Норберт Болц е германски философ и медиен теоретик. Професор е в Техническия университет в Берлин. Болц е известен със своята „теория на новите медии”, повлияна от Фридрих Ницше, Валтер Бенямин и Маршъл Маклуън. На български език е издадена само книгата му „Консумистически манифест”, а през 2010 г. Болц издава „Недолюбваната свобода. Доклад от мястото на събитието”. В интервюто, дадено за германското икономическо бизнес издание Wirtschaftswoche, медийният философ обяснява защо в случая с нападенията в Кьолн има малко факти и много предположения и защо националността на извършителите е важно да бъде съобщена .

Г-н Болц, нападенията в Кьолн шокираха цяла Германия. Расисти ли са тези, които поставят въпроса за националността на извършителите?

Интересното във въпроса е, че той изобщо изплува на повърхността. Живеем в такава обстановка на различни страхове, че хората не смеят да произнесат и най-наивните и прости факти. Въпросът за националността на тези извършители интересува всеки. Ако журналистите умишлено прикриват тази информация, те правят точно обратното на журналистиката. Те правят пропаганда.

Може би зад това стои страхът да не се каже нещо „по грешния” начин и съответно да не изгориш политически.

Разбирам всеки, който се притеснява от последствията, особено когато не защитава мейнстрийм мнението. Аз самият дори се хващам на това понякога. От години размишлявам над този феномен. Живеем в страна, в която има толкова много формална свобода, колкото не е имало никога в историята ни преди. В същото време има някакво духовно сплашване, което води до това, че мнозина не смеят да кажат това, което наистина мислят.

Какво е решението?

Това е въпрос на смелост. Да кажеш това, което мислиш. Да пишеш за онова, което проучваш.

Засега все още не се знае точно кои, колко са и дали са били организирани извършителите на нападенията в Кьолн. Прието е, че повечето са със северноафрикански произход. Каква роля играе националността?

Не мисля, че заради този въпрос журналистите трябва да си отрежат собствените глави. Читателите, слушателите и зрителите сами могат да си направят изводи и заключения от изложените им факти в съдържанието. Би било катастрофално, ако журналисти решават дали една информация изобщо е подходяща или пък полезна за народа. Ако един журналист го прави, той изхожда от това, че не се занимава със самостоятелно мислещи граждани, а с деца, които не бива да чуват някои съобщения. Това не е задачата на журналистите, да защитават гражданите от истината.

Християнсоциалният съюз вече обвинява бежанците, Зелените са възмутени. Как си обяснявате много бързите отговори, които някои дават?

Един политик трябва винаги да може да отговори, дори и когато няма нищо за казване. Политиците трябва да решават и проблеми, които са нерешими. Политиката на партията и собственото представяне са въпрос на договорка. Разграничавам това, което казват политиците и това, което пишат журналистите. Ако няма никаква информация, не мога да напиша нищо. Когато обаче има, трябва да я публикувам. Скриването на информация е цензура, най-тъжният израз на цензурата.

Дали десни или леви, двете страни инструментализират нападенията в Кьолн и се нахвърлят един върху друг, защитавайки противоположности. Как можем да се измъкнем от това?

На политиците им прощавам всичко. При тях всичко се върти около власт и позициониране. Само журналистите не е добре да се отклоняват.

Но в един такъв случай трябва ли политикът да не стои зад идеологията си?

Би било забележително, ако Християнсоциалният съюз, който е срещу бежанската политика на Меркел, не би взел това като доказателство за собствената си политика. И обратно, Социалдемократите и Зелените могат да обслужват по стандартната формула, че бежанците не бива да се подлагат под общо подозрение. И двете пропагандни формули са легитимни. Но журналистите не бива да ги приемат безкритично.

В случай, че сред извършителите има бежанци, какви последствия ще понесе политиката?

Не мога да си представя въобще да има някакви последствия. Защото вече има твърде много неща, които са изложени на риск. Една промяна на сегашната политика би могла да означава само край на „Добре дошли” културата. От това обаче зависи идентичността на Ангела Меркел и на цялото правителство.

Някои казват, че само „Алтернатива за Германия” би могла да спечели от този дебат.

Да, вероятно противниците на настоящата бежанска политика ще получат тласък, който ще ги придвижи напред. Една от първите реакции на установените партии беше да кажат как „Алтернатива за Германия” ще се възползва от събитията в Кьолн. Ако това е първият рефлекс, можем да се надяваме на много малко истина в политиката за случилото се в Кьолн.  Затова трябва да го правят журналистите. И именно с предпоставката, че гражданите могат да си съставят собствено мнение.

Често на германците им се казва, че обичали консенсуса. Това пречи ли в един такъв дебат?

Консенсусът не е лошо нещо, ако означава, че когато се караме не си чупим главите. Когато обаче има политическо мнозинство на мнения, които са изградени от политическата класа и биват подкрепени от журналисти, това не би било вече никаква демокрация. В такъв случай живеем в държава, която държи под опека своите граждани. За съжаление в последните години вървим все по-често по пътя на този патернализъм.

Някои твърдят, че медиите са писали за събитията в Кьолн прекалено късно. Какво мислите?

Един журналист се проваля, не когато „идва прекалено късно”, а когато се явява защитник на „нещо хубаво” според самия него.

Превод: Юлия Владимирова