Още в първите дни на 2016 година Рияд изпълни смъртни присъди на 47 затворника. Сред тях бе и легендарният шиитски шейх Нимр ал-Нимр. В масовата екзекуция на 2 януари има символика. Повечето от затворници са джихадисти от Ал-Кайда, криминални престъпници и други подобни. Тоест шиитският шейх бе унизен в своята смърт. Унизен бе и Иран . С тази екзекуция Риад не може да учуди света. Поведението на Саудитска Арабия винаги се е приближавало до това на ДАЕШ, фанатизирано и екстремистко, но „борците за демокрация” бомбардират Сирия, Либия и Ирак, а не Рияд. Генералният секретар на ООН се опита да предотврати смъртта на шиитския шейх, но апелът му нямаше никакъв ефект. С този акт на Рияд се прави опит да се разпали поредният регионален конфликт в Близкия Изток. Самият Нимр ал-Нимр беше изявен критик на саудитския режим и най-ярък вдъхновител за саудитските шиити. Бореше се за гражданските и социални права в Саудитска Арабия, затова сред неговите последователи имаше и сунити. Шейхът никога не е говорил за насилствено сваляне на режима в Рияд. Нимр ал-Нимр е арестуван през 2012 г. и осъден на смърт още през есента на 2014 г. за „разрушаване на националното единство“. В Иран реакцията на екзекуцията на шейха бе много остра и местни демонстранти разгромиха и запалиха саудитското посолство в Техеран. На 3 януари като ответна мярка Саудитска Арабия скъса своите дипломатически връзки с Техеран. На другия ден саудитската авиация бомбардира иранското посолство в столицата на Йемен. Нимр ал-Нимр е дълго пазен от Рияд като политически заложник. Той бе в ролята на разменна монета. Саудитите разчитаха да постигнат споразумение с бунтовниците хусити в Йемен, които са близки до шиитите. В момента, в който Рияд прецени, че преговорите с бунтовниците в Йемен са обречени на провал, екзекутира Нимр ал-Нимр и се оттегли едностранно от временното примирие в Йемен . Със закриването на посолството на Саудитска Арабия в Техеран иранците от своя страна решиха един неприятен за тях проблем. В иранската столица има един милион сунити. Те нямат своя джамия в Техеран и се молят в джамията, която е в посолството на Саудитска Арабия. Там саудитите ги „облъчват“ срещу иранските аятоласи . Събитията в Йемен развенчаха тотално мита за свръхвъоръжените саудити . Военният бюджет на Рияд е четвърти в света – 60 милиарда долара, а Иран отделя за военни нужди едва 10 милиарда долара. Обаче е факт, че хуситите с допотопни оръжия от епохата на СССР потопиха 9 свръхмодерни военни кораба на саудитите. Убиха няколко саудитски генерала. Нанесоха удари върху военни бази на територията на Саудитска Арабия. Затова Рияд панически започна да изтегля „своите“ джихадисти в Сирия, за да ги хвърли да се бият срещу хуситите. Американците за да помогнат на саудитите пратиха латиноси от зловещата частна военна компания Blackwater в Саудитска Арабия. Това още повече усложни имиджа на Рияд в очите на мюсюлманския свят. Едва ли правоверните ще бъдат във възторг ако неверници защитават земите около светите места Мека и Медина . Ситуацията на Рияд се усложнява бързо във времето. Положението вече е почти безнадеждно.
