Въпреки че Обединеното кралство все още се занимава с последиците от третата терористична атака в рамките на три месеца, днес, в четвъртък, британците ще гласуват на парламентарни избори в страната. Това се случва в ключов момент, а залогът е бъдещето на Европа, както и отношенията между САЩ и Обединеното кралство. Въпросите, които изникват непосредствено след атаките, са свързани с това по какъв начин вълната от терористични нападения ще повлияе върху изборите, дали британската общественост ще връчи мандат на министър-председателя Тереза Мей и до каква степен гласоподавателите ще затвърдят вота за Брекзит от миналата година, докато правителството на Великобритания се подготвя за официалните преговори в Брюксел за излизането на страната от ЕС.

Лондон изглежда раздвоен. От една страна, лондончаните продължават да демонстрират свръхестественото спокойствие, уравновесеност и решителност, с които се славят британците, въпреки тревогата по изборите, които се случват на фона на засилени мерки за сигурност заради атаката на Лондон Бридж и клането в Манчестър, като последното е едно от най-кървавите терористични нападения в страната след „7/7” от 2005 г.

От друга страна, един гост на Лондон долавя една всепроникваща тревожност, тъй като Великобритания е изправена пред нови несигурности. Историческите връзки на страната с европейския континент продължават да се разпадат в очакване на предстоящото институционално разделение. Великобритания вижда и нови травми, които дестабилизират най-важния ѝ съюз отвъд Атлантическия океан. Доверието е прекършено заради изтичането на информация от американците за разследването в Манчестър, заради сприхавия туит на президента Доналд Тръмп срещу кмета на Лондон Садик Хан, само часове след последните атаки, както и заради неотдавнашното му пренебрежително отношение спрямо съюзниците от НАТО и оттеглянето от Парижкото споразумение за климата.

На север в Обединеното Кралство мърморенето заради възможната независимост на Шотландия продължава. В същото време заплахата от джихадисткия тероризъм е налице и вероятно нараства в цялата страна. Неотдавнашните разкрития, че правителството наблюдава над 23 000 мюсюлмани, живеещи във Великобритания, които е възможно да са ревностни джихадисти, показва зловещия мащаб на това предизвикателство. Фактът, че самоубилият се в Манчестър похитител има либийски произход и наскоро е пътувал обратно до родината си, също привнася ново географско измерение на предизвикателствата, пред които се изправя Великобритания в борбата с тероризма. Основната част от останалите атаки в Обединеното кралство са били извършени от джихадисти с южноазиатски произход, като е възможно към тези атаки да бъде причислена и тази в събота. 

Такива несигурни времена изискват вдъхновени и вдъхновяващи лидери. Въпросът е дали Мей е подготвена да бъде такава. Тя пристигна на „Даунинг Стрийт” 10 миналото лято по-скоро по подразбиране, а не защото е имало такъв план. След оставката на бившия премиер Дейвид Камерън след референдума за Брекзит, съперниците на Мей в редиците на консерваторите се обърнаха срещу общия враг. Вътрешните им противоречия обаче доведоха до това да се елиминират взаимно, докато тя предвидливо наведе глава и се превърна във възможно най-малко неприемливия кандидат за тази позиция. Това, че досега не е печелила избори по обичайния ред в ролята си на министър-председател, е бреме, от което тя иска да се отърве на 8 юни.

И все пак предизборната кампания, водена досега, не отговори на въпросите, които витаеха във въздуха след изненадващото ѝ влизане в кабинета през юни миналата година: Коя е Тереза ​​Мей и кои са идеите, които отстоява? Очевидно тя е разсъдлив и квалифициран политик. Но какво друго е тя? Прагматичен центрист по модела на Джон Мейджър и Дейвид Камерън? Отдаден консерватор в традицията на Маргарет Тачър? Или съвсем друг тип политик, на когото е писано да остави своя отличителен знак върху британската политика?

Мей е възприела позицията за „твърд Брекзит” заради консервативните си поддръжници, както и за да откъсне по-голямата част от предишните гласоподаватели на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), дори и въпреки това, че тя променя курса към центъра и се фокусира върху социалната и насочена към развитието на икономиката политика. Нейният скорошен безпрецедентен обратен завой (както го описа британската преса) по отношение на политическата платформа на Консервативната партия относно правителственото финансиране на грижите за възрастни, показа, че не е запозната с важни детайли по отношение на политиките, както и че ѝ липсва известна икономическа грамотност. Това не може да се нарече тачъризъм.

