Когато Стив Банън, популисткият стратег на Доналд Тръмп, напусна Белия дом през август миналата година, той заяви: „Свободен съм. Ръцете ми отново са върху моето оръжие”. Но отстраняването му от мястото на главен редактор във влиятелния консервативен сайт Breitbart, където Ребека Мърсър, основният финансов източник, е настояла за оттеглянето му, означава, че той отново е лишен от тях – този път вероятно трайно. Зашеметяващо бързото сгромолясване на мъжа, сочен от самото начало на президентската кампания на Тръмп за негов кукловод, е добре дошло за лидера на републиканците в Сената Мич Макконъл, който получи дълго чаканата разплата.

Истината е, че революцията на Тръмп изяде своите собствени деца. Доналд Тръмп не просто дирижира публичното обезличаване на Банън. Скоро той вероятно ще подпише всеобхватна имиграционна сделка с демократите и ще посети годишната среща на глобалния елит в Давос. Републиканският истаблишмънт, оставен на доизживяване, сега се възстановява, докато популисткото движение, което Банън оглавяваше, беше извадено от равновесие.

Банън, десен католик, израснал във Вирджиния, е измъчван от негодувание срещу това, което нарича, глобалистки елит, целящ да унищожи Америка. В крайна сметка той се превърна в неразделна част от онова, което историкът Сам Танънхаус подходящо нарече „нова таблоидна десница, формираща се в интернет”. Самият Тръмп го наричаше „моят Стив”. 

Вътре в Белия дом обаче неговият Стив също имаше груби грешки – обади се на редактора на American Prospect – Робърт Кътнър, за да отхвърли идеята на Тръмп за война със Северна Корея и разказа нашироко за идеята си да срине Републиканската партия. Неговата непредпазливост доведе до отстраняването му от Белия дом. След това Банън планира да саботира мейнстрийм кандидатите на Републиканската партия по време на частичните избори. Първият тест се проведе в Алабама, където Банън категорично подкрепи сексуалния насилник на деца Рой Мур в кандидатурата му за място в Сената. За пореден път Банън остана разочарован.

Смъртоносният удар обаче дойде с коментарите на Банън в новата книга на Майкъл Улф – „Огън и ярост: В Белия дом на Тръмп”, където той разкри „предателското” и „непатриотично” поведение на участниците във вече получилата популярност среща в „Тръмп Тауър” през юни между руската адвокатка Наталия Веселницкая и водещи представители от екипа на Тръмп –  Доналд Тръмп-младши, Джаред Къшнър и Пол Манафорт. Американският президент веднага влезе в Twitter, откъдето нарече Банън „мърляв Стив”, а в изявление на Белия дом неговият принос в кампанията беше пренебрегнат като минимален. Няколко дни по-късно Банън направи жалко извинение (въпреки че не спомена името на Къшнър в него) в отчаян опит да спаси отношенията си с Тръмп. Това не проработи.

До какво доведе за Банън всичко това? Той може да опита на първо място да преоткрие себе си като мейнстрийм коментатор в някоя от водещите телевизии като CNN. Банън би бил безценна хапка. Дали Банън, който е известен със своите непостоянни работни навици, да не споменаваме необичайното облекло, ще успее да работи като ежедневен коментатор, е друг въпрос. Дълга е поредицата от бивши съветници в Белия дом, които се движат между правителството и медиите – като Патрик Бюканън например. Другият възможен път за Банън е той да запази убежденията си и да се опита заедно с популисткото движение, което помогна да се създаде, да тласне Тръмп обратно надясно.

Изглежда обаче, че лоялността към Тръмп, единствено към Тръмп, е онова, което вдъхновява десницата, а Банън е прекалил много с атаките срещу него и неговото семейство. Засега Тръмп дава сигнали, че се отдалечава от своите избиратели и се приближава към фракцията на „Уол Стрийт”, водена от Джаред Къшнър, Гари Кон и Стивън Мнучин, които през последната година се бориха срещу Банън и съюзниците му. Добавете към това данъчния закон, който удари жестоко по електоралната база на Тръмп и беше доста доходоносен за интересите на корпорациите, и президентството на Доналд Тръмп започва да изглежда далеч по-традиционно. С края на Банън може да се появи един нов Тръмп, изтръгнат от влиянието на популисткото крило и по-възприемчив за истаблишмънта от Републиканската партия.

Автор: Джейкъб Хейлбрън

Източник: The National Interest