Интервю на Infacto с проф. Ваня Добрева, член на БСП, бивш председател на Комисията по образование и наука в 42-то Народно събрание.
Проф. Добрева, видимо има огромно напрежение в БСП. Партията е разцепена на враждуващи групи. За какво спорите, кое е основното несъгласие в партията?
Не смятам, че на настоящия етап в БСП кипи някакво особено напрежение. Партийните членове и симпатизанти, повечето от тях възрастни хора, спазват карантината и гледат да се измъкнат от мъртвата хватка на пандемията. Слушат от телевизора какви мерки реализират изпълнителната власт и оперативният щаб, информират се за социалните и икономическите предложения.
Едни от партийните ни сподвижници се увличат по агресивното поведение и вярват в наложената от ръководството на нашата партия идеологема, че пред БСП няма друг път освен да се конфронтира с всички значими политически сили в страната, да „разхвърля, а не да събира камъни”. Че успехът на БСП, дори и в такъв кризисен момент като този с коронавируса, е свързан със свръхреволюционната риторика.
Другата, по-голяма част, разбират, че партийното ни ръководство изолира партията от реално протичащите процеси в държавата. Че БСП е на път да стане ненужна на българина формация, способна да решава реални социално-икономически въпроси. Лозунгите и славословията на политическите фаворити са част от политическия пейзаж, но те не могат да променят фактите. А те са, че одобрението към нас намалява! Разбираемо, тези другари, между които съм и аз, се притесняваме за настоящето на БСП. И бихме искали да съсредоточим целия си експертен потенциал за изпълнението на задачи, които не са по силите на една партия.
Има и група от приспособленци. Готови на всичко, за да се устроят. Оттук и моят отговор: БСП не е разцепена на две враждуващи сили. Тридесетгодишната история на БСП от годините на прехода показва, че партията обединява различни тенденции. Често те се полемизират остро на полето на идеологията. И всеки председател, ако познава партията и се стреми да укрепи нейното влияние в обществото, трябва да се съобразява с тази й специфика.
Моето мнение е, изразявала съм го в статии и изказвания, че в БСП няма реална вътрешна опозиция. Съществува по-скоро критично отношение на отделни членове на Националния съвет към провежданата от Нинова политика. Но това отношение не може да бъде разглеждано като волеизявление на единен обединен опозиционен блок.
Иначе, в една демократична партия няма как да не се подкрепят различните виждания, дискусионните гледни точки. Например, на този етап оставам с впечатлението, че ръководството на БСП защитава приоритетно интересите на бизнеса. Както прави и партия ГЕРБ.
От друга страна, не трябва да се приемат за толкова произволни внушенията на Нинова за наличието на вътрешнопартийна опозиция. Издигането на плашилото „вътрешнопартийна опозиция” естествено стряска партийните членове. И те интуитивно престават да слушат гласа на разума. Наред с това, с подмолните ходове на „вътрешно-партиийната опозиция” може да бъде обяснена всяка загуба на общонационални избори, в това число и на предстоящите избори за Народно събрание.
Ето последният случай с Георги Гергов. Всъщност изявлението на Гергов до Нинова е напълно обективно. Но Нинова го призовава да напусне. Със същата сила могат да се намерят аргументи срещу нея и да се поиска и нейното напускане. Например за спадане на общественото доверие в партията до 10%.
Не е трудно да отговоря на този въпрос. Прочетох изказването на Георги Гергов. Не виждам какво предизвика такава отрицателна реакция. Гергов има право да коментира позитивите и негативите в политиката, която изпълнителната власт, Бойко Борисов и националният оперативен щаб провеждат във връзка с коронавирусната епидемия. Както и да не рецитира погрешната позиция на Нинова спрямо начина на противопоставяне на пандемията.
Що се отнася до това, че Гергов е богат човек, крупен бизнесмен, че притежава имоти, че поддържа икономически и политически контакти, едва ли е новина за някого. Но това, което се забравя, е, че не друг, а Корнелия Нинова, след избора й за председател на БСП, издигна Гергов за член на ИБ на БСП. Тогава те двамата с Гергов бяха много близки и тя го обявяваше за най-доверено лице. Бранеше го от всякакви обвинения, кълнеше се в неговата почтеност и вярност към партията, настояваше, че и богатите имат място в тясното ръководство на партията.
