъй като градът е с по-неблагоприятно географско разположение. Руският черноморски град в момента е важно пристанище и гигантски терминал за експорт на петрол. С присъединяването на Крим Русия „печели” стотици милиарди евро, които щяха да бъдат необходими за построяването на нова военна база. Но дори да бяха построени тези нови военни съоръжения, трябва да се подчертае, че базата в Севастопол се използва от руския флот и трупа потенциал над триста години. Невъзможно е този потенциал да бъде възстановен от нулата просто ей така, на друго място. Поради това Русия получава една колосална икономическа изгода от присъединяването на Крим.
ЧЕРНОМОРСКИЯТ ВОЕНЕН ТЕАТЪР
Централна тема на срещата на НАТО във Варшава беше активността на алианса на Балканите и засилване на военното присъствие на САЩ в близост до Москва. А основен лайтмотив в тази офанзива е „засилването на регионалното сътрудничество в областта на морската отбрана чрез „повече НАТО” под формата на съюзническа флотилия” с цел да не се допусне Черно море да се превърне в „руско езеро”. България обяви на най-високо ниво, че няма да участва в регионален флот, който е насочен срещу Русия, но иначе подкрепя идеята за засилено присъствие на флота на НАТО с участието на САЩ, Германия, Италия и Турция. „Правим това, което винаги сме правили, и това, което сме планирали и сме го планирали пред българския народ. Няма кой и как да бъде изненадан. Нека да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии с някого и насочени срещу някого”, каза на специална пресконференция президентът Росен Плевнелиев. Очевидно е, че след като зачестиха разговорите за засилването на натовските позиции в акваторията на Черно море, в поведението на политиците на някои държави от региона започнаха да се проявяват противоречиви тенденции: от една страна, стремеж да се харесат на САЩ и ръководството на НАТО, а от друга, опасения от реакцията на Русия. Например най-активната страна, Румъния, в лицето на своя президент Клаус Йоханис между април и юни постоянно излъчваше зигзагообразни сигнали и в крайна сметка стана ясно, че намеренията на Букурещ не са били разбрани правилно. Не ставало въпрос за създаване на обща флотилия против Русия, а само за съвместни учения на Румъния, Турция и България под егидата на алианса. Но е факт, че Румъния издигна тази инициатива в началото на годината, след което към нея се присъедини и Турция, след като в средата на май турският президент Реджеп Ердоган на срещата си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че „Черно море почти е станало руско езеро” и че „ако НАТО не действа сега, историята няма да ни го прости”. След разговорите си с румънския президент в средата на юни премиерът Бойко Борисов в типичния си наративно-образен стил каза, че иска в Черно море „платноходи, яхти, туристи по плажовете, мир и любов, а не да се разхождат фрегати”. „На всеки кораб ще се качиме, ще махаме със знамена, но само България и Румъния”, допълни премиерът. Другото за него е отиване към военен конфликт. „Да се разполагат военни кораби и флотилия в Черно море и България да участва ще е много извън това, което мога да предоставя”, обясни Борисов. „Казах му на румънския президент и преди седмица на моя колега Чолош: българо-румънски учения всеки ден можем да правим, на Шабла – на ракетните учения, ако искат да дойдат, на всеки кораб военен ще се качим, ще махаме със знаменца, ще се разминаваме, но между България и Румъния, съседи сме, можем да си правим това. С другото вече пряко отиваме към военен конфликт. Тези, които са ястребите, не виждам дали ще си пратят синовете там”, коментира Борисов. По думите му участието на България с военни кораби, а не с гранични, тоест като флотилия, срещу руските кораби минава границата на допустимото.
Русия припомни Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която е ключова за гарантиране на регионалната стабилност и сигурност и която определя, че морски съдове на нерегионални държави могат да пребивават в акваторията на Черно море не по-дълго от 21 дни. Поради това не е възможно постоянно присъствие на кораби на Германия, Италия и САЩ. Това е причината за инициативата на Румъния, макар че тя не решава проблема с „руското езеро”. Руският постоянен представител в НАТО Александър Грушко коментира в края на юни, че нито една от държавите в региона не представлява сериозна морска заплаха за Русия. Например България разполага само с една фрегата от клас Wielingen със средства за ПВО, а останалите ни кораби са с въоръжение от епохата на СССР. Румъния на фона на България изглежда внушително с един ескадрен миноносец, шест корвети, шест ракетни торпедни катера, един минен заградител и четири траулера, но и те са снабдени със съветско въоръжение. Единствено Турция разполага с над 20 фрегати и корвети, 15 подводници германско производство, 30 ракетни катера, морска авиация и с този си потенциал може да се спори дори дали не може да противоречи на руския Черноморски флот. Украйна също проявява интерес да се присъедини към натовската флотилия, макар че нейният потенциал е скромен и е на нивото на румънския. На този етап всички политически действия на страните от региона носят по-скоро декоративен, отколкото реален смисъл и единствено периодичното присъствие на американски бойни кораби и на други такива от алианса говори за планове за засилена военноморска активност. В началото на юни в Черно море навлезе американският ескадрен миноносец Porter, който взе участие в ученията „Атлантическа решителност”.
Той разполага с ракети SM-3, които дори са способни да носят ядрени бойни глави и които са планирани да бъдат разположени в Черно море и в Прибалтика до 2020 г.
РУМЪНИЯ АВАНГАРД НА НАТО В ЧЕРНО МОРЕ. ЗАЩО?
