Евролидерите започват офанзива срещу доминиращата позиция на Лондонското сити в търговията с евро

Томас Шафер, финансовият министър на Хесен, федерална провинция в Германия с икономически център Франкфурт на Майн, обяви инициирането на поредица разговори с банкери от Лондон относно превръщането на Франкфурт в техен нов дом след британския референдум за напускане на Европейския съюз. „Провеждаме кампания в полза на Хесен, тъй като финансовият център Франкфурт има какво да предложи” , обяви Шафер по време на среща, където на показ бяха изложени многобройни британски знамена. Ходът на федералното правителство не е необичаен – мнозина германски политици често са били склонни публично да представят Франкфурт като алтернативен финансов център на Лондон. В битката за привличане на капитали между европейските столици отдавна се правят детайлни разчети и прогнози. Председателят на Асоциацията на немските банки (BDB) Майкъл Кемер наскоро се изказа особено негативно по повод предложението на финансовия министър Шойбле за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, поради опасения за отлив на капитали в кризисния момент след Брекзит . Германската банкова федерация пък започна дискутирането на пакет от реформи, които да помогнат в привличането на нови компании, включващи отпадане на регулации и либерализация.

В битката за капитали се включи и Франция. В интервю за френски бизнес вестник президентът Оланд обяви, че Франция трябва да адаптира правилата си, включително данъчните регулации, за да превърне Париж в по-привлекателно място за инвеститорите. По-рано пък президентът на Paris Europlace, група насърчаваща френските финанси, се срещна с финансовия министър Мишел Сапен, за да обсъдят начините за  повишаване на способността на френската столица да привлича банкери от Лондонското сити . Директорът на Парижката стокова борса пък изрази надежда борсата да засили своите позиции като привлича международни фирми, които искат да развиват бизнес в Европа. „Ние искаме Париж да се превърне във водещ на пазара на финансиране на бизнеса” , заяви той.

В опит да избегне бягството на капитали след Брекзит, Лондон пък намекна, че може да свали корпоративния данък до ниво от 15%. Наред с това правителството на Нейно Величество подготвя мерки за стимулиране на икономиката и за борба с оттеглянето на инвеститори. Голямата битка между Острова и моторите на Евросъюза Франция и Германия обаче се води все още само на дипломатическия фронт в процеса на преговорите около излизане на Великобритания и за момента не е прераснала в пълномащабна финансова война . Критичната точка на сблъсъка на интереси е свързана с доминиращата позиция на Лондонското сити при валутната търговия с евро.

Президентът Оланд наскоро направи особено остро изказване, заявявайки, че Лондон трябва да се откаже от своята роля в операциите с евро след напускането на ЕС . Въпросът дали евроклиринговите къщи могат да останат в британската столица ще бъде сред най-спорните теми на преговорите. Британците ревностно пазят придобивката и дори наскоро спечелиха дело срещу Европейската централна банка. Причината бе опитът на Франкфурт и Париж да изземат търговията с огромни капитали с изисквания, според които клиринговите къщи трябва да бъдат базирани в Еврозоната, в случай че през тях минават повече от 5% от пазара на финансовите продукти, деноминирани в евро – ход насочен изцяло срещу Лондон . Показателно за значимостта, която Кралството отдава на контрола върху финансовите пазари, е и изборът на ресор, с който доскорошният британски еврокомисар бе натоварен да отговаря – финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари.

Французи и германци също имат коз в преговорите – напускането на Евросъюза оставя пред Лондон висящ въпроса за достъпа на финансовите институции до единния пазар. Притеснението на банките от Ситито е свързано с т.нар. единен паспорт. Според европейското законодателство банка, която е регистрирана в една страна-членка, може да предлага услугите си във всички държави от общността. Тази система позволява дори на най-големите банки да имат малки офиси в други европейски столици и да поддържат основния си център в Лондон . Брекзит може да принуди много доставчици на финансови услуги да се изнесат от британската столица, тъй като те ще се нуждаят от място за правене на бизнес в Еврозоната, за да запазят правата, гарантирани от паспортизацията.

Интересен детайл около договорките зад кулисите между европейските столици е обявеното през февруари намерение за сливане на основните фондови борси във Великобритания и Германия. Обединението между London Stock Exchange (LSE) и Deutsche Börse , което би имало пазарна стойност от около 28 млрд. долара, представлява сериозен конкурент на борсовите лидери от САЩ . Cпopaзyмeниeтo пpeдвиждa Lоndоn Ѕtосk Ехсhаngе дa cтaнaт coбcтвeниĸ нa 45,6% oт гpyпaтa, a Deutsche Börse дa ĸoнтpoлиpa 54,4% oт нeя. Седалището на обединеното дружество трябва да бъде в Лондон. Остава неизвестно с какви договорки и взаимни отстъпки относно преразпределението на финансовите пазари между Берлин и Лондон е свързан този ход, но е факт изявлението на двете борси, че продължават процеса на сливане въпреки Брекзит.

