Конференцията за сигурност в Мюнхен ще се проведе от 17 до 19 февруари в хотел Bayericher Hof. На нея ще присъстват повече от 500 високопоставени политици и експерти от цял свят. Присъствието си вече потвърдиха канцлерът на Германия Ангела Меркел, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, шефът на европейската дипломация Федерика Могерини, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, президентът на Полша Анджей Дуда и, което е симтоматично, президентът на Украйна Петро Порошенко. В столицата на Бавария ще пристигне и голяма делегация от САЩ, начело с вицепрезидента Майкъл Пенс. В нея са включени министърът на отбраната Джеймс Матис, министърът на вътрешната сигурност Джон Кели и представители на Конгреса. Президентът на Русия Владимир Путин както и миналата година няма да участва в конференцията. Това обяви още в края на януари Дмитрий Песков, прессекретар на държавния глава, който по-късно, на 12 февруари 2017 г., заяви следното: „Мюнхенската конференция по сигурността ще демонстрира решимостта на мнозинството от евроатлантическите елити да отстояват своите позиции за Сирия, Украйна и антируските санкци. Русия ще бъде представена на конференцията от министъра на външните работи Сергей Лавров.” Тъй като в Мюнхен не се очаква някаква промяна в политиката към Москва, отсъствието на президента и премиера в руската делегация е напълно обяснимо. Главната тема на конференцията ще бъде борбата с тероризма. Предполага се, че основна част от дискусиите ще бъдат свързани с въпроса, как до се противостои на новите форми на тероризъм, с които се сблъсква Европа. Такава постановка ще засегне и друга важна тема, доколко тероризмът е свързан с миграционните потоци и с действията на Меркел да отвори широко вратите на ЕС за мигрантите. В рамките на темата за взаимодействието на Европейския съюз с Лондон в сферата на сигурността ще бъде обсъден и въпросът с Brexit. Очаква се конференцията да бъде едно от най-важните събития за 2017 г., но тя по-скоро напомня за демонстрация на лицемерното единство на европейските страни срещу политическите послания на Тръмп. След като Тръмп беше избран за президент на САЩ, Европа се насочи към увеличаване на въоръженията и обсъждане на възможностите за създаване на собствена армия. Преди това европейците разчитаха на НАТО за допълнително разгръщане на военни формирования в базите на алианса в Европа, но НАТО винаги отхвърляше тези молби. Сега ЕС вече има твърдо намерение да стане по-самостоятелен във военно отношение. Анализаторите обаче считат, че някакви кардинално нови предложения или промени в сферата на международната сигурност не може да се очаква да бъдат приети на Мюнхенската конференция. По-интересен е въпросът, дали впечатляващата делегация на САЩ не означава, че Вашингтон има намерение да преразгледа своята политика в сферата на сигурността? Засега новата администрация на САЩ предвижда да постигане три важни цели във военните си приоритети: повишаване на бойната готовност на въоръжените си сили, формиране на балансирани програми за военно строителство и модернизиране на въоръженията. Тръмп обаче нееднократно е заявявал, че за него е много по-важно увеличаването на военната мощ на САЩ, отколкото балансът на военния бюджет. При Обама беше обратното – военните разходи се орязваха до предвиденото в рамките на закона за контрол на бюджета, който беше приет през 2011 г. със срок на действие десет години. Законът си поставяше за цел да ограничи военните разходи до 500 милиарда долара годишно, но тази цел така и не беше постигната. Сега за това ограничение вече никой не си спомня. Даже напротив, от 1 март Пентагонът трябва да подаде допълнителна заявка за увеличаване на военния бюджет през 2017 г. По оценка на високопоставени чиновници във военното ведомство, допълнителното финансиране вероятно ще достигне 40 милиарда долара. А през 2018 г. бюджетът на Пентагона трябва да достигне 640 милиарда долара, което е с около 90 милиарда долара повече, отколкото е заложено в закона за контрол на бюджета през 2011 г. Или иначе казано, изправени сме пред нова надпревара във въоръжаването, но този път не между Русия и Запада, а между САЩ и ЕС. В тази надпревара основно място заема увеличаване броя на ядрените оръжия и бързото инкорпориране на тактически ядрени оръжия в общия ядрен потенциал. Тези намерения на Запада едва ли ще доведат до разведряване, а напротив, още повече ще засилят напрежението в Европа и света. Присъствието на Порошенко на конференцията също не е случайно. Участниците във форума, основно от Европа, имат намерение да демонстрират подкрепата си за Киев и отново да поставят въпросите за Крим, Минските споразумения и „лошите” руснаци, които ги нарушават. От друга страна, това едва ли ще предизвика някаква реакция от страна на американската делегация. САЩ като че ли забравиха за Украйна. Ако се проследят обсъжданите в американския Конгрес теми, става съвсем очевидно, че темата Украйна не се обсъжда. Затова присъствието на Порошенко в Мюнхен на фона на умишлено провокираната ескалация на конфликта в Донбас преследва единствено целта да напомни за своето съществуване на западните „партньори”. Общо взето, като изключим възможни изненади от страна на американската делегация, конференцията ще протече в духа на фразата „много шум за нищо”.