Засиленият интерес на румънското правителство към развитието на събитията в Украйна има исторически и практически измерения. Идеята за създаване на „Велика Румъния” продължава да е актуална, а през последните години тази идея преживява нови метаморфози и вече придобива конкретни очертания с обявеното намерение за обединение между Румъния и Молдова през 2018 г. След това стратезите в Букурещ поглеждат и към териториите на Бесарабия и Буковина, присъединени през 1940 г. към Украинската съветска социалистическа република. Сега румънците иска да възстановят „историческата справедливост” и да си върнат териториите, които според тях са им отнети насилствено. След разпадането на Съветския съюз и установяването на преки румънско-украински отношения връщането на загубените територии на практика става невъзможно. Затова Букурещ приема друга тактика – привличане на украинските територии в сферата на влияние на Румъния. Северна Буковина и южната част на Бесарабия от десетилетия поддържат силни културни и етнически връзки – особено с Чернивецка и Одеска област. В Чернивецка област например 20% от населението са румънци и молдовци, а на много места румънският е вторият говорим език – например в Херцаевски район румънците са 94%, в Новоселицки – 65%, в Хлибокски район – 52%. През последните две десетилетия Букурещ работи целенасочено за укрепване на прорумънското самосъзнание. Още през 1994 г. се приема Закон за репатриация, който гарантира румънско гражданство на всички, които живеят в районите, принадлежали някога на Румъния. След като Румъния става част от ЕС през 2007 г., все повече етнически румънци от Украйна искат да имат румънски паспорти, поради което през 2009 г. е приет нов закон „За гражданството”, който предоставя румънско гражданство на всички етнически румънци, живеещи в бившите румънски територии до 1940 г., като гарантира румънски паспорти на техните жители до трето коляно.
Но сложността на проблемите между Румъния и Украйна не се ограничава само до паспортите и румънското гражданство. „Асамблеята на румънците от Буковина” иска от президента Петро Порошенко да предостави статут на териториална автономия за регионите с компактно румънско население. Това се оказа следствие от намерението на украинския президент да предостави териториална автономия на кримските татари. Целта му е повече от прозрачна: да се прехвърлят отговорността и конкретните действия за връщането на Крим в състава на Украйна върху кримските татари. В процеса на „издигане на румънското самосъзнание” активно се включва и Църквата, а румънският патриархат работи активно с властта в Букурещ за реализиране на идеологията на „Велика Румъния”. Освен това румънски археологически екипи правят разкопки и търсят исторически доказателства за румънското присъствие по украинските земи. Което показва, че Букурещ е решен да доведе мисията си докрай. Особено сега, когато Румъния все по-активно се определя като основен стълб на НАТО в региона. В същото време Украйна все още има сериозни проблеми с населението в регионите, където са предимно хора с друга етническа идентичност – като например района на историческия Буджак в Одеска област, където почти няма украинци, но пък има многобройно население, което се определя като българи, молдовци, румънци, гагаузи, дори руски старообрядци. Сериозни проблеми назряват и по отношение на унгарската автономия и тази на подкарпатските руснаци в Западна Украйна, които също мечтаят за автономия. Тези настроения се засилват още повече на фона на екстремизма на сегашните украински националисти във властта. На целия този фон засиленото провеждане на военни маневри от страна на НАТО и Русия като че ли започва да излиза извън рамките на логиката. Няма никаква необходимост от поддържане на висока бойна готовност. И тогава всичко това може да се обясни единствено с желанието за провокация.
НАТО - РУСИЯ, ВОЕННИ ИГРИ
Според Ян Кернс, директор на аналитичния център European Leadership Network, сега е необходимо НАТО и Русия да увеличават прозрачността и диалога и да намаляват мащабите на военните игри. В най-новия доклад на центъра „Подготовка за най-лошото: Маневрите на НАТО и Русия ускоряват войната в Европа?” се анализират масовите военни маневри с участие на 80 000 военни на Русия през март и маневрите на НАТО през юни с участието на 30 000 бойци от 22 страни. „Това, което прави впечатление от мащабите на тези маневри, е, че всяка от страните отработва тренировъчни ситуации като пред война. Въпреки твърденията, че те не са насочени към конкретен противник и представляват реакция на хипотетична заплаха, мащабите и характерът на тяхното провеждане говорят за нещо съвсем друго: Русия се готви за сблъсък с НАТО, а НАТО за сблъсък с Русия.” Руските учения също като натовските са най-мащабните в историята на страната след края на Студената война и в тях освен 80 000 военни вземат участие още 12 000 единици тежка техника, 65 военни кораба, 15 подводници, 220 самолета. Русия отработва военна реакция за отблъскване на агресия и укрепване на уязвими територии – като Колския полуостров, Калининградския ексклав или остров Сахалин. Но за всички е ясно, че става въпрос за военен конфликт преди всичко в защита на полуостров Крим. Отработените в Полша пък военнодесантни операции имат за цел координация на действията на силите на НАТО срещу „руска инфилтрация и използване на нелегални бойци”, тоест операция на НАТО за недопускане на появата на „вежливи хора” и в други територии, както се случи в Крим. Жизненоважно както за НАТО, така и за Русия в настоящия момент е да не прекъсват диалога и да определят точни графици за провеждане на своите учения. Аналитичният център, който обединява бивши министри на отбраната и бивши високопоставени чиновници от държави в Европа, от една страна, и Русия, от друга, призовава и двете страни да обединят усилията си за разработка на нов договор на отношенията между НАТО и Русия, където да се въведат териториални ограничения при използването на конкретни категории оръжия и да има система за надеждни проверки и контрол.