На България изведнъж й се прииска да си върне „Южен поток“

Президентът на България Румен Радев предложи на Москва да построи нов газопровод, който да свърже Русия и България през Черно море. Това заяви президентът Радев в интервю за вестник „Коммерсантъ“ в понеделник 21 май. Според неговите думи, България се нуждае от преки доставки на руски газ. „Нека да го наречем „Български поток“. Такъв подход диктува здравия смисъл и изискванията на енергийната безопасност и ефективност. И не само в отношенията с България, а и с Европейския съюз като цяло“, отбеляза Радев. Също така той добави, че стремежът на София едва ли се различава от намеренията на Берлин да реализира „Северен поток-2“, тъй като и двете страни са в Евросъюза и са длъжни да спазват правилата, установени с Третия енергиен пакет. „Безспорно най-безопасен, най-надежден и най-евтин е прекият път. Особено когато става дума за доставки на допълнително количество руски природен газ в България, Сърбия, Унгария, Австрия и на север в Италия“, заяви той. Предполага се, че след 2019 г., когато влезе в експлоатация „Турски поток“, България ще трябва да получава руски газ през Турция. Радев счита, че страната му е длъжна да укрепи позициите си като регионален газоразпределителен център. Според него ЕС подкрепя София в това начинание.

Да напомним, че през България трябваше да премине газопроводът от нереализирания „Южен поток“, призван да съедини газопровода от Русия с Южна Европа през Черно море. Тръбата трябваше да премине от руския град Анапа до българския Варна през Черно море, откъдето се планираше да тръгнат две разклонения. Едното през Балканския полуостров до Италия, а другото до Австрия. Строителството на газопровода започна на 7 декември 2012 г. и по план трябваше да завърши през 2015 г. Капацитетът на „Южен поток“ беше 63 милиарда куб. метра природен газ годишно и той трябваше да диверсифицира доставките на руски газ в Европа и да намали зависимостта на доставчиците и купувачите от ненадеждните страни транзитьори и на първо място от Украйна. Обаче скоро след началото на украинската криза и присъединяването на Крим към Русия през април 2014 г. Европарламентът прие резолюция, в която препоръча да се спре строителството на газопровода. Трябва да отбележим, че именно България, съблюдавайки тази резолюция, провали в крайна сметка проекта. През юни и  август 2014 г. по настояване на Еврокомисията София преустанови по-нататъшната работа по изграждането на газопровода.

Като резултат от това на 1 декември 2014 г. руският президент по време на визитата си в Турция заяви, че Русия не може да продължи реализацията на „Южен поток“ поради неконструктивната позиция на Евросъюза и по тази причина е подписан меморандум за строителство на газопровод с Турция. Сега строителството на „Турски поток“ върви с ускорени темпове. Известно е, че през април тази година „Газпром“ съобщи, че е завършил строителството на морската част на първата тръба от газопровода „Турски поток“. А още през тази година ще започне изграждането на „Северен поток-2“.

Възниква въпросът, дали е целесъобразно сега да се строи още един газопровод? Очевидно е, че след провала на строителството на „Южен поток“, в Русия се формира недоверие към България като партньор в крупни инфраструктурни проекти. Освен това неизвестно е, дали Евросъюзът ще подкрепи такова решение, което позволява на България да конкурира Германия в разпределянето на руски газ.