Основните въпроси, които възникват след драматичното развитие на отношенията между Иран и Саудитска Арабия са: Първо, дали действията на Рияд са акт на отчаяние? И второ, дали Техеран попадна в саудитския капан? Отговорите и на двата въпроса са „да“. Екзекуцията на Нимр ал-Нимр само динамизира потокът от събития в Близкия Изток, който следва своя собствена логика на развитие. Логика, която трудно се разбира и прави прогнозите изключително трудни. Във всички случаи действията на Саудитска Арабия влошават значително обстановката в Близкия Изток, която и без това е взривоопасна. Иран позволи запалването на саудитското посолство в Техеран и предостави възможност на Рияд да играе ролята на „жертва“ на агресия пред световното обществено мнение . Предвид динамизирането на диалога между САЩ и Иран, Саудитска Арабия пресира Вашингтон да се определи по отношение на конфликтуващите араби и перси. Договорките, постигнати във Виена миналата година по въпросите на иранската ядрена програма, са поставени под въпрос. Вашингтон се оказва в деликатно положение. Ако става въпрос за борба с ДАЕШ, то американците трябва да са на страната на иранците срещу саудитците. Така, че създадената от саудитите ситуация поставя и САЩ в капан. Рияд се опитва да притисне Вашингтон да се откаже от т.нар. проиранска политика, както и да постави под риск споразумението си за иранската ядрена програма. Деликатността на ситуацията се усложнява допълнително поради това, че редица европейски страни не гледат с добро око на неспазването на човешките права в Саудитска Арабия и връзките й с джихадистите в Сирия. Мнението, че може да избухне военен сблъсък между Техеран и Рияд е маркирано с реален песимизъм. То е изразено по-скоро като виждане или усещане, отколкото като поредица от обективни фактори. Изследователят Ян Бремър от Eurasia Group счита, че водената до момента proxy-война между Рияд и Техеран „може да дегенерира в нещо много опасно“. Създава се усещането, че Саудитска Арабия е извършила един грешен ход в резултат на създадената безнадежна ситуация за Рияд. С влизането на Русия в Сирия ситуацията в Близкия Изток се променя коренно. Сринати са плановете не само на Рияд, но и на Анкара . Саудитска Арабия и Турция тепърва ще понесат негативите от своята недалновидна политика в Сирия. Да оставим настрана, че самото съществуване на Иран е неприемлив регионален фактор за саудитската външна политика . Френският експерт Паскал Бонифас направи една много точна забележка по телевизионния канал France 24: „Саудитска Арабия иска да покаже своята сила, защото е в позиция на изключителна слабост“ . Може да се направи паралел между външнополитическите ходове на Рияд и Анкара. Саудитите в резултат на неразумната си външна политика доведоха своя бюджет до деликатно състояние. Бюджетът им за 2016 година е дефицитен. Някои американски анализатори употребяват в своите анализи по отношение на Рияд думата „паника“. А паниката е психическо състояние, което се характеризира с отчаяние, безнадежност, някакъв вид тиха лудост. Безумното фиксиране в мантрата „Assad Must Go“ контрастира напълно с предишната внимателност и обмисленост на външнополитическите действия на Рияд. С екзекутирането на Нимр ал-Нимр Саудитска Арабия влиза в „окото на бурята“ в Близкия Изток. Рияд потъва в спиралата: „Колкото повече губиш, толкова повече атакуваш!“ Реджеп Ердоган посети Саудитска Арабия няколко дни преди екзекуцията на шиитския шейх. Най-вероятно той е бил информиран за предстоящите събития и най-вероятно горещо ги е одобрил. Хипотезата е, че Рияд и Анкара започват да мислят и действат по един и същи начин в Близкия Изток . Събитията в Сирия изпреварват и сриват плановете на редица регионални играчи. За разлика от Саудитска Арабия и Турция, Израел бързо се адаптира към руското присъствие в Близкия Изток. Но всичи опити за твърди прогнози се разбиват в хода на последвалите ги събития. През 2012 година много сериозни анализатори твърдяха, че „на Асад му остават още няколко седмици да остане на власт в Дамаск“. През 2015 г. не липсваха прогнози от типа, че „Иран ще се реинтегрира в международната общност и страните от Запада през следващите няколко месеца“. Засега „креативният хаос“ в Близкия Изток разбива всеки опит за логично подреждане на бъдещия изход. Евентуалното сриване на Саудитска Арабия и Турция ще доведе до силно негативни последици и за България.