Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков коментира резултатите от вота в България и избора на генерал Румен Радев за президент.

В свое изявление прессекретарят на руския президент Владимир Путин разкри пред журналисти руската позиция относно перспективите пред развитието на охладнелите в последните години българо-руски отношения. Руската страна остава резервирана към бъдещето на съвместното енергийно сътрудничество. Резултатите от изборите в България няма да доведат до съживяване на разговорите около АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”, коментира официалният говорител на руския президент Дмитрий Песков. По негово мнение към сегашния момент вероятността за възстановяване на прекратените проекти е малка. „Както изглежда тези перспективи са минимални”, заяви Песков коментирайки резултатите от президентските избори. По думите му Русия вижда България като важна държава и в миналото е разработвала мащабни проекти заедно с нея, които са били прекратени не по инициатива на Москва. „Изгодно ли е това за народа на България?”, риторично попита Песков, според когото в случай, че е налице желание за развитие на отношенията с руската страна, Москва ще отвърне с взаимност.

Русия ревизира европейската си енергийна стратегия след обструкциите, създавани от Европейската комисия около проекта „Южен поток” и последвалото спиране на строителството от България. За реализиране на енергийните планове днес Москва разчита на партньорството с Германия и Турция. Както е известно „Газпром” наскоро получи право да използва почти пълния капацитет на газопровода Opal и планира до края на 2019 г. да пусне в експлоатация газопроводите „Северен поток-2” и „Турски поток”. За реализация на балканската електроенергийна политика пък Москва залага на строителството на АЕЦ „Аккую” в южната ни съседка и към настоящия момент няма интерес от непредсказуемото партньорство със София.

Въпреки това изказването на говорителя на Владимир Путин подчертава готовността на руската страна да работи за възобновяване на българо-руския диалог. „Някои от изявленията на победителите в президентските избори в България и Молдова ни допадат и свидетелстват за готовност да се работи за нормализация на отношенията с други страни, включително и с нашата”, заяви Дмитрий Песков. Кремъл не е съгласен с определянето на спечелилите изборите в двете държави президенти като „проруски”. „Не бих бързал да давам някакви определения – този е проруски, а този – антируски”, каза говорителят.

Русия приветства изявленията на генерал Радев, свидетелстващи за желание да се работи за нормализация на отношенията, но остава резервирана за прогнози как ще се развият те в бъдеще. „Ако видим, че на най-високо равнище бъде декларирано желание за развиване на отношенията, това със сигурност ще предизвика ответна взаимност и удовлетворение в Москва”, заяви Дмитрий Песков. Кремъл заявява готовност за нормализиране на българо-руските отношения на основата на взаимноизгодно сътрудничество. Дали българските власти са готови да предложат конкретни инициативи, които да заинтригуват Русия, е отделен въпрос.

Новоизбраният български президент наследява от своя предшественик българо-руски отношения, замразени до най-ниската си точка от десетилетия. Генерал Румен Радев е изправен пред тежката задача да работи за изваждане на България от изолацията в региона и да нормализира отношенията с Русия, добили вследствие на непремерени изказвания и действия откровено враждебен характер. Провалът на българската външна политика доведе до заобикаляне на страната ни от енергийните маршрути, изграждани от Руската федерация. В допълнение, България е изправена пред сериозната опасност да бъде заобиколена и от регионалните транспортни коридори, строени от Китай – водещ руски партньор. Ограничените от българската конституция президентски правомощия са пречка, но руската страна очевидно очаква положителни сигнали от „Дондуков” 2

Ситуацията много напомня събитията от края на XIX век, когато дипломатическите отношения между двете страни са на практика прекъснати. За да започне процесът на рестартиране на отношенията, през май 1895 г. Народното събрание избира специална комисия, чиято основна задача е да замине за Петербург и да работи за възобновяване на пълноформатните отношения. Водач на делегацията е митрополит Климент, а в състава ѝ личат имената на най-видните български русофили, между които Иван Вазов, Теодор Теодоров, Димитър Моллов, Иван Ст. Гешов и др. След като делегацията прекарва близо месец в столицата на Руската империя, тя е приета от Николай Втори в двореца Петерхоф. Започва процес на нормализация на отношенията, чиято кулминация е мощната руска подкрепа за България в навечерието на Балканската война. Какво страната ни може да предложи на великата сила и има ли воля и сили да го отстои пред западните си партньори са въпросите, които очакват отговор.