Също така, неизвестно е как ще реагира Америка, която хвърля всички сили в борбата си за спирането на „Северен поток-2“. Спомняме си, че двама американски сенатори суфлираха на бившия премиер на България Пламен Орешарски, когато обяви прекратяването на проекта „Южен поток“. И накрая, не е ясно ще бъде ли подкрепен българският президент от правителството и парламента в собствената му страна. По време на президентската му избирателна кампания Румен Радев беше обявен за проруски кандидат, макар че това беше некоректно определение. Просто Радев беше подкрепен от БСП на изборите и успя да победи кандидата на ГЕРБ. Може би българските социалисти стоят на антинатовски, евроскептични и проруски  позиции. Обаче тези възгледи не може да ги отнесем към персоната на Радев. Той е кадрови военен, учил е във военните заведения на България и САЩ, след това е командвал военно-въздушните сили на България. В най-добрия случай той е прагматик. И именно от тази позиция той говори за важността за България за пряк газопровод от Русия. Но няма да му бъде много лесно да трансформира своите изявления в конкретни решения. България е парламентарна република и ролята на президента в управлението на страната не е много голяма. А министър-председател пак е все същият Бойко Борисов, лидер на партията ГЕРБ. Той беше на тази длъжност и при предишния президент Росен Плевнелиев, заедно с когото всъщност лишиха България от преимуществото да има хъб по пътя на „Южен поток“. Радев неслучайно обръща внимание, че неговата визита в Русия се случва между визитите на европейските лидери Меркел и Макрон, а последните контакти между двете страни бяха преди 10 години. Българският президент намеква за формиращата се нова конюнктура в Европа, насочена към изграждане на независими от Брюксел и Вашингтон двустранни отношения с Русия. И това е причината той да напомни за историята на руско-българската дружба. Самият той, като че ли предявява претенция за особената роля на страната си в случай, че Европа смени посоката и се обърне към Русия. Но все пак дали е целесъобразно да се строи „Български поток“, след като в момента предстои да се изградят „Северен поток-2“ и втората тръба от „Турски поток“? Диверсификацията на маршрутите за доставки на руски газ в Европа е изгодна на първо място за самата Русия. Това намалява риска от ситуации, подобни на украинската. Но и рисковете при „Турски поток“ са не по-малки от украинския транзит. На Турция ще й се наложи да издържи на огромния натиск на САЩ, а доколко е голям запасът на издръжливост на Ердоган е трудно да се предскаже. Друг е въпросът дали България е способна да стане нов газов хъб на Европа. Ще й позволят ли това? Но това е втори въпрос. А първият е, дали Борисов и другите проевропейски политици в самата България ще позволят на Радев това и как ще реагират САЩ и ЕС? Вярно е, че конюнктурата се променя и невъзможното днес става възможно утре. Но не трябва да забравяме, че съгласно официалния доклад на Евростат, най-бедната страна в ЕС към края на 2017 г. е България. Нейната икономическа зависимост от ЕС е грандиозна, а политическата й тежест е нищожна. Без подкрепата на Германия и Франция, такъв проект няма да мине. А с подкрепата на САЩ ще бъде безпроблемен. България видя, че въпросът за „Северен поток-2“ беше решен от Германия и Русия в положителен аспект. И София резонно предположи, че от промяната в руско-европейската конюнктура може да извлече полза, тоест „да кове желязото, докато е горещо“. Реанимацията на „Южен поток“ под друго наименование е разбираемо предложение в този контекст. Но не Русия спря „Южен поток“, а София блокира проекта, макар и под външен натиск. При настъпилата промяна в отношенията между САЩ и ЕС, София е наясно с ограничените си възможности и затова внимателно ще следи развитието на тези отношения. Ако Берлин устои на външния натиск (а като че ли има намерение да направи това), тогава София ще започне по-смело да придвижва енергийния проект, интересен за нея, заедно с Москва. Известно е, че в българската политика има русофилска и русофобска линия, но на този етап първа цигулка свирят русофилите. В тази връзка Радев спокойно може да натрупа точки вътре в страната. Що се отнася до плановете да стане крупен газов хъб, тук представите и амбициите на България са силно преувеличени. Вече съществува Турция, която има много значителна роля в региона, а на Балканите е и Сърбия, която исторически, а и на днешния етап, е много по-надежден и разбираем партньор от България. Днес доверието е като в едновремешните филми за Щирлиц. Не трябва да имаш доверие на никого, освен на Мюлер. Всъщност въпросът не е в доверието, а във факта доколко предложението на София е изгодно за Москва. Ако България или ЕС са готови да съфинансират проекта, или ако София е готова за целта на проекта да вземе кредит от Москва при приемливи условия, това вече е разговор. Ако предложението предполага Руската федерация да поеме цялата тежест за изграждането на хъба върху себе си, а след това да гарантира на София почетната роля на главен разпоредител с хъба, то на такова предложение едва ли може да се гледа сериозно. Би трябвало експертите да се произнесат за икономическата ефективност и изгодата за Русия от изграждането на нов газопровод до България. Що се отнася до политическите аспекти, правилната стратегия за Москва е диверсификация на външните й отношения. Да не се залага само на една конкретна страна или на лидер на дадена страна в качеството на основен партньор за даден регион. А да се създадат предпоставки страните да се  конкурират за руското приятелство. Вярно е, че в това отношение ресурсите на Русия са ограничени, но все пак ги има. Освен проблема с руските два потока, съществува още и Иран, който също доставя въглеводороди на европейския пазар. Иран е още по-голямо препятствие за американските еспортьори в Европа, които Тръмп обеща да подкрепи. Доколкото може да се прецени, американската администрация не възнамерява да води война на няколко фронта. Вашингтон действително може да притиска своите европейски партньори, обаче, ако в замяна на това не предлага нищо, освен връщане към ситуацията на status quo, упражняваният натиск става слабо ефективен.

Автор: Дмитрий Родионов

Източник: svpressa.ru