Навремето към Литва – държава, създадена във Версай – се присъединява германският град Мемел (Клайпеда) заедно с околностите му. Той е стратегически важен град, крупно военно пристанище, столица на Прусия в периода на Наполеоновите войни. А на 20 март 1939 година Рибентроп поставя на литовския си колега Урбшис ултиматум: „Мемел да бъде предаден”. Без да дочака отговор, Хитлер се отправя към Мемел с боен кораб „Дойчланд”. Литовците са унизени. Наредено им е: „За да се избегне напразно губене на време, в Берлин да бъдат изпратени със самолет пълномощни представители на страната за подписване на документа за предаването на района на Мемел на Германия”.

По това време, наред с Англия и Франция, гаранти за литовския суверенитет над Мемел са Италия и Япония. Било е достатъчно Литва да заяви пред тях своето несъгласие с искането на Хитлер, за да получи помощ от гарантите си. Само че тя заявява друго: „Не намираме за възможно да изпълним изискванията на чл. 15 от конвенцията, сключена между Литва, Британската империя, Франция, Италия и Япония за Клайпедската територия”. На 21 март Литва приема ултиматума на Хитлер и той – юридически безупречно – получава най-важния пункт в Прибалтика.

Днес литовските историци анализират: „С кръвта на хиляди войници би могла да се напише героична страница в историята ни. Но в териториално отношение, в крайна сметка, Литва само би загубила. Разбира се, боли, когато ти режат ръката, но е глупаво и да си даваш и главата”…

Какво може да се каже за комплекса на лимитрофа? Ето някои дати:

  • 1939 година, март: Литва работи за Хитлер, съсипвайки съдбата на онези, които по-късно ще бъдат лишени от защита.
  • 1940 година, август: В Литва влиза съветската войска.
  • 1945 година: Литва получава отвоюваната със съветска кръв Клайпеда плюс Вилнюс (Вилнюс е даряван от Съветския съюз на Литва и през 1940 година).
  • 2007 година: Литва иска да получи 24 милиарда долара „заради съветската окупация”…

Ялтенското разделение на Европа на сфери на влияние е съвместно американско-британско-съветско решение и е основано далеч не на емоции, нито на версайското „право на самоопределение на нациите”, което в крайна сметка се оказва несъвместимо с повечето фундаментални  принципи на държавен суверенитет, установени още от времената на Вестфалския мир (1648 г.).

Отказът от „версайските” суверенитети, преподнесени им от Хитлер, подчертават оперетната лекомисленост на страните от Прибалтика, но има и нещо друго. „Случайните подаръци” не са съвсем случайни, те са тухли в изграждането на „санитарен кордон” срещу Русия/СССР. И зависимият характер на тези „суверенитети” оставят своя отпечатък върху манталитета на страните лимитрофи. А когато проектът на стопаните на Версай рухват, (той е насочен към Изтока, а ударът идва от Запада), страните лимитрофи не намират смисъл да се съпротивляват срещу хитлеризма. Източноевропейският комплекс на лимитрофа!

Истина е, че румънците получават своя суверенитет от ръцете на Русия, която ги освобождава от Турция. Версай обаче увеличава територията на Румъния за сметка на унгарска Трансилвания, Молдова, Буковина. Версайците даже създават „Малката Антанта” (Румъния, Чехословакия, Югославия), но при първия полъх на суровите ветрове откъм Берлин Румъния предава на Хитлер и своя суверенитет, и нефта си!

Отношението на Литва, Чехословакия и Румъния към собствените им държави кара страните победителки във Втората световна война да осъзнаят: бъдещата система трябва да се изгражда по друг начин. Решенията, взети през 1945 година в Ялта, не са „специален” подарък за Съветския съюз. Зачертаните от обществото на независимите държави от Хитлер страни се завръщат в това общество като победителки във войната, но вече не с версайските, а с други условия. Ако дадена страна е съгласна да служи за „санитарен кордон” или, както се случва сега, да стане площадка за американската програма за противоракетна отбрана (ПРО), излиза, че суверенитетът ѝ има плаващ курс.

Да си спомним позабравен пример. Научавайки за договора между съюзниците в Техеран (1943 г.) за следвоенното включване на Прибалтийските републики в състава на СССР, Хитлер веднага ги парира: обявява Латвия и Естония за независими. На практика това означава добавяне на още няколко марионетки и чиновници в комендантствата в Талин и Рига. А най-интересното тук е историческата мотивация на Хитлер: „Латвия и Естония са получили своята независимост през 1918 година от ръцете на германския генерал фон дер Голц , отблъснал червената армия от тези територии. И това свое завоевание (латвийско-естонската независимост) Германия дава през 1940 година на Съветите, а през 1943 година, по своя воля го връща обратно, забравяйки за СССР”. И лимитрофите приемат всичко това! За какво друго може да говори това, освен че цената на тези суверенитети не струва повече от пфениг в пазарен ден?

За сметка на това независимостта, получена от Латвия и Естония през 1991 година, струва къде-къде повече. Назовете още макар и една „империя”, подарила толкова огромни независимости на толкова държави, колкото СССР през 1991 година!

А сега бившите лимитрофи, тези ветерани на „санитарния кордон” и практични помощници на Хитлер, отново играят за понижаване на плаващия курс на своите суверенитети, доказателство за което стана съгласието на Полша и Румъния на техните територии да бъдат разположени американски системи за противоракетна отбрана.…

Литва, опитвайки се да изпълнява ролята на крепост в антируските кампании, изглежда сякаш иска да бъде пешка при гамбит в шахмата, маршируваща с гордо вдигната глава напред, готова да бъде „разменена”. Далия Грибаускайте отдавна подмени ролята си на президент на независима държава с тази на детонатор в антируските диверсии. Литовският депутат Линас Балсис заявява, че Европейският съюз е длъжен да повдигне въпроса за връщането на Калининград „в състава на Европа”. И това идва от Вилнюс, два пъти подарен на Литва от Съветския съюз!

Обект на черен хумор и подигравки стана „литовският план „Маршал” за Украйна”. 50 милиарда евро! Както се казва, къде е Литва, къде са 50 милиарда! Същата такава „помощ” биха могли да поискат самата Украйна или пък Южен Судан. Обаче посланикът на Украйна в Литва Владимир Яценковски побърза да благодари: „Бих искал да подчертая, че първоначално това бе план на Литва за Украйна за периода 2017-2020 година, а след това стана европейски план – отново благодарение на усилията на Литва”.

Какво става ясно? Литва просто доброволно помоли ЕС да изпроси от него тези 50 милиарда евро за Украйна. Като лимитроф за лимитроф! Видите ли – ние сме тухли в една и съща стена (кордонът срещу Русия); разбираме колко висока е цената на санитарното обслужване!

Едновременно с информацията за тази „щедра инициатива” Владимир Яценковски в медиите бяха публикувани данни на официалната статистика на Латвия. Според нея през първото полугодие на 2017 година от Литва са емигрирали 10 хиляди души повече, отколкото за същия период на 2016 година. Миналата година, в резултат на отлива на граждани на тази страна в Западна Европа, тя е загубила около 30 хиляди свои граждани. За годините след разпада на СССР населението на Литва е намаляло от 3,7 млн. души до 2,8 милиона. А през 2016 година (по данни на Евростат) по обезлюдяване Литва се нарежда на първо място сред всичките страни членки на ЕС – 14,2 души на хиляда жители.

Очевидно не е голямо удоволствие да се живее в лимитроф с неговите планове „Маршал”…

Автор: Игор Шумейко

Източник: Фонд стратегической культуры

Превод: Елена Дюлгерова