Публично раздялата на Корнелия Нинова с Георги Гергов настъпи след като нейният най-близък до този момент другар предостави кабинета си за среща между тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев. Тогава Нинова произведе оръдейни залпове от гняв, обида и партийно целомъдрие, за да осъди Гергов за участието му в срещата. По този начин тя фактически каза: Цацаров и Дончев, в компанията на Гергов, са встъпили в договорки - търговски, корупционни, заговор срещу властта и т.н.(?), с което са нарушили законите на държавата. И използва този повод да си разчисти сметките с Гергов като го извади от ИБ.
Разбира се, че към Гергов, както и към всеки един човек, забележките могат да бъдат не една. Не може обаче да му се отрече, че той не е прелетна птица в партията, че не е снасял яйцата си в гнездата на други партии и винаги е работил за каузата БСП. Когато подкрепи Нинова за председател, Гергов беше пример за подражание и най-светъл образ. Щом обаче отношенията им се влошиха, хорът от нейните венценосци единодушно извика: „Разпни го!”
В този момент за партийната дейност на Георги Гергов трябва да се съди по резултатите в Пловдивската областна организация на БСП, чийто председател е той. Вместо да размахва палката на наказанието, по-добре ще е Нинова да сравни положението на БСП в Пловдив област, примерно, с това на БСП в Бургаска област. Би трябвало да потърси отговор на въпроса защо в Бургаска област се сринахме така главоломно? Как изгубихме изцяло Бургас - модерен промишлен, културен, туристически център, който само преди двадесет години беше крепост на партийното ни влияние в страната. Разбира се, че за днешното дередже - от левия Бургас да остане само спомен - вина носят и „Позитано” 20, но и слабо подготвените местни ръководители.
Оставяме настрана случая „Гергов“, считате ли, че вътре в партията се разраства цензурата срещу критично мислещите партийни хора?
Тук, вие използвате термина „цензура” като дискредитиране на критично мислещите партийни хора, което е факт с няколко производни. На първо място, подлагат се на тотално отрицание председателите на БСП, заемали този пост преди Корнелия Нинова. Не пледирам за премълчаване на слабостите на председателите на БСП през периода на прехода. Напротив! Но, според мен, Нинова няма политическото и морално основание да зачерква (без основание) предходните председатели на партията.
В немалко изказвания Нинова доказва, че преди нея БСП е тънела в мрак и застой, докато с идването й започна „златният” век на партията. Не ми е ясно как Нинова не разбира, че чрез мисленето ab initio тя нанася непоправими удари не толкова на бившите председатели, колкото на дейността на партията през последните тридесет години!
На унищожителна критика също така се подлагат предишни участници в Изпълнителното бюро или настоящи членове на Националния съвет, поддържали близки отношения със Станишев и Миков. Изключения се допускат само за бързо преориентиралите се субекти, които вече с охота възхваляват Нинова и нейния курс. Много бързо се забрави, че Корнелия дължи своята кариера в изпълнителната власт, във високите етажи на партията, в парламента на Сергей Станишев, а след него и на подкрепата на Михаил Миков.
„Критика” (от особено естество) е и широко мащабната вътрешнопартийна чистка на партийния елит от 2016 година. Тя е третата по размерите си чистка на подготвени партийни кадри след 10 ноември 1989 г. Първата бе реализирана от Андрей Луканов, втората – от Георги Първанов, сега - от Корнелия Нинова. И за слепеца е ясно: подобни чистки отслабват партията!
Друг аспект на „критика” е откровеното отстраняване от ръководни функции на кадрите, които имат партийно минало и са провеждали активно партийната политика през предходните години. Под лозунга „подмладяване” те бяха заместени с хора без партиен опит и професионален стаж, но с едно качество – да бъдат предани на Нинова. Няма как в този случай да не се проявят субективизъм и жажда за власт.
Но терминът „цензура” и „цензуриране” е актуален и във връзка с политиката, която провеждат печатни или медийни издания, финансирани - в една или друга степен - от БСП. В тях свободата на словото е рязко ограничена що се отнася до дискусията по въпросите на вътрешнополитическия живот, до ролята на председателката, до обсъждането на нелицеприятни идеологически въпроси.
Питам Ви, тъй като хората около Нинова падат като круши, накрая ще остане само тя и придворните шутове, които й носят кафето. Как ще определите подобно поведение на отлюспване?
Ситуацията не е такава и аз отчасти обясних защо. Не виждам как на този етап ще останат „само тя и придворните шутове ще й носят кафето”. Вижте, аз не причислявам себе си към противниците на Корнелия Нинова, които я приемат изначално като причина за провалите в БСП. Напротив, правя всичко възможно да подпомогна и партийните решения, и партийната ни дейност. Участвам активно с позиции в партийните ни форуми. Но за съжаление, няма чуваемост. Така е и с други партийни членове, които изразяват собствено мнение.
В същото време, Корнелия Нинова не би трябвало да се подценява. Тя е целенасочена, енергична, пламенна като оратор, готова да воюва докрай в името на целите, които си е поставила. Има вече натрупан административен и организационен опит, умее навреме да се обгради с хора, чиито интереси ще претърпят фиаско без нейното покровителство. Ориентира се превъзходно във вътрешнопартийните интриги. Липсата на стратегическо мислене не влияе върху самочувствието й. Въобразява си, че стои над нормите на партийния живот. Мнителна е до крайност. Всеки, който се съмнява в правотата й, се превръща в потенциален враг или се набеждава като кандидат за поста й. Освен това тя „инсталира” повсеместно в страната апаратни кадри, готови да се притекат на помощ в критични за нея моменти.
Всъщност, ако забравим за миг личната й вражда към Бойко Борисов, ще видим, че политиката на БСП (доколкото я има!) не се различава толкова от политиката на ГЕРБ. Достатъчно е да дам пример с външнополитическия курс на ГЕРБ и БСП, за да стане ясно, че в тази сфера няма почти никакви различия. Нито по отношение на САЩ, нито по отношение на Руската федерация или Китай. И двете партии полагат неимоверни усилия, за да станат Западните Балкани час по-скоро членове на НАТО. На един от пленумите предложих да признаем резултатите от демократично проведения референдум в Крим, тъй като наложените, и с наше участие и подкрепа, санкции срещу Русия засягат именно казуса Крим. Нещо повече, волята на нашите сънародници, кримските българи, е категорична – Крим е част от Русия. Предложението ми бе подкрепено от председателя на БСП в Павел баня Атанас Пъдев. И толкова. Бе насочено към Съвета за международна политика, въпрешен ред и отбрана. А оттам ни вест, ни кост.
В името на справедливостта ще отбележа, че преди да се обяви извънредното положение Корнелия Нинова излезе с пакет от смислени предложения. И едно от тях беше да бъдат ограничени или замразени разходите за отбрана, които държавата ни е отделила. Още повече, тези дни излезе информация, че България, най-бедната дърважа в ЕС, отделя най-значими средства за превъоръжаване и отбрана. Нямам обяснение защо това предложение отшумя. Защо ръководители в Парламентарната ни група не подеха тази инициатива. Защо не отстояват виждането, че в условията на пандемия има много по-важни разходи, отколкото тези за превъоръжаване и закупуване на военни самолети.
В лицето на Корнелия Нинова БСП се държи политически много неелегантно. Партията замени своята традиционна политическа сериозност с някакъв много звучен популизъм и махленски аргументи. Направо се деинтелектуализира.
Ще коментирам тезиса ви за деинтелектуализацията на БСП. Неведнъж съм писала, че партията, главно партийното ръководство и ръководните партийни органи, се деинтелектуализират. Факт е, но нашето ръководство предпочита да толерира за партийна работа хора без достатъчно качества и подготовка. И това е дефект, който не започва с Нинова! Процесът на деинтелектуализация е резултат от тридесетте години на Преход. Парадоксално е, че БСП, чиято история е свързана с българската интелигенция, в ръководните си органи се страхува да разшири присъствието на интелигенцията. Това се отнася особено за представителите на художествено-творческата интелигенция – писатели, артисти, режисьори, журналисти, художници, архитекти и т.н.
На първото заседание на 49 конгрес на БСП организаторите бяха изпуснали имената на представители на художествено-творческата интелигенция. Обърнах внимание на делегатите за този пропуск. И те подкрепиха предложението ми в състава на Националния съвет да бъдат включени двама представители на лявата художествено-творческа интелигенция - Боян Ангелов и Иван Токаджиев. Непосредствено преди следващото заседание на 49-я конгрес, когато се гласуваха уставните промени, двама от големите представители на лявата политика и мисъл у нас – Анжел Вагенщайн и Георги Йорданов, отправиха до председателя Нинова предложение за оформяне на квота за представители на художествената и научната интелигенция. Предложението, както и би трябвало да се очаква, потъна в архивите.
Самата аз многократно съм настоявала да се засили - и чрез уставни положения - ролята на интелигенцията в партията. Да се даде път на експертите, по-голямата част от партийните членове да бъдат избирани не върху принципа на лоялността, а въз основа на професионалните им качества и компетентност. Което означава, на първо време, да засилим ролята на Федерациите като обединение на работещите в дадена област от националния ни живот, те да получат правото да издигат кандидати както за партийни ръководни позиции, така и за законодателната или общинска власт. Това предложение беше отхвърлено. Прие се обаче в партийните ръководства да се определят квоти за представители на Федерацията. Отчетно-изборната кампания в партията преминава. Но нямам сведения този принцип – да се предпочитат подготвени хора – да е включен във формирането на партийните органи.
Опит за по-друга политика по този въпрос прави БСП-София. И то благодарение на личната ангажираност на председателя Калоян Паргов. Разбира се има и съпротива. Бях изненадана, когато на предложението на Паргов да определим квота на Федерациите за участие в Градската ни конференция – около 8 човека, част от Изпълнителното бюро на БСП-София, народни представители, а и от Градския съвет – настоящи и бивши ръководители в партията, се обявиха против.
Много се говори за „подмладяването” на БСП. Ако сме реалисти, ще видим, че в статистически аспект нямаме основания за такъв извод. Защото броят на младите ни членове не се е увеличил. Данните, които ни се съобщават в Националния съвет, показват, че процесите на стопяване на БСП въз основа на биологичния принцип се задълбочават и не са овладени през последните четири години. Тогава?
Поради спецификата на работата ми – университетски преподавател – общувам с много млади хора, родени и израстнали през последния четвърт век. Те се отличават с развита социална чувствителност. Обичат България и боготворят националните ни герои и писатели. Но не харесват БСП и нейния стил на работа. Какво искат? Искат да живеят в България, да работят, да изградят семейства, да отгледат децата си. Най-обикновени желания. А БСП какво предлага? Какви политики? Как ще ги реализира? В опозиция ли? Кога и как ще управлява?
Вие сте човек, който много добре познава партията и сте буквално кръвно свързана с нея. Прави ли Ви впечатление, че се разрушава тъканта на организациите, че липсва работа с хората по места, че всичко е паразитно, че никой не стимулира членовете на БСП да се чувстват като част от едно общо идейно семейство.
Картината, както я описвате, не е чак толкова мрачна. Действително организациите ни не са в добро състояние. Отдавна говорим за необходимостта от радикални организационни реформи, но никой не ги прави. Все очаквам експертите по партийно строителство да предложат програма за преустройство на БСП.
Но аз мисля, че не в това е основната ни беда. А в усещането на ляво настроените българи, че под ръководството на Корнелия Нинова БСП и след десетгодишното си пребиваване в опозиция, още дълги години ще остане в сегашното положение. Те не виждат как нашето ръководство с провежданата конфронтационна и изолационистична политика ще успее да направи нещо конкретно за развитието на България. Няма я перспективата, а също програмата за управление. Гасне и надеждата, че БСП ще спечели следващите парламентарни избори.
БСП губи няколко пъти изборите, но Корнелия Нинова обяснява по всевъзможни начини, че е спечелила изборите и БСП е във възход. Малко ми звучи като Новите дрехи на царя. Няма ли кой от БСП да изкрещи истината?!
Психологически Нинова няма друг ход освен да обявява всяка изборна загуба за победа. Това е маниер, който не само тя изполва в политика. По-важният въпрос, чиито отговор е доста обиден за нас, е, че въпреки грубите грешки на ГЕРБ през последните три години, ние не успяхме да убедим българския народ, че БСП е изходът от задънената улица. Нинова и обкръжението пропускаха методично всеки шанс БСП да управлява. Затова прибягнаха към строителство на „Потьомкиновски села”, които да замажат очите на нашия електорат. А и партийните ласкатели се надпреварват да пеят дитирамби.
Предстои избор на председател. Нинова прокара прекия избор, представяйки го като „много демократичен“. Има ли обаче недостатъци такъв избор?
Струва ми се, че до голяма степен дадох отговор на въпроса ви. Поначало смятам (и това заявих още на първото заседание на Конгреса, когато се предложи тази промяна), че прекият избор на председател в български условия е крайно недемократичен акт, път към установяване на авторитарна власт в БСП. Още повече, и в момента по старите уставни норми председателят има огромни правомощия. Ние българите сме склонни да идеализираме действащите си ръководители и безропотно да ги следваме. Но горко им, като паднат от власт.
Делегатите обаче решиха друго, пропускайки дори да заложат защитни механизми срещу евентуален произвол на лидера. Чрез тази уставна норма БСП се превърна от партия, която през своята 130-годишна история се е развивала върху основите на колективното начало (дори и по времето на Тодор Живков), в лидерска партия. Но демокрацията изисква, когато мнозинството вземе решение, малцинството да се подчини. И днес като всички партийни членове и аз работя за обективното протичане на прекия избор.