След двете атаки в Манчестър и Лондон, Мей търсеше начин да накара избирателите да си спомнят за нейното съществуване и да разреши въпросите, свързани с националната сигурност. Това беше в ярък контраст с мнението на нейния опонент Джереми Корбин, който хвърли вината за атентата в Манчестър върху външната политика на Обединеното кралство. Трябва да му се признае това, че Корбин разкритикува атаките в Лондон значително по-остро. Но това само подчерта дисхармонията в изказванията му от последните години, в които е изричал двусмислици по отношение на тероризма. Въпреки че това е слабото място на Корбин, някои гласоподаватели биха могли да припишат тази отговорност на Мей, особено предвид факта, че преди това е служила шест години като министър на вътрешните работи. Тогава основната ѝ задача е била свързана с предотвратяването на тероризма в страната. Накратко, при това стечение на обстоятелствата е трудно да се правят оценки за влиянието на тероризма върху изборите.

Вероятно обвинението към Мей, което прави най-силно впечатление, е това, че тя не си е осигурила доминираща преднина, ако се съди по проучванията на общественото мнение, въпреки че е изправена пред безпомощен и незначителен опонент като Корбин. Човек периодично чува, че Корбин бива описван като британската версия на Бърни Сандърс. Но предвид социалистическите възгледи на Корбин по отношение на икономиката, изказванията му спрямо склонни към насилие радикали, както и това, че външнополитическите му възгледи са извадени от тресавищните блата на крайната левица, по-уместното сравнение би било с някаква комбинация между Денис Кусинич и Ноам Чомски. Когато към некомпетентността на Лейбъристката партия човек прибави почти пълното отказване на UKIP от властта, вследствие на триумфа за Брекзит през миналия юни, и това, че либералните демократи са пред изчезване, можем да очакваме триумф на консерваторите на политическата сцена, който може да има исторически пропорции. Докато резултатите от проучванията остават несигурни и обхващат широка гама от възможни резултати, най-вероятният изход от изборите продължава да бъде победата на консерваторите, макар и с малка разлика.

Другата изненада е колко малък фактор изглежда излизането на Великобритания от ЕС в предстоящия вот. Това е така най-вече, защото британската общественост изглежда се е примирила с Брекзит дотолкова, доколкото не се чуват призиви за провеждане на референдум за повторно преразглеждане на въпроса. Политическите наблюдатели са достигнали до консенсус по отношение на това, че ако хипотетично Брекзит бъде подложен на повторен вот, гласовете в полза на излизането на Великобритания от ЕС ще са повече. Това отчасти може да се разглежда като функция на момента, в който се случва: Финансовите пазари вече са взели под внимание първоначалния шок от Брекзит, който е имал сравнително малко вредно въздействие върху британската икономика, а точните условия и последствия от Брекзит ще бъдат установени в бъдеще.

Ако приемем, че консерваторите запазят своето мнозинство, Мей вероятно ще преустрои кабинета си. Почти сигурно е, че външният министър Борис Джонсън ще бъде отстранен, а дните на министъра на икономиката Филип Хамънд вероятно също се преброени. Един от индикаторите за посоката, която ще поеме правителството на Мей, ще бъде дали талантливи и принципни консерватори, като Иън Дънкан Смит и Майкъл Гоув, ще бъдат върнати в кабинета на ръководни позиции. Те самите не са близки с Мей и нейните политически съветници гледат на тях с известна доза предпазливост. Въпреки това Смит и Гоув са първокласни предприемачи в политиката.. Човек може само да се надява, че Великобритания ще може отново да се възползва от техните таланти. Но преди това да може се случи, Мей трябва да доведе партията си до победа в четвъртък. Ако не успее да го направи, в редиците на консерваторите ще има още по-сериозно пренареждане, а самата Мей най-вероятно ще бъде сред първите потърпевши.

Източник: Foreign Policy

Автор: Уил Инбоудън

Превод: Десислава Пътева