Анексирането на Крим и войната в Донбас имат значително отражение върху социалните нагласи в Беларус. По-голямата част от населението на Беларус изрази подкрепата си за кримляните и волята им да се присъединят отново към Русия, както и за борбата на жителите на Донбас с режима в Киев за техните права .
Според проучване на Независимия институт за социално-икономически изследвания (IISEPS, Вилнюс), проведено през юни 2014 г., 62,2% от анкетираните граждани на Беларус смятат, че анексирането на Крим е „завръщане на Русия към собствените й територии и възстановяване на историческата справедливост“ . 26,9% от запитаните считат случилото се за „империалистическо изземване на територии и окупация“ (тази формулировка е зададена от организаторите на проучването). 65,5% от респондентите оценяват събитията в Донбас като „граждански протест срещу нелегитимна сила“, а 23,2% като „бунт, организиран от Русия“.
Въпреки, че е съвсем ясно какво е ядрото на националистическата пропаганда в Беларус, две години след Февруарската революция в Украйна то се засилва и укрепва. Русия е обвинена във водене на „агресивни“ политики. Беларуските националисти упорито налагат на общественото мнение схващането, че участниците в „антитерористичната операция“ в Донбас се борят за „свободата на Украйна и Беларус“. Тази информационна кампания обхваща почти всички беларуски опозиционни медии.
Връзките между украинските и беларуските националисти имат дълга история. В средата на миналото десетилетие украински войници, които са гръбнака на „Десен сектор“ участваха в масови антиправителствени бунтове в Минск. Сега сътрудничеството между беларуските националисти и техните украински колеги значително се усили.
Един показателен пример в тази посока е случката от 5 септември 2015 г. във Лвов, когато по време на футболен мач между Украйна и Беларус „ултраси“ обикаляха града със запалени факли, скандирайки „Слава на Украйна! Слава на героите!“ и „Да живее Беларус!“
. Два дни по-рано, на 3 септември, в района на Брест бе погребението на Александър Черкашин, който набираше войници на страната на хунтата в Киев, същите тези хора пяха националния химн, издигайки лозунг „Героите никога не умират“.
От пролетта на 2014 г., присъствието на беларуси в паравоенната група „Десен сектор“ стана обичайна практика
. Беларуски интернет издания като „Наша нива“, в-к „Народная воля“, „Беларуски партизанин“, Naviny.by и „Младежки фронт“ широко отразиха тази информация.
На 22 юни 2015 г., на връх годишнината от Великата отечествена война, сайтът „Наша нива“ излезе със заглавие „Тук имаме наш собствен Беларус“. Статията представляваше специален доклад от тренировъчната база на „Азов“ в Киев, където тренират и беларуските герои. Докладът разкрива детайли от дейността на Артем Грото – беларуски военен инструктор на батальона „Азов“, който заедно с още четирима свои беларуски колеги инструктори е обучил около 400 украински бойци. „Интервютата от фронта“ зачестиха появата си в беларуските националистически медии. На 10 юли 2015 г. в „Народная воля“ се появиха откровенията на беларуски доброволец с псевдоним Doc. В материала, озаглавен „Беларусите на война в Украйна“, Doc казва „Нашите братя се нуждаят от помощ“. И още: „През последните 300-400 години ние имаме един общ враг. Заминах преди всичко, за да помогна на Украйна. В този конфликт има две страни – Русия и цивилизования свят.“
На 7 август 2015 г. „Наша нива“ обяви създаването на нова формация, наречена „Тактическа група на Беларус“. В съобщението, направено от името на мистериозния „Съюз на патриотите“ се казва: „Нашата цел е създаването на национална служба, която да допринесе за борбата срещу общия враг. Заедно за победа. Да живее Беларус! Слава на Украйна!“. Оттогава насам, в опозиционните медии регулярно започнаха да се появяват публикации за действията на тази „тактическа група“. Официалната позиция на беларуските власти, че войната в Донбас „не е наша война“, улесни беларуските националисти в създаването и разпространението на мита за масовата подкрепа на беларусите към режима в Киев, който на практика узурпира легитимната власт в Украйна. И всичко това на фона на симпатиите на мнозинството от гражданите на Беларус към Донецката и Луганската народна република.