Надеждите на Франкфурт и Париж да изместят Лондон като финансов център може да се окажат напразни. На пръв поглед най-големите транснационални банкови корпорации нямат повод да бързат преди завършването на преговорите около излизането на Великобритания от ЕС и изясняване на въпроса за паспортизацията. Главният изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Даймън наскоро предупреди за преместването на 4 хил. служители от територията на Острова, което обаче би струвало на американската банка около 200 млн. паунда. Goldman Sachs е една от 20-те големи финансови институции, които строят нови сгради за своите централи в Лондон. В това число влизат още френският гигант Société Générale, Bloomberg LP и Royal Bank of Canada, които обявиха, че остават ангажирани с Лондон .

На пръв прочит Франкфурт притежава редица стратегически предимства, които го укрепват като финансова столица на Евросъюза. Градът представлява важен комуникационен и информационен център с изгодно географско положение. Франкфурт се явява крупен железопътен и автомобилен възел със силно развити цифрови комуникации. Летището от своя страна е сред най-големите въздушни транспортни центрове в Европа и света, а немската правна система гарантира сигурност. Преместването в града на седалището на Европейската централна банка и редица регулаторни органи и финансови институции, заедно с подкрепата на мощната брюкселска администрация, е друго важно предимство. След проведените реформи, свързани с подобряване качеството на услугите, Франкфурт изпревари Лондон по обем на електронната търговия и пазарът на деривати и се превърна във водещ център в Европа в тези области.

Анализът на историческата динамика показва, че Лондон по никакъв начин не възнамерява да даде първото място на най-голям износител на финансови услуги в света, дом на 250 международни банки, генериращ 10% от британския БВП и 12% от данъчните постъпления на финансовото министерство . Основните регионални икономически сили в света продължават да виждат Лондонското сити като финансов проводник между Европа, Америка и Азия. Британският капитал е утвърдил водещото си място на световен финансов център в продължение на 200 години благодарение на фактори като английския език, като сърце на Британската империя и на финансовата либерализация от 80-те години на миналия век. През този период английският златен стандарт е крайъгълен камък на световната парична система и инвестициите в британски лири в чужбина преобладават в световната търговия и финанси преди Първата световна война.

Първоначално Лондон търгува физически стоки, но от средата на XIX век основният предмет на дейност е пренасочен към търговия с капитали. Италиански и еврейски банкови семейства, френските хугеноти, а от края на XX век и американски и японски банкери пристигат в Лондон, заради условията, които предлага Британската империя. Британската столица по това време е единственият неограничен и свободен пазар на злато: всички искания за плащане в злато са били свободно конвертируеми. Така банките от Острова концентрират по-голямата част от депозитите. Промишлените и търговски предприятия, корабоплаването, железопътният транспорт, банковата дейност, доходите от заеми и колониалните плащания са каналите, по които капиталите се стичат в Лондон.

Кризисен период настъпва чак през 50-те години на миналия век, свързан с мощното изтичане на капитали от английската столица. За да се облекчи това бягство през 1957 г. правителството на Обединеното кралство въвежда контрол на валутния пазар. Участниците в обмена на валута, които използват британската лира за финансиране на тяхната международна търговия, трябва да използват долара. Повишено търсене на долари в Лондон довежда до увеличаване на неговата стойност. Адаптирането на британската финансова система към водещото място на долара отново ги оставя в отлични позиции. От 60-те години Лондон се превърна в център на международния обмен на европейските валути, като 75-80% от него се извършва в долари . В началото на настоящия век на Лондон се падат 70% от световната търговия в международни облигации, 32% от оборота на световния валутен пазар (това е повече от тази на Ню Йорк, Токио и Франкфурт взети заедно), 36% от световната търговия с деривати, около 50% от световната търговия с акции на чуждестранни компании, 20% от международния пазар на банково кредитиране и около 90% от световната търговия с основни метали. По всички тези параметри Лондон се нарежда на първо място.

Днес сме свидетели на бърза промяна на световния финансов ред, свързан с възхода на Източна Азия и китайския юан. Редица индикатори показват стратегическа преориентация на британските финансови интереси в тази посока и значителни стратегически предимства на Лондон пред европейските конкуренти . Независимо от бурните времена след Брекзит и тихата война с Германия и Франция, може да се направи изводът, че на хоризонта не се вижда скорошно изместване на финансовия център от Лондон към Париж или Франкфурт.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto