Интервю на Антоанета Киселинчева с Константин Проданов, председател на АБВ

Г-н Проданов, казвате, че чувствате като близки идеите на партии като СИРИЗА и ПОДЕМОС… Какво по-конкретно имате предвид?

Моите идеи са по-близки до ПОДЕМОС, отколкото до традиционното социалдемократическо ляво, което наложи например Тони Блеър. Пък дори и от това на Франсоа Оланд. С тях намирам по-малко допирни точки. В последните десетилетия, с разгръщането на глобализацията и отслабването на националните държави, има тенденция левите партии да се принуждават да правят все повече стъпки вдясно. И въпреки лявата си реторика, когато дойдат на власт те прибягват до десни мерки. Това отблъсква голяма част от избирателите. Това е видно и по състоянието на повечето традиционни леви партии в Европа. Дори мощна социалдемократическа партия като германската в последните години до голяма степен се маргинализира. Франсоа Оланд има същия проблем. Виждате, че във Франция фаворитът на левицата е този с най-лява реторика – Беноа Амон, който за съжаление няма шансове на настоящия етап. Но до голяма степен това е резултат от ситуацията, че левите партии оставиха крайнодесните да им изземат и реториката, и традиционната им членска маса.

Мислите ли, че АБВ може да се превърне в антисистемна, в бунтарска партия, която търси драстична промяна на статуквото? В момента тя не изглежда такава.

Зависи какво разбирате под антисистемна. Ако ме питате дали искаме да завземем Зимния дворец – на емоционално ниво, може би, би ми се искало (Смее се). Но аз съм прагматик и все пак осъзнавам, че ние не сме автаркия, не сме затворена икономика и страна, функционираща в изолация. Така че има обективни предпоставки, които в известна степен ограничават ентусиазма ми. Факт е обаче, че и у нас, и като цяло в Европа, т.нар. системни партии в много голяма степен са се откъснали от електората си, не го представляват по начин, който той възприема. Това трябва да се промени. Не мисля, че има някакъв проблем АБВ да бъде носител и говорител на такъв тип промяна. Не става въпрос да сриваме всичко в България. За съжаление имаме особено лош опит в това отношение – липса на всякаква приемственост, тотално отрицание на всичко, когато дойде следващият. За мен този подход е контрапродуктивен. Много беше направено и преди 1989 г., но всичко бе разрушено. Имаше нелоши постижения и в годините на т.нар. преход, които обаче всеки нов, който дойде, започва да отрича. Според мен трябва да се търси подмяна на политическия елит, но не просто с нови лица, а с нови идеи, с хора, които не робуват на десните мантри за вездесъщия характер на конкуренцията като панацея за всички обществени болежки. В този смисъл, мисля, че има ниша за формации като нашата, които извеждат отново на преден план традиционни ценности като солидарността и социалната справедливост. Доколкото съм външен за политиката човек, аз не робувам на тази политкоректност, която се е наложила у нас (а и не само у нас) в годините на прехода. С почуда забелязвам, че в много случаи традиционните леви партии се боят да нарекат нещата с истинските им имена. В европейски контекст Джереми Корбин бе първият ляв политик, когото чух да използва думата „експлоатация”, и то в либералния смисъл на това понятие. За съжаление, в България левите политици бягат от тази дума като дявол от тамян. Може би се страхуват, че ще ги стигматизират като комунисти. Но ако те е страх да назовеш нещата с истинските им имена, няма как да си достатъчно решителен да предложиш и конкретно решение за справяне с проблема. Факт е, че тази радикализация, която е необходима, включително и на България по отношение и на реториката и на действията, вече се случва на запад. При това, извършват я хора, които по никакъв начин не могат да бъдат наречени комунисти или да бъдат обвинени, че имат отживели възгледи. Наскоро се шегувахме, че ако в български сайт бъдат написани някои от основните социално-икономически възгледи на Джордж Сорос, но не се спомене, че те са негови, коментарите отдолу ще бъдат, че този е мухлясал комунист. И то, най-вероятно от хора, които в България ги наричат „соросоиди”. Соросоидите биха скочили срещу Джордж Сорос и биха го обвинили във всички възможни грехове. Това за мен е странно, но мисля, че за да променим реалността, първо трябва да върнем отново в обращение проблемите, за които не се говори. Давам ви за пример една случка от последните дни, която подчертава колко трагична е ситуацията. В обувния завод във Ветрен се оказва, че огромна част от хората работят на минимална работна заплата, биват уволнявани в противоречие с трудовото законодателство. И всичко това е прикрито зад прекрасно звучащото, но ужасяващо клише за гъвкавия трудов пазар. Не виждам системните партии нито отляво, нито отдясно да подхващат тази тема. За мен е странно, че в момента всички са се насочили да защитават дребния и среден бизнес, българския предприемач. Мисля, че АБВ е единствената формация, която казва, че ще защитава работещия човек, което би трябвало да е основната цел на всяка една лява партия. Странно е и е жалко, но смятам, че обективните тенденции в това отношение, които се наблюдават и в Европа, в даден момент ще прелеят и при нас. И тогава гласът на АБВ няма да е глас в пустиня.

Като млад лидер, който e необременен от участие в политическите процеси в България в годините на прехода, вие как гледате на състоянието на политическата система в момента? От какво страда тя?

Тя е толкова прогнила, че е трудно отговорът на този въпрос да се резюмира с една дума. Но ако трябва да обобщя, думата е зависимост. Зависимост от външни фактори. Управляващият елит в голяма степен е компрадорски, под една или друга форма той зависи от външни интереси. Немалка част от него има зависимост и от вътрешни, скрити финансови и други интереси. Голяма част от него е компрометиран заради начина, по който е натрупал влиянието и богатството си в годините на прехода. По тази причина, когато един политик има желание да действа национално отговорно, той няма свободата да го направи, тъй като е компрометиран или компрометируем.

Ако мантрата за новите лица, която се появява на всеки 3-4 години, не е подплатена с нови идеи, тя не работи. Нови лица, разбира се, трябват, но тук говорим за хора, които не просто досега не са били под светлината на прожекторите, а за такива със собствена професионална биография. Голяма част от новите политици, които се появяват на терена, нямат никаква собствена професионална биография, не са се доказали в никоя област. За някои от тях работата в политиката е първата работа, която получават. Те гледат на участието си в политиката като на начин за трудоустрояване или за професионална или друга реализация. Знам, че звучи много клиширано, но ако не избираме хора, които тежат на мястото си още от преди да влязат в политиката, нищо няма да стане. Съзнавам, че това изисква сизифовски усилия и е трудно да се постигне, но трябва да се започне отнякъде. Мисля, че АБВ зададе добър тон в това отношение, защото за разлика от другите, които говорят за промяна, при нас беше направено тотално обновление на висшия ръководен състав, и то изцяло с хора, които не са се занимавали с политика преди. Аз съм на 40 ненавършени години, а трима от четиримата ми заместници са по-млади от мен. Въпреки годините обаче, всеки от нас се е утвърдил в сферата, в която е работил.

Казвате, че решението на АБВ да влезе в управляващата коалиция с ГЕРБ е било грешка, тъй като по този начин сте легитимирали политиката на ГЕРБ.

Не просто смятам, че е грешка, а достатъчно вокално съм изразявал това мнение и на нашите вътрешнопартийни форуми, и в медийните си изяви.

Накъде ще водите партия АБВ оттук нататък, когато тя е във вашите ръце? С какво АБВ ще се отличава силно от БСП, с какви аргументи ще убедите избирателите да гласуват за вас, а не за БСП, например…

Струва ми се контрапродуктивно левите партии в България да се нападат помежду си. Особено пред медиите, защото това отблъсква левия избирател, разочарова го и на изборите той си остава вкъщи. В крайна сметка, от това печелят десните. Надявам се, независимо от резултата на 26 март, да запазим добър тон и добри отношения както с БСП, така и с останалите леви формации. Поне доколкото зависи от мен. Лично аз нямам историческа обремененост, не идвам от БСП, така че не би трябвало те да ме считат за ренегат или предател.

По отношение на отликите с БСП, мисля, че и ние, и те трябва да спрем да се крием зад етикета „ляво” и да кажем какво всъщност предлагаме, какво е съдържанието на това понятие. Смятам, че поне веднъж хората трябва да направят избор не със сърцето си, а с разума си. Нека маркирам няколко различни акцента между нас и тях по отношение на програмите, които предлагаме. Единият много ярък акцент е в областта на данъчната политика. Доколкото знам, засега ние сме единствената сериозна партия, която настоява за отмяна на плоския данък за физически лица и въвеждане на необлагаем минимум. Това е нещо, което е и икономически издържано, и социално справедливо. При БСП тази тема периодично се повдига – това става обикновено, когато са в опозиция, но когато дойдат на власт се отказват от нея. За съжаление, и този път се получи така. Надявам се, че ако сме в следващия парламент, ще успеем да ги убедим, че по този въпрос е необходима промяна. Причината е, че това което те предлагат, е една чисто козметична модификация на настоящото положение, и то насочена към най-богатите хора. Докато за нас акцентът е да се помогне на бедните, и то на тези, които имат най-голяма склонност да потребяват.

Друг акцент е ролята на държавата в икономическия живот. Според над тя трябва да поеме доста по-активна роля като инвеститор, като субект, който задава тон и посока на икономическо развитие. Акцентът при нас е именно върху активния подход на държавата. При БСП държавата се разглежда като пасивна, тя трябва да помогне на българския предприемач, но иска българският бизнес да направи първата стъпка. Опасявам се, че този пасивен подход няма да е адекватен, тъй като българският бизнес за съжаление не е добре развит, липсва му предприемаческа култура, човешки капитал, експертен потенциал и ресурс, за да осъществи прехода към икономика на високата добавена стойност, каквато ни е необходима. Тук трябва да се ангажира държавата. За съжаление, нито БСП, нито другите големи формации предлагат нещо конкретно в тази посока. Десните казват: трябва ни икономически растеж от 6-7%, той ще се случи от само себе си, стига държавата да спре корупцията. Но те подминават с лека ръка и не обясняват факта, че в много други държави, в които няма такава корупция, при тези условия растеж не се получава. В Германия нямат корупция, каквато има при нас, но нямат и ръст от 6-7%. Нашата идея е, че такъв ръст ни е необходим, за да догоним средноевропейските нива, но той може да се случи с участието на държавата. Конкретният механизъм, който ние предлагаме, е да се създаде значителен по обем държавен инвестиционен фонд. Сумата, която смятам, че е адекватна като за начало е 1 милиард лева. Целта на този фонд и механизмът, по който той ще оперира, е да бъде привлечен и частен ресурс от частния сектор. Говорил съм с представители на западни инвестиционни фирми, както и на такива, които посредничат на чужди инвеститори, които биха искали да инвестират в България. Те одобряват именно нашия подход към тази идея и казват, че ако я структурираме правилно, ще може доста бързо да бъде привлечен частен ресурс от порядъка на още около половин милиард лева. Пак подчертавам, че инвестиционният фонд ще бъде активната страна. Той ще търси и ще създава предпоставки за тези инвестиции, които са ни необходими, а няма да чака пасивно някой да дойде с готов проект.

Някога се говореше за междуличностен конфликт между Станишев и Първанов. После за разрив между Корнелия Нинова и Първанов. Сега обаче вие сте нов ръководител на АБВ. Какво всъщност пречи на лявото обединение? Какво ви разделя с БСП днес и защо отново не се обединихте?

Трудно ми е да кажа, тъй като този разрив стана преди аз да поема лидерството в АБВ. Единственото рационално обяснение ми се струва, че това са наслоени във времето междуличностни различия. Това е много жалко, защото големите политици би трябвало да могат да загърбват личните дразги в името на общата цел. Мисля, че в това отношение ние задаваме добър тон. След като политици като Румен Петков и Татяна Дончева, които са имали множество противоречия във времето, успяха да седнат и да се разберат, мисля, че има шанс в бъдеще да успеем да намерим някакви допирни точки и с другите леви формации. Ние винаги сме били активната страна, винаги сме били с протегната ръка, но за съжаление досега неколкократно сме били удряни през ръката. Иска ми се да вярвам, че в бъдеще другите ще променят подхода си и ще бъдат също толкова диалогични, колкото нас.

Тоест хвърляте топката в полето на БСП?

Ами тя по обективни обстоятелства се озова там. Защото последният разрив преди президентските избори беше иницииран от страна на БСП. Не коментирам конкретните причини, но те бяха активната страна, заради която коалицията не се случи.

Считате ли, че в един следващ парламент АБВ може да бъде партньор на БСП, ако се стигне евентуално до коалиционно управление?

Не изключвам нищо, но и не предпоставям нищо, тъй като всяко коалиционно взаимодействие трябва да бъде само и единствено на принципна основа. Ако се обединим около програма, около приоритети, които са важни за нас и за тях, без да компрометираме идейната си същност и без да има други неприемливи партньори в подобен коалиционен формат, сигурно е възможно да се направи нещо. Но аз например не виждам как бихме могли да участваме в коалиционен формат, в който участва и г-н Марешки или ГЕРБ. Така че има прекалено много условности, но в крайна сметка всичко ще бъде решено след 26 март – и от гледна точка на политиките, които се предлагат, и в зависимост от баланса на силите в следващия парламент.

Вие как гледате на реформаторските опити на Корнелия Нинова? Според вас има ли тя потенциала да направи БСП стабилна и в същото време модерна лява партия, способна да бъде ядро на един широк ляв фронт, който да обедини всички по-малки леви формации? Изобщо може ли БСП да се обнови наистина или модерното ляво трябва да търси друг израз?

Аз лично бих се въздържал от коментар за процесите, които протичат в другите партии. Ще изразя само обща надежда, че такава промяна е хубаво да се случи, защото ако не се случи, ни чака съдбата на левите партии в останалите страни от Източна Европа, които за 25-26 години много успешно се маргинализираха и отидоха в миманса. В АБВ тази промяна се случва, надявам се, че ще се случи и в БСП. Въпреки че, ако трябва да съм откровен, имам резерви спрямо някои от инициативите, които се предприемат в момента по отношение на вътрешното обновление.

Кои например?

В интерес на истината, това, което най-много ми боде в очите, е изтикването на някои ярки фигури. При това, хора, които в годините на прехода, за разлика от доста други, не са били окаляни, замесени в схеми, компрометирани или свързани с нещо задкулисно. Затова ми се струва странно и нелогично те да бъдат маргинализирани, само защото са били успешни и са присъствали в политическия живот. По същия начин, не бих искал един опитен неврохирург с 12 години опит да бъде назначен за санитар, а мен да ме оперира начинаещ лекар. Смятам, че по същия начин в политиката трябва да делим хората на можещи и неможещи, на компетентни и некомпетентни, на почтени и непочтени. А не да ги делим на генерационен принцип или по това колко дълго време са присъствали в политиката. Ето затова имам резерви, но всяка партия преценява за себе си. Никога решенията не са черно-бели и винаги се търси баланс на интереси между много различни групи. Така че мога само да им пожелая успех!

Явяването ви на изборите в коалиция с „Движение-21” на Татяна Дончева е знак, че търсите съюзници за влизане в парламента. Какво ще стане обаче, ако това не се случи и останете извън парламента? Това ще ви разколебае ли като лидер, ще ви демотивира ли за бъдещето на АБВ? Или напротив, ще се опитвате в следващите години да укрепите партията.

Първо искам да кажа, че независимо от социологическите внушения, според мен АБВ няма проблем да влезе в следващия парламент, дори и сама. Идеята да направим коалиционен формат с „Движение-21” бе не за да гарантираме политическото си оцеляване, а за да сме по-солиден фактор в следващия парламент и да прокарваме политиките, които считаме за важни. От днешна гледна точка, като вземем за изходна база резултата на двете формации на президентските избори, това ни дава много добра позиция за следващия парламент, защото това са около 200 000 гласа или около 5% от потенциално гласуващите, които не са се изпарили за два месеца. Нещо повече, тези резултати бяха постигнати в условия и конюнктура, които бяха изключително неблагоприятни за алтернативните леви кандидати, извън ген. Радев. Също така, не се отчита фактът, че в АБВ има промяна, която, съдейки по срещите ми из страната, се приема много позитивно не само от хората в партията, а и от тези, които са съпричастни въобще на процесите в ляво. Наред с това, за разлика от дясното, в лявото пространство се случва нещо алтернативно, има консолидация, окрупняване и заздравяване. Мисля, че всичко това дава възможност за синергия и постигане на резултат, доста по-висок от математическия сбор, с който стартираме. Аз лично виждам само един възможен изход на изборите на 26 март и не мисля за други варианти.

Да поговорим за санкциите спрямо Русия, тъй като това е един от въпросите, които са като лакмус в предизборните кампании. Даже може да се каже, че по такива въпроси избирателите се ориентират. Вие като икономист, смятате ли, че тези санкции са адекватни, и според вас Европа и България включително страдат ли от тях?

Безспорно страдат и това е точно и обективно документирано. Икономическата вреда е безспорна и за нея говори дори и германският бизнес. Ако трябва да разглеждаме санкциите срещу Русия, аз бих разделил нещата на две – отношението ни към санкциите и отношението ни към самата Русия. Отношението ни към санкциите, като инструмент за постигане на определени цели в международните отношения е негативно. Според АБВ те не са работещ инструмент и в огромна част от случаите, в които са били налагани, те не са постигали целта си. Случаят с Куба е много показателен, както и този с Иран. Най-вероятно същият ще бъде и случаят с Русия. Имам предвид използването на рестрикции срещу такива страни, за които не е ясно каква би била следващата им стъпка, ако санкциите не сработят. Защото военен конфликт, разбира се, е немислим. Налагайки санкциите, ние нямаме следваща стъпка. Не е ясно, ако бъдат отменени, как ще бъдат затоплени отношенията. Всичко това създава огромна доза несигурност и в крайна сметка това прави санкциите непродуктивни като инструмент.

Много важен елемент от оценката на санкциите е икономическият им ефект, както върху страните, които ги налагат, така и върху страните, върху които са наложени. Факт е, че в най-голяма степен рестрикциите вредят и товарят обикновените хора. Така че дори и от тази гледна точка няма логика те да бъдат продължавани. България, като страна с традиционно добри търговски връзки с Русия, е особено засегната от тях. Мисля, че безпрекословното подчинение на българския политически елит по отношение на санкциите ни вреди много.

Колкото до връзките ни с Русия също считам за много непродуктивно и нелогично под външен натиск да влошаваме отношенията си със страна, с която имаме традиционни исторически, културни, духовни и търговски връзки. Въпреки сериозната антируска пропаганда и реторика на една част от българския елит, руснаците продължават да посещават нашето Черноморие и да уважават българските продукти. Това е потенциал и огромен пазар, който не бива да губим с лека ръка, само защото някой отвън ни е посъветвал така. Като страна, която е традиционно свързана с Русия по много линии, както и заради геостратегическото си положение, България има уникалния шанс, стига да има воля да го използва, да се опита да бъде мост между Русия и Европейския съюз, да работи активно за стопляне на отношенията с Русия, а не да предизвиква допълнителна ескалация, както доскоро правеше президентът Плевнелиев.

ДОСТ е негласно обявен политически проект на Анкара. Крие ли той сериозни опасности за националната ни сигурност?

Публична тайна е, че ДОСТ е проект финансиран, менажиран и промотиран от турското правителство. Ако му бъде дадена възможност да се развие безпрепятствено, той би могъл да е много вреден за България. Трудно ми е да кажа какъв е най-добрият механизъм за противодействие. На първо място, може би е необходимо много да се говори по тази тема. Защото в казионните медии образът на ДОСТ е представен по-скоро в положителен план. Там не се говори, че това е партията на Анкара. Там се говори, че това е партията на хората, които се противопоставиха на олигарсите в ДПС, в което най-вероятно също има доза истина. Но за мен по-голямата опасност идва от обвързаността на ДОСТ с Турция. Повече трябва да се говори за това и се надявам, че компетентните органи ще вземат присърце необходимостта да проверят откъде идва финансирането на тази формация и кой стои зад нея.

И защо беше допуснат този проект да се случи?

Юристите трябва да кажат формално дали е имало правни основания да им бъде отказана регистрация. Не съм специалист в тази област, но съм чувал мнения, че има основания тя да им бъде отказана. Възможно е тук да са изиграли роля и други фактори, различни от юридическите.

И като заговорихме за ДОСТ не мога да не ви попитам за евроатлантическата ориентация на България. Доскоро ни плашеха с промяна на геополитическия курс на страната. Всъщност, коя е разумната за България позиция при условие, че и НАТО, и ЕС преживяват екзистенциална криза, налице е историческо, морално и идейно изчерпване на тези съюзи?

Първо, евроатлантическата ориентация на България никога не е била поставяна сериозно под въпрос. За мен заплахите, че бихме могли да бъдем откъснати от този курс и запратени далеч на изток са фалшиви заклинания. Това не са реалистични неща. Факт е обаче, както и вие самата казвате, че и ЕС, и НАТО в момента са в кризисно състояние. Особено ЕС след финансовата криза, а и след Арабската пролет, показа, че му е трудно да функционира като един организъм и да намира работещи решения. Но ние вече сме част от този съюз и от нас зависи да направим пребиваването си в него възможно най-комфортно. Никой няма да направи това вместо нас, никой няма априори да ни даде по-добри условия от тези, които ние сме способни да си извоюваме. Ето защо, за мен правилният подход е не да се заплашваме с химери, чиято цел е отвличане на общественото внимание от важните теми за обществото, а активен подход и дипломация с гръбнак, която да не се бои да казва „не” в Брюксел тогава, когато е необходимо. Съзнавам, че една страна с размерите на България не може да постигне много сама, но факт е, че нашият глас няма да бъде глас в пустиня, тъй като има и други страни в ЕС, които се намират в позиция подобна на нашата. Голяма част от тях формират конюнктурни коалиции, когато искат да се противопоставят на общата европейска позиция. Няма никакъв проблем и ние да сме част от тези конюнктурни съюзи и да търсим партньори, когато националният ни суверенитет е застрашен или националният ни интерес е нарушен.

Как се отнасяте към идеята за Европа на две скорости? Не е ли обидна тя за по-слабите икономики?

Отнасям се с опасения към тази идея. Още повече, доскоро тя беше нещо, за което някои икономисти и политически анализатори говореха само като за възможност, докато напоследък все по-активно за това се говори като за нещо съвсем реално и предстоящо не само от анализатори, но и от отговорни фактори в ЕС. На срещата в Малта Ангела Меркел дори говори за Европа на няколко скорости. Това е много проблемно за държава като България, която по обективни дадености е доста по-назад от средното за ЕС ниво. Отново повтарям, ако ние не участваме активно в процеса на промяна на европейската институционална и финансова архитектура, по съвсем обективни предпоставки ще изпаднем в най-бавната лента на развитие. Ето защо, тук е много важно да чуем каква е позицията на България и имаме ли въобще позиция по няколко ключови въпроса. Първо, на дневен ред ли е или не влизането ни в Еврозоната, защото това е процес, който не се случва от днес за утре. В последните няколко години за това не се говори. Сега служебният премиер повдигна темата, но малко срамежливо. Не зная дали следващото редовно правителство ще я продължи. Участието ни в общия европейски банков съюз за мен също е ключово. Би трябвало да се правят стъпки в тази посока, но по непонятни за мен причини, въпреки срива на една голяма българска банка преди няколко години, това не катализира усилията ни за влизане в европейския банков съюз. Вече се говори и за създаване на общо европейско финансово министерство, което е логична стъпка към създаване на една конфедеративна структура, в която ще има много по-засилени фискални трансфери от центъра към по-слабо развитите региони. Това също е процес, който много пряко ни засяга. Трябва да поставим въпроса за необходимостта от много по-големи фискални трансфери към страни като нашата, които търпят загуби от някои от елементите в дизайна на Европейския съюз. Като свободата на придвижване на хора, например, която води до изтичане на мозъци от страната. Това може да се компенсира с целеви фондове, които да създадат по-добри условия за живот и заетост в страната. Има конкретни идеи, предлагани от леви партии в Европа, включително от формацията на Янис Варуфакис – той говори за необходимостта от създаване на паневропейски фонд за борба с бедността и паневропейски фонд за гарантиране на заетостта. Това биха били два много успешни механизма за преодоляване на негативните последствия от изтичането на мозъци. Това са все процеси, които в момента се случват, и ние трябва да участваме, ако не искаме да сме в „Европа на най-бавната скорост”. Но за съжаление виждате, че в България общественият дебат е умишлено подменен от съвсем незначителни дребнотемия, като например къде и по какъв начин ще дебатират лидерите на двете големи партии, дали ще бъдат поръчани навреме устройствата за машинно гласуване и дали санирането трябва да продължи. Макар че всъщност въпросът за санирането не е толкова маловажен, защото там се пилеят големи публични средства. По-скоро то трябва да спре максимално бързо и да се търси отговорност на тези, които са харчили парите.

Наскоро вие обявихте позицията си срещу споразумението СЕТА. Въпросът ми е защо много партии, когато са в опозиция или в предизборна кампания говорят истини, а когато дойдат на власт, когато влязат в управляваща коалиция, например, изведнъж си променят възгледите и становищата, които са обявили преди това?

Наскоро изразих несъгласието и противопоставянето си на СЕТА по определен повод, както и негативното си отношение към всички търговски споразумения от този тип. Но и преди в публични изяви и в социалните медии съм изразявал тази си позиция. Тук отново опираме до зависимостта на българския политически елит. В това число бих сложил и брюкселския политически елит, доколкото той може да се нарече елит, защото от доста дълго време той се е бюрократизирал и далеч не представлява интереса на хората, които са го изпратили там. Става дума за зависимости – финансови и от друго естество. Знаете, че окото на българските политици винаги е в Брюксел като възможност за последваща реализация след приключването на тяхното участие в политическия живот в България. Това вероятно е сред основните причини за слушането на големите началници. Но за човек като мен, който идва от среда извън политиката и не чака нищо от Брюксел, аз нямам опасения да си кажа мнението, когато считам, че нещо не е в полза на страната.