Как Косово се превърна в инкубатор за бойци на „Ислямска държава”

Ислямистките проповедници и тайни организации, финансирани от Саудитска Арабия, превърнаха някога толерантното общество в извор на екстремизъм

В Косово всеки петък само на няколко метра от статуята на дружески помахващия с ръка Бил Клинтън, стотици млади мъже с бради коленичат, за да се молят. Това се случва на тротоара пред импровизирана джамия, която доскоро е била магазин за мебели. Тя е една от многото джамии, построени тук с пари на саудитското правителство . Говори се, че след американската военна намеса, благодарение на която Косово се отцепи от сръбската територия, тези мюсюлмански храмове проповядват уахабизъм . Оттогава насам, не без знанието на американските власти, саудитските пари и влияние превръщат някога толерантното мюсюлманско общество в извор на ислямски екстремизъм и канал за износ на джихадисти в Европа . Днес Косово, подобно на останалата част от Европа, се опитва да се справи със заплахата от разпространението на радикалния ислям. През последните две години, полицията е идентифицирала около 314 косовари, сред които двама атентатори-самоубийци, 44 жени и 28 деца, които са избягали от страната, за да се бият на страната на „Ислямска държава”. Косово е първа в Европа по брой хора на глава от населението, които са се присъединили към ИДИЛ.

Според разследващите органи в Косово, тези хора са радикализират и вербуват от група радикални проповедници и тайни организации, финансирани от Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив. Те използват сложен лабиринт от дарения, както от благотворителни организации, така и от частни лица и правителствени служби. Директорът на косовската служба за борба с тероризма Фатос Маколли казва следното: „Те проповядват политически ислям. Инвестират огромни пари, за да печелят популярност най-вече сред младите хора и уязвими групи в обществото. Разпространяват уахабитска и салафитска литература, както и радикален политически ислям и така успяват да радикализират хората” .

В последните две години органите на реда са завели обвинения на 67 души, арестувани са 14 имама, а 19 мюсюлмански организации са били принудени да прекратят дейността си по обвинения за нарушаване на Конституцията, подбуждане на омраза и вербуване с терористични цели. Последните издадени присъди са за лишаване от свобода за срок от 10 години. Това е доста изненадващ развой на събитията, особено като се има предвид, че Косово – държава с население от 1,8 милиона души – доскоро бе сред най-силно проамерикански настроените мюсюлмански общества в света. Когато през 1999 г. НАТО започна бомбардировки, които доведоха до независимостта на Косово, американците бяха приветствани като освободители. След края на войната, ООН изпрати временна административна мисия, а мироопазването бе възложено на американските сили. Саудитците пък изпратиха големи парични суми в помощ на бедната и опустошена от войната държава. Разликата е в това, че там където американците виждаха шансове за износ на демокрация, саудитците видяха възможност за разпространение на уахабизъм.

Директорът на косовската служба за борба с тероризма г-н Маколли споделя: „Няма преки доказателства за това някоя организация да е давала пари на хора, за да отидат в Сирия. Въпросът е, че бяха поддържани проповедници, които подтикват към насилие и джихад”. Днес в Косово има 800 джамии, 240 от които са построени след края на войната. За тях се говори, че индоктринират ново поколение в уахабизма. Умерените имами описват това като целенасочена дългосрочна стратегия от страна на Саудитска Арабия за реформиране на представата за исляма, не само в Косово, но и в глобален мащаб.

Дипломатически грами на Саудитска Арабия, които изтекоха в Уикилийкс през 2015 г., разкриват система за финансиране на джамии, ислямистки центрове и обучени от саудитците духовници в Азия, Африка и Европа. Само в Ню Делхи, за около 140 мюсюлмански проповедници се смята, че са платени от саудитското консулство там.

Последствията от дългогодишната дейност на саудитските проповедници в Косово са много тежки. Някои момичета отказват да се ръкуват с други хора и да излизат навън, придружени от свои роднини от мъжки пол. Много млади момчета заминават да се борят на страната на джихадистите. Много журналисти, учени и политици са под заплаха и дори вече са обект на религиозна саморазправа.

Балканите, за които Европа носи историческа вина, все още се опитват да заличат раните от етническите войни от 90-те години на миналия век. Но днес умерените имами, както и официалните власти в региона предупреждават, че полуостровът е засегнат от заразата на нов вид нетърпимост. Фундаменталните промени в косовското общество се случват благодарение на дългогодишните амбиции на Саудитска Арабия да разпространява своята версия на исляма. Това се случва посредством солидно и системно финансиране, но и чрез заплахи и сплашване на потенциалните последователи.

Как пристигнаха мисионерите?

Когато през 1999 г. войната приключва, имамът на централната джамия в Подуево Идриз Билали, започва да приема абсолютно всякакъв вид помощ и подкрепа, която му се предложи. Подуево е сравнително добре развит град в Североизточно Косово. Населението в Подуевска област е около 90 000 души. Има няколко висши училища. Градът е известен със силните си мюсюлмански традиции, въпреки че това не е характерно за региона. Училищата са смесени, момичетата рядко са забулени. По време на войната в Косово, където 95% от населението е мюсюлманско, сърбите опожаряват 218 джамии. Ето защо имамът Билали започва да събира средства за тяхното възстановяване. Тогава се появяват двама имами, завършили религиозното си образование в Саудитска Арабия, и предлагат на Билали пари за организиране на летни религиозни курсове, които той не отказва. Двамата имами са част от около 200 косовари, които след войната се възползват от възможността да получат образование в Саудитска Арабия. Много от тях се завръщат обратно в родината си, заредени с мисионерски плам. Скоро, под ръководството на един от тези имами, мюсюлманите възприемат строг режим на молитва, който е чужд на умерените ислямски традиции в тази част на Европа . Билали е силно обезпокоен от този факт. В свое скорошно интервю той изразява нарастващата си загриженост по следния начин: „Уахабизмът буквално нахлува в нашето общество”.

През 80-те години Билали също преминава обучение в университета в Медина, Саудитска Арабия. Тогава негов преподавател от косовски произход го предупреждава да се отнася внимателно към културните различия на уахабизма. Билали осъзнава, че саудитците подготвят масова кампания за рекрутиране на религиозна основа. „Едно от първите неща, които правят уахабитите, е да се опитат да отклонят косовските мюсюлмани от традиционното разбиране за исляма, което сме следвали поколения наред. И когато това се случи, те започват да ги заливат с радикални мисли и идеи” , споделя Билали. И добавя: „Основната цел е да създадат конфликт между хората. Първо ги разделят, след това всяват омраза, а накрая се стига до това, което се случва в арабските страни, където войната започна заради сблъсък на идеи”.

Жителите на Косово споделят, че от самото начало, новопристигналите духовници се опитват да завладеят мюсюлманската общност в Косово, която поколения наред е следвала толерантната форма на исляма. Косовските мюсюлмани, които близо 500 години са били част от Османската империя, следват школата Ханафи – традиционно либерална и толерантна към другите религии. Но нов вид проповедници завзема кварталните джамии, много от които са построени със саудитски пари. Сгради, строени преди векове, биват разрушени. Сред тях са и историческата библиотека в Дяково, няколко джамии, построени преди близо 4 века, както и дервишки манастири, всички те, считани за идолопоклоннически според уахабизма. Обучените от саудитците имами започват да пропагандират догмите на уахабизма: върховенство на законите на шариата, идеите за джихад и такфиризъм (радкална ислямистка идеология), които позволяват ликвидирането на мюсюлмани, незачитащи уахабитското тълкуване на исляма . Според разследванията, саудитските пари често се използват за заплати и режийни разходи, както и за финансиране на религиозни курсове, курсове по английски и компютърна грамотност. Всъщност благотворителната помощ също идва с определите изисквания. Семействата, които получават месечни помощи, трябва да посещават богослуженията в джамията, а жените трябва да ходят забулени.

Само няколко години след края на войната, по-старото поколение мюсюлмански духовници става обект на враждебно поведение от страна на уахабитите. Парадоксалното е, че най-сериозно е напрежението в Гниляне, град в Източно Косово, където са разположени около 7000 американски войници, част от мироопазващите сили на ООН в базата Бондстийл. Един от умерените имами в града, Енвер Реджепи, споделя: „Уж дойдоха, за да помогнат. Но на заден план бяха скрити други намерения, което предизвика религиозно разделение след мюсюлманите” . И добавя, че през 2004 г. е получил заплаха от един от най-агресивните млади уахабити, Зекиря Чазими. В джамията, в която служи, имамът Реджепи открай време е закачил албанско знаме, на което е изобразен двуглав орел. Крайните мюсюлмански фундаменталисти обаче смятат изобразяването на живи същества за идолопоклонничество. Младежът-уахабит дошъл и скъсал знамето, а имамът го върнал обратно. Тогава уахабитът разгневено отговорил: „Тази работа няма да трае дълго.” Няколко дни по-късно Реджепи е отвлечен в гората край Гниляне и пребит от хора с маски на лицата. Въпреки данните, които предава на полицията обаче, разследването не довежда до никакви резултати .

Десет години по-късно, през 2014 г., когато двама косовари организират самоубийствени атентати в Ирак и Турция, следователите започват обстойно разследване на източниците на радикален ислям. Тогава младежът-уахабит Чазими е арестуван на същото място в гората край Гниляне, където е пребит имамът. Той получава 10-годишна присъда по обвинения за насаждане на омраза и организиране на терористична група.

Към 2005 г. парите, идващи от Саудитска Арабия, както и обучените от нея проповедници вече имат особено голямо влияние в мюсюлманската общност в Косово. Висшите мюсюлмански духовници там мълчаливо подминават завоя към уахабизма. Тогава Чазими става имам на малка джамия в селището, а по-късно и имам на джамията „Ел Кудус” в Гниляне. Никой не може да му се противопостави. Дори и Мустафа Байрами, който е негов учител и е избран за глава на мюсюлманската общност в Гниляне през 2012 г. Байрами произхожда от виден религиозен род – неговият баща е първият главен мюфтия в Югославия по време на комунистическия режим. Днес той си спомня, как неговите ученици са започнали да се бунтуват, когато е говорил против уахабизма. Тогава той е разбрал, че те са станали обект на внушения, които се отклоняват от традиционните умерени учения от страна на няколко радикални имама, които ги облъчвали след часовете. За да предотврати това, Байрами заповядва вратите на джамиите да бъдат затваряни след края на редовната молитва. Но това предизвиква ескалация на враждебното отношение. Байрами споделя, че е забелязал пренебрежителни жестове по време на неговите служби, както и възгласи „отстъпник срещу неверниците”. Влиянието на Зекерия Чазими станало толкова смущаващо, че след като той забранил на момичетата и момчетата да се ръкуват, жителите поискали отстраняването му. Въпреки това обаче той продължил да събира десетки млади хора, за да разпространява идеите на уахабизма. Мустафа Байрами споделя: „Те се движеха изцяло по неговите указания.”

Как се разпространи екстремизмът?

С течение на времето имамите, обучени от саудитците, разширяват дейността си. През 2004 г. Мюслю, който е сред получилите образованието си в Саудитска Арабия, става имам на джамията в столицата Прищина. В Подуево той е създал благотворителна организация, която предлага религиозно обучение и социални програми за жени, сираци и бедни. Тя е финансирана от саудитската организация „Ал Уакф Ал Ислями”, една от 19-те забранени впоследствие от властите.

Умереният проповедник Билали споделя: „Тогава разбрах, че се случва нещо, което няма да доведе до нищо добро”. През 2004 г. ядрото на уахабитите вече наброява 20 души. Билали добавя: „И това бе само началото. После те започнаха да се множат”. Билали започва яростна кампания срещу разпространението на забранените уахабитски джамии и учение. През 2008 г. той е избран за глава на мюсюлманската общност в Подуево. В опит да се пребори с влиянието на уахабитската благотворителна организация на Мюслю, той въвежда часове по религия за жените. Заради опитите си да обуздае екстремистите, Билали получава заплахи за живота си, включително бележка, залепена на вратата на джамията. Анонимен глас по телефона пък отправя заплаха, че ще ликвидира него и семейството му. По неговите думи „те смятат за враг всеки, който се опита да им се противопостави”. Билали се обръща към ръководителите на мюсюлманската общност в Косово с молба за помощ и съдействие. Но по това време те вече са под силното влияние на арабските си благодетели и неговите призиви остават без особен резултат. Когато Билали основава съюз на умерените мюсюлмани, ръководството на мюсюлманската общност в Косово го сваля от поста му. Въпреки това, неговият наследник Беким Яшари, явно обезпокоен от саудитското влияние, продължава да се бори с нахлуването на екстремизма. Яшари споделя: „Прекарах 10 години в арабските страни и научих много за сектантството в исляма. Изключително важно е неговото навлизане в Косово да бъде възпряно” . Яшари може да се похвали с няколко малки успеха. Той успява да предотврати опитите на един от имамите на име Сагойева, обучен от саудитците, да открие нова джамия, както и да блокира 20 000 евро от организацията „Ал Уакф Ал Ислями”, предназначени за нейното построяване. Освен това, Яшари стартира сайт, с цел да противодейства на уахабитското учение. Самият Яшари обаче е толкова загрижен от случващото се , че не позволява на своя 19-годишен син сам да присъства на молитвите.

Днес двамата радикални имами Мюслю и Сагойева продължават да проповядват в Прищина. Там те привличат големи тълпи от млади мъже, които хвърлят кръвнишки погледи към чуждестранните репортери. Сагойева се облича с традиционна роба и шапка, но новопостроената му джамия представлява една нелепа, модерна многоетажна сграда. Никой от имамите не може да се оплаче от липса на пари. В свое интервю Мюслю настоява, че е спонсориран от местни дарения, но не отрича, че някога е получавал пари от Саудитска Арабия за своите религиозни курсове. Според него ученията не са в разрез с традициите в Косово. Той определя засилването на религиозността сред младите хора като съвсем естествен процес, след обявяването на независимостта на Косово. „Това е изненадващо единствено за онези, които не са вярващи и не четат достатъчно. Но ние сме съгласували дейността си с останалите имами и това, което правим е в пълно в съответствие с исляма” , твърди Мюслю.

Склоняване към тероризъм

Влиянието на радикалните проповедници достига своя връх по време на войната в Сирия. Това се случва, защото духовниците започват да използват медиите и други публични изяви, за да изтъкват достойнствата на джихада и да призовават младите хора да отидат да се бият в Сирия. Преди да получи 10-годишна присъда, Чазими дори организира летен лагер за своите млади последователи. Във видеозапис той се обръща към тях с думите: „Всеки мюсюлманин е длъжен да участва в джихада. Пророкът Мохамед казва, че всеки, който не го направи, ще умре в зверски мъки. Кръвта на неверниците е най-добрата напитка за нас мюсюлманите”. Според разследващите, сред последователите на Чазими е имало трима бивши служители на американските фирми – изпълнители в базата Бондстийл, където са разположени американските войски. Друг негов последовател е Лаврдим Мухаджери, косовски джихадист, присъединил се към „Ислямска държава”, който публикува видео запис в интернет, на който се вижда как обезглавява момчета в Сирия.

След самоубийствените атентати, извършени от косовски граждани през 2014 г., властите започват разследване и установяват, че саудитската благотворителна организация „Ал Уакф Ал Ислями” е спонсорирала местни организации в почти всеки един косовски областен град.

„Ал Уакф Ал Ислями” се установява на Балканите през 1989 г. Основната част от финансирането й идва от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Бахрейн. Съмнителни пропуски в счетоводните й документи събуждат подозрението на разследващите, че тя тайно е финансирала духовници, които имат за задача да радикализират млади момчета. Следователите от службата за финансово разузнаване в Косово са установили, че през организацията, чийто централен офис е разположен в Прищина, в периода 2000-2012 г. са преминали около 10 милиона евро . Но откритите документи не дават пълна информация за това, за какво са били разходвани средствата. Повече от 1 милион евро са отишли за строеж на джамии, но още милион и половина евро в брой са били изразходени за неясни цели. Едва 7% от бюджета доказано са отишли за подпомагане на сираци, което всъщност е заявената от благотворителната организация идеална цел. През 2014 г. косовската полиция прекратява дейността на „Ал Уакф Ал Ислями”, наред с още 12 ислямски организации и арестува 40 души. След тези събития, в опит да се разграничат от случващото се на Балканите, седалищата на организацията в Саудитска Арабия и Холандия променят името си на „Ал Уакф”. На въпрос, как би отговорил на обвиненията в радикализиране на младежи, директорът на „Ал Уакф” в Холандия отговаря, че не разполага с достатъчно данни за дейността на организацията в Косово и на Балканите. Той твърди, че след като е поел управлението през 2013 г., организацията е преустановила дейността си навсякъде, освен в Холандия. Неговият предшественик се е завърнал в Мароко и повече не може да бъде открит, а саудитските членове на управителния борд отказват да коментират. Директорът на „Ал Уакф” г-н Даманхури заявява: „Членувам в „Ал Уакф от много години. Нашата организация никога не е подкрепяла екстремизма”.

Как бяха пренебрегнати предупредителните знаци?

Защо косовските власти и наблюдателите от САЩ и ООН не са предприели действия, за да предотвратят по-рано разпространението на екстремизма, е въпрос, който често се задава. Още през 2004 г. тогавашният министър-председател Байрам Реджепи се опитва да прокара закон за забрана на екстремистките секти. В едно свое скорошно интервю обаче Реджепи споделя, че законът не е видял бял свят, тъй като от Европа са го предупредили, че той би нарушил свободата на вероизповедание . През 2003 г. специалният пратеник на САЩ Ричард Холбрук предупреждава косовските лидери да не работят със Саудитския комитет за подпомагане на Косово, обединяващ всички саудитски благотворителни организации. Неговото име все още е изписано на много джамии, построени след войната. Година по-късно дейността му в Косово е прекратена, заради съмнения за връзки с Ал Кайда. Въпреки, че редица фондации вече са забранени, все още има много, които продължават да работят. Умерените имами споделят, че организацията „Ал Харамайн”, която е забранена през 2004 г. по обвинения за извършване на терористична дейност, е прехвърлила персонала и оборудването си в „Ал Уакф Ал Ислями”. Изглежда обаче през последните години Саудитска Арабия е намалила размера на помощта си за Косово. По данни на служители на Централната банка саудитските грантове за последните пет години са били в размер на около 100 000 евро годишно. Днес парите за разпространение на радикален ислям идват главно от Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства, всяка от които заделя средно по около 1 милион евро годишно за целта . Следователите твърдят, че парите влизат както през фондации, така и през частни лица, но често това се случва през друга държава, за да се прикрият следите. През 2014 г. частно лице от Саудитска Арабия е направило превод в размер на 500 000 евро, който е замразен, тъй като е бил предназначен за косовски тийнейджър. Днес мюсюлманската общност в Косово е така силно повлияна от щедростта на своите арабски благодетели, че е наградила радикалните духовници с високи постове.

Министърът на вътрешните работи на Косово Скендер Хюсени наскоро е отправил остра критика към висшите религиозни представители. „Казах им, че това, което правят е много вредно за страната. И по дефиниция, и по конституция, Косово е светска държава. Исторически погледнато тук винаги е имало религиозна търпимост между хората. И ние трябва да правим всичко по силите си това да продължи” , казва Хюсени в свое скорошно интервю.

Днес немалко семейства са разрушени, защото много хора попадат в примката на джихада. Например, младият Алберт Бериша, завършил политически науки, споделя че е напуснал страната през 2013 г., за да помогне на сирийците да свалят правителството на Башар Асад. Младежът се е отказал само две седмици по-късно и твърди, че не е ставал част от „Ислямска държава”. Бериша обаче е осъден на три години и половина затвор.

Исмет Сакики, който е служител в кабинета на министър-председателя наскоро е бил разтърсен от новината, че 22-годишният му син, студент по право, е бил арестуван заедно с годеницата си в Турция на път за Сирия. Сега синът му излежава присъдата си в косовски затвор.

Друг случай е този на вдовеца Шемси Малики от Източно Косово, който се оплаква, че един от синовете му Алейхим е взел цялото си семейство и е заминал за Сирия, където се е присъединил към „Ислямска държава”. Остава неясно как Алейхим се е радикализирал. Синът на Малики е учил за имам при дядо си в Гниляне и в продължение на шест години е служил в джамията в близкото село. Преди две години поискал пари от баща си, за да отиде да учи в Египет. Г-н Малики доскоро е хранил надежди, че синът му е в Египет, а не в Сирия, но наскоро косовската служба за борба с тероризма е издала международна заповед за неговото задържане. „По-добре въобще да не се връща. Аз го изпратих да се изучи, а не да ходи на война. Продадох кравата си заради него” , споделя бедният селянин. Алейхим е женен за строго консервативна жена от съседното село, която носи никаб – облекло при мюсюлманките, което изцяло покрива лицето и тялото и оставя само тесен процеп за очите. Майка й казва, че е постъпила правилно като е последвала мъжа си и е отишла в Сирия. Освен съпругата си, Алейхим тайно е привлякъл и балдъзата си, сестра си и най-добрия си приятел. Тримата са се върнали обратно в Косово, но са радикализирани и не поддържат връзка с роднините си. Цялото семейство е смаяно, чичото на Алейхим споделя: „Това е истинска катастрофа за нас”.

Източник: New York Times
Превод: Антоанета Киселинчева