В края на миналата година бе организирана кампания за насърчаване на „тактическите групи“ в Европа. На 10 декември 2015 г. „Наша нива“ пише: „Беларуски доброволци ще се срещнат с беларуската диаспора в Белгия“. В съобщението се казва, че на 12 декември 2015 г. войници от „Task force Беларус“ ще се срещнат със своите сънародници в Антверпен. Идеята на мероприятието е участниците в Майдана и сраженията в Донбас да разкажат за ситуацията в Украйна и най-вече за общата беларуско-украинска борба за независимост“.
Същата пропагандна линия бе подета и от „Беларуски партизанин“, който на 28 януари т.г. публикува следното съобщение: „В Минск се проведе благотворителен маратон в помощ на беларуските войници, които в Донбас се борят на страната на украинските власти“. А на 8 февруари същото издание съобщава за поставянето на „специален паметник на загиналите беларуси в Украйна“.
В опита си да привлекат вниманието на обществото, беларуските националисти все по-често черпят опит от своите „украински колеги“. Например като създават списъци с „врагове на народа“. Списъкът на „Черносотниците“ е добре известен в Беларус. Той бе публикуван на сайта на националистическия „Младежки фронт“ и съдържа 100 „проруски“ организации, за които се предполага, че подкрепят „руската окупация на Беларус“. Изданието посочва, че в списъка са включени „огнищата на Кремълската агресия в Беларус“.
Опитите да се подпали омраза към всичко руско в Беларус, чиято интензивност на страстите е дори по-силна от тази в Украйна, вече дават своите плодове. Случката от 1 юни 2015 г. в клуб „Histerika“ в град Могильов имаше широк отглас. Няколко белоруси на средна възраст, които са на почивка отиват на караоке парти в клуба, където пускат песента „День победы“. В този момент се намесват нацисти от футболните ултраси и започват да крещят: „Sieg Heil“, „Heil Hitler“ и „Бандера – нашият герой“. След това курортистите, които си позволяват да пеят „День победы“ са пребити, а ултрасите са укротени с помощта на полицейска намеса .
Враждебно настроените към Русия беларуски издания получават подкрепата на много фондации от цял свят, които свободно упражняват влиянието си в Република Беларус. Тук можем да посочим „Freedom House”, Националния фонд за демокрация на САЩ (NED), „Конрад Аденауер“, Фондация „Фридрих Еберт“, Фондация „Отворено общество“ и т.н. Повечето от грантовете са американски, както и немски, шведски, полски и датски. Проектът „Народная воля“ е създаден през 1995 г. със средства от фонд „Евразия“ и ръководен от Йосиф Сяредзич. Той е бивш главен редактор на вестник „Народная газета“ и основен критик на политиката на сближаване между Република Беларус и Руската федерация. Колкото до в-к „Наша нива“, той е създаден през 1991 г. във Вилнюс и веднага обявява своята „демократична ориентация“. Днес той е основен източник на разпространение на русофобски материали.
Днес всичко това е нещо обичайно за Беларус. Какво е отношението на официалните власти към подобни явления, като например беларуските бойци, които преминават военно обучение в лагери на неонацисткия „Десен сектор“ в Украйна? Или към публикуването на списъци с „врагове на народа“? Какво мислят властите за откритата медийна пропаганда, която е враждебно настроена към руснаците и Русия? Трудно би могло да се отговори на тези въпроси. Ако съдим по факта, че този феномен продължава да съществува напълно безпрепятствено, то може да се каже, че отношението на властите е толерантно и снизходително. Но не е ли това игра с огъня?
Автор: Иван Андреев, Фонд за стратегическа култура
Превод: Антоанета Киселинчева