Представителите на българския политически елит, с много малки изключения, лесно се отказват от своята почтеност в името на финансови облаги. Ето защо всяка чужда държава може да си напазарува колкото си иска български политици, че и цели партии. Така повечето ни партии се оказват изразители не толкова на волята на избирателите си, колкото на чуждестранните донори. Вече си имаме и специална комисия в Народното събрание, която ще разследва дали две чужди държави – Турция и Русия – не се намесват неправомерно в нашите вътрешни работи. Първият въпрос, който и най-неизкушеният от политиката човек би си задал, е следният – нима това са единствените две държави, за които има съмнения, че се месят в нашите дела? Защото аз, пък предполагам и вие, още сега се сещам за едни други страни, които доста активно работят за това една голяма част от българския елит да работи като техен агент на влияние. В случая не говоря само за политици. Те са ясни. Когато в съзнанието им зазвучи шумът на парите, оттам изчезва всичко останало. Освен политиците, на този шум са подвластни и представители на много други професии – всевъзможни анализатори, журналисти, служители в неправителствени организации правят какво ли не, за да заслужат поредния чуждестранен финансов стимул.

Е, откъде идват тези стимули, ще попита някой. От най-различни държави. Но, разбира се, най-многото пари идват от суперсилите или, ако трябва да бъдем съвсем конкретни, от суперсилата, от братските нам Съединени американски щати. Просто хората там разполагат с най-много кеш, който достига дори до такива, на пръв поглед неособено важни за тях места, като България. Неслучайно казвам „на пръв поглед неособено важни“, защото като гледам какви огромни суми се раздават, и тук говоря само за официалните парични потоци, защото е невъзможно да няма и неофициални, значи никак не сме маловажни. Огромните грантове, които постъпват по сметките на български медии и на български  NGO- та, показват, че усилията да бъдем задържани в американската сфера на влияние, са много сериозни. И индоктринирането в тази посока върви с пълна сила.

От дълги години в България действа многочислена политико-анализаторско-медийна кохорта, чиято основна цел е да обяснява как малки страни като нашата могат да бъдат спокойни и щастливи единствено в обятията на Pax Americana и че ако, да не дава Господ, се осмелим да мръднем само леко встрани от тази братска прегръдка, сме обречени на глад, болести и смърт. Нали знаете как плашат малките деца с Торбалан? Големите българи пък напоследък ги плашат с Русия и разбира се – с Путин. Разбираме, например, от истеричните тиради на грантовите русофоби, че руският президент не се вълнува от нищо друго освен от мисълта как да затрие по-скоро България, която е негов основен противник и освен това е основен крепител на западната цивилизация. Явно Владимир Владимирович и неговите хора лягат и стават с тази мисъл. Само едно ще посъветвам тези от вас, на които им се струва,  че пресилвам нещата. Хвърлете един поглед, макар и бегъл, на нещата, които се пишат и говорят в медиите, финансирани от една станала особено популярна американска фондация. В тях русофобията е придобила такива патологични размери, че аз сериозно се притеснявам за менталното здраве на обладаните от нея хора. Струва ми се, че връщането към нормалността, особено на някои коментатори, вече е невъзможен  процес.

Тъжно е наистина, че много представители на бълграския политически, анализаторски и медиен елит са склонни да стават агенти на чужди влияния. Тъжно е не само заради тях самите, но и заради факта, че превръщат България в държава, където всеки по-нахален чужденец, бил той политик, шеф на неправителствена организация или посланик, започва да се държи като испански конкистадор сред туземци, като представител на висша раса сред примати. И не са дори виновни толкова въпросните чужденци, че се държат така. Основната вина е наша, защото позволяваме да се отнасят към нас като към втора ръка хора, като към хора, които нищо не могат да свършат, ако не получат детайлни указания от френския, американския или германския посланик, примерно. Сами се поставяме в неравностойно положение, а после се чудим защо някакви треторазредни чиновници от чужбина ни учат как да живеем. Хубаво е най-накрая да вникнем в една максима, която не е и чак толкова сложна. Когато сам се превърнеш в безволев изпълнител на поръчения отвън, не можеш да разчиташ да се отнасят с теб като с равен. Станеш ли доброволно слуга, ще бъдеш такъв